Колко нацинализми могат да се съберат на върха на един уик-енд

През Средновековието са се водили оживени спорове колко дявола могат да се съберат на върха на една игла. Тези дебати са отправяли комплексни послания, от които през настоящия уик-енд са актуални четири: легитимират специфичен тип персонажи – имагинерно-реални; образно-живописно илюстрират колко необятно може да бъде полето на политическото въбражение; ясно показваат кой е хегемонният дискурс: през днешния уик-енд –националистическият; недвусмислено открояват, че символната политика е топ.

Уикендът на  22 октомври ни впечатли с три вида национализъм: европейско-тръмповски в Чехия; софт-автономизма на Ломбардия и Венето в Италия; нарастващото кресчендо на регионалния национализъм на Каталуния.

http://standartnews.com/mneniya-komentar/tri_vida_natsionalizam_na_varha_na_edin_uikend-363950.html

В Чехия има 12 бежанци, но анти-бежанската вълна стремително и успешно изведе на върха две партии, събрали 40% от гласвете на парламентарните избори: 30% за АНО на милиардеа Андрей Бабиш и 10% за крайно-дясната “Свобода и демокрация” на родения в Токио бизнемен Томио Окамура. Три политически послания чухме от Прага. Традицонните партии са окончателно погребани – двете партии, трайно на власт след разделянето на Чехословакия – Социалдемократичската и Граждданската демократиеска партия – заедно не успяват да достигнат и 20%. Непопулярни лидери като Бохуслав Соботка са като авто-торпедо и могат да сринат управляваща до вчера партия в малка партия (7.4%). Няма нужда Европа да търси собствена алхимическа формула на успеха, след като Тръмп вече я е създал и тя е кратка и ясна: милиардер плюс анти-корупционна -анти-истеблишмент реторика плюс имагинерно-реални персонажи като несъщетвуващите бежанци.

Референдумите в Ломбардия и Венето италианците шеговите определят като „Да питаш Милано и Венеция дали искат повече автномия и пари е като да питаш италианците дали обичат майките си“. Сходството с Каталуния е, че богатите не искат повече своите бедни, просперищият Север не иска данъците му да съживяват ‘мързеливия Юг’.  Във всичко останало се различават – Северната лига, управляваща в двата регииона, не цели да взриви единството на Италия, а да множи електорат с евроскептична и критична реторика – и към Рим, и към Брюксел.

Каталунският случай навлезе в гореща фаза. Парадоксално, колкото повече се нагорещяват страстите, толкова по-сходни стават взаимните обвинения. К. Пучдемон обвини Мадрид в пуч, в най-драматичното вмешателство в автономията на Каталуни след франкиската диктатура. В играта на огледални образи Мадрид обвини Каталуния в пуч, в погазване на конституцията и чрез незаконен референдум, и чрез заплаха за едностранна декларации на независимост.

Каталуния е нажежена и поляризирана до предел. Обществето е разцепено от разделения: или си за независимост, или си против нея. Индепендисти и юнионисти са настръхнали едни срещу други, разделенията прорязват и най-личните отношения на съседи, приятели, семейства. Микро-конфликти никнат като гъби: банки напускат нестабилния регион; лидерите призовават гражданите да изтеглят влоговете си от тях, като оставят 155 евро – символна сума като прословутия член от Конституцията.

Взривоопосната ситуация може да се излее в три сценария.

Едностранно обвяване на независимост. Индепендистите печелят и губят в един исторически миг. Печелят с декларативната реализация на мечтата си за независимост, губят по всички фронтове. Какво е необходимо, за да възникне нова държава? Народ, територия, годно правителство. И признание. Признанието на останалите държави е ключово, за да те приемат сред тях. Няма страна, която да е изразила подкрепа за независима Каталуния. Тереза Мей и европейските лидери – разделени във всичко, са единодушни в едно – твърдата си позиция в подкрепа на Мадрид и целостта на Испания.

Предсрочни избори. Ключова политическа грешка на М. Рахой беше, че вместо незаконен референдум не успя да предложи политическа формула на предрочни избори, когато конфликтонстта не беше достигнала точка на кипене. Те биха преброили по най-демоократичен начин привърженицте на двете противоположни визии за бъдещето на Каталуния и най-вероятно биха показали предимството на мълчаливото мнозинство, което успешно съчетава каталунска, испанска и европейска идентичност.

Ескалация на конфликта, нови форми на насилие, които могат да избухнат и от радикализирани индепендантисти, и от неумерени в реакцията си сили на реда.

Изумително е как един красива, просперираща Барселона, която свързваме с архитектура, арт, култура, може да бъде трансформирана от екзалтрани и безотговорни политици в горещия картоф на Европа.

Това е демократчният урок, който политици и лидери от всички цветове предстои да научат – националистиеската карта може да изглежда дори симпатична, със сигурност е печеливша до време, после става разрушителна и неуправляема.

 

 

 

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s