Ако има теория, която мощно да концептуализира мигрантската перспектива и капацитета отдолу да се градят структури, които да въвеждат механизми на миграция и интеграция, различни от тези на държавата, но с впечатляваща ефикасност, това е теорията на мрежите. Тя интерферира с концепцията за мрежовото общество. От амбициозната теория на М. Кастелс тук ще въведа само разграничението между различните видове мрежова власт:
Networking Power – властта на актьорите и организациите, включени в мрежите, които представляват центъра на глобалното мрежово общество върху човешките общности и индивидите, които не са включени в тези глобални мрежи.
- Network Power – властта, произтичаща от стандартите, необходими за координация на социалните взаимодействия в мрежите. В този случай, властта се упражнява не от изключване от мрежите, а от налагане на правилата на включване.
- Networked Power – властта на социални актьори върху други социални актьори в мрежата.
- Network-making Power – властта да се програмират специфични мрежи според интересите и ценностите на програмистите, както и властта да се променят мрежите според стратегическите алианси между доминиращи актьори от различни мрежи (Castells 2011: 773)
Типологията на мрежовите власти на М. Кастелс има много по-широка сфера на валидност, но тя е евристична като вход в миграционната теория на мрежите с няколко силни идеи: а/мрежите са власт; б/рамката за мислене на мрежите е глобализацията и транснационализацията, не държавата-нация; в/мрежите упражняват власт чрез играта на включване – изключване; г/мрежата не изключва неравенства, йерархии и господство, а може да ги създаде чрез властта на едни социални актьори върху други вътре в мрежата.
Миграционната теория на мрежите започва със сериозна ревизия на единицата на анализ : не мигранта на неокласическата теория, не семейството на новата икономика на миграцията, а миграционната мрежа – съвкупност от хора, обединени от познанство, роднинство, трудов опит (Tilly 1990: 84). Най-цитирана в литературата е дефиницията на Мейси и екип:
Мрежите са съвкупност от неперсонални връзки, които свързват мигранти, бивши мигранти и не мигранти както по мястото на произход, така и на дестинация, чрез взаимовръзки на роднинство, приятелство и споделена общност по произход (Massey et al 1993: 448).
Най-силният елемент в дефиницията е най-парадоксалният: от трите таргет групи на мигрантската мрежа мигрантите съставляват само първата. Едната от другите две има мигрантски опит, но той е в миналото, третата няма – и поне според дефиницията – не е очевидно дали има желание и капацитет да придобие. Именно тази хетерогенна структура на мигрантската мрежа обяснява пъстри и разнообразни аспекти на миграционния опит. Ключовата роля на не-мигрантите е решаваща за разбиране на трансферите – значителните средства, които мигрантите пращат в родината на семействата си. Тези ‘алтруистични’ практики остават невидими и необяснени от други значими теории за миграцията като неокласическата и сходните подходи, центрирани върху индивида:
Честият транснационален характер на миграционните идентичности обяснява защо връзките с общностите по произход често се поддържат през поколенията и защо установяването и интеграцията в дестинацията не съвпада автоматично с намаляваща склонност да се пращат средства и да се остане във връзка по различен начин с обществото по произход (Haas 2008: 19).
Навлязохме вече в ключовата тема за продуктивността и ефикасността на мрежите. Какво правят мрежите и как успяват да го постигнат? Обемът на настоящия анализ не позволява пълноценно разгръщане отговорите на двата въпроса, затова ще се фокусирам върху първия и частично ще засегна втория. Транснационалните практики на трансферите и ангажираността към семейството/общността/ обществото по произход в разнообразието на неговите форми – финансови трансфери, участие в локални проекти, политическа ангажираност и т.н. – са първата група отговори. Ще откроя още четири.
Мрежите редуцират риска. „Миграциите на големи разстояния водят до много рискове: за личната сигурност, за удобството, за удовлетворяващи социални контакти. Когато роднини, приятели, съседи, колеги имат вече добри контакти във възможната дестинация, възможността да разчиташ на междуличностните връзки за информация минимизира рисковете“ (Tilly 1990: 84).
Мрежата е социален капитал, който е толкова значим колкото финансовия, образователния, езиковия капитал на мигрантите. Парадоксално, но първата среда на новите мигранти често не е радикално различна, а ‘своя’. Новите мигранти разчитат на установените и за намиране на жилище – първоначално при (познат на) познат, и за първата работа, и за първите контакти с администрацията за документи:
Миграцията облекчава потока информация от дестинацията до родното място, което облекчава нови имигранти. Установените имигранти функционират като ‘фронтмени’, намалявайки риска, както и материалната и психологическа цена на миграцията. Чрез подкрепата на приятели и роднини, новите имигранти могат по-лесно да получат информация и активно съдействие за намиране на работа, жилище, за уреждане на документи за престой, за намиране на работа. Формирането на имигрантска общност на дадено място увеличава вероятността от по-следваща миграция на същото това място (Haas 2008: 19).
Мрежата като мощен механизъм за намаляване на риска на миграцията и за първоначалната интеграция има впечатляваща валидност: описания от XIX век са валидни и през XXI век. Показателно е, че тази валидност не е универсална, не засяга политиките на прием, а практиките на мрежите. Пример от норвежки заселници в САЩ от края на XIX век е интересна илюстрация:
Когато имигрантите пристигаха, беше им предлагано временно настаняване за тези, които се нуждаеха. Вече установените общности от съграждани предлагаха работа и възможност за натрупване на капитал, защото заплатите като правило бяха по-високи от тези в Европа. Всъщност, миграцията често беше финансирана авансово под формата на предплатен билет. Група обезземлени имигранти през 1883 г. използват общностните връзки, за да си намерят работа. Един имигрант си спомня, че когато пристига в Орста през 1892 г. можехме да получим на кредит всичко, което искахме, само като кажехме, че сме от Хьорундфьорд (Tilly 1990: 85).
Важно измерение на намаляването на риска е ролята на мрежите като мощен pull фактор и разместването на pull и push. Да сведеш целия свят до една дестинация е изключително трудно начинание, изискващо и информация, и капацитет за преработването й, и способност да идентифицираш и преценяваш рискове, и решителност за избор. Невероятно облекчение за всеки мигрант е да стовари целия този товар на чужди плещи, а колективният субект на мрежата с лекота го поема. Когато половината ти село е мигрирало в друго село в Испания, или фирмата, в която работи братовчед ти в Германия набира още работници, решението е и по-лесно, и по-бързо. „Ограничени от личните си мрежи, потенциалните имигранти не разглеждат множеството теоретично възможни дестинации, а се концентрират върху малкото места, с които родното им място има здрави връзки“ (Tilly 1990: 84). Колкото повече благодарение на мрежите се облекчава и ускорява миграционното решение, толкова повече pull предхожда и измества push. Когато ‘половината село’ е в чужбина, мигрирам, защото ми става скучно у дома. Мигрирам, не защото ми е станало непоносимо, а защото средата ми, приятели, съседи вече са навън. Привличането предхожда оттласкването.
Мрежата променя профила на мигранта. Това е най-важното социологическо последствие от ефикасното действие на мрежовия механизъм. ‘Пионерната’ миграция е селективна, мигрантът се отличава от средния гражданин с активността си, със способността си да мисли и конструира своя живот като проект, със силата да се изправи пред неизвестности, рискове, трудности. ‘Мрежовата’ миграция е значително по-отворена, по-малко селективна, метафорично бихме я нарекли по-‘демократична’. Минимизирайки рисковете и трудностите, мрежата разширява значително палитрата на потенциалните мигранти. Преди се колебаех, но вече няма защо. Знам, че ще имам работа и жилище, а и билетът ми го плащат авансово. Това не е цитат от интервю, но би могло да бъде – това е типичната реакция на мрежовия мигрант, който се пуска по течението на мрежата и се оставя тя да го обгърне, защити и окуражи.
Мрежата прави миграцията достъпна. Архетипът на мигрантите-пионери е свърх-герой, мрежовият мигрант е обикновен, неизключителен, неразличим, като мен и вас. От различен и непредставителен, мигрантът става типичен и представителен за обществото и общността, от която тръгва.
Третата група действия на мрежата са свързани със способността й да се изплъзва от правителствения контрол. Тук нямам предвид, че мрежа е и мафията, и трафиканския картел – те биха били предмет на друг анализ. Тук имам предвид, че връзката между мигранта и приемното общество не минава само през миграционната политика, а и през мигрантската мрежа. Мрежата осигурява по-фин, по-гъвкав, по-индивидуализиран мост между потенциалния/ реалния мигрант и приемното общество – както по отношение на потребностите му от работна ръка, така и по отношение на възможностите за прием и интеграция.
Втората група аргументи са свързани със самата дефиниция на миграционните политики, които са асиметрично рестриктивни и малкото отворени врати са по-широко открехнати именно за мрежите. Най-характерен пример е кризата 1974-75 г., когато множество правителства обявяват политика на ‘нулева миграция’, но тази нулева миграция е дефинирана в трудови термини. По-отворена и по-малко рестриктивна остава политиката по отношение на събиране на семействата – т.е. на миграцията, дефинирана в мрежови термини. Дори когато пазарът – най-мощният pull фактор, радикално се затваря, остава да действа мрежата, и не просто да действа, а да бъде легитимирана от политиката.
Как необразованият италиански селянин от началото на XX век разбира, че в северна Франция се строят мини, които спешно търсят работници за този тежък труд, е въпрос, на който икономически теории като неокласическата и концепцията за двойния пазар на труда трудно отговорят. Теорията на мрежите е много добре аналитично екипирана, за да обясни механизма на глобалната информираност преди глобализацията, новите комуникационни технологии и социалните мрежи. Да свързва пазари с хора, разположени на стотици и хиляди километри, без организация, структури, институции е четвъртата група дейности на мрежата като изключително ефикасен безтелесен агент.
Концептуализацията на мрежата до момента беше предимно в термините на солидарността – взаимовръзка и взаимопомощ между стари, нови, бъдещи и не-мигранти. Един балансиран подход трябва да почертае, че мрежата не е панацея срещу предизвикателствата и трудностите на миграцията, нито егалитарен и безконфликтен социален механизъм. Тя може да действа и точно в противоположната посока – и често го прави – да възпроизвежда или създава нови неравенства и зависимости. Тази негативна функция на мрежите Чарлз Тили обобщава в две посоки:
1/членовете на имигрантските групи често експлоатират един друг, така както жителите на приемната страна не биха посмели; 2/всяко включване представлява също и изключване (Tilly 1990: 92).
Ако премерим позитивните и негативните ефекти от мрежите, първите преобладават и се разгръщат в няколко посоки: минимизират рисковете и правят миграцията по-достъпна, разширяват кръга на възможните мигранти, намалявайки изискванията към тях, укрепват връзките със семейството и общността/ обществото у дома. Резюмиран, механизмът на мрежата може да се артикулира в няколко фази:
- Критичната маса мигранти, обединени от семейни, общностни, професионални или други връзки, образуват мрежа;
- Мрежата намалява риска и стимулира нови миграции;
Новите миграции водят до нови попълнения и нарастване на мрежата и до увеличаване на нейния капацитет (Massey et al 1993).
Самоподдържащият се и експанзиращ механизъм на мрежата
Мрежата действа като самоподдържащ се и експанзиращ механизъм. Тя води до промяна в миграционните логики – хората мигрират не само според неокласическата логика на различия в заплатите или на теорията на двойния пазар заради наличните непрестижните ниши в пазара на труда, а поради разнообразни причини:
Няма строга корелация между размера на миграционните потоци между две страни и разликите в заплатите и заетостта, защото независимо от влиянието на тези променливи за стимулиране или ограничаване на мобилността, те са постепенно засенчени от намаляване цената и рисковете на движението, произтичащи от растежа на мрежите във времето (Massey et al 1998: 45).
Мрежата не е прахосмукачка. Тя действа във всички посоки – облекчава и изхода, и входа, и връзките с родината. Съдейства и за напускането на родината, и за изграждане на връзки с нея. Спомага и за имиграцията, и за интеграцията. Не е в линейна, а в циркулярна логика на взаимни интерференции: колкото по-силна е мрежата в чужбина, толкова по-лесно е приемането на нови мигранти, но и толкова по-здрави връзките с родината, защото и по-значителни възможностите за подкрепа, участие, ангажимент.
Двупосочната роля на мрежата:
и към приемната, и към родната страна
В заключение, мрежовата теория показва ефикасни механизми на човешка глобализация отдолу. Заключенията й не трябва да се приемат безрезервно, а критично да се огледат в теоретичното огледало на други теории и аналитични резултати:
Политическите и аналитични дискурси, наивно прославящи миграцията, финансовите трансфери и транснационалната ангажираност като движение чрез взаимопомощ отдолу отклоняват вниманието от структурните ограничения… , както и от важната роля, която държавите и международните организации продължават да играят… (Haas 2008: 49).
Критичното дефиниране на сферата на валидност на мрежовата теория и на нейните валидни теоретични алтернативи не намалява важността на идеята за мрежата като социален капитал, който овластява мигрантите, като траснационален механизъм и за миграция, и за интеграция, и за консолидирана връзка с родината като нейното най-силно, значимо и широкоприложимо постижение.
Anna Krasteva 