Меркел, Фийон и Референдум – 3 в 1 интервю

– Проф. Кръстева, стана ясно, че председателят на европарламента
няколко дни заявка за следващ мандат направи настоящия канцлер Ангела Меркел. Титанична ми изглежда битката за една от най-влиятелните страни не само в Европа. Какъв е вашият прочит?
– Наистина се очертава като битка на титани. Най-напред за Меркел – истински европейски лидер, бих казала дори скала, която успя да устои на една година енергични и ожесточени критики както в страната й, така и в Европа. Въпреки това, след толкова тежка година тя има кураж да поиска четвърти мандат. Тази амбициозна заявка показва политически кураж, вяра в стратегическата посока, дори при видими тактически грешки, устойчивост на един от най-силните лидери.

http://www.cross.bg/sistema-merkel-germaniya-1526957.html#.WDxA3OZ97zC

– Говорите за устойчивост. Това означава ли, че не само обявлението на Меркел не е изненадващо, а дори е очаквано?
– Не, интригата беше голяма. Германия днес не е същата както преди миграционната криза. За рекордно време Алтернатива за Германия постигна невероятен възход на германската политическа сцена, която излеждаше имунизирана от крайната десница. Меркел е отслабена и критикувана както от противниците си, така и от партньорите си и дори от собствената й партия, загуби няколко меестни избори. С нетърпение се чакаше какво решение ще вземе Меркел след тази тежка година. Не беше ясно дали тя ще намери кураж. Това обаче е политическа сцена, в която лидерството се цени. Днес нагласите в Германия бих резюмирала така: много хора казват, че тя направи много грешки, но в същото време няма друг толкова квалифициран, устойчив и способен на лидерство кандидат. Дори много от тези, които я критикуват, я виждат като една ярка кандидатура. Лидер и държавник. Резултатът от битката не е предизвестен, гражданите навсякъде по света изненадват политиците.

– Ако доскоро Меркел беше сочена като лидер в тази надпревара, то в четвъртък на сцената се появи и заявката на Мартин Шулц. Казахте, че Германия има нужда от лидер, но Шулц също има добър опит. Дали появата му е вид провокация към Меркел. А може би от партията му се надяват на успех с неговото име начело?
– Това съревнование ще бъде изключително интересно в европейски контекст. Веднага бих направила няколко интересни паралели. Винаги сравняваме Германия с Франция, двата основни стълба на европейската интеграция. При вероятното изправяне на Меркел и Шулц, битката ще бъде между двама проевропейски кандидати. Абсолютно различна е ситуацията във Франция, където вероятно на финала на президентските избри ще се конфронтират Франсоа Фийон, умерен европеец с известна симпания към Путин и Марин Льо Пен, яростна антиевропейца със силна симпания към Путин.
С други думи, във Франция ще имаме един умерено проевропейски лидер срещу един екстремистки антиевропейски лидер. Каквото и да се случи в Германия, проевропейската ориентация ще остане, континуитетът ще бъде осигурен, независимо дали водачеството ще бъде на Меркел или на Шулц. Това е добра новина за ЕС, защото всички гледаме с интерес, дори с тревога какво ще стане след Brexit. Много въпросителни ще стоят пред съюза, ако се разпука самото ядро на евроинтеграцията – Германия и Франция. Отсега можем да кажем, че Германия ще продължи да бъде двигател на Европа. За Франция – предстои да видим.

– Доколко позицията по миграционните въпроси ще тежи в битката за бъдещото управление на Германия?
– Както за Германия, така и за целия Европейски съюз, миграционната политика стана ключова тема, спрямо която биват избирани или сваляни политици. Това е и огромният тест за Меркел. Политиката на гостоприемство от 2015 г. бе ревизира в прагматична миграционна политика през 2016 г. Водещ стана институционалният капацитет за интеграция, способността на държавата да осигури ефикасна интеграция – жилищна, трудова, образователна, културна. Приемът на нови имигранти вече зависи от капацитета на институциите да приобщат предишните. Именно от успехите или неуспехите в интеграцията в голяма степен зависи дали ще бъде гласувано доверие на Меркел за пореден път. Това, което ще оценяват избирателите у Меркел, са две качества. Дали след приема на много мигранти за много кратко време е разгърнала правилна политика на интеграция, и второ – способността за адаптиране и промяна на основните приоритети. Дали освен устойчивост има и гъвкавост, дали освен реакция на ситуацията има стратегическо мислене, което да задава позитивни хоризонти.

– Поглеждаме и към собствената си градинка. Иска ми се да обърнем малко внимание на внесения от омбудсмана законопроект за мажоритарния вот. Кои са основните ползи и вреди от мажоритарната изборна система?
– Позитивните ефекти от мажоритарната система са предимството, което осигуряват на големите партии, като им позволява да правят стабилно правителство. Класическият случай във Великобритания е, когато Маргарет Тачър печели малко повече от 30 на сто от гласовете и прави правителство, защото получава 50% от депутатските места. Настоящото консервативно правителство печели на същия принцип – 37% от гласовете и 50% депутатите. Стабилността на управлението е гарантирана – има стабилно мнозинство, което подкрепя правителството и така не зависи от малки коалиционни партньори. Това е голямото предимство на тази система, но то е предимство за управляващите.
Парадоксът в българската ситуация е, че множество граждани мислят, че мажоритарната избирателна система работи за гражданите, докато тя работи за големите партии. Гласуваш за личности, а получаваш големи партии. Избирателите у нас очакват да избират личности, а мажоритарната система прави големите партии още по-силни. Това е единият ефект от системата.
Вторият ефект е очакването да може да се отзовават депутатите. Нагласата на хората, които подкрепиха референдума е: „Днес ги избираме, защото ни харесват. Утре не ги харесваме и ги отзоваваме”. Защитниците на мажоритарната система пропускат да информират българските граждани, че тази процедура на отзоваване не съществува нито във Франция, която има един вид мажоритарно гласуване, нито във Великобритания, която е с друг вид мажоритарен вот. Гласуване за нов депутат ще има в съвершено различна ситуация – например, когато депутат бъде назначен за министър. Тогава може да се получи и нов проблем – новият депутат, който бъде избран, да представлява различна политическа сила, което да намали парламентарната подкрепа на вече излъченоото правителство.
В българското общество има дълбоко разочарование от политическия елит и силно очакване за неговата смяна. Тази позиция се радва на широк консенсус. Различията възникват какъв е пътят за това обновяване на елита.
Мажоритарната система с абсолютно мнозинство в два тура не е сигурно лекарство. Не е сигурно лекарство, защото не е пробвано от нито една, трябва дебело да се подчертае още веднъж, от нито една демократична държава. А не е пробвана, защото тя би намалила представителността на Парламента. Най-големият дефицит на тази система е огромният процент непредставени граждани. Може 60-70 на сто да остават непредставени. Това е единият голям минус. Вторият е, доколкото мажоритарната система дава бонус на големите партии, малките ще изпаднат в трудна ситуация. Някои от тях напълно ще изчезнат. Третият недостатък на тази система е, че представителството се премества от централно на регионално ниво. Позитивният елемент тук е, че всеки гражданин ще си разпознава депутата, за когото е гласувал, както познава кмета. Лошото тук е, че както при избори за кметове, понякога изходът се решава на кантар – много малко гласове могат да наклонят везната. Тези малко гласове силно увеличават съблазънта да бъдат купени.
Мажоритарната система се представя като магическа сила, способна да разреши всичките ни проблеми. Една ентусиазирина фенка разгорещено обясняваше по медиите как тя ще разсече Гордиевия възел на съдебната реформа. Има ли смисъл да пояснявам, че нито мажортарната, нито пропорцианалната, нито друга система имат такава магическа мощ.
С други думи има голямо разминаване между очакванията на гражданите и реалните ефекти от мажоритарната система. Не трябва да забравяме и плурализма на мнениия в обществото. Има тенденция да се приватизира суверена, гласувалите за референдума да се представят като целия български народ. Народът, дамократичният суверен, са както 2.5 милиона граждани, повярвали в мажоритарната система с абсолютно мнозинство в два тура, така и 4.3 милиона, които не я подкрепят.
Ще обобщя, ярките личности, които гражданите очакват да видят, които отговорно да работят за общото благо, не могат да бъдат гарантирани от никоя изборна система. Те са разултат на сложен комплекс от фактори като висока политическа култура на гражданите, способни да оказват регулярен и позитивен контрол върху избраниците си, силна съдебна система, която да прочиства политическата класа от корупция, балансирана избирателна система, елит, който иска да се променя, за да отговаря на очакванията на гражданите и да бъде на равнището на управлението в един все по-сложен свят. Демокрацията не е Хари Потър, няма магическа пръчка, която да разсече всичките ни проблеми, а фина система на взаимен контрол и желание да вървим напред.

Интервю с Радина Христова за Cross

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s