|
1. Какво определение бихте дали за предизборната кампания за местния вот, каква беше тя според Вас? Политиците окончателно загърбиха гражданите. Кампанията би трябвало да е привилегировано време за сближаване на политици и граждани, за отговор на въпросите за непосредствената ни среда, за отчет на политиците за изпълнение на обещанията и за запознаване на гражданството с новите планове. Нищо от това не се случи. Липса на кампания, липса на запомнящи се и увличащи послания, липса на ярки нови лица, липса на хоризонт за промяна. Емблематичен пример за политическа безплодност демонстрира левицата. След като разцепи БСП, за да започне новото си лидерско амплоа – АБВ, сега екс-президентът Първанов върви по села и паланки да призовава за обединението на левицата. Кадиев винаги е недолюбвал БСП, която винаги му е отвръщала с повече от същото. Разлюбването е ясно и окончателно, влюбването – нито едното, нито другото. Видимият избраник е АБВ. За кого всъщност Кадиев играе на тези избори ще разберем след тях. БСП се държи не сякаш да й отнели електорат, а идентичност и се хвърля хаотично и трагико-комично от крайно-ляво до крайно-дясно: неин кандидат окичи плаката си с чуждо национално знаме, а тази иновация вече е патентована от Сидеров; на дебат за столичния кметски стол Ангел Джамбазки с широко усмивка – и напълно основателно – покани Михаил Мирчев веднага след изборите да се влее във ВМРО, до такава степен професорът загреба от темите и стилистиката на националистите. Да не можеш да улучиш изборите, на които се явяваш, е непростим наивитет. Именно с този непростим наивитет ще остане в политическата памет на местни избори 2015 Радан Кънев, който ни в клин ни в ръкав взе да говори за президентски избори и вместо да търси решения на конкретните проблеми на гражданите започна да занимава гражданите с персоналните си проблеми и заглеждания в президентския стол. Най-драматичната липса на тези избори е липсата на опозиция. Левицата е разчленена и разпадаща се. Реформаторският блок не успя да се фокусира и да реши какво е на тези местни избори – опозиция или коалиция. ДПС винаги си има собствен дневен ред и не счита за своя грижа запълването на тези демократични дефицити. А драматичният демократичен дефицит е липсата на опозиция, която да задава въпросите, които вълнуват гражданите – за какво точно се харчат парите им и къде потъват далеч от обществен контрол значителни части от тях, кои са фирмите – обръчи, защо се бъркат приоритетите, защо гражданите не се допускат до контрол и реално влияние. А и не само да се задават въпроси, а да се подготвят алтернативни разчети, за да се покаже, че по-разумно харчене на публични средства е възможно. Фактът, че нищо от това не се случи надали може да се обясни само с политическа и управленска немощ. Сигурно е намесена и някаква част от баницата. Съществено разминаване е позеленяването на политическите предпочитания, нарастващата тежест на екологичните теми, от една страна, и липсата на солидни зелени политически играчи, от друга. Градовете имат нужда и от визия, и от промяна, и от ясно движение напред. Липсата на визия ГЕРБ замени с видимост. Слоганът ‘видими резултати’ се амбицира да превърне дефекта в ефект: липсата на ярък бранд на столицата, сгрешените приоритети (София не трябваше да се кандидатира за европейска столица на културата – беше ясно, че няма да я спечели) беше подменен от метротрасета и кръстовища на две нива. Няма кампания, защото елитите ни все повече се изхитряват да си взимат изборите, не да ги спечелват. Гражданите все по-малко биват убеждавани и съблазнявани, и все по-често просто купувани. Стойчо Стойчев изчислява на почти една трета купения и контролирания вот. 2. Забелязвате ли някаква специфика, която да отличава тази кампания от останалите? Местните избори в Европа често са начин гражданите да накажат управляващите. Настоящите ще преобърнат тази особеност и ще подкрепят и укрепят управляващите. Истинските управляващи – ГЕРБ и ДПС. Топлите връзки между тях са обясними, почти неизбежни. И двете са управленски партии, и двете се чувстват комфортно във властта, и двете нямат алтернатива. Толкова скучно и сиво на партийния терен рядко е било. 3. Има доста ексцентрични кандидати на тези избори – със специфична прическа, с големи мустаци и фолклорен костюм, някои – с плакати, на които пронизват октопод с копие. Според вас има ли по принцип трайна тенденция да се залага на шоуто в политическите кампании и печеливша ли е такава стратегия? Екзотиката измества ли реалните дискусии и хората предпочитат ли екзотиката пред сериозните теми? Отмина времето на голямото шоу, когато Азис пееше за БСП, Тити Папазов се блещеше от екрани и плакати, Бриго Аспарухов с маскировъчни дрехи се опитваше да се мери с Бойко Борисов кой по-голям генерал е, Антония Първанова сменяше перли и карибски тен с народна носия и обратно, банкерът Мартин Заимов игриво приклякваше на плакати и ходеше по митинги с огромно бутафорно синьо сърце Ако днес ни занимават с кокове и мустаци, то е защото и актьорите се измориха и отпадната, и толкова празна е кампанията, че медиите трескаво търсят с какво да я запълнят. Волен Сидеров се предлага, но публиката не прихваща – колко пъти да се хване на извехтяло пошло театро. 4. Как преценявате кампанията за референдума, остана ли темата за електронното гласуване на заден план? |
| Кампанията е досущ като парламентарното гласуване: нашите представители хем харесват електронното гласуване и на думи ентусиазирано го подкрепят, хем като дойде до гласуване, я пултовете им забили, я самите те. И в кампанията е съвсем така: хем е толкова модерно и носещо бъдеще това електронно гласуване, хем как да говориш за него – ами ако гражданите се присетят и започнат да питат какво стана с електронната община и обслужването на едно гише, важните неща не можете да оправите, та интернет гласуването ли. |
Anna Krasteva 