Фейсбук революцията не се случи и на парламентарни избори 2017

Как Facebook променя начина, по който българските политици комуникират с избирателите и съратниците си?

Българската Фейсбук политическа революция все не успява да се случи. Обама и Тръмп революционизираха политическата комуникация – първият с Фейсбук, вторият с Туитър. Не просто социалните мрежи са различни, а целите на двете полит-комуникационни иновации са различни: Обама използва Фейсбук, не просто с още един канал да се обърне към избиратели си, не дори, за да могат те по-активно да общуват с него, а за да стимулира и вдъхнови  своите фенове да общуват помежду си, да иновират и диверсифицират кампанията, която фейсбук постави в собствените им ръце. Тръмп взриви цялата медийна среда чрез Туитър залпове. Вместо да спори с враждебни медии, ги принуди да следват туитър-откосите му, с които до вчера определяшее дневния ред на кампанията, а днес на президенстването. Няма и следа от революционизиращи употреби на Фейсбук/Туитър у нас. Тривиалните им употреби бих характерилизара като е-кампания без е—политика.

Мои текстове в два материала на Капитал, 2.03.17 Въпросите са на Капитал

Как станахме Facebook граждани  http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/03/02/2926943_kak_stanahme_facebook_grajdani/

Te oще не знаят за истинската й сила

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/03/02/2927242_te_oshte_ne_znaiat_za_istinskata_i_sila/

Смятате ли, че те използват потенциала на платформата изцяло? За какви други функции, освен PR, може да служи профилът на един политик по принцип?

Бих откроила три употреби. Първата е съчетанието на не-казано и казано: казваш по Фейсбук това, което не казваш официално в качсството си на държавник. Пресен интересен пример ни предостави президентът Румен Раден, който не направи официално изявление по случай Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим, но го отбеляза във Фейсбук: „Като държавен глава споделям убедеността, че единствено заедно, казвайки цялата истина и без да търгуваме с миналото, можем да преодолеем болезнените разделения в обществото ни. Всяка невинна жертва заслужава нашата почит.  Поклон пред паметта на жертвите!“

Втората употреба са витруалните дебати, които поради сгъстената афективност на Фейсбук взривоопасно прерастват в е-схватки. Сред последните образци е е-епистолярната престрелка Владимир Сабоурин – Александър Кьосев. В Отвореното си е-писмо първият пише: „Обръщам се към Вас във връзка с новината за влизането Ви в реалната политика и първата Ви публично и писмено видима стъпка в новата Ви сфера на изява – ФБ поста Ви от 22.02.2017 г., 17:38 ч.” Следва ‘наместване’ на нарушените баланси виртуално-реално и избиратели-кандидат: “Макар че тези ‘разни хора’ са според Вас само „във Facebook”, като кандидат-депутат Вие вече автоматично ги касаете като избиратели (суверен) и данъкоплатци, които съществуват реално извън Facebook. Обичайното Ви … арогантно държане е абсолютно неуместно, когато вече говорите в новото си качество на кандидат-депутат.”

Третата употреба не достига емоционалните децибели на предходната, нито радикално динамизира кампаанията, но  се стреми да компенсира липсата на препълнени зали с виртуалното събрание – лидерите на Нова Република отговарят онлайн на въпроси на граждани.

  1. Какво ни казва профилът на един политик във Facebook за самия него? Как, като избиратели, да оценяваме и гледаме профила на един потенциален народен избраник?

Много малко ни казва профилът на един политик за самия него. Туитърите на Тръмп звучат автентично арогантно и мегаломански, но са писани от професионални комуникатори. Толкова непрофесионални често са постовете на нашите политици, че ми е трудно да кажа, че са писани от добри професионалисти – авторът отсъства дори на граматическо ниво: не ‘срещнах се’, а ‘среща на…”. В това отношение екипът на новия президент прави усилия да използва глаголи в първо лице единствено число, което не прави тези постове по-малко административно-безлични. Безличност струи от безброй постове на безброй политици днес, които бълват партийните програми и медийни интервюта на кандидатите без дори кратък коментар към собствената аудитория.

Има моменти, когато политиците наистина сами посягат към социалните мрежи. Спомняме си искрите, които хвърчаха по Фейсбук между Радан Кънев и Бойко Борисов. Тогава препоръчах фейсбук диета, за да не се свежда политиката до тинейджерски фейсбук препирни.

  1. Кои са примерите за успешни Facebook профили на политици и какво ги прави такива според вас?

Не зная дали имаме успешни, но със сигуронст имаме рйтингови фейсбук политици. Топ е-политик – според родни и международни рейтинги – е Бойко Борисов. Сред класациите на най-харесваните във Фейсбук българи Б. Борисов се нареждда на второ място след Преслава и преди Галена. Той е в деесятката на най-активните световни лидери в Google+ с 146 поста през изтеклата  2016г. Пак там за същия период той попада и в класацията на най-ефективни лидери с 34 интеракции на пост.

Виждаме тенденция на приоритизиране и професионализиране на Фейсбук-комуникациите. Тя ще се засилва и на парламентарни избори 2017. Високотарифни експерти на големи компани вече пристигнаха на родна земя.

  1. Какви са потенциалните ползи и какво може да загуби един политик от онлайн комуникацията?

Нарцистично авто-имиджмейкарство – това е най-регулярната употреба на социалните мрежи, там политиците ваят характер: Радан Кънев – остър и твърд политик, куражлия (“Нас в Нова Република не ни е страх да бъдем като черната овца – единствената в стадото на крадците и мошениците“); Александър Симов – ироничният соц трибун (“Аргументите на ГЕРБ, че със СЕТА отпадат визите за Канада звучи все едно някой от Медичите те убеждава, че отровата е приятно пивка“), Мартин Димитров – опитен, отговорен и действен политик (“Сега ще ви кажа какво направихме, а не какво обещаваме”).

Голямата опасност е Фейсбук да замени лице-в-лице – хиляда харесвания не се равняват на един убеден или привлечен за кауза гражданин.

  1. Ограничава ли ни Facebook в балони или ни дава възможност да се отворим към други позиции? Какви са ефектите от това?

Родните и политически, и граждански употреби на социалните мрежи изостават  и в това отношение. У нас няма стремееж ефектът на балона и ехо-стааята да се тушира и неутрализира, а се подсилва с множество прийоми: политициите (като правило) не отговарят на критични коментари; гражданите разприятеляват разномислещите.

  1. Как Facebook променя организирането на граждански движения, каузи, групи за натиск? Какви са основните разлики с времето преди социалните мрежи и кои са положителните и негативните ефекти от новите канали?

Има едно ново явление. Протестите, еко и други мобилизации използваха социалните мрежи за отваряне на гражданските инициативи и достигане до максимален брой потенциални участници. Днес се очертава пртивополжно явление – затворени групи на правозащитници и приятели на бежанци. Толкова враждебна, истерична, нажежена до червено стана публичната среда, че за да се възмутиш от Луков марш  и от националистични превъплъщения на консерватори в путиновски атакисти или да се зарадваш на училище, осмелило се да отвори врати за деца-бежанци,  трябва да го направиш в затворена група.

Изтласкването, маргинализирането в публичното пространство на либерални и правозащитни гласве и заточаването му в затворените прастранства на социалните мрежи е една от най-тревожните тенденции у нас на намяване на плурализма, на почти неоспорваната хегемония на популистки, екремистки, авторитарни дискурси.

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s