„От заявилите се до момента кандидати можем ясно да откроим две полярни групи, два полюса. Едните са висока топка, а другите имат нужда от Google”, Това каза проф. Анна Кръстева по повод кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.
Дебатите за генерален секретар открояват най-желания кандидат, който не е сред реалните, казва тя. „Това е Ангела Меркел. Вижда се една буквално мечта на множество коментатори от множество страни. Откроява се мечтата генералният секретар на ООН да бъде повече генерал, отколкото секретар. Да има потенциал за реформи. Да има такава класа, такъв опит на световен лидер, такъв морален авторитет, който да е безспорен и да може да застане с голяма сила срещу мейнстрийма по най-тежки политики, каквато е тази за бежанците. Такъв реформаторски патос има нужда да бъде вкаран в лидерството на ООН“.
По думите на Кръстева високопрофилните кандидати в момента са трима. Освен Ирина Бокова тя каза, че двете други кандидатури от този ранг са на „Хелън Кларк, три пъти премиер на Нова Зенландия, фигура с национален и международен опит и то в системата на ООН и третият кандидат от тази висока класа, е Антонио Гутереш, който е бивш президент на Португалия и бивш върховен комисар за бежанците с огромен опит. Върховният комисариат за бежанците на ООН е една от най-престижните агенции. Той се ползва с много стабилен авторитет“.
„Генералният секретар да бъде жена е само по себе си една революция, а да бъде от Източна Европа отговаря на принципите за избор, които са следвани до момента“.
Професорът коментира двете женски кандидатури така: „Имаме две лидерки с изключителна репутация и сериозен профил, но с различен начин за връзката с лидерството. При Бокова има изключителен акцент върху ролята на жените.
Бокова казва: „Няма мир без равенството на половете“. Има известно героизиране и митологизиране на женското начало, а Хелън Кларк има едно джендър неутрално лидерство. Тя казва, че лидерът е такъв, ако е силен, може да поведе, да осъществи големи промени, а полът няма значение“.
„За първи път, при 70-тата годишнина на ООН, този юбилей е белязан с публична процедура по изслушване“, каза още политологът.
„Тази публична процедура, която беше натоварена с изключителни очаквания, по никакъв начин не променя до сегашните принципи. Това е прекрасен демократичен декор, но си остава демократичен театър, а договорките си остават“.
„Казваме договорки, като ги натоварваме негативно, а постигането на компромис между различните световни сили, е един от факторите на стабилност“, каза проф. Кръстева. „Самият смисъл на ООН е в този свят, разкъсан от конфликти, да отправи посланието, че все пак някъде държавите могат да се съберат и да намерят балансирани решения“. OОН трябва да се свързва със стабилността в света и е добре тази стабилност да се свързва с българско име.
Anna Krasteva 