Консултативният съвет към Агенцията за българите в чужбина си поставя за цел предложението за създаване на Национален съвет на българите в чужбина да стане реалност. Това каза в предаването „Хоризонт до обед“ проф. Анна Кръстева – политолог и ръководител на Центъра за миграционни изследвания към Нов български университет. Тя е и председател на Консултативния съвет към Агенцията за българите в чужбина.
Тя обясни, че Консултативният съвет има една генерална цел – да ускори осъществяването на политики, които отдавна стоят на хартия.
Създаването на практика на Национален съвет на българите в чужбина е истинска проява на една политическа, на една гражданска връзка на българите извън България със страната. Колкото повече наши съграждани избират постоянно или временно да живеят навън, толкова по-голямо става предизвикателството пред българската държава да съхрани, да развие връзките с тези общности, каза проф. Кръстева.
Според нея не само културата и езикът в днешно време са елементите, които свързват сънародниците ни зад граница с родината:
Интересното и изключително важното е колко ангажирана беше българската емиграция по време на протестите. Имаше множество акции в различни страни, имаше участие на българи, които се връщаха в България. Значи има друг начин на връзки с държавата, които преминават през ангажимента, през участието, през гражданската и политическата активност. Това беше една мобилизация на българи извън и в България против държавата. Националният съвет и обществените съвети към българските консулства в чужбина имат обратната цел – да заздравят връзките на българските граждани със самата държава, да я подпомогнат в нейните политики, да минат през механизмите не на пряката демокрация, а на представителната демокрация. Виждам нашите сънародници много по-узрели за това представителство отколкото нашите институции.
Проф. Анна Кръстева коментира и ситуацията с мигрантите в Европа и намеренията за затваряне на границите:
Смятам, че няма да се промени същността на Европа, защото спецификата на европейската идентичност е да бъде мобилна, да бъде себе си. Колкото по-големи стават атаките срещу това, което е Европа, толкова повече тя отстоява своето право да бъде себе си.
Според проф. Кръстева има по-дълбинни промени, които тепърва трябва да осмисляме:
Това са промените, свързани с появата на нов тип политики, за които гражданите сме абсолютно неподготвени. Трудно е да преведем на български body politic/политика на тялото/, през която започват все повече да минават разделенията.
Цялото интервю с проф. Анна Кръстева можете да чуете в звуковия файл.
Anna Krasteva 