Пост-Брекзит Европа – твърд или мек развод?

Великобритания задейства Брекзит. Щастлив или тъжен ден е 29 март за европейците? Какви ползи и негативи има от членството на България в ЕС? „Стандарт“ потърси за мнение проф. Анна Кръстева, преподавател по политически науки в Нов български университет.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2017-03-31&article=279624

– Проф. Кръстева, тежък или лек развод между Европейския съюз и Великобритания да очакваме?
– Бих казала – тежък развод. Защото за момента са наострени и двете страни. Великобритания, разбира се, вече преминава от поезията и въодушевлението на референдума към дългата проза на тежки преговори. Вече взеха да летят искри. От една страна, премиерът Тереза Мей, под дипломатичния тон, отправи леки заплахи- ако не кандисате на нашето разбиране за търговски преговори, ще отслабне сътрудничеството в сферата на сигурността. От друга страна, Европа също втвърдява тона, защото тя е напуснатата. Така че Лондон получи много твърд отговор да не заплашва със сигурността, защото това е тема, която еднакво интересува британските и европейските граждани. Никой не е заинтересован от изнудване. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск ясно се обърна към Мей и към UK: „Не ни изнудвайте“. Така че предстои един гигантски експеримент без прецедент, в който едновременно ще се създават правилата и ще се решават, за да се върви напред. Влизането в преговорите може да се резюмира с две първи страници от британската преса – едната е самата Тереза Мей с голяма тежка папка под мишници, доста концентрирано се взира в бъдещето. Другата – на бившия лидер на Партията за независимост Найджъл Фарадж, изтегнал се на стол с питие в ръката с чорапи с дизайна на британското знаме, със заглавие :“Пия за Брекзит“. Британското обществено мнение е в тази широка гама между изключително тежката работа и задоволството и ироничните пози на тези, които инициираха референдума и го спечелиха. Но все пак бих казала, че виждам една тенденция на омекотяване. От началото имаше една по-голяма категоричност от британска страна, че без споразумение е по-добре, отколкото лошо споразумение. Сега се върви към една по-мека формула, с която да се минимизират негативните последствия и за двете страни. Съществено е, че и двете страни ясно идентифицират ключовите теми. Едната са финансовите потоци – Лондонското City е толкова тясно свързано с Европа. Другата са правата и положението както на европейските граждани във Великобритания, така и на британските в ЕС, законодателството и сътрудничеството в сферата на сигурността.
– Какви са ключовите предизвикателства за Европа след Брекзит?
– Първото е – ще се превърне ли Брекзит от сериозен земетръс, какъвто безспорно е, в цунами. Нямаме още категоричен отговор на този въпрос и очакваме доста институционални отговори. Първият знак, че е прекършено цунамито, даде Холандия. След победата на Тръмп в САЩ и след Брекзит холандските граждани с невероятна категоричност и изключителна отговорност масово излязоха (82%) да гласуват, за да заявят категорично „не“ на евроскептицизма и „да“ на една проевропейска линия и усъвършенствана интеграция. Това беше първият тест. Вторият голям тест беше честването на 60-годишнината от основаването на Евросъюза в Рим, което очаквахме да бъде изключително драматично. До последния миг не беше ясно дали Полша ще подпише. Много малко преди това стана ясно, че Гърция ще подпише. Кадрите по подписването бяха много ефектни. Полската премиерка Беата Шидло направи жест пред камерите – ето, видяхте ли, даже и аз подписах. Нека да кажем, че това е изключително важен жест. 27-те страни въпреки несъгласията, си, въпреки изключително оживения дебат за Европа на две или повече скорости, все пак единодушно сложиха подписи в  Рим, откъдето тръгва и голямата идея за европейска интеграция.
– Предстоят още два големи теста за Европа- президентските избори във Франция и  парламентарните в Германия. Какво да очакваме?
– Във Франция няма да знаем какво ще се случи до последния миг. Няма социология, която да може да ни гарантира вярна прогноза. И в Щатите, и в Холандия, социологията не позна. Така че няма как да предвидим преди самите избори накъде ще тръгне Франция. А това разбира се, е още по-значимо от вота в Холандия, защото Франция е един от стълбовете на Европа, заедно с Германия. Ако Марин льо Пен спечели президентските избори, там отново ще се вдигне цунамито. Германските избори са по-далечни, те също са огромен залог за Европа, но пък изглеждат по-предвидими. Ще видим, разбира се, каква ще е мобилизацията на антиевропейската вълна, но огромната разлика с френската политическа сцена е, че и двамата водещи кандидата Меркел и Шулц са проевропейски настроени. Дори да има смяна на управляващото мнозинство в Германия, няма да има смяна на европейската ориентация. Така че това са европейските отговори на Брекзит, които ще чуем тази година.
– Какво отражение ще има излизането на Великобритания от ЕС върху българската реалност?
– Ако се вгледаме в българската реалност, виждаме, предполагам дори с изненада и за социолози, и за някои наблюдатели, че антиевропейската вълна е в спад у нас. Защото толкова мощно медиите транслираха едно истерично, изключително експресивно и екстремно говорене срещу мигрантите и малцинствата, че не усетиха как тази дискурсивна истерия не съответства на позитивната европейска нагласа на мнозинството българските граждани. Само за няколко месеца, между президентските и парламентарните избори, чувствително падна подкрепата за националистическите партии. Това е една от добрите новини на нашите избори. Втората добра новина е, че пред една ескалираща екстремност на патриотично националистичните партии, ГЕРБ се прибра повече в ролята си на системна партия, по-близка до собственото си име – Граждани за европейско развитие на България.
Защото всички други опоненти заложиха в една или друга степен на антиевропейската реторика.
Все пак трябва да отдадем заслуженото на десноцентристките партии, които не успяха да влязат в новия парламент, но дадоха своя категоричен принос в утвърждаването на проевропейската реторика и европейските критерии за оценка на развитието. Те много ясно и критично подхождат към липсата на дълбоки реформи, особено съдебната, както и другите дефицити в нашето развитие. Електоралните неудачи на трите дясно-центристки формации са безспорни, но от друга страна, от гледна точка на реториката, на позитивните послания (нужда от антикорупционна политика, от дълбока съдебна реформа, от иновативна политика в множество сфери), зад техните тези застанаха 300 000 граждани. Всички те изразяват едно динамично европейско развитие за България.
– Турция е пред референдум, който може да направи Ердоган всевластен. Как след него ще се развият отношенията им с ЕС?
– Политическото време има две измерения. Първото е времето на кампанията преди избори или референдум и другото е управленското време след избори. Второто политическо време е управленското, когато трябва да се прилагат политики и да се ръководи страната. Времето на кампаниите винаги е изключително изострено. Този път изостреността на Ердоган достигна наистина  кресчендо както в европейски план, така и във вътрешен национален план. Стигна се до открити заплахи, че след този референдум, който вероятно твърде много ще увеличи правомощията на Ердоган, ще инициира нов за европейското членство на Турция. Целта на този втори референдум още отсега е ясна. Не ЕС да пререже перспективите на Турция за членство, а турският народ, воден от Ердоган, да се откаже от тези европейски перспективи. Това е една изключително негативна ескалация. Има известни, много малки, основания за умерен оптимизъм, че когато се навлезе в управленското време, там политиката вече много повече трябва да се съобразява с икономиката. Видяхме какво стана с отношенията между Турция и Русия. След изключително високата ескалация на напрежението, при която се стигна до сваляне на самолет и бизнес ограничения, последва рязък обрат. След  буквално броени месеци се стигна до това двамата лидери – Ердоган и Путин, да се потупват по гърба и да се наричат „приятели“. Сега не очаквам прегръдки на Ердоган с който и да е европейски лидер, но очаквам с умерен оптимизъм малко да се успокои топката, да се намали нивото на напрежение. Защото Турция има твърде много турски граждани в европейските страни, твърде голям бизнес с Евросъюза. Така че тези взаимоотношения са реципрочни. От едната и от другата страна има взаимен интерес за намаляване на напрежението.
– Повече ползи или вреди ни донесоха десетте години членство на България в ЕС?
– 10 години са малък срок, една шеста от цялата история на европейската интеграция. Бих резюмирала една по-скоро оптимистична картина. Това, което категорично донесе евроинтеграцията на всеки отделен български граждани, е свободата не просто да се пътува, а да работи в целия ЕС, свободата да учи. Европейската интеграция по този начин влиза във всеки наш дом, защото всеки има приятел, роднина, който учи, работи, живее в чужбина. Втората положителна тенденция е, че Брюксел с цялата си бюрократичност, тежка институционалност и откъснатост от животрептящите проблеми на обикновените европейски граждани, парадоксално остава най-големият съюзник на българските граждани срещу нашите нереформирани елити.  Същите елити, които ни държат на последно място в Европа по нереформирана съдебна система и т.н. Българските граждани имат съюзник в лицето на европейските институции, които от висотата на своята власт продължават систематично да критикуват липсата на реформи. Колкото по-несигурна става ситуацията в света, толкова повече малки страни като нашата, на кръстопът в геополитически смисъл, зависят от международните системи за сигурност. Имам предвид освен НАТО и все по-развиващата се европейска система за сигурност. Така че за 10 години в ЕС виждам значително повече ползи за България, отколкото някакви негативи. Говоря от името на голямото мнозинство български граждани. След Брекзит в сравнителни международни изследвания питаха европейските граждани дали са по-скоро за излизане или за оставане. 3/4 от българските граждани категорично заявиха, че предпочитат да останат в ЕС. Затова нека и политиците да се вслушат в гласа на своите граждани.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s