Кога родните елити ще подкарат европейския влак на България с висока скорост? Интервю за Радио Фокус в Деня на Европа

Водещ: На 9 май Денят на Европа – повод за разговор за бъдещето и предизвикателствата пред Европейския съюз. Проф. Кръстева, няма как да не започнем с отминалите вече президентски избори във Франция и победата на Еманюел Макрон. Все пак ще остане ли антиевропейската риторика една от заплахите за единството на Европейския съюз, въпреки че много хора си отдъхнаха от тази победа?
Анна Кръстева: Отдъхване наистина не е посланието, което френските граждани отправиха на президентските избори. Две мощни послания отправи франкският народ към Европа. Първото е, че потвърди жизнеността на европейския проект, а второто също толкова важно и съществено, каза мощно: „Европейският проект трябва да се реформира“. Това желание за реформи звучеше като червена нишка в дискурса на самия Еманюел Макрон. И това е неговата разлика с Марин льо Пен. При нея критиката на Европейския съюз е водещото й послание, но тя не вижда потенциал за реформи и счита, че просто Франция трябва да напусне еврото, трябва да напусне „Шенген“, трябва да напусне Европейския съюз, да осъществи „Фрекзит“. Френските граждани, видяхме, не харесаха нито излизането от Европейския съюз, нито излизането от еврото. Те са специфично привързани 3/4 от тях, 72% харесват еврото. Това беше един от най-слабите моменти, продължава да е в програмата на Марин льо Пен. Така че ключови институции на Европейския съюз са под въпрос, но градивната критика на Еманюел Макрон е тази, която трябва да кънти в Брюксел и в европейските институции. Самият Макрон дойде с обещанието за съществени реформи, за преосноваване на Европейския съюз. Парадоксално точно еврото е в центъра на позициите и на Макрон, и на Марин льо Пен – докато тя го отхвърля, Макрон казва, че около еврото трябва да се създаде една по-силна спойка и 19-те държави-членки на Еврозоната трябва да имат по-мощни институции, отделен бюджет, собствен финансов министър, една много по-висока степен на интеграция. Защо еврото, ще кажете. Защото еврото е начинът, по който Европейският съюз влиза в джоба на всеки негов гражданин. Стабилността или нестабилността на европейската валута наистина на най-жизнено, най-всекидневно, най-достъпно до всеки гражданин равнище е индикатор, резонатор на това, което се случва в Европейския съюз. Специално за Франция еврото се оказва за момента, с всичките му разбира се негови проблеми, но се оказва по-стабилно от франка, който беше преди това и чиито флуктуации имаха недобър ефект върху спестяванията на френските граждани. Така че реформи, дълбоки реформи – това очакват и френските граждани и мисля че в случая и много европейски граждани. Две послания на Еманюел Макрон имат общоевропейско звучене. Това са първо сближаването на Европейския съюз до гражданите, и второ, реформирането, промените, дълбоките структурни промени в политическата система на Франция чрез иновативен политически проект. Нещо, което много европейски граждани, включително и у нас, вероятно биха искали да видят в собствените си държави, в собствените си политически партийни системи.
Водещ: Проф. Кръстева, искам да насоча вниманието ви към Германия – другата много важна страна и един от двигателите на Европейския съюз. Настоящият канцлер Ангела Меркел спечели много убедително изборите в провинция Шлезвиг-Холщайн. Сигурен знак ли обаче е това, че тя може да постигне победа и на предстоящия федерален вот?
Анна Кръстева: Изключително интересни тенденции в Германия. Бих казала, че у нас може би по-трудно ги разбираме, отколкото другаде, защото последните 2 години някак си в нашето публично пространство изключително много звучат критични гласове към Ангела Меркел, които очевидно не осъзнават висотата, гъвкавостта, ефикасността на типа лидерство, който тя представлява. Немските граждани имат много по-конкретни наблюдения. И има една вълна „Меркел“, тя има няколко измерения. Първо, самата Меркел вече от месеци се качва в рейтингите, два регионални избора потвърдиха, чакаме сега в неделя на най-голямата провинция Северен Рейн-Вестфалия, която вече наистина е доста представителна за настроенията в страната какво ще се случи. Но тенденцията е, че Меркел затвърждава своя лидершип, увеличава се разстоянието в рейтингите – то вече е 8% спрямо следващите я социалдемократи. Социалдемократите имаха известен момент на подем след като Шулц се върна от Брюксел в Германия, за да оглави партията. Но пак казвам, на чисто управленско равнище Ангела Меркел звучи много по-убедително. Посланието към Европа все пак е изключително важно, че Меркел или Шулц – това е един вътрешнонемски, съвършено класически избор между десница и левица. По отношение на Европа и двамата имат ярко категорична конструктивна европейска позиция. Има дори вероятност, това естествено ще се обсъжда след резултатите от парламентарните избори на есен, те да работят в коалиция, имат опит в голяма коалиция, и Шулц да стане външния министър на Меркел. Третата тенденция, искам да обърна внимание, това е спадането на крайнодясната партия „Алтернатива на Германия“. И тук два аспекта има – тя се утвърди достатъчно, така че намира представителство, преминава бариерата, за да влезе и в регионалните парламенти, и в същото време от зашеметяващите 24%, които беше достигнала на едни регионални, сега е в рейтингите около 8, а в някои от местните избори е 5-6%. С други думи, много силен спад на тази антиевропейска, антиимигрантска алтернатива. Така че Германия в момента, в която една Франция много категорично променя партийната си система, Германия е обратен принцип на доказване на жизнеността на класически партии да се обновяват, да коригират, включително в крачка свои политики, да комуникират по-добре с гражданите, да им покажат и смисъла на политиките, които са провели и стъпките, които водят до тяхното променяне, в същото време да предлагат работещи решения във всички конкретни сфери от образование до транспорт, всички политики, които са ключови, особено на местно равнище. Всичкото това в духа на една силна Германия в силна Европа. Германия – това е голямата иронията, бих казала, съвършено позитивна днес, че ако Германия исторически е искала да бъде центъра на Европа, тя днес не иска да бъде единствения двигател в Европейския съюз, тя беше страната, която може би с най-голяма страст следеше френските избори, защото не искаше Европа да й поднесе това, което тя исторически е искала и Първата, и Втората световна война, да бъде този икономически и политически център на Европа. Сега иска в този център да не бъде сама и да има силен убедителен партньор, какъвто е Еманюел Макрон. Изключително символно за Франция, за Германия, за Европа, за целия свят е вече назованото първо външнополитическо посещение на Макрон, което ще бъде в Берлин. Така че настина реформаторски дух звучи от Париж, стабилен европейски дух звучи от Берлин. Чакаме европейските институции по-ясно да преведат гражданското очакване за реформи в по-конкретни, по-ориентирани към гражданите политики.
Водещ: Ще видим Европа на няколко скорости в бъдеще и гарантирано ли оставаме в периферията нашата страна?
Анна Кръстева: Има такава тенденция, която има множество водачи. Скоростите се определят не само в Брюксел, а и в националните столици. Будапеща например, кара на задна скорост. Брюксел не би желал да е така, но това е скоростта европейската, която е избрала Унгария. Често към тази задна скорост се присъединяват други източноевропейски страни. На каква скорост ще реши да кара България, това трябва нашите елити да го разберат, включително и ние като граждани да им помогнем да изберат скоростта, която се решава не толкова в Брюксел, решава се в България. Един конкретен пример – Еманюел Макрон предлага по-голяма интеграция на Еврозоната, ще видим дали ще спечели парламентарните избори, за да започне да прилага тези политики и европейските му партньори дали ще го предприемат. С други думи, искаме ли да бъдем в центъра на най-динамично развиващите се, най-интегрирани, най-координирани европейски икономически пространства, трябва да имаме ясна позиция вървим ли към Еврозоната. Не можем да стоим извън големите процеси в Европейския съюз и в същото време да настояваме да бъдем в първия център. Така че това са стратегически решения, които се вземат в България. Вторият конкретен пример – колко мониторингови доклади пише Брюксел. И в това отношение Брюксел е най-големият приятел на българските граждани, защото на висок и критичен глас заявява това, което ние също мислим. Когато Брюксел казва не ви върви реформата в правосъдието и дава съвсем конкретни насоки накъде да се върви, а у нас се чуват гласове, че ако няма осъдени на високите етажи на властта, то е защото няма корупция там. Е, българските граждани на кого вярват? Така че като ни пише Брюксел тези мониторингови доклади, някой трябва да ги взима на сериозно, за да можем от една периферна позиция на бедна, на най-бедната държава, на една от най-корумпираните, ние самите да се придвижим напред, както доста убедително и в едното и в другото отношение – и икономическо, и антикорупционно, вече постига Румъния. Така че на каква скорост ще се движи България в Европейския съюз зависи основно от волята на българските елити, от София. Това, което ние като граждани сме им осигурили е един европейски комфорт. Българските граждани в своето мнозинство са проевропейски настроени. Има и тук гласове критични, от яростно критични антиевропейски, то съвсем конструктивно критични, както би трябвало да бъде, но има тази проевропейска нагласа, нашите елити имат политическата и стратегическа за България отговорност да започнат да карат европейския влак на България на висока скорост.

Евелин ЦАНЕВА

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s