Изпусната интеграция, подценена радикализация, неефикасно противодействие на екстремизма
Анна Кръстева е професор по политически науки в Нов български университет, доктор хонорис кауза на университета в Лил, активен франкофон. Носител е на отличието „Кавалер на ордена на академичните палми” – най-високата награда на Франция в областта на образованието. Разговаряме след края на нейна лекция за гражданските мобилизации, обновяването на демокрацията отдолу е една от темите, върху които работи напоследък.
– Живеем в криза на представителството, много ясно видима и у нас, не вярваме на елитите, а и те не са елити, които могат да ни поведат към едно по-смислено бъдеще. Така че гражданите на много места по света взимат демокрацията в свои ръце. Това е тема, която ми е приятно да обсъждам с младежите, защото тя резонира в тяхното неудовлетворение от политическата среда. Това е поколението, което непрекъснато задава въпроса „защо“, което не вярва и не се съобразява с йерархии.
http://www.jivotatdnes.bg/news/lichnosti/prof-anna-krasteva-elitite-prospaha-prichinite-za-terorizma
– Тероризмът в Европа също е пряк резултат от дългогодишна неадекватност на елитите.
– Изпусната интеграция, подценена радикализация, неефикасно противодействие на екстремизма – наистина елитите проспаха множество причини за днешната вълна тероризъм. Но борбата срещу тероризма е едно от малкото предизвикателства в Европа, пред което граждани и елити са на една и съща страна. Терористичната война, където бойно поле са метрото, летището, стадионът, концертна зала, кафене, там където всички ние всекидневно ходим, е радикално различен вид война, в която мишените са случайни граждани. Картината е сложна – не всички мюсюлмани са радикализирани, не всички радикализирани са терористи. Как да бъдат предварително идентифицирани? Оказва се, че извършители на терористични актове са известни на полицията като радикализирани, но в нашите демократични режими не можеш да бъдеш арестуван, преди да си извършил престъпление.
– Обществените настроения се променят бързо, това ще доведе ли до по-бърза промяна не само в говоренето, мисленето, а и в регламентите?
Още
- Терористичната опасност за Европа расте, но причината не е в бежанците
- Не сме подготвени за терористична атака
– Какво очакват гражданите от политиците? Има все по-масови настроения за по-твърди политики и политиките по отношение на бежанци и мигранти стават действително все по-твърди, затварят се граници и т.н. Но терористите са хора, родени в Европа, граждани на европейски страни. За това крайнодесните партии нямат рецепта. Примерно във Франция се водят дебати да бъдат лишени от гражданство осъдени или заподозрени за тероризъм. Дори когато гражданите приемат новите мерки, невинаги е лесно те да бъдат приложени – какво да се прави с тези, които нямат друго гражданство и бъдат лишени от френското? Не трябва да сближаваме различни теми. Бежанският проблем е голяма тема, тероризмът е много по-голяма и много по-сложна тема. Когато ги смесим в говоренето, все едно търсим едно и също решение, а те се управляват от различни политики: тероризмът е престъпление. Да си бежанец не е престъпление.
– Те неизбежно се смесват – и в разговорите на хората, и във форумите, и в медиите.
– Медиите и отговорните политици трябва да ги разделят, защото повечето терористи не са дошли с миграционните потоци. Класическият им профил е на западни граждани, които се радикализират в Сирия или в Ирак и се връщат обратно в Европа. Някои от белгийските камикадзета дори не са ходили в Сирия, а са се радикализирали само в Европа. Те илюстрират и факта, че някои от терористите са били престъпници и преди това и от бандитизма преминават към тероризма.
– „Троя днес гори в Европа. Не се заблуждавайте, те не искат да ни сплашат, искат да ни завладеят.“ Вървим ли към това бъдеще, описано от Ориана Фалачи преди години?
– Не бих се съгласила с тази теза. Не в смисъл, че те не искат да ни завладеят, а в смисъл, че Европа има силата да устои. Те искат да живеем в страх и ужас, в един свят, в който да се откажем от европейския начин на живот, който е социален, отворен…
– Това не е ли стремеж към господство?
– Нито радикализираните камикадзета, нито ИДИЛ имат мощта да покорят Европа. Не трябва, въпреки чисто човешкия ужас, който изпитваме от гибелта на невинни хора, да смятаме, че Европа е на колене. Освен това демократичният свят не е само Европа. Обама потвърди като топ приоритет борбата срещу ИДИЛ. Има още много какво да се направи. Министрите на вътрешните работи и на правосъдието на Белгия подадоха оставка след атентатите – толкова много жертви в сърцето на европейската столица, която знаеше за заплахата, са ярко свидетелство, че има пропуски в системите за сигурност. Турция сигнализира, че е експулсирала единия от камикадзетата, който е искал да премине през нейна територия в Сирия, но белгийските служби очевидно не са отдали нужното внимание на сигнала. Сигурността в Европа трябва да се развива и гарантира в три посоки: предефиниране на политиките за сигурност в ситуацията на постоянна терористична заплаха, осигуряване на адекватен кадрови и човешки ресурс във всяка отделна страна и изключително повишаване на взаимната информираност и взаимодействие между службите за сигурност на отделните страни и международни организации като Интерпол, Европол и т.н. Върви се и към по-твърди политики: само преди няколко години примерно във Франция бе немислимо – при ляво правителство и ляв президент – да се повдига въпросът за лишаване от гражданство.
– Познавачи на исляма казват, че той трябва да се модернизира, като му се помогне в това. Защото нищожна част от над милиард мюсюлмани изповядват радикалната идеология.
– Мюсюлманите също като останалите страдат от тероризма, дават жертви по целия свят, 80% от терористичните атаки са в мюсюлмански страни – Ирак, Афганистан, Пакистан, Сирия, Турция, Нигерия. Цялата история на човечеството е белязана от войни, ХХ век е белязан от войни. Единствената част на света, която през последните 70 години излезе от това състояние на конфликти, беше демократична Европа и демократичният свят. Да не забравяме, че ние живяхме и живеем в най-стабилната и устойчива част на света.
Ние, българите, обичаме апокалиптичните сценарии, но възможно е обръщането на картината, в която мирният процес да отключи нова динамика: тотално разрушената от война Сирия да започне да се възстановява и заедно с първите завърнали се мигранти и бежанци да отидат и инвеститори
– Миграционната криза може ли да прерасне във война на цивилизациите, съвпадайки и с активизиране на тероризма?
– Наблюдаваме не война на цивилизациите, а на варварството срещу цивилизацията. Хора, които обезглавяват други хора като медиен спектакъл – това е трагична илюстрация на нашия глобален свят. Това съвременно Средновековие е въоръжено с новите медии. То не би имало толкова нови последователи без тях. Джихадизмът е насочен към сърцето на модерните ценности и демокрацията, като използва всичките й ресурси – той се организира и набира нови членове по интернет, става „известен“ чрез новите медии, става глобален феномен чрез тях.
– Може би светът трябва да се пренареди, като ценности също? И пак чакаме да се разберат ЕС, САЩ и Русия.
– Трябва да се сближат географията на причините и географията на последствията. Европейският съюз поема огромна част от бежанските потоци, без да бъде сред топ играчите за решаване на конфликта, който поражда и поддържа бежанската вълна. Големите играчи са САЩ и Русия. Виждаме вече, макар с една стъпка напред, друга назад, но все пак се върви към изход от конфликта. Защото последствията се управляват много по-трудно, ако не се управляват причините. Разбраха големите играчи, особено САЩ, че не могат да оставят Европа в ситуация, създаваща огромни и болезнени проблеми за сигурността.
– Може би другият голям играч има интерес от разбалансирана Европа?
– Русия е значително по-малко заинтересована Европа да е стабилна. Но вече Москва започва дискретно да се отдръпва от Асад, на когото толкова държеше. Сирия чака своя Дейтънски договор. Това не само ще намали потока на напускане, но и ще започне обратният процес. Защото много от бежанците искат да се върнат, а други ще бъдат поканени да го направят.
Всички конфликти имат начало и край. Войните в бивша Югославия в началото на 90-те произведоха най-мощните бежански потоци в Европа след Втората световна война. Дейтънският мир сложи край на етническото прочистване и военните сблъсъци. Сега е подходящо да си припомним тези факти, защото тези дни трибуналът в Хага призна бившия политически водач на босненските сърби Радован Караджич за виновен в престъпления срещу човечеството. Дейтънски сценарий е възможен за сирийския конфликт. Ние, българите, обичаме апокалиптичните сценарии, но възможно е обръщането на картината, в която мирният процес да отключи нова динамика: тотално разрушената от война Сирия да започне да се възстановява и заедно с първите завърнали се мигранти и бежанци да отидат и инвеститори. Отличниците в приема – Германия, Швеция – ще имат моралното право да бъдат първи сред възстановителите и от това ще спечелят всички, ще спечели мирът.
Anna Krasteva 