– Г-жо Кръстева, – Имаше ли изненада на тези избори и ако да, коя е тя, според вас?
Скучна кампания, но интересни избори. Изненади имаше в различни посоки. В развитите демокрации гражданите често използват местния вот, за да дадат критичен знак на управляващите за коригиране на политики и ускоряване на реформи. У нас гражданите избраха да подкрепят и укрепят управляващите. Активно се коментираше възможността за пренареждане на политическата сцена и за отпадане на БСП от второто място, това не се случи. Винаги е приятно да се констатира зрелостта на гражданите, които оттеглиха доверие от кметове, чиито имения, лукс и разкош са синоним на обраслата с корупция власт – и бившия кмет на Хасково, и още по-бившия кмет на Варна Кирил Йорданов. Пример за гражданска зрялост е и скромният резултат на Георги Кадиев, който в сгъстеното време на кампанията успя да прескочи от една партия в друга, забрави да отбележи този факт на многобройните си афиши и разчиташе да обере електорат и от изоставената, и от новата любима партия.
Най-значителната тенденция е преходът от идеологически към управленски партии: усилват позиции партиите с управленски профил ГЕРБ и ДПС; по-скромни остават позициите на идеологически партии като БСП, РБ; въпреки бежанската криза и пошлото театро не се усилват позициите на националистите.
– Трябва ли да се тревожим от това, че резултатите са така масово в полза на ГЕРБ, а много ваши колеги провиждат в това завръщането на тоталитаризма?
Зад глобалните резултати има интересни разминавания: и в София, и в Бургас резултатите за общинските съвети чувствително се различават от резултатите за кмета, в София дори ГЕРБ губи мнозинството си в СОС.
„Живковски“ резултат за кмета на Бургас е шеговито определение за рекордните 80+ процента, истински европейски рекорд.
Един от най-тъжните дефицити на отминалите избори е липсата на реална опозиция. Неспечелилте не оползотвориха кампанията със смислен дебат за алтернативи за развитие, още по-малко с ясни разчети какво повече и по-добре може да се направи с общинските бюджети.
– Видяхме ли нови политики, идеи и въобще хората интересуват ли се от тях, четат ли предварително програмите на партиите, или гласуват по друг начин?
На местни избори 2015 – както и на редица предишни – избирателите гласуваха
еврофондове и кметски оферти. Изборите отговориха на въпроса, задаван през цялата кампания: какъв е образът на идеалния кмет. Кметовете-електорални феномени – Димитър Николов и Йорданка Фандъкова – въпреки разликите в пол, възраст, образование – илюстрират един и същи имидж на кмет. Ще го резюмирам в три характеристики: управленски профил, капацитет за постигане на консенсус, комуникационно поведение. И двамата са доста деидеологизирани и резюмират управленското си верую си в три ключови думи: работа, работа, работа. И двамата успяват ловко да се справят с пъстри общински съвети и да работят със съветници от различни партии. Вероятно по-умело разпределят общинската баница. На трето място избягват медийните фойерверки и имат много пестеливо, обрано медийно присъствие.
– Коя е причината, според вас да има подобни срамни сцени като тази в „Арена“, пък и подобни инциденти с чувалите с бюлетини се случват на всеки следващ вот?
Родните елити силно се стремят към властта, но като я вземат, не знаят какво да я правят. След страстите по кампанията идва прозата на управлението. Четвърт век след промените администрацията продължава да е безнадеждно неефикасна – във всички сфери, изборната администрация просто по-видимо и пред очите на всички илюстрира жалкото състояние на административното обслужване.
Хаосът в зала Арена илюстрира правотата на гражданите, подкрепили електронния вот. Ако у нас повече хора отколкото в много западни страни подкрепят електронното гласуване, то е защото мечтаят да се освободят от унижението и безнадежността да търпиш подобна администрация, аь тя самата да не получава никакви санкции. Да не забравяме, че нейни членове често са партийни любимци. Как се връзват политическо покровителство и способност да свършиш работата виждаме сами.
Anna Krasteva 