През Средновековието са се водили оживени спорове колко дявола могат да се съберат на върха на една игла. Тези дебати са отправяли комплексни послания, от които за целите на моя анализ ще откроя четири:

Легитимират специфичен тип персонажи – имагинерно-реални.
Образно-живописно илюстрират колко необятно може да бъде полето на религиозното въображение.
Ясно показваат кой е хегемонният дискурс – религиозният.
Недвусмислено открояват, че символната политика е топ.

Президентските избори 2016 г. ни впечатлиха с дебати колко национализми могат да се съберат на върха на едва каампанния. Сходно-различни със средновековните дебати, и те отправиха комплексни послания, от които тук ще отбележа три:

Конструираха нов реално-имагинерен персонаж – бежанеца, почти по-страшен от дявола, магически видим дори при полу-празни бежански лагери.
Категорично наложиха новият хегемонен дискурс – патриотично и религиозно оцветен.
Поставиха на пиадестал символната политика като преход на политиката от интереси към идентичности и от аргументи към афеекти.

Статията ще бъде сруктурирана в три части. В първата ще анализирам кампанията на Красимир Каракачанов – кандидатът на Обединените патриоти. Втората ще въведе диахронична сравнителна пеерспектива, която ще бъде разгърнатаа в две напправления – електорално и символно. Първото ще очертае етапите по пътя на националистическия вот. Второто направление ще сравни символната картография на посланията и образите на президентските кампании на двамата симтоматични националистически кандидати – Волен Сидеров и Красимир Каракачанов. Третата част ще въведе синхронна компаративистка пеерспектива, като потърси националистически послания у останалите кандидати и ще очертае тенденцията на хегемонизация на националистическия дискурс, пресичащ класическиите идеологичесски кливиджи.

Анна Кръстева. Колко национализми могат да се съберат на върха на една кампания или как новият хегемонен дискурс взриви класическите кливиджи.- Политически изследвания, 2016, 1-2, 41-58.

Патриотичната оферта на президентски избори 2016г.

Политическата иновация на патриотичната оферта на президентски избори 2016 г. е нейното единствено число. На предходните президентски избори от 2011 г. националистите са в периода на диверсифициране на кандидатурите и се явяват с две: Волен Сидеров от Атака и Красимир Каракачанов от ВМРО – Българско национално движение. Електоралната цена е висока – ниски резултати: 122 466 гласа за Сидеров и 33 236 за Каракачанов.

Президентските избори 2016 г. са политическата ’премиера’ на новото националистичееско обединение – коалиция Обединени патриоти, включваща партиите Атака, ВМРО и Национален фронт за спасение на България. Самата кандидат-президентска двойка също е двупартийна: Каракачанов от ВМРО и Явор Нотев от Атака. Една политическа иновация изисква политическо време за узряване и кристализиране. Партийното обединение на до вчера яросто критикуващи се партии[1] би било по-убедително с гражданска легитимация и такава се представя в писмо на инициативен комитет.[2] Той предлага Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандидат-президентска двойка: „Считаме, че подходящ тандем биха били историкът д-р по международно право и международни отношения Красимир Каракачанов за президент и доказаният юрист и зам. председател на НС Явор Нотев за вицепрезидент.”[3] Аргументите на Инициативния комитет могат да сее синтезират в две групи. Първата описва апокалиптина картия на България: „от две десетилетия страната ни пропада в страшна бездна – демографска, икономическа, политическа, по линия на здравеопазването, социалните дейности, образованието, културата, морала и т.н.; обществото ни е обезверено и отчаяно; стигнало се е до разграбване активите на държавата, които по криминален начин са преминали в частна собственост на малък брой брутални и неуки персони, безконтролното властване на различни алчни и продажни политически сили. “[4]. Втората група аргументи са свързани с необходимостта от „нова мощна национална алтернатива.“[5]

Ще анализирам патриотичната оферта в две направления: кампанията и символната картография.[6]

Кампанията като хепънинг

Нацоналистическата оферта на избори 2016 се отличи в редица отношения, едно от които беше отговорното и ангажирано отношениее към кампанията. Докато ГЕРБ убеждаваше избирателите, че кампанията трябва да бъде сведена до минимум, националситите взеха противоположото политическо решение – да разгърнат кампания до максимум. Бих я резюмирала в три измерения – ранно начало, плътно иззпълване на кампанийното време с разнообразни – и типичини, и нетипични за кампания събития; театрално-ефектен край.

Кампанията се обявява на 28 септември 2016 г. Откриването въвежда основните теми, които ще са стожери на кампанията. Първата е сговорът, постигнатото обединение, което патетично се представя не политически като преодоляване на лидерски противоречия, а като кауза: „Изключително удовлетворен съм от постигнатото. Дадохме пример как трябва да се работи и как личното трябва да остане на заден план в името на каузата”, коментира Волен Сидеров.[7] Героизирането на кампания е характерно за афективно-патетичната стилистика, където дори обяваването на датата на кампания може да се описва като мъжество: “Отговорността на Патриотите си личи от това, че имаха мъжеството да излъчат кандидатите си първи от парламентарните партии и това е честният начин за отношение към българските избиратели”. [8] Второто послание на откриването е утвърждаването на анти-говореното, ясното формулиране на тематичните центрове, които ще се разгърнат като клъстери и на други сходни теми: – анти-имигрантска, анти-ислямска, анти-европейска реторика:

„Нямаме абсолютно никакъв интерес и не трябва да допускаме България да бъде наводнена от нелегални мигранти“[9]

„Не можем да позволяваме България да бъде жертва на безотговорната европейска политика на някои големи държави.”[10]

“Бяхме свидетели на това, че лидерите в ЕС водят една абсолютно сбъркаана политика, която позволи Европа да се наводни с над 2 милиона нелегални имигранти, всички те принадлежащи към мюсюлманска религия, която няма нищо общо с културния облик на християнската същност на Европа“[11]

Спецификата на кампанията на националистите е провеждането й като хепънинг. Двата пик момента са протестът против радикалния ислям и клетвата за вярност към България.

Протестът в Пазарджик срещу радикалния ислям[12] има две цели – театрализация на кампанията и континуитет между кампанията и националистическата политика. Първата се постига с ефектно авто-шествие: “Десетки автомобили се включиха в автошествие срещу религиозната омраза и радикалния ислям в Пазарджик, организирано от „Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО„. [13] Втората цел е по-амбициозна, защото преминава от стилистиката към политиката, от ефектните визуални приоми към ключови послания:

„През есента на 2012 г. отправихме сигнал към обществото, че има опасност за конституционния ред в страната, че у нас се заражда радикален ислям, чийто последователи не желаят да живеят по нашите закони. Тогава бяхме наричани как ли не, сега – след надигналия се фундаментализъм в Европа, доказва се правотата ни, обясниха Красимир Каракачанов и Явор Нотев, кандидати за президент и вицепрезидент“.[14]

Националистистите настояват за първично авторство върху анти-имигрантската тема – тя предхожда и кампанията, и развития в Европа и България: „В Пазарджик сме от 2012 г., когато започна делото срещу 13 имами, ислямски проповедници, обвинени в проповядване на религиозна омраза и антидемократична идеология. По време на последвалите заседания бяхме тук…” [15] Кампанията се настройва на вълната на националистическата политика, като се представя като мост между миналото и бъдещето. Анти-имигрантската тема е ключов стълб на националистическата символна картография и пулсира с трайна интензивност в различните политически темпоралности – кампанийна, парламентаарна, управленска и т.н.

Факелна стража и клетва[16] е театрално-афективният финал на кампанията. Като неин апотеоз той включва всички атрибути на националистическата стилистика. Провежда се на символното място на паметника на незнайния воин в София – концентратът на памет, героизъм, слава, саможертва, идентичност, дълг, родина. Вечер, здрач и факли носят гарантиран ефект на визуалност, театралност, афективност. Този ефект е апробиран многократно на Луков марш и е запазена марка на националстическите мобилизации. Друго измерение на този спектакъл е демонстрацията на обединеност: той е повод редица други патриотично-националистически организации – БГ Патриот, Защита, За честта на пагона, Народен съюз и други[17] – да изразят подкрепа за общия кандидат.

„Каракачанов завършва пламенната си реч с клетвата[18] и с думите “Да живее България”[19], патетично ни информираа платено съобщение в Труд и Offnews. Клетвата с факелна стража е издържана повече в стилистиката на ритуала отколкото на кампанията и основното й послание е утвърждаването на символната политика пред ангажимента за политики: кандидатът не акцентира на ключови политики, за които избирателите да го държат отговорен, а се заклева пред идеала на родината, а този идеал е абстрактен, по-точно конструиран от дискурса на самия кандидат и в тази огледална образност – лидерът, верен на патриотичния идеал, конструиран от самия лидер – лидерът е и център, и връх, и неотчетен.

За да подсили лидерския ефект и да да се придаде кампанийно-политическа плътност на символиката на ритуала, платеното съобщение във вестник Труд ни информира, че “Председателят на ВМРО се оказа и фаворит по време на предизборните дебати, проведени в ефира на Би Ти Ви. Неговите аргументи са се харесали на 24,7 на сто от гледалите предаването, Далеч назад остават опонентите на Каракачанов в дебатите – Ивайло Калфин (15,2%), Веселин Марешки (11,4%) и Трайчо Трайков (7%).”[20]

Протестите срещу радикания ислям и клетвата с факелна стража са двата пика на кампанията като хепънинг. Бих ги обобщила в две характеристики:

И двете събития са част от регулярния арсенал на националистите – мобилизации в Пазарджик при всяко заседание на съда по делотто срещу имамите; факелните шествия на Луков марш – така че осигуряват континуитет и вплитат каампанията в националистическата протестна стилистика.
Протестът е в афективната гама на гнева и яростта срещу радикалния ислям; клетвата се цели в приповдигнатото чувство на гордост и мисия на служене на нацията като кауза. Първият полюс е негативен, вторият – позитивен, високо позитивен, но и двата целят нажежаване на страстите и трансформиране на капанията от политическа комуникация в ритуал на отхвърляне на чуждостта и възпяване на идентичността.

Символната картография на българския национализъм

Символната картография на българския национализъм е структурирана и лансирана на президентскки избори в десетилетието, предхождащо избори 2016. За да откроя спецификата на версия Каракачанов 2016, ще я анализирам диахохронно. По-интересната перспектива на този анализ е сравнението не между Каракачанов 2016 и Каракачанов 2011, а между Каракачанов и Сидеров. Символната картография се конституира и кристализира от два източника – посланията, слоганите, имиджите, които кандидатите изграждат, както и тези, които резонират сред избирателите и произвеждат електорален ефект. Вторият почти липсва при Каракачанов, убедил незначителните 33 236 избирателя през 2011г., а електоралният ефект от символната картография на Сидеров е апробирана на поредица избори – президентски, парламентарни, европейски. Втори аргумент за избора на тази сравнителна перспектива е изключително широката палитра коалиционни партньори, които характеризират политическия път на Каракачанов, докато Сидеров от основаването на Атака остава в регистъра на екстремистката националистическа реторика.

Ще структурирам символната картографиия на нацонал-социализма – версия Сидеров, около център и три полюса. Натизивизъм, авторитаризъм и популизъм са трите стълба на крайно-десните партии (Mudde and Kaltwasser 2014: 497). Всички те присъстват в символната вселена на Атака. Последната обаче по-добре може да бъде разбрана чрез друга триада – идентитаризъм, пост-секуларизъм, етатизъм. Идентитаристкият полюс концентрира свръхпроизводството на другост и политиката на страх. Религионизация на политиката е ключова пост-комунистичека тенденция на политическа инстррументализация на политиката (Krasteva 2015). Тя е още по-централна в националистическата символна карта и конституира нейния втори стълб. „Православна солидарност“ е названието на програмата на Атака на редица избори и то е ключово за пост-секуларното й послание. Връщането на държавата в политиката и ревитализирането й срещу нейлибералното й отслабване е центърът на третия стълб – етатизъм и политика на сувееренитет. Той приема парадоксалната форма на ‘международеен национализъм’, тясно свързан с Русия. Народът – sin qua non

на всеки национал популизъм – е в центъра на триполюсната система. Радикалната демофилия е деефинирана и защитавана през призмата на радикалиня анти-елитизъм (Krasteva 2016).

Символната картография на национал-социализма на Волен Сидеров

Радикална демофилия

радикалеен анти-елитизъм

Програмите на Атака – не само за мажоритарни избори – са силно персонализирани: ‘Планът Сидеров’. Програмата на Караканов за мажоритарните президнтски избори е деперсонализирана с емблематичното заглавие ‘Българската платформа’. Тя е структурирана около 11 приоритета:

1.Българската политика

Имигрантското нашествие
Българската независимост и външната политика
Българската сигурност
Българската армия
Демографската криза и човешкият капитал
Българските обшности зад граница
Българското производство
Българският потребител и монополите
Българското образование и духовност
Българските региони и села

Самият кандидат-президент при представянето на програмата си свежда 11-те приоритета до четири ключови оси: “циганската престъпност, опасността от огромна мигрантска вълна, агресивната политика на съседна Турция, демографската катастрофа” [21]:

‘Циганската престъпност’. Любопитно е, че първият приоритет, който Каракачанов подчертава при представянето на програмата си, не е изведен като такъв в Българската платформа, която е значително по-лаконична по темата. Там тя не фигурира сред 11-те ключови теми, а е включена като елемент от ‘Българската сиурност’: „циганска престъпност, за която никой не говори, но която тероризира обикновения гражданин.“ Това разминаване между ключовия приоритет, с който кандидатът започва да представя своята програма, и самата програма, не е случайно, то е част от арсенала на двойнствената комуникационна стратегия, която цели два противоположни ефекта. Първият е адресиран към по-широката публика и цели да демонстрира балансираност и умереност: с изключениее на втория приоритет[22], останалите са формулирани неутрално-позитивно. Второто послание, което устното слово отправя, е към по-твърдото ядро симпатизанти, на които ясно се казва, че дискурсът не е сменен, таргетите са същите, характеристиките им също – ромите не са представени като уязвима група, към която да се прилагат социални, образователни, трудови политики, а като заплаха за сигурността.

‘Имигрантското нашествие’ . Тук дискурсът е експлицитен и не търси дори привидна балансираност:

“България е изправена пред заплахата да бъде залята от огромни маси нелегални имигранти, чужди по култура, религия и манталитет. Ние няма да допуснем да станем жертва на сбърканата европейска политика по този въпрос. Трябва спешно действие, а не послушание пред „началниците“ в Брюксел. България трябва да денонсира Дъблинското споразумение, защото то може да ни превърне в огромен бежански лагер. Категорично недопускане на трайно заселване на т.нар. имигранти – това е едно от най-важните ни усилия. Това означава затваряне на границата, повече войска и полиция там и никакво колебание, ако се наложи да се употреби сила за защитата ѝ.”[23]

Този приоритет е изключително важен за националистите, защото той синтезира три от ключовите им анти-таргета: анти-имигранти, анти-ислям, анти-Брюксел.

„Агресивната политика на съседна Турция.“Тук отново откриваме разминаване между речите и програмата, която първо, е относително по-умерена и второ, е дефинирана като заплаха за цяла Европа в цивилизационен смисъл, а не конкретно за България в смисъла на агресивна политика :

„Мястото на Република Турция не е в Европейския съюз. Преговорите с тази страна за членство трябва да бъдат спрени, защото тя е заплаха за цивилизационната същност на Съюза.“[24]

Демографската катастрофа. Никое правителство – дясно, ляво, коалиционно – след демократините промени не успява да обърне отрицателната деемографска тенденция, но ОП са удебени, че техният кандидат има маггическа рецепта как да се справи:

„Ние имаме ясен план за справяне с демографската катастрофа. Нова социална политика, поощряваща грамотната раждаемост, и програми за привличане в България на наши сънародници от чужбина. Гетоизацията и циганизацията на страната трябва да бъдат спрени.”

След открояване на акцентите в програмата за националистическата президентска кампания 2016, да я сравним с предхождащата я националистичееска символна карта:

Първият полюс – идентитаризъм, политика на страх, производство на чуждост -продължава неизменно да бъде централен с двата ключови таргета: ‘циганската престъпност’ и ‘мигрантското нашествие’.

Вторият полюс – пост-секуларизъм, религионизация на политиката, православна солидарност – не е изведен като приоритет. Така е само на пръв поглед. Всъщност, той също неизменно и трайно присъства, като е вплетен в различни други приоритети:

Имигрантското нашествие – „България и Европа трябва да запазят своята традиционна култура и християнски дух!“
Българската независимост и външна политика” – “Нужна е реформа в ЕС, нужни са нови лидери, които да скъсат с ултралиберализма и да отстояват изконния християнски дух на Съюза.”
Българското образование и духовност – “Православието е водеща религия, която, заедно с другите традиционни вероизповедания, трябва да има висока социална роля.”

Третият полюс – етатизъм, политика на суверенитет, национализъм срещу неоколониализъм – продължава да бъде един от стълбовете на символната националистическа картография. ‘Българското’ е водещо в реториката и посланията на кампанията. И програмата не е наречана Планът Каракачанов, а Българска платформма, и слоганът е ‘България над всичко’, и всички приоритети са неизменно придружени с високия епитет български.. Разбира се, всички позитивни приоритети – българска спправедливост, българска армия, българска сигурност. Когато приоритетът назовава криза или катастрофа като демографсската, тя пак е родна, но това определение е спестено – ‘демографската криза и човешкият капитал’. Акцентът върху суверенитета е проявен в рестриктивното разбиране за Европейския съюз: „Европа има смисъл, ако е Европа на отечествата.“ Нативизмът е ярко деклариран в изклюващото етническо разбиране за нацията: „българското гражданство трябва да е достъпно само за етнически българи. Президентът трябва да спре опитите на тези 3 милиона турски изселници, които искат да го получат, въпреки че не се чувстват българи.“

Неоколониализмът е любома тема в програите на Сидеров и той подробно я разгръща, но и пълната версия на неговия план е стотина страници. Българската плаформа лаконично в стил манифест поднася познатите послания, без да си прави труда да ги обяснява или дори илюстрира: „Да заличим последните следи от робството!“. ‘Робството’ не е експлицирано – за историческото османско ли става въпрос, за глобалноото неолиберално ли – важното e кампанията да се представи като борба, битка, кауза.

Липсата на информатиивна и съдържателнна плътност в употребата на ‘робството’ не е случаен пропуск, а ключов дискурсивен прийом на националистическата комуникативна стратегия. Колкото по-минималистично е дефинирано, толково по-ефикасно действа като ‘празен символ’. Знаем от Ернесто Лаклао, че празният символ е достатъчно отграничен, за да очертае контурите на известно смислово поле, но и пределно отворен, за да даде възможност на всеки да изпълни това поле със съдържанието, което най-плътно резонира със собствените му нагласи. Така за едни робство ще мобилизира историческа памет и травма, за други – гнева срещу чужди монополи – ‘експлоататори’, за трети – възмущението от брюкселски бюрократи – ‘диктатори’. Всички тези семантичнни перспективи са заложени в дискурсивната националистиеска палитра, така че избирателят няма нужда сам да се лута в херменевтичната вселена на интерпретациите, но пък е достатъчно свободен да избере тази от твърде различните интерпретациии, която най-точно превежда собсствените му страхове, загриженост, гняв.

Второто измерение на ефикасността на посланието за робството като празен символ е перформативният стремеж за конструиране фигурата на кандидата като безстрашен борец: „Няма да бъдем майка, баща или пилот на нацията. Ние ще бъдем сърцето на българската нация, което ще тупти с проблемите на тази нация. Щe бъдем меча, който ще се стовари върху всички, които предават България„.[25]

Континуитет, а не иновативност – така бих синтезирала сравнението на символната картография на националистическата кампания 2016 г. с тази на Волен Сидеров от предходните президентски и парламентарни избори.

Националистическият вот в диахронна перспектива

Три оси на сравнение ще очертаят диахронната динамика на националистическият вот: Каракачанов 2016 и Каракачнов 2011; Каракачанов 2016 и Сидеров 2006; Каракачанов 2016 и общият националисстически вот .

Националистически вот[26] на президентските избори през последното десетилетие

2006, 2011, 2016

		Първи тур		Втори тур
Кандидат	Партия	Гласове	%	Гласове	%
2006 г.
Волен Сидеров	Атака	597 175	21.45%	649 387	24.05%
2011 г.
Волен Сидеров	Атака	122 466	3.64%
Красимир Каракачанов	ВМРО – Българско национално движение	33 236	0.99%
Общо		155 702	4.63%
2016
Красимир Каракачанов	Обединени патриоти	573 016	14.97%

Първото сравнение – вотът на Каракачанов на последните два президентски избора през 2016 г. и 2011 – е най-впечатляващо: той нараства 17 пъти или 1700% от 33 236 на 573 016.

Второто сравнение – общият националистически вот на избори 2016г, когато патриотите се явяват обединени, с този през 2011г., когато се явяват разделени – също е много интересно: през 2011 г. гласовете на Сидеров (122 466) и Каракачанов (33 236), които общо наброяват 155 702, са 3.6 пъти по-малобройни от вота за Каракачанов, подкрепен от трите националисттически формации през 2016 г. – 573 016. Този резултат илюстрира политическата ефикасност на стратегията на съгласие между лидерите и обединение на сродните партии, защото резултатът е не просто сумата от вота за отделните кандидати от предходните избори, а значително по-висок.

Третото сравнение – на Каракачанов 2016 г. и Сидеров 2006 г. – хвърля различна светлина върху диахронната динамика на националистическия вот. Десет години делят двата вота, а резултатът е впечатляващо сходен: eдва 20 000-ина хиляди гласа е разликата между Каракачанов 2016 (573 016) и Сидеров 22006 (597 175)[27]. Сравнението на резултатите на първия тур е в полза на Сидеров, то се засилва на втория тур през 2006 г., когато Сидеров печели 649 387 гласа или 76 371 гласа повече от Каракачанов на първия тур. Третатата диахронна перспектива съществено ревизира изводите от втората в две направления:

Броят кандидати е важен фактор, но не решаващ – подкрепената кандидатура на Каракачанов през 2016 г.. носи значително повече гласове отколкото разделените кандидатури на Сидеров и Каракачонов, взети заедно на предходните избори, но соло канидатурата на Сидеров през 2006 г. не само на втория, но и на първия тур печели повече гласове от общата кандидатура на Каракачаноов в края на анализираното десетилетие.
Националистическият вот на президентските избори през последното десетилетие е не стрела, а вълни, не бележи тенденция на непрестанен възход , а на приливи и отливи.

Има една кардинална разлика между националистическото представяне на президентски избори 2006г. и 2016г, но тя не е толкова в броя гласове, колкото във влиянието на националистическата реторика и послания върху цялостната кампания. Именно тя е предмет на анализ във финалния параграф.

Взрив на класическите клиивиджи

“Моите предпочитания естествено са към Марин льо Пен” – декларира депутат от БСП в седмицата[28], в която финализирам този текст. Две послания от този кратък цитат са ключови за моя анализ – политическата близост на левия български депутат с френската крайна десница и ‘естествеността’ на тази парадоксална политическа близост. Самият депутат[29] е станал такъв[30] чрез полет от телевизионния екран към парламентарната банка, именно защото системно и обилно проповядва анти-европейска, анти-глобалитска, анти-елитистка реторика. Този пример е показателеен за преобръщането на ситуацията от началото на демократичния преход: тогава системните партии, включително БСП, аутсорсваха националистическия дискурс, сега кооптират и ‘награждават’ националистическо-популистки говорители.

Започвам с цитатата на социалистическия депутат, защото той е показателен за тенденцията, която е предмет на анализ в този параграф – хегемонизацията на националистическия дискурс. Ако трябвва да откроим diferentia specifica на президенски избори 2016, тя е доминацията на националистическата реторика. Два феномена допринесоха за този уникален резултат: мултиплициране и диверсифициране на националистическите говорители извън националистическия партиен спектър; мощно проникване на националистическата реторика най-вече в левия спектър. Подробното разръщане на това явление би било предмет на самостоятелно проучвване, тук ще се огранича до показателни примери от различни участници в президенската надпревара.

Бежанската тема трайно присъства в реториката на Румен Радев:

“Децата ни заминават за Европа, управляващите ги заменят с бежанци.“[31]
“Трябва да знаем има ли сценарий за трайно заселване на бежанци, с европейски средства да се финансират допълнително бежански лагери и може ли нашата демография да се решава с внос на чужденци.”[32]
“Трябва да има гаранции, че България няма да се променя в своя етнически състав, ценности, демография и религия.”[33]
“В момента нашата позиция е да чакаме ЕС, а докато чакаме, виждаме как на запад и на север от нас се затварят граници, а при нас бежанците влизат и излизат. Те ще излизат все по-трудно, но продължават да влизат със същите темпове”. [34]
“В страната ни влизат млaди мигранти без семействa. По време на обиколката ми в София видях места, на които хората се притеснявaт да замръкнат заради присъствието на мигрантите.” [35]
“Трябват по-спешни мерки за екстрадиция на чужденци.”[36]

В същия дух са и изказванията на кандидата за вице-президент Илияна Йотова – член на БСП: “България няма суверенитет по отношение на миграцията. „Моята тежка прогноза е, че Шенгенска Европа ще се изолира. Тя ще се затвори – дали с огради или с повече полиция. За съжаление, най-тежкият въпрос ще трябва да се решава тук, в граничните държави”[37].

Бежанската тема играе ключова роля в президентската платформа на Румен Радев. Две групи наблюдения подкрепят това заключение – дискурсивни и политически. Радев обговаря темата много по-подробно и често от колкото кандидата на Герб Цецка Цачева, която се спира на нея, най-вече когато тя е аксплицитно поставена – например в телевизионния дебат между двамата основни претенденти. Още в началото на своя мандат Румен Радев трансформира в политики своя секуритарен подход към бежанците, като оказа натиск на назначеното от него служебно правителство да отмени наредбата за интеграция на бежанците, приета от ГЕРБ през лятото на 2016 г. Ключовите послания на Радев – Йотова могат да се обобщят в три групи:

Бежанците не са хуманитарен, а секуритарен проблем – дискурсът пропуска опасностите, от които бягат бежанците – война, насилие, и се съсредоточава върху опасностите, които нелегалната митрация представляват за сигурността. Съвсем не случайно се размива разликата между бежанци и нелегална миграция. Самите бежанци биват описвани не в разнообразието на техния възрастов и джендър профил – жени и деца, а като ‘млади мигранти без семейства’.
Бежанците са опасност за промяна на етническия и религиозен състав на българския народ. Пренебрежимо малкият брой бежанци, които остават в България, не се споменава, акцентът се поставя върху “етнически състав, ценности, демография и религия“.
Анти-европейска реторика. ЕС е представен като заговорник срещу интересите на България: „Трябва да знаем има ли сценарий за трайно заселване на бежанци, с европейски средства….“, която е поставена в невъзможност да защити своята позиция пред големия брюкселски брат: “В момента нашата позиция е да чакаме ЕС, а докато чакаме…”. Евро-депутатът социалист Йотова е силно критична към европейската политика, която собствената й европейска фамилия подкрепя в Брюксел: „Новите предложения на ЕС са за още по-голям натиск върху граничните държави.“ [38]

Изкусеността на лявото от анти-имирантския нционализъм може да бъдее детайлизирана и с други кандидати: Ивайло Калфин със сериозна експертиза в социалната политика избира да говори за бежанците не в ключа на интеграцията, а на сигурността. На радио-дебат на представители на щабовете на кандиидат-президентите, за заключиителното си последно изречение депутатът от АБВ Мариана Тодорова избира да отправи антибежанско послание. Маргиналният кандидат Александър Томов също избира да напада бежанците. Любопитно е, че когато отправят експлицитни анти-послания, дори националистите често предпочитат термина със секуритарни конотации ‘нелегални имигранти’, е не толкова този с хуманитарно звучене ‘бежанци’.

Президентска кампания 2016 ярко демонстрира взривянето на класическите кливиджи ляво – дясно и силното сближаване на лявото с крайно-дясното по отношение на анти-имигрантската и анти-европейската реторика. Взрив на класическите кливиджи нааблюдаваме и в Европа, но родният има съществени специфики. Президентските избори във Франция 2017 г. показаха сближаване на крайно-дясното с крайно-лявото[39] – а не с класическото ляво[40]. Това сближаване във Франция, за разлика от българските афинитети между полюсите, е по отношение на анти-брюкселската и анти—глобалистка реторика. Френското крайно-ляво не е изкусено от ксенофобията, точно обратнот – защитава солидарността, и не загребва от секуритарната реторика за разлика от българското ляво.

Националпопулизмът – от аутсорсинг към хегемон

‘Санитарен кордон’ (Minkenberg 2015)) е понятието, с което се концептуализира критичното отношение на мейнстрийм партиите към национал-популизма. Самото отношение на системните към несистемните партии варира от изолирането и маргинализацията на национал-популистите на политическата сцена до разнообразни форми на колаборация между системни и несистемни играчи.

Бих скицирала пост-комунистическата еволюция на отношението на мейнстрийма към нацинал-популизма в четири етапа:

Първи етап – началото на демократичният преход през 90-те години. Аутсорсинг на национализма. Опиянението от чара на отвореността след затвореното комунистическо общество някои от първите демократични лидери[41] ‘преевеждат’ в леко отстранено и дистанцирано говорене за България като ‘тази страна’. Националзмът не е забравен, но двете големи партии предпочитат да го аутсорсват в по-малки играчи: СДС на ВМРО и БСП на Обединения блок на труда (Krasteva 2016).

Втори етап – 2005 – край на десетилетието. ‘Чудодейното’ раждане на екстремизма. Волен Сидеров буквално влетява от тв екрана на предаването си ‘Атака’ в Парламента с партията си ‘Атака’. Каква е социално-политическата панорама в България през 2005 г?. Страната се е съвзела от икономическата катастрофа на социалистическото правителство от 1997 г., икономиката е в относителен подем, кризата още не се е задала на хоризонта. България е на прага на европейското си членство. Ромската интеграция получава нов шанс с Десетилетието на ромското включване, кризата с бежанците ще се случи едва през 2013г. Симеон Сакскобурготски очаквано не е оправдал големите надежди, които е създал, но и не е докарал страната до хиперинфлацията и блокираната икономика като социалиста Виденов. В тази по-скоро спокойна и заредена с умерен оптимизъм ситуация се появява първата радикална партия с емблематично име. Каква е политическата логика, довела до появата на Атака, след като липсват ‘обичайните заподозрени’: тежка икономическа криза, политическа нестабилност, бежански вълни? Всички те ще се случат по-късно и не могат да бъдат държани отговорни за появата на първата радикална партия. Отговор на тези въппроси търся в “Пост-комунистическияв възход на национал-популизма: българските парадокси“ (Krasteva 2016). За настоящия анализ съществен е парадоксът, че в първия период на пост-комунистически преход и крехна демокрация, в Българиия няма влиятелна екстремистка националистическа партия. Националистиеският екстремизъм възниква, когато вече демокрацията е консолидирана.

Трети етап. Началото на 2010-те – 2016. Мултипликация на националистическите актьори. За изключително кратък период възникват множество разнообразни националистически партии: ГОРД, НИЕ, Национална демократична партия, Национален фронт за спасение на България, Националистическа партия на България. Каква е електоралната логика на това мултиплициране на националистически партии? Увеличава ли се значително търсенето, нараства ли националистическата електорална ниша? Или нараства предлагането, лидерски апетити към тази относително нова електорална ниша? Изборните резултати наклоняват везните към втория отговор. Те не показват увеличаване на националистичните гласове. Намалява изборният резултат, защото тези гласове се разпределят между повече националистични партии: Атака (148262), НФСБ и ВМРО (239 101) получават общо 387 363 гласа, което е по-малко от резултата на Атака на парламентарните избори 2009 (395 656 ) и много по-малко отколкото на втория тур на президентските избори 2006 (649 307) (Krasteva 2016). За отбелязване в този период е и коалиционната специализация: след буреносн период на подкрепа на ГЕРБ, Атака по-трайно се ориентира към БСП, която подкрепя със златния пръст на Сидеров в 42 НС, докато НФСБ трайно се ориентира към ГЕРБ.

Четвърти етап – след 2016 г. се очаква дълго продължение). Mainstreaming of nationalism. Националистическа реторика започва да звучи от всички страни, дори политическите гафове имат националистичесски привкус. Сред последните ярко се откроява един от ключовите гафове на президентска кампания 2017г. – определението ‘майка на нацията’, с което Бойко Борисов се опита да лансира кандидата на партия Граждани за европейско развитие на България Цецка Цачева. Този пеpиод е предмет на анализ в целия текст.

Как един дискурс става хегемонен?

Хегемонизацията на националистическата реторика ще артикулирам на четири стъпки. Те синтезират етапите и елементите на пост-модерното националистическо дизайнране на политическия дискурс:

Автономизране на дискурсите от реалностите. Кресчендото на анти-имигрантската тема звучи не във време на нарастваща, а на намаляваща бежанска вълна. Ако през 2015 г. 4708 търсещи убежище са получили бежански статут, а 889 – хуманитарен статут, тези цифри са значително по-ниски за 2016 г. – респективно 764 и 587. [42]Публична информация е, че повечето бежанци не остават в България. Още по-фрапантен е фактът, че по Наредбата за интеграция на бежанци на местно ниво, няма нито един интегриран бежанец и нито една община, която да е пожелала да интегрира бежанци.

Брой лица, получили бежански и хуманитарен статут

за 2014, 2015 и 2016 г.

Година	Предоставен статут на бежанец	Предоставен хуманитарен статут
2014	5162	1838
2015	4 708	889
2016	764	587

Данни: Държавна агенция за бежанците

Конструиране на реалност, съответваща на дискурса. Понеже няма (достатъчно) бежанци, тя се констуира от страха от бежанци. Реалностите биват подменени от перцепциите и опасенията. А последните не могат да бъдат верифицирани – хората се страхуват не само от реалните, но и от възможните бежанци: ‘опасност от огромни бежански вълни’ (К. Каракачанов). Дискурсът непрестанно им го предлага с тези за вълните мигранти, които ще ни залеят – всеки момент или някой момент. Данните на ДАБ за намаляването на бежанците са публични, но колкото повече хората се страхуват, толкова по-малко са склонни да верифицират и корегират причините за своите страхове.
Медиатизиране на страха. Инвазия, потоп, вълни бежанци са любими теми на медиите, които масовизират и нормализират тези реално-имагинерни персонажи. Тези реално-имагинерни персонажи произвеждат реални ефекти – социални и политически. Семейство от средната класа, живееща в добър софийски квартал решава да напусне сталицата: „Не съм срещала бежанци, но решихме да напуснем София, преди да ги срещна“[43]. Вторият реален ефект е еелекторален: щом решаваш да промениш живота и да платиш професионална цена за адаптация на зрели години в извън столична среда, естествено е да гласуваш за лидер, който конструира социално-политическия свят, в който взимаш решението си.
Мейнтрийминг на национализма. Той се проявява по разнообразие от начини, от които тук ще скицирам три – мълчалива неутралност, маргинализация, островно говорене. ГЕРБ избра стратегията на мълчалива неутралност – избягване на миграционната тема и съзнателен отказ от конфронтация с националистиеските говорители по време на кампанията – и крайно-десни, и леви.Таргет на стратегията на маргинализация са либерални интелектуалци и граждански активисти, които със синхоринизирана и постоянна стратегия биват окарикатурявани с изобилие на негативни еетикети – толерасти, соросоиди и т.н. Тази страатегия се прилага и от националистически актьори, и от медии. Островното говорене е стратегия на само-изолиране на самите либерални интелектуалци и граждански активисти, които във все по-враждебната публична среда все повече избират комуникационния и ценностен комфорт на затворени групи в социалните мрежи като „Помощ за бежанците“, „Хуманитарна помощ за бежанците в България“ и други.

Електорална versus символна победа

Бих общила заключенията на анализа на националистическия кандидат Красимир Каракачанов в четири перспективи – електорална, политическа, кливиджи и символна политика.

В електорален план представянето може да се характеризира като силно, но не върхово. Електоралната подкрепа за Каракачанов е рекордно по-висока – 17 пъти – спрямо собственото му участие на предходнит президентски избори. Той подобрява и общия резултат наа неговата и на Сидеров кандидатура през 2011, което потвъждаава политическата ефикасност на стратегията за обединение на националистическите формации. В същото време не успява да достигне до гласовете, спечени от Волен Сидеров на президентските избори 2006 г., което илюстрира тезата за развитието на национал-популизма не толкоа като стрела, а като вълни.

В политически план – за разлика от електоралния – победата на ОП е огромна и безспорна. Те успяха да наложат на кампанията собствения с дневен ред на антиимигрантска и анти-европейска реторика. От маргинален националистическият дискурс стана централен. Хегемонизацията на националистическата реторика е diferencia specifica на президентски избори 2016г.

Взривяването на класическите кливиджи ляво – дясно се реалзира по два начина: силно сближаване на БСП и ОП. За разлика от Западна Европа, където популистите от двата полюса се сближават по оста анти-Брюксел, но се разграничават в ксенофобската и изключващата реторика, у нас сближаването е all inclusive.

И хегемонизацията на националистическия дискурс, и трансформацията на класическите кливиджи са израз на преход от партийна към символна политика, от политика, основана на интереси и идеологии, на политика, основана на идентичности. Тази политичесска трансформация ще продължи да белязва политическия живот.

Кrasteva A. (2015) Religion, politics and nationalism in postcommunist Bulgaria: elastic (post)secularism. In: Nationalism and ethnic politics, 2015, vol. 21, issue 4, 422-445

Krasteva A. (2016) The post-communist rise of national populism: Bulgarian paradoxes. In: Lazaridis, G., Campani G., Benveniste A. (eds) (2016) The rise of the far-right in Europe. Populist shifts and Othering. Palgrave: Macmillan, 161-201.

Minkenberg, Michael (2015) Profiles, pattersn, processes: studying the East European radical right in its political environment. In: Minkenberg, Michael (ed) Transforming the transformation? The East European Radical Right in the political process. Routledge, 27 – 56.

Mudde C. & Kaltwasser C.R. (2013) Populism In: M. Freeden & L.T. Sergent (eds) Oxford handbook of political ideologies. Oxford: Oxford University Press, 493 – 512.

[1] Особено Атака и НФСБ.

[2] Писмото е подписано от: доц. Йордан Величков – ЮЗУ; Никола Алтънков – професор от Калифорнийски университет САЩ; Петър Харалампиев – Сдружение „БГ патриот“; Николай Захариев – Съюз на патриотичните сили „Защита“; ген. Петър Илиев – председател на Национално сдружение „За честта на пагона“; Акад. Иван Юхновски – БАН; проф. Марин Деведжиев; полк. Ангел Тюфекчиев – председател на Националния съвет на Военния съюз и на Независимия национален съюз на офицерите в България; проф. Трендафил Митев – УНСС; Тодор Кондаков – Българско геополитическо дружество (https://news.bg/politics/karakachanov-i-notev-kandidat-prezidentskata-dvoyka-na-natsionalistite.html)

[3] https://news.bg/politics/karakachanov-i-notev-kandidat-prezidentskata-dvoyka-na-natsionalistite.html

[4] Ibid

[5] Ibid

[6] Първоначалният вариант на статията предолагаше и анализ на дигитализацията на националистическата комуникация, но поради важността на темата тя ще бъде предмет на самостоятелна ппубликация.

[7] Каракачанов и Нотеев представиха „България над всичко“, 28.09.116. http://www.nbox.bg/politics/item/36755-karakachanov-i-notev-predstaviha-balgariya-nad-vsichko.html

3356-krasimir-karakachanov-i-yavor-notev-predstaviha-balgarskata-platforma.html

[9] Каракачанов и Нотев представиха „България над всичко“, 28.09.116.

[10] Ibid

[11] https://www.novini.bg/news/380700-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%B5-%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5.html

[12] Патриотите отново в Пазарджик срещу радикалния ислям. Крос, 4.11.16 http://www.cross.bg/islyam-pazardzhik-karakachanov-1524786.html#.WPd1o4iGPzA

[13] Ibid

[14] Ibid

[15] Ibid

[16] С факелна стража Каракачанов закри кампанията си за първи тур. Offnews, 3.11.17 https://offnews.bg/news/Izbori_18760/S-fakelna-strazha-Karakachanov-zakri-kampaniiata-si-za-parvi-tur-vide_639152.html; Каракачаанов закри кампанията си с клетва към България.-Труд, 3.11.17 https://trud.bg/%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D1%81-%D0%BA%D0%BB%D0%B5/

[17] С факелна стража Каракачанов закри кампанията си за първи тур. Offnews, 3.11.17 https://offnews.bg/news/Izbori_18760/S-fakelna-strazha-Karakachanov-zakri-kampaniiata-si-za-parvi-tur-vide_639152.html

[18] „Тук, пред паметника на падналите за свободата на България
Ние, Обединените патриоти
се заклеваме в Бога, вярата и честта си
и в името на България
да пазим целостта на Родината
и нейния суверенитет.
Ще защитавам интересите и достойнството
на всички българи
в границите на Отечеството и извън тях.
България над всичко!
Заклех се!“

С факелна стража Каракачанов закри кампанията си за първи тур. Offnews, 3.11.17 https://offnews.bg/news/Izbori_18760/S-fakelna-strazha-Karakachanov-zakri-kampaniiata-si-za-parvi-tur-vide_639152.html

[19] Каракачаанов закри кампанията си с клетва към България.-Труд, 3.11.17 https://trud.bg/%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D1%81-%D0%BA%D0%BB%D0%B5/

[20] Каракачаанов закри кампанията си с клетва към България.-Труд, 3.11.17 https://trud.bg/%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D1%81-%D0%BA%D0%BB%D0%B5/

[21] Красимир Каракачанов и Явор Нотев представиха „Българската платформа“ Bgnovinite. 28.09.16 http://bgnovinite.eu/index.php/2016-04-21-18-53-38/2016-04-21-19-02-43/3356-krasimir-karakachanov-i-yavor-notev-predstaviha-balgarskata-platforma.html

[22] Имигрантското нашествие

[23] Българската платформа

[24] Българската платформа

[25] Каракачанов се зарече да бъде меч срещу предателите на България.. News.bg, 8.10.16.

https://news.bg/politics/karakachanov–se–zareche–da–bade–mech–sreshtu–predatelite–na–balgariya.html

[26] на основните националистически кандидати

[27] На президентските избори 2006 г. се явяват още две националистически двойки : Петър Берон и Стела Банкова, издигнати от Инициативен комитет, пеелят 21 812 гласа или 0.78%; Григор Велев и Йордан Мутафчиев от „Целокупна България“ – 19 857 гласа или 0.71%.

[28] Началото на май 2017г.

[29] Иво Христов

[30] На парламентарните избори на 26 март 2017г

[31] http://bulpress.info/%D0%B3%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B2-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82/

[32] http://www.cross.bg/bezhantzi-radev-rymen-1521379.html#.WH9f7lN97cs

[33] http://www.cross.bg/bezhantzi-radev-rymen-1521379.html#.WH9f7lN97cs

[34] http://www.cross.bg/bezhantzi-radev-rymen-1521379.html#.WH9f7lN97cs

[35] https://trud.bg/%D0%B3%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B2-%D0%B2-%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BB%D1%8A%D0%BA-%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BC/

[36] http://www.segabg.com/article.php?id=832314

[37] http://www.blitz.bg/politika/kandidatt-za-vitseprezident-iliyana-yotova-stranata-ni-nyama-suveren-po-otnoshenie-na-migratsiya_news456718.html

[38] http://www.webcafe.bg/newscafe/bulgaria/id_859949647

[39] ‘Непокорна Франция ‘на Жан-Люк Меланшон