http://news.ibox.bg/interview/id_590645027
– Госпожо Кръстева, как оценявате ситуацията от последните дни в Европа ?
От италианско семейство към институционализирана общност: така бих определила резултатите от двете Брюкселски срещи на върха тази седмица – на вътрешните министри и на държавните глави. Караниците, с които се занимаваха националните политици на безбройните европейски срещи през цялата година преминаха в помирение. Помирението не в афективния, а в политическия смисъл: в разбирането, че няма друго възможно управление на кризата освен споделени тежести и отговорности. Прието бе 120 000 бежанци, най-вече от Гърция (50 400) и Италия (15 600) да бъдат разпределени в други държави. Очаквано, Германия поема най-голямата част – 17 036, следвана от Франция – 12 962 и Испания – 8 113. Според европейските договори Ирландия не е задължена да участва в бежанската политика, но тя доброволно приема 4000, Дания, която също има специфичен статут, отваря врати за 1000 търсещи убежище. Смисълът на тези договорености е двояк: буквален, да намалят тежестта върху държавите-порти – Гърция и Италия; вторият, символно-политическият е по-съществен – утвърждаване на европейските принципи на човешките права и на съвместни политики за справяне с кризи.
Всяко семейство има черни овци, лоши братовчеди: хем категорично не искат да са като роднините, хем не вземат напълно да ги напуснат и да си създадат свое семейство. Орбан напълно се вживя в тази роля с арогантното си анти-европейско поведение, обвинявайки Ангела Меркел в ‘морален империализъм’. Орбан отхвърля европейската солидарност, дори когато е в полза на собствената му държава. Унгария се отказа от предложението на ЕК да разпредели в други държави 54 000 от бежанците в Унгария. В този хор на недоволните и несъгласните се включиха Чехия, Румъния и Словакия. Словашкият президент Фико заплаши, че ще се оплаче на Съда в Люксембург от квотите. Парадоксални реакции на страни, които до почти вчера, по време на целия комунистически режим произвеждаха бежанци, гостоприемно посрещани от Запада, а сега категорично отказват на Запада да си сътрудничат за други бежанци. Залогът е не просто управлението на бежанската криза, а целият Европейски съюз. Можеш ли да местиш фигурите на шахматната дъска както си искаш, без правила, и да претендираш, че играеш шах? Може ли да правиш каквото си искаш в ЕС, да не спазваш правилата, и да претендираш да бъдеш част от ЕС и да се ползваш от неговите пазари и фондове?
– Какво може да направим като малка страна, която е на пътя на стотиците хиляди бежанци и мигранти какви са рисковете пред България от преселническата вълна?
Миграционната география е различна от пространствената география. Германия не е ‘на пътя’ на мигрантите, а вече е приела стотици хиляди, готви се за още. Швеция е много далече от пътя на мигрантите, но продължава да бъде предпочитан притегателен център. Хиляди мигранти чакат във френското пристанище Кале, за да преминат във Великобритания – и за тях важен е не пътят, а целта. Трябва да се освободим от комплекса на кръстопътя и да престанем да се изживяваме като център на всички световни проблеми.
Рискове пред България има. Бих ги коментирала в три посоки. Първо, бежанският поток е труден за управление особено от неопитни политици като родните, но той е в пъти по-малък от този в Гърция. Второ, основният фактор за динамиката и големината на потока към България е Турция и управлението на риска минава през непрестанни и конструктивни отношения с южната ни съседка. Трето, опасността от ислямизация, за която тръбят политици и т.н. интелектуалци, няма никаква демографска основа, защото бежанският поток не се стреми към България, за да се установи тук, а преминава към Западна Европа.
– Имаме ли капацитета да проверим реалният профил на хората, които пресичат нелегално границите ни?
Въпросът ви съдържа основателният скепсис на общественото мнение, което свързва службите за сигурност с непрестанното им местене под една или друга институционална шапка, с опитите за сближаването им до едни или други части на политическия елит. Сега е време да покажат своята ефикасност в изпълнение на основната си цел – гарантиране на националната и човешката сигурност.
Има ли терористи сред бежанския поток – това опасение пронизва въпроса ви и безпокои много граждани. За първото полугодие на настоящата година Турция и задържала 600 души по подозрение за връзки с Ислямска държава, 102 от тях са вече в затвора. Добре е българските служби за сигурност по-регулярно да информират обществеността, за да не оставят място за преувеличени слухове и страхове. Като политолог бих откроила две по-общи тенденции: потенциалните терористи имат по-лесни и директни пътища за проникване на територията на ЕС от рисковия, дълъг, опасен път на бежанците; последните големи атентати като този във Франция бяха дело не на дошли от Ислямска държава терористи, а на френски граждани, родени във Франция, преминали на страната на тероризма.
– Според официалната статистика на Държавната агенция за бежанците, в 6-те центрове има още капацитет за настаняване на хора. От друга страна, ежедневно групи от различни по численост хора „щурмуват“ зелената ни граница и техният брой надвишава определеният капацитет на ДАБ. Къде отиват чужденците, които не получават статут в страната ни и другите, които дори не искат да се регистрират в центровете?
От началото на кризата до днес и в обозримо бъдеще България ще продължава да е транзитна страна.
– Какви са прогнозите Ви за близките дни и месеци?
Политическите усилия трябва да се насочат не само към следствията – огромния бежански поток, а към причините. Причините за бежанския поток са сложно преплетени зависимости, тук ще откроя само две. Първата, ключовата и най-трудната, е постигане съществен напредък в омиротворяване на сирийския конфликт. Не е случайно, че щом неимоверно нарасна потокът към Германия, германски министър отлетя за Вашингтон, очевидно с важното послание, че Германия и Европа не могат да поемат цялата тежест на конфликт, който чака не европейска, а глобална стратегия за решаване. Втората причина на увеличения натиск към Европа е липсата на достатъчни ресурси в лагерите в Турция, Ливан, Йордания, в които са настанени 4 млн сирийски бежанци. Представете си, че живеете от 4 години заедно със семейството си в такъв лагер – децата ви растат без училище, не можете да работите и сте принуден да разчитате на хуманитарна помощ, а тя непрестанно намалява… Няма ли да тръгнете до дългия и опасен път за Европа, където може и да загинете, но може и да намерите сигурност и нормален живот за децата си? Върховният комисариат за бежанците на ООН е изчислил, че за бежанските лагeри, приютили милиони сирийци, е необходим 1 милиард евро само за тази година. За момента фондът е запълнен с по-малко от половината от тези средства – 41%. Колкото повече усилията – финансови, хуманитарни, образователни – се насочат за подпомагане на бежанците в съседните на конфликта страни, толкова повече ще намалее потокът към Европа.
– В много европейски страни и у нас виждаме, че военните вече дежурят с граничарите. Как те могат да помогнат по границата ни? Необходими ли са промени в международното право?
Унгария изуми и скандализира света, като разреши да се стреля – с несмъртоносни патрони – по мигрантите. Въпросът не е толкова има ли армия по границите, а какво прави тя.
Какво означава „зона за сигурност“, за която започна да се говори в последните дни?
“Зоните за сигурност” бяха въведени от Турция като мярка за охрана на населението в пограничните региони. Те наброяват вече повече от 100. Жандармерията инспектира всички влизащи и излизащи превозни средства, прилагат се засилени мерки за сигурност.
Сега Турция разширява тази идея, като я изнася в две посоки – към Сирия и към ЕС. Предлага се в северна Сирия да се създаде зона за сигурност, където да започнат доброволно да се връщат бежанци. Втората посока на износ на идеята е ЕС и там неин говорител стана Бойко Борисов, който я лансира и защитава, като пледира към бъдещата зона за сигурност да се насочат средства, които да гарантират и сигурността, и хуманитарните потребности на завърналите се бежанци.
– Защо стотиците хора, които идват в Европа, за да получат помощ, хвърлят храната и дрехите, дадени им от доброволци напълно безплатно? Културен сблъсък ли е това? Каква е реалната цел на мигрантите, които и според международното законодателство са бежанци само до съседната държава?
Бежанският поток напомня теста на Роршах – показват ви петна, а всеки вижда в тях различни неща. Аз виждам – и съм избрала да виждам – огромната вълна от човешка солидарност с вдъхновяващи примери, накъдето и да погледнеш: тези дни западните медии разказаха за британец, установил се за спокоен живот на гръцкия остров Лесбос, но пред гледката на страданието и смъртта, избрал заедно със семейството си най-бурния живот на център на доброволци от цяла Европа, които помагат на жертвите на обърнати от трафиканти лодки и други трагедии. Солидарността може да се проявява и в съвсем малки, но всекидневни жестове: всеки път, когато пия кафето си в европейската институция, на която сътруднича като експерт в момента, плащам 10% за помощ на бежанците. В Рим се поставя спектакъл за и с бежанци: търсещите убежище стават актьори. Събитието е колкото интеркултурно, толкова и символно: бежанците да се откъснат от безличния поток, да придобият лица, да станат автори на разказите за себе си.
– Реалностите променят и стратегическите цели на страната ни, нужно ли е да се стремим да станем част от Шенген сега или в бъдеще? Евентуалният отказ от тази цел не бива ли да бъде ясно изречен от българските политици?
Една от причините за по-кроткото поведение на България за разлика от острите и негативните реакции на Румъния и Унгария е сделката – ние следваме европейския мейнстрийм, вие ни пускате в Шенген. Да искаме или не Шенген? Бих отговорила на въпроса с въпрос: имаме ли капацитета да опазим националните си граници без европейската финансовата и експертна подкрепа, без сътрудничеството с Фронтекс?
– Като експерт с международен опит какви са Вашите препоръки към управляващите?
Първо, да научат основните понятия, за да не произвеждат бисери като ‘нелегални бежанци’. Защото не става въпрос за думи, а за политики: едни са политиките за бежанците, други – за нерегулярните мигранти, трети – за трудовите мигранти.
Второ, в дилемата Меркел – Орбан, категорично да предпочетат Меркел.
Трето, да понаучат не само понятията, но и политиките, за да не се изненадват, когато ЕК ни налага наказателни процедури за неспазване на миграционното законодателство.
Anna Krasteva 