Мечтае да стане писател, а става най-младият президент, прави невъзможното – разтърсва френската политическа система, бие политически рекорди– истински политически роман. Ще разкажа френската президентска приказка на Еманюел Макрон на десет стъпки.
http://www.standartnews.com/mneniya-komentar/frenskata_prikazka_na_emanyuel_makron-354806.html
Младостта като политическа иновация. 39-годишният Макрон е най-младият президент във френската история, по-млад дори от Наполеон. Ентусиазирана млада фенка резюмира младостта като послание: „младост, оптимизъм, прогрес“.
‘Невъзможното е нищо’. Не, това не е слоган на Макрон, но е мото на млого млади европейци днес – от моите студенти до поколението ‘Макрон’. Макрон е звездата и вдъхновението на това поколение: от малко известен министър само преди тодина, без голяма партия, дръзва да създаде собствено движение и се изстрелва на върха. Кометата Макрон има двигател от три съставки: иновативен политически проект, огромен политически талант и амбиция, политически късмът. И в политиката, както и в живота, късметът е важен – скандалът, който елиминира Франсоа Фион от надпреварата, разчисти пътя на Макрон и повиши чувствителността на френските избиратели към нови, непетнени лица.
Взривяване на класическия кливидж ляво – дясно. Нито една от двете големи партии, управлявали Франция за последните деесетилетия – Социалистическата и Републиканците – не достигна до вторя тур – безпрецедентен политически катаклизъм.
Морализириране на политиката. Това е първият приоритет на новия президент – връщане на морала в политиката, борба срещу конфликтите на интереси. Другите му приоритети също звучат абмициозно и обещаващо – малка революция в администрацията. Макрон я нарича ‘правото на грешка’ – ако малката ви семейна фирма е допуснала малка грешка, държавата не да ви санкционира, а да ви асистира – и за нейното корегиране, и за не допускането на пропуски в бъдеще.
Не ляво – дясно, а реформа. Проектът на Макрон е да направи синтез от икономически либерализъм и социална защита, да реформира кодекса на труда, да оптимизира администрацията и да я обърне към гражданите.
Кой е вторият? Не, не става въпрос за избирателите на Марин льо Пен, а за абстенционистите. Вторият електорален блок на втория тур на президентските избори се формира от рекордният брой негласували (25%) или гасували с бяла или невалидна бюлетина. (8.9% или 4.2 милиона фрранцузи). Тези цифри са исторически и посочват високата степен на неудовлетвореност на множество френски граждани. Крайно-левият кандидат Меланшон не даде указания за втория тур на своите симпатизанти, което три четвърти от тях разчетоха като призив да се въздържат.
Кибер война при силно гражданско общество и отговорни медиии. Денят на размисъл рискуваше да бъде взривен от мощна кибер атака – имейли на щаба на Макран бяха пуснати в публичното пространство. След САЩ, откриваме и във Франция как кибер атаките и хибридната война агресивно нахлуват в кампанията. Още Бил Клинтън беше посочил заличаването на границата между вътрешна и външна политика, наблюдаваме дигитално-агресивните им аватари днес. Атаката беше мощна, но и отпорът – също. Сериозните медии подходиха отговорно и ги игнорираха, гражданите не позволиха друг да оредели избора им. Две важни поуки: кибер атаките мощно ще присъстват и в следващите европейски избори, особено в Германия; най-ефикасната защита са отговорни граждани и медии.
Краят на проекта Национален Фронт. Говорим за Русия и веднага се сещаме за Марин льо Пен. Ако изборите бяха в Русия, тя би била безспорният победител, феновете й там са легио. Ако се върнем към Франция, вторият тур се оказа парадоксален на Марин льо Пен – тя загуби президентската битка, тя я загуби с много повече отколкото самата тя искаше, но и с повече, отколкото проучванията на общественото мнения предвиждаха. Очакаваше се тя да спечели 40-ина процента гласове и разликата с победителя да е около 20%, а постигна едва 33.9% и разликата с президента Марон (66.1%) е впечатляваща – почти два пъти по-малко или 32.1%. Сриването й се дължи и на президентския дебат – повече сблъсък отколкото дебат, където тя заложи на агресивността, а Макрон – на експертизата и лидерството. В същото време тя постигна и безспорни успехи: достигна до втория тур на президентските избори;10 милиона французи я подкрепиха, като увеличи подкрепата си от 7 милиона от първия тур с нови 3 милиона. Политическа новина на президенския ден е краят на проекта Национален фронт, дълбоката трансформация на партията и проекта за създаване на по-широк Патриотичен алианц. Целта е да се откъсне от образа на крайна десница, за да разшири електоралния си потенциал. Парламентарните избори ще преброят феновете на новия проект.
Колко Франции има днес във Франция? Франция е президентска република. Но президент без мнозинство в Парламента има ограничени възможности да прокарва своите политики. Толкова повече когато става въпрос за нов, амбициозен и реформаторски проект. Ако на президентските избори се сблъскаха две Франции – Франция на гнева и Франция на надеждата, на параментарните шпаги ще кръстосат четири елеекторални блока: либерално-реформаторският на Емануел Макрон, за който е жизнено важно да осигури така важното за новия президент парламентарно мнозинство; дясно-консервативният на Републиканците, които след елиминирането им на първия тур, са силно амбицирани за реванш; националистическия на Марин льо Пен, която се стреми да надгради над постигнатото чрез новия си проект; крайно-левият евроскептичен проект на Мелоншон за нов екологичен хуманизъм. На президентските избори Франция избра най-доброто от себе си – реформаторство, промяна, оптизъм. Ще следим с интерес какво ще избере на парламентарните избори.
Президентът и неговите граждани. След поетиката на битката следва прагматиката на упрравлението. Но за да завърша разказа за френската президентска приказка като в приказка: „За мен е чест да ви служа със скромност, сила и любов“. Как да не се размечтаеш за лидери, които разбират властта като служене, а служенето на своите граждани правят със скромност, сила и любов.
Anna Krasteva 