ЕК експериментира нова бежанска политика. Интервю за Маргиналия

Ще имат ли ефект предложените от ЕК изменения в регламента за миграцията и убежището?

1 441 от 160 000 – това е повече от скромната равносметка от реализацията на предишния план за релокация на ЕК. Черният български хумор описва ситуацията така: по официална статистика България е приела обратно четирима бежанци, но всъщност те са двама, а реално единият, щом е стъпил на родна земя, веднага  предпочел бързо-бързо да се върне в (пост)конфликтeн Ирак. Стратегията на ЕК до момента създава повече проблеми отколкото решава. Ще откроя два от тях:

  • Първият е създаването на страни-буфери. През Гърция за миналата 2015 г. са преминали малко под милион бежанци (851 000). Спирането на Балканския път, преминаването на Австрия от Меркел към Орбан превърна Гърция от ‘порта’ в буфер, от транзитна страна към гара в очакване на Годо. В пареща близост до родните граници.
  • Втората е легитимирането на бежанците като новата турска валута. За броени години Турция превърна бежанците като разменна монета за засилване на собственото си регионално, европейско и глобално влияние. Бих откроила три етапа. С началното приемане на сирийските бежанци, Турция се утвърди като непреодолим регионален фактор за решаване на сирийската криза. С ‘пускането’ на бежанци към гръцките острови и ЕС, Турция се утвърди като непреодолим европейски фактор за решаване на сирийската криза. От партньор на ЕС тя все повече преминава към диктуваща условията на ЕС. Най-яркият израз е сделката един върнат бежанец от Гърция в Турция срещу безвизовата мобилност в ЕС на турските граждани. Наистина безпрецедентна сделка: по-голяма мобилност за собствените граждани срещу ограничена мобилност на чуждите, бежанците.  Цената на ефикасността и бързината са човешките права. Желанието за бързи резултати от споразумението снижава летвата на изисквания на ЕК. Турция настоява за безвизови пътувания, без да отговори на критериите за тях: сред най-скандалните е отказ от реформиране на антитерористичното законодателство, което се използва за санкциониране на критични журналисти и ограничаване свободата на словото. Това противоречие създава сериозни напрежения между различните властови полюси в ЕС: Комитетът за граждански свободи на Европейския парламент изказва несъгласие с отпадането на визовите ограничения преди покриването на всички условия. Турция не трябва да бъде дискриминирана, но и да не бъде привилегирована, е тяхната категорична позиция.

http://www.marginalia.bg/analizi/shte-imat-li-efekt-predlozhenite-ot-ek-izmeneniya-v-reglamenta-za-migratsiyata-i-ubezhishteto/

В тази сложна ситуация Европейската комисия спешно търси нови подходи. Добрата новина е, че новото предложение открито адресира проблема със страните – буфери и дава глътка надежда на мигрантите да не бъдат спасявани по нанолъжичка от магическа ръка като на Папа Франциск. Решението от 4 май се стреми да осъществи радикален пробив в решаването на бежанската криза. Бих го резюмирала в два парадокса:

  • Солидарност или санкции. Страните, които откажат солидарност, ще платят солено. 250 000 евро. Не, не е грешка, и аз го проверих няколко пъти. 250 000 евро за всеки отказан бежанец. ЕК иска санкцията да е плашеща, парадоксът е, че вместо да се плашат, непокорните просто ще я отхвърлят поради невъзможността да я плащат.
  • Има място за бежанците, но всеки бежанец трябва да си стои на мястото. Умножават се и се втвърдяват изискванията към търсещите убежище, минимизира се възможността им да подават молби в избрани от тях страни и се увеличават санкциониращите механизми, когато се опитат да заобиколят правилото за подаване на молба в първата страна. Съвсем декоративно и неконкретно звучи обещанието за повече грижи за непридружените малолетни- очевидно е, че се търсят дискурсивни правозащитни контрабалански на втвърдения дискурс.

Втвърдяването на правилата е обертонът на новото предложение. Търси се баланс в твърдостта – на страните-членки се показват твърдите правила, които търсещите убежище трябва да спазват, на търсещите убежище – твърдите изисквания към всички страни-членки. Бежанската криза силно изостри противоречието между права и право, между правата за търсене на убежище и правото на суверенитет на държавите, споделено с ЕС. Устойчив баланс може да се поддържа само в некризисни ситуации, ЕК се опитва да предложи временен баланс в кризисна ситуация. Последната задава рамките му, които са стеснени между Сцила на крехко временното равновесие и Харидба на драматичното задълбочаване на разделенията вътре в ЕС.

 

Какви ще бъдат действията на държавите, отказващи да проявят солидарност. Глобата ли е пътят?

Солидарност не е термин от политическия вишеградски речник.  Тонът се повишава между ЕК и Централна Европа. Все още е в жанра на иронията,  парадоксите, противоречията, но е силна готовността да достигне и до кресчендо.

Най-недипломатично-саркастичен е полският външен министър, който иронизира, че предложението е толкова (не)сериозно, колкото ако е сътворено на 1 април. Колегите му пригласят с три типа критични реакции. Полският министър на вътрешните работи вече сериозно, но също така категорично добавя, че предложението нарушава правата на държавите – членки. Ако полските управници наблягат на противоречието Брюксел -национални държави, чешки министър се съмнява в реалистичността на предложението и го счита за несъобразено с реалността. Унгарският външен министър открито навлиза в конфронтацията с обвинението, че това е изнудване, не-европейско предложение на Европейската комисия. Чешкият премиер се включва във вишеградския хор с категоричното неприемане на санкции за неспазването на квотите.

Моменталните реакции на най-високо ниво и острият тон на вишеградците ясно очертаха картината като бойно поле: Централна Европа ясно разбира, че санкциите са насочени против нея и също така ясно демонстрира, че няма намерение да се съобразява с тях. Стратегията на неподчинение се разгръща в три посоки.

Първата е разширяване коалицията на недоволните. Няма изненада, че пригласящите са пак от новите членки от Източна Европа. Естонският министър на вътрешните работи скептично и критично коментира санкцията от 250 000 евро. Президентът на Литва е още по-категоричен с две обвинения: механизмът за автоматично разпределение на бежанците е открита покана за имигрантите да идват в Европа без ограничения. Второто обвинение постига висини в парадоксалността: решението на ЕК не съдейства за единството на Европа. Крадецът вика “Дръжте крадеца”. Тези, които отказват солидарност и единство, констатират, че единството е нарушено.

Втората стратегия на отпор е римейк на гръцкия сценарий: колкото по-силна е опозицията и голяма глобата, толкова по-невъзможно ще стане тя да се плати. Унгария има квота[1] от 1294 търсещи убежище, това би означавало глоба от 323 милиона евро. Ако Полша откаже да поеме квотата си, би трябвало да плати 1.75 милиарда. Гръцкият челен опит нe е забравен, а по вишеградски освежен.

Третата стратегия също не е иновация и е вдъхновена отново от епичните борби на Гърция с ЕК: Унгария заплаши Брюксел с референдум за европейския план за убежище, така както Ципрас призова гърците да отхвърлят европейския план за икономии. Проблемът в планирания унгарски референдум е, че е мощен механизъм за насаждане на евроскептицизъм отгоре, от същите елити, които само преди десетилетие направиха всичко възможно да влязат в клуба на богатите. Именно този образ на ЕС като клуб на богатите беше продаден на гражданите от Източна Европа – Европа като еврофондове и щедър донор. Парадоксът е, че елитите, които го продадоха успешно на гражданите си, първи повярваха в него. Преди броени дни в Рим Жан-Клод Юнкер коментира ‘почасовите европейци’: някои страни/лидери днес са европейци, когато имат да взимат, а утре не са, когато трябва да споделят отговорност.

Къде е България в този грозен пазарлък на разглезени, безотговорни и агресивни ‘почасови европейци’? Не е за вярване, но западни медии цитират Борисов, че подкрепил солидарността.

Пиша тези редове на междунарароден форум за човешки права, който вибрира от ангажираност за бъдеще, в което да вярваме. Ще завърша този текст именно с отговорността на всички нас – граждани, елити, лидери – ежедневно да градим Европа, в която да вярваме.

[1] Квотите се изчисляват на базата на населението и БВП.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s