Бежанската криза е тест за истинското лидерство в Европа. Интервю с Лора Николова за БТА

Бежанската криза е тест за истинското лидерство в Европа, коментира в интервю за БТА политологът доц. Анна Кръстева, която е ръководител на Център за европейски бежански, миграционни и етнически изследвания към Нов български университет и доктор хонорис кауза на Университета Лил 3, Франция.

За момента ярко лидерство демонстрира единствено Германия – Меркел се изправи смело пред освиркващите я неонацисти и твърдо и категорично обяви, че решението не е в омразата, а в ефикасната политика, смята политологът.

Бежанската криза днес е най-голямата в Европа след Втората световна война, огромно предизвикателство пред правителствата и народите, отбелязва тя.Кръстева резюмира тенденциите в три насоки –  зачестяване на кризите, увеличаване на техния мащаб, превръщане в транзитни и дори приемни страни на държави без опит в интеграция на бежанци.

Най-тъжният парадокс е, че бежанците днес напълно се вписват в класическата фигура на хора, бягащи от война, насилие, преследване, посочва доц. Кръстева и  припомня, че в по-спокойни периоди бежанският статут понякога е бил използван от икономически имигранти.  Ако ХХ век беше век на бежанците, ХХI век се е запътил да му отнеме короната в тази тъжна класация, казва политологът.

Ключовата фигура на бежанеца в България е транзитна. Изключение са бежанците, които искат трайно да уседнат у нас, мнозинството искат да заминат бързо, веднага, окончателно за Германия, Швеция, Холандия, коментира още доц. Анна Кръстева.

http://www.bta.bg/bg/c/VI/id/1151454

http://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/bejanskata-kriza-e-test-za-istinskoto-liderstvo-v-evropa-smiata-politolog-201320/

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1489933

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: Вие сте ръководител на Центъра за европейски бежански, миграционни и етнически изследвания и сред книгите, на които сте съставител и научен редактор е „Фигурите на бежанеца“, издадена още през 2006 г.  Какви са фигурите на бежанеца днес?

Отговор: Най-тъжният парадокс е, че бежанците днес напълно се вписват в класическата фигура на хора, бягащи от война, насилие, преследване. В по-спокойни периоди бежанският статут понякога е бил използван от икономически имигранти. Днес ситуацията е радикално различна. Само за първото полугодие на 2015 г. броят на жертвите в Средиземноморието надхвърля 2000 души. Бягат от смърт и намират смърт. Няма по-трагично и категорично доказателство за това, че за бежанците връщане назад няма.

Въпрос: А каква е фигурата на бежанеца в България?

Отговор: Ключовата фигура на бежанеца у нас е транзитна. Изключение са бежанците, които искат трайно да уседнат у нас, мнозинството искат да заминат бързо, веднага, окончателно за Германия, Швеция, Холандия.

Въпрос: Какво е отношението на българина към бежанците и променя ли се то? Различно ли е от отношението на хората от другите европейски държави към бежанците?

Отговор: Приемането на бежанци е тежко предизвикателство – политическо, икономическо, културно,хуманитарно. Но то изкристализира като светла историческа памет и национална гордост. Българите се гордеем, че макар и бедни, сме дали подслон и на арменците, и на белите, бягащи от болшевиките, че сме спасили евреите. Иска ми се да вярвам, че нашите деца и внуци ще се гордеят с начина, по който ние посрещаме днес сирийските бежанци.

Въпрос: Проучвате отдавна темата за бежанците, какви тенденции забелязвате в последните десет години у нас, а и в ЕС като цяло?

Отговор: Бежанската криза днес е най-голямата в Европа след Втората световна война, огромно предизвикателство пред правителствата и народите. Бих резюмирала тенденциите в три насоки: зачестяване на кризите; увеличаване на техния мащаб; превръщане в транзитни и дори приемни страни на държави без опит в интеграция на бежанци.

Въпрос: Какво  е възможното решение на въпроса с бежанците според вас?

Отговор: За всяка криза има решение, германският президент наскоро заяви, че Германия се е справяла и с много по-тежки кризи. Бих очертала най-спешните мерки.

Европейските правителства да престанат да се карат кой по-малко бежанци да приеме, защото от това не печелят нито собствените им партии, още по-малко бежанците, но отлично се възползват крайно-десните ксенофобски партии.

12 милиона сирийци в Сирия спешно се нуждаят от хуманитарна помощ, според Бан Ки-мун. Бърза помощ на тези крайно уязвими сирийци би могла да намали бежанския поток.

Да се демистифицира бежанската криза в Европа. Медии и у нас, и в много страни представят Европа като окото на бурята. Всъщност сирийските бежанци в Европа са 5 на сто от всички сирийски бежанци.САЩ и Канада да дадат по-голямо рамо в приемане на сирийските бежанци.

Да се направи ясна и категорична разлика между бежанци и икономически мигранти.

Да се намали огромната асиметрия в поемането на бежанския поток, който се поема в момента основно от Германия – 40 процента, следвана от Швеция – 20 на сто, Италия, Гърция и Испания – 25 на сто.

Да се инвестира в образованието на младите бежанци, за да се подготвят за пост-конфликтна реконструкция на собствените им страни, както и да бъдат икономически и културен мост между приемните им страни днес и родината.

Трябва да се подчертае, че бежанската криза е тест за истинското лидерство в Европа. За момента ярко лидерство демонстрира единствено Германия – Меркел се изправи смело пред освиркващите я неонацисти и твърдо и категорично обяви, че решението не е в омразата, а в ефикасната политика.

Въпрос: Според доклад на ВКБООН  броят на хората, прогонени от домовете си, расте и е достигнал  почти 60 милиона души през 2014 г.Има ли някакъв исторически аналог на тази ситуация досега и подготвени ли сме за нея, светът подготвен ли е за това предизвикателство?

Отговор: Иронията на историята е, че ако днес Гърция е в предния фронт на бежанската вълна, именно тя е държавата, която основава статута на убежището. Гърците го  утвърждават като контрапункт на войнствения дух на епохата. Храмовете са първият и най-емблематичен подслон.

ХХ век е определен като век на бежанците. Само между Балканските войни (1912-1913 г.) и края на Първата световна война потокът бежанци достига 20 млн.  Краят на Втората световна война произвежда най-големите размествания на население в модерната история дотогава. 40 млн. са разселените през май 1945 г., като това число не включва германците, бягащи пред напредващата съветска армия, нито чуждестранната насилствено докарана в Германия работна ръка. 13 млн. етнически германци биват изгонени от СССР, Полша, Чехословакия и други източноевропейски страни. В териториите на бившия Райх силите на Алианса откриват 11.3 млн. принудителни работници и други разселени лица.

България също се включва в производството на бежански рекорди – 350 000 български турци, изселени през 1989 г. са най-голямото разместване на население в Европа след Втората световна война. После рекордът се отнема от Западните Балкани, където войните и етническото прочистване разселиха 10 млн.  от 80-те милиона население.

Ако ХХ век беше век на бежанците, ХХI век се е запътил да му отнеме короната в тази тъжна класация.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s