Какъв сигнал дават на Европа атентатите в Брюксел?
Тероризмът е нов вид война. Толкова ни е трудно да я осмислим, че коментарите на някои експерти често ни отдалечават от разбирането вместо да ни доближават до него. Ще откроя две от най-големите недоразумения.
Първо, размивали се границите между добрите и лошите, като в кюпа на лошите гласовити спецове по сигурност прибавят и брюкселките бюрократи и демокрацията, която ни спускали. Точно обратното. Ако в една конвенционална война две държави могат да защитават своите интереси и да е по-трудно да се разграничи агресор и жертва, при терористичната война жертвите и агресорите са ясно идентифицирани и кристално разграничени – терористите, убиващи не войници на бойно поле между враждуващи страни, а деца и неподозиращи невинни хора, са абсолютното зло; невинните хора, взривявани в най-всекидневните места на техния живот – метро, летище, кафе, стадион са тотално и единствено от страната на доброто,
Второ, виновни за тероризма са бежанците. Атаките в Париж бяха дело на френски граждани, родени и израснали в Европа. Големият бежански поток е удобно място за прикритие и на екстремисти, но до момента атентатите са основно дело не на новопристигнали в Европа, а на живеещи в Европа радикализирани екстремисти.
Символичен ли е този удар в сърцето на европейската столица?
Винаги търсим символната страна – и в Париж, страната, родила модерната демокрация и дишаща с ритъма на европейската култура, и в Брюксел – институционалната европейска столица. Ако ехото е символно, причините са в социологията на тероризма. Белгия е страната с най-много ислямски бойци на глава от населението, Франция е на четвърто място в тази тъжна класация, но на топ позиция спрямо общия брой радикализирани екстремисти.
Може ли да се направи паралел със случилото се в Париж?
Паралелите за безчет. Тероризмът не е национално, а глобално явление и терористите действат в мрежи, свързващи френски, белгийски и множество други европейски екстремисти с глобални терористични организации като Ал-Каида и Даеш.
Корените на радикализацията са сходни в Белгия и Франция, както и в други страни – и ‘вербуването’ на младите чрез социалните мрежи, и гнева на маргиналазирани групи, и неудържимата медийна привлекателност на мъченичеството, която в един миг те прави световна звезда.
Ужасяващи са героите на терористичната епоха, най-ярко са описани от Жак Лакан далеч преди съвременни тероризъм: „Само мъчениците са без милост, нито страх, и вярвайте ми, денят на триумфа на мъчениците ще бъде световен пожар“.
Какъв урок ни дават тези нападения?
Два урока по реализъм – един по геополитически реализъм, другият – по вътрешнополигически реализъм.
Няма как да не преживяваме драматично всеки терористичен акт в сърцето на европейската цивилизация, но Европа не е ключовият таргет. 80% от терористичните атаки, според британският вестник Индипендънт, са в извъневропейски страни – Ирак, Афганистан, Пакистан, Сирия, Нигерия. Преди броени дни имаше атаки в Истанбул и Анкара, през декември 2015 г. – в Багдад.
Вече сме навлезли и за дълго ще живеем в ситуация на геополитичека нестабилност и повишена несигурност. Все повече политици – и родни, и европейски – се изкушават да говорят като дилъри на страхове и да печелят електорални дивиденти от основателните опасения на хората за тяхната сигурност. Най-трудният урок, който предстои да разберем, е че дилърите на страхове печелят от страховете, а не от тяхното решаване, и те не са част от решението, а са съществена част от проблема.
Anna Krasteva 