- Как ще гласуваш – за или против? -пита турски избирател свой приятел.
- О, има ли опция против? – учуден пита приятелят.
Този анекдот на сатирично турско издание резюмира опасенията за ‘предизвестен край’. Референдумът за конституционна реферма се превърна в пплебисцит за или против Ердоган.
Има два типа държавници – едните успяват да реализират значителни постижения в рамките на съществуващите институции и правила, другите искат да променят институциите и правилата в името на големи постижения. Ангела Маркел е от първия тип, Ердоган е ярка илюстрация на втория.
Стандарт, 13.04.17
http://standartnews.com/mneniya-komentar/referendum_s_otvoren_final-353408.html
В очакване на резултатите от историческия референдум, ще скицирам лидерският стил Ердоган в две направления: как използва инструмента на референдумите и как трансформира турската държава – преди, по време и след референдумите.
За малко повече от половин век (1961 г.- 2017г) Турция е гласувала на 7 референдума, почти половината от тях – 3 – са инициирани и реализирани от Ердоган. Родните ни дебати – особено горещи след (не преди) референдума на Слави, ги свързват с пряката демокрация, волята на народа, гласът на суверена. Турската история на референдумите е изключително интересна, защото далеч не би потвърдила такова високо и демократично разбиране за употребите на референдумите. Два от тях (1961 г. и 1982 г.) са проведени след военни преврати, вторият издига ръководителя на преврата Кенан Еврен за президент. Любопитно и показателно е и следното сравненние – референдумите след преврати протичат при висока избирателна активност и подкрепят ‘Да’–то също с висок процент (62% през 1961 г. и 91% през 1982 г.); референдумът през 1987г. , който трябва да възстанови демократичните практики и да премахне забраната за политическа дейност на партиите, постига крехкия резултат от 50.1%.
Опрян на тази поучителна история на турските референдумите, скоро след като става премиер през 2003 г., Ердоган ги вклюва в своя арсенал и ги превръща в мощно средство към постигане на целта за свръхконцентриране на властта. Първият е през 2007 г. – днес разбираме по-добре от тогава неговата ключова логика – въвежда пряк избор на президент. 69% подкрепят това засилване на легитимността и властта на президента. Ердоган става първият пряко избран президент. Вторият – само три години по-късно, през 2010 г. – продължава по пътя на предизайниране на турската държава, като цели да ограничи ролята на военните – кючовият фактор на републиканския модел, установен от Ататюрк. Този рефеерендум помним със забележителнатаа фраза за тотална мобилизация: „И мъртвите от гроба трябва да станат, за да гласуват ‘За’”. Тя не е на Ердоган, а на неговия най-близък съратник тогава – Гюлен. Мобилизацията е тотална и увенчана с резултат – 58% одобряват реформата. Днес се чудим защо гюленистите са толкова много и на толкова ключови позиции и в институциите, и в армията, а то е, защото е трябвало да бъдат много и силни, когато Ердоган ги използва по пътя си към властта.
Какъв е залогът на референдума на 16 април? Ключовият е превръщането на Турция в президентска република – постът министър-председател се премахва, президентът назначава министрите и определя колко и кои ще бъдат вице-президентите. Турция не изобретява президентските държави, САЩ и Франция отдавна са такива – защо толкова многобройни са опасенията и критиките? Разликатаа не е в самата институция на президента, а в равновесието на властите и в тяхното разделение. Именно те са проблематични в турския случай и Венецианската комисия вече предупреди за риска от персонален режим и авторитарна президентска система. Коментатори предложиха колоритния термин султан-президент. С увеличения мандат от 4 на 5 години, Ердоган иска да гарантира и циментира лидерството си до 2029г. – хоризонт, за който никой западен лидер не може и да мечтае.
Кратки щрихи от задушаването на другите власти. Ще започна с комичен пример – тв платформа сваля от разпространение филм със заглавие ‘Не’. Филмът е на чилийски режисьор, ощe през 2012 г. има номинация за Оскар, няма нищо общо нито с турската политичесска сцена, нито с референдума, но свалянето му покаазва обсесията за хегемоннно говорене, което трябва да заличи алтернативно слово дори и като речник. По-сериозен пример в същата насока е спиране на интервю на Нобеловия лауреат Орхан Памук, който би желал публичнно да аргументира своето ‘Не’. Асиметрията е фрапантна – западни журналисти пресмятат, че ‘Да’-то е отразявано десетина пъти по-често от ‘Не’-то. Драматични примери за заглушаване плурализма на четвъртата власт са арестите на над 500 журналисти и закриването на множество критични медии.
Липсата на здравословното разделение на властите е и една от амбициите на конституционната реформа, според коят президентът ще предлаага 12 от 15-те члена на Конституционния съд.
Референдумът не е предрешен. Турското общество е плуралистично и жизнено. Бих откроила четири групи на алтернативно мислене и действие – партийна, институционална, гражданска, интелектуална. Партията на справедливостта и развитието няма монопол на партийната сцена. Опозиционните Републиканска народна партия и кюрдската Демократична партия на народите не подкрепят конституционната реформа. Референдумът прокарва разделителни линии и вътре в партиите – Партията на националистическото действие е разделена между партийните лидери и дисиденти като Мерал Акшенер. Поради дисидентската й позиция, но най-вече покрай активната й дейност за пропагандиране на ‘Не’-то, отнасям Акшенер по-скоо към граждаанскитее форми на мобилизация. Тази 60-годишна ултранационалистка събири препълнени зали и митинги с хиляди участници с призива си “Да продължим ли да изповядваме идеалите на Републиката или да предадем съдбата на Републиката на един единствен човек“. Прекъсваат тока в хотела, където има предвидена реч, дават й малка зала на закрито вместо голямо пространство на открито, но тя продължава неуморно своята ‘Не’-кампания. Армията е силно отслабена и доста превзета от Ердfган отвътреq но в нея все още има сили, които се считат за устои на Репу/ликата. Критични интелектуалци все по-рядко достигат до медиите, но те са част жизнено важна част от алтернативно мислещото турско общество.
Защитници на Републиканските идеали на Ататюрк и защитници на пост—републиканската и пост-секуларна визия на Ердоган – референдумът ще ги преброи.
Какво ни очаква след?
Какъвто и да е резултатът от референдума, Ердогаан ще продължи по своя път на трансформиране на турската държава. 2023 година е честването на сто-годишнината от основаването на турската република от Ататюрк. Мега-политическият проект на Ердган е да превърне честванията в ново начало, възвестяването на новият исторически лидер – Ердоган и на новата епоха – пост-републиканската пост-секуларна Турция.
Предизвикателствата пред България са големи, без да бъдат драматични. Турция ще се отдалечава от ЕС политически, но не и икономически, и няма да се отдалечава от НАТО. Колкото повече Турция ще се отдалечава от ЕС, толкова по-силна трябва да става интеграцията на България в ЕС. Ясно дефинирани национални интереси и европейски формат на тяхното отстояване е умереният и разумен отговор на нарастващи регионални амбиции.
Anna Krasteva 