Заедно със светлината вървях или ново пътуване с Емилия Дворянова

 

Светлината я преживях,

Заедно с нея вървях и я стигнах.“

Срещите ми с Емилия Дворянова са на вълни. Преживях Passion или смъртта на Алиса като разтърсващо откритие. Еротика, музика, смърт е триптихът на Дворянова, миксиран с майсторския стил на поток на съзнанието.

И майсторството, и стилът, и елементи от триптиха са ярко видими и в Земните градини на Богородица, но те не ме грабнаха, религиозността ми звучеше показно-модно, проектната логика не беше просто закачка за слизане от духовно-магическото към земно-прозаичното, а направо си лъхаше от известна маниерност и недостатъчна автентичност.

При входа на морето – вълната е възходяща и на великолепната, плътна на послания и образи корица на Лиляна Дворянова, и на моята среща с Емилия Дворянова:

…“поне докато трае, радостта е вечна“….

Не знам, отвърнах й, не разбирам, но намирам удоволствие в това неразбиране

И аз намирам удоволствие в нежния шепот на думите, който не иска да обяснява, а се наслаждава на полусенките на не/казаното, не/изживяното, не/измечтаното, не/сънуваното. И този път има музика, смъртта е трансформрана в melancholia, еротиката е дискретна като приглушения звук на затворена врата и едва доловимия жест на ръка. Силна и автентична, такава преоткривам Емилия Дворянова.

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s