Проф. Анна Кръстева: Ние виждаме национал-популизма на улицата, но той е изключително мощен в дигиталната сфера
Национал-популизмът получава все повече електорална подркепа през последните години в страните от Европейския съюз, особено след възникването на бежанския въпрос във второто десетилетие на 21. век. Темите „бежанци“, „имигранти“, „малцинства“ се експлоатират от национал-популисти и биват засягани в негативни дискурси. А млади хора все по-често стават обекти на вербуване в екстремистки организации, тъй като вербовчиците вече използват социалните мрежи за тази цел.
За това дали има национал-популистки възход в Европа и в България, както и за връзките между национал-популизма с враждебната реторика и екстремизма, разговаряме с политолога професор Анна Кръстева.
Интервю с Теодор Спасов за Маргиналия
Проф. Кръстева, на какво се дължи значителното увеличение на враждебната реч и екстремизма в Европа през последните години?
Няколко са ключовите причини. Това е глобалният преход от политика, основана на интереси и идеология, към символна политика. Това е преходът от политика, която е била базирана на класови и групови очаквания, към политики на идентичности, където емоционалното замества инструменталното отношение към политиката. Символната политика изтласкват политиките, от които хората биха имали конкретна полза. В Македония повече от 20 години въпросът за името на държавата спира пътя на страната към ЕС и НАТО.
Очевидно има нарастващ гняв у европейците, който се изразява чрез словото на омразата. На какво се дължи този гняв?
Да, живеем в епоха на гняв, на бушуване на улицата – и реална, и дигитална. Елитите биват мощно отхвърлени – и националните, и европейските, и глобалните. Парадоксът на този гняв е, че го наблюдаваме в масови и мащабни проявления както по време на дълбоки кризи, каквито хванаха за гушите и Гърция, и Испания, и много други страни, така и в ситуации на просперитет. Европа, слава Богу, излезе от икономическата криза. Навсякъде в момента има икономически подем. Но гневът не намалява. Причината е изчерпването на политическото преставителство – гражданите не се чувстват повече представени от политиците. Този гняв има и позитивни каузи – екологичните са най-емблематичните.
Наблюдаваме нарастваща тежест на политики, свързани с регионални, национални, етнически и културни каузи. Каталуния е емблематичен пример за политика на идентичности при икономически възход – самоизграждаща се регионална идентичност, която се чувства натясно в рамките на провинция и иска национален суверенитет. А Каталуния е най-проспериращият икономически регион в Испания.
Може ли да говорим за възход на национал-популизма?
Отговорът е парадоксален – и да, и не. Има възход, но няма цунами. Алтернатива за Германия проби на политическата сцена, която считахме за непробиваема за националпопулизма след трагичните уроци на Втората световна война. В същото време германската политическа сцена продължава да е структурирана около класическата десница и левица на А.Меркел и М.Шулц. Либералният Макрон убедително ‘отвя’ националистката Марин льо Пен, чиято партия изпадна в криза и схизма. Холандия също избра десния мейнстрийм пред крайно-деснния екстремизъм.
Има ли разлики в техниките на национал-популизма в Западна Европа и България?
Самият генезис на българския национал-популизъм е парадоксален. Първата екстремна национал-популистка партия, самоназовала се Атака, за да няма съмнения в нейната политеческа идентичност, възникна преди 12-ина години в ситуация, в която няма нито един от ‘обичайните заподозрени’, от очакваните предпоставки – преди икономическата криза и много преди миграционната криза, преди неуспеха на декадата на ромското включване.
Независимо от това, „Атака“буквално влетя в парламента от телевизионното предаване „Атака“ на Волен Сидеров по телевизия СКАТ. Ако разгледаме политическата биография на Волен Сидеров, той вече е пробвал различни политически роли. Бил е част от синята демократична вълна, бил е главен редактор на вестник „Демокрация“. Той има ярък профил на политически опортюнист, който търси ниша. Вкарването на национал-популистката карта всъщност е много точна политическа преценка, че тази политическа ниша, която в Европа тогава има подкрепата на 10-15% от електората все още е празна в България. Партийното инженерство по модела копи-пейст е първото обяснение за пробива на първата екстремистка партия. Второто е гладът за национално-ориентирано говорене като контрапункт на европеизацията и глобализацията. Третото е антисистемният характер. Атака идва по време, когато циркулираше „за когото и да гласуваш, получаваш ДПС“. Атака убеди гневните си избиратели, че е единствената алтернатива на статуквото.
Все пак има ли промяна в техниките на национал-популизма преди и сега?
Основните послания, които Волен Сидеров формулира тогава, са валидни и до днес, независимо от смяната на националистическите играчи и от затихването на екстремизма по време на евро-председателство. Символната им картография има три полюса. В центъра на символния триъгълник е радикалната демофилия и радикалният анти-елитизъм. Анти-полюсът – анти-роми, анти-турци, анти-бежанци, анти-ЛГБТ – е структуриран около политиката на страха. Вторият полюс се изгражда около национализма и политиката на суверенитет. Третият ярък полюс е православната солидарност – така Атака системно нарича своите кампании. Православието е мощен начин за предефиниране на нашата национална идентичност не като споделена гражданска идентичност на общи права и задължения, а като изключваща, защото едни са православни и са истински българи, а всички други са втора ръка. Друго геополитическо послание, което този национал-популистки фронт заявява още тогава и отстоява и до днес, е стремежът към геополитически съюз с Русия по линия на православието. Чрез православието национал-популизмът ни оттласква от европейската орбита и ни прибутва към руската.
Защо национал-популистите успяха да се превърнат в стълб на правителството след последните парламентарни избори?
Национал-популистите се оказаха по-добрите политически стратези и успяха да надмогнат своите лидерски противоречия. И бяха електорално възнаградени с добро представяне и на президентските, и на парламентарните избори. Евро-председателството чудодейно трансформира Брюксело-мразещия Сидеров, който за изумление на своите фенове и за радост на евро-гостите заяви: „Бог да пази България, която сега пази цяла Европа“.
Защо бежанците и търсещите убежище са толкова често употребявани в негативната реторика на национал-популистите, въпреки че вече не личи да има реална „опасност“ от нова бежанска вълна?
Кризата отмина, но не и непресъхващият глад на национал-популистите от кризи. Традиционните политици губят не доброто управление на кризите. Национал-популистите, обратното, процъфтяват при кризи, те не искат да ги преодоляват, а да ги умножават Те буквално превръщат в електорат страха, опасенията и гнева на хората, породени от нестабилността на кризисността.
Жан-Пол сартр е казал, че ако евреите не съществуваха, антисемитизмът щеше да ги изобрети. Ако кризите и бежанците не съществуваха, национал-популизмът щеше да ги изобрети – толкова обилен е елеекторалният му урожай от тях.
Обикновено почти всички говорят по темите, които са удобни за експлоатация от страна на национал-популистите. Защо?
Политическото влияние на национал-популистките партии е несравнимо по-високо отколкото е тяхното електорално влияние. Политическото влияние означава да водиш публичния дебат по два начина – да му задаваш темите и да му задаваш рамките. Те го правят виртуозно. Национал-популистите задават темите за политическия дебат, както и рамките и разказите, в които тези теми биват вплетени. Вижте колко време вече обществото говори за Истанбулска конвенция. Първо, вкараха темата в публичния дебат. И второ, зададоха насоката на неразбиране.
Същото е и по отношения на миграцията. В момента у нас има не повече от 1000 бежанци, защото повечето напускат, заминават за Германия, Щвеция… 8-милионна България днес трябва да интегрира по-малко от 1000 бежанци. Няма европейска държава, която да не може да се справи с такова предизвикателство.
Както става в действителност обаче – отива едно сирийско семейство в малко населено място. Семейство с деца, мирно, което бяха от война. Но хората го посрещат на кръв и на нож. И гонят католическия свещеник. Защо? Защото от медиите са получили катастрофичен образ на бежанците като терористи. Има два разказа: единият е за войни, страдания, и невинни жертви, които търсят закрила, другият е терористи, опасни пришълци, носещи зараза. Родните медии предпочитат втория.
А на какво се дължи интересният феномен, че реториката на най-голямата социалистическа партия у нас твърде често съвпада с тази на национал-популистите?
В интелектуалните среди се шегуваме, че трябва да започнем подписка за изключване на българските социалисти от ПЕС, защото водят политики, които се различават радикално от тези на европейската левица. Ако следи човек дебатите в Германия, ще забележи, че социалистическата партия там поставя като условие за коалиция с Меркел по-отворено и интеграционно виждане по отношение на бежанците. А нашите представители на БСП – не бих ги нарекла „социалисти“, защото смятам, че тотално противоречат на това определение – имат изключително консервативна реторика. У нас има националистическа електорална ниша и всички искат да се настанят в нея. И БСП се е устремила към същата ниша на анти-брюкселско, анти-мигрантско, анти-ценностно говорене.
Защо доста млади хора често подражават на национал-популизма?
Правила съм интервюта с млади представители на национал-популистки партии и организации, включително участници в Луковмарш. Повечето младежи имат смътна представа кой е генерал Луков. За тях той е герой на тяхното движение. Това, което ги привлича, е театралният характер на проявата. Той се организира традиционно вечер, привлича камерите и го излъчват в праймтайма. Омайват ги факлите, обяснено им е точно под какъв ъгъл да ги държат, за да бъде ефектно и красиво, стройните редици, множеството. Това е наситено преживяване за тях, което чрез символиката и сплотеността на групата им създава силно чувство за общност и ги изпълва с политическа възбуда. Всичко това са измерения на новата символна политика и тя привлича младите.
А алтернативните политически оферти не им предлагат такъв силен ефективен и общностен заряд.
Как виждате връзката между социалните мрежи в интернет и легитимирането на национал-популизма?
Ние виждаме национал-популизма на улицата, но той е изключително мощен в дигиталната сфера. Той е по-мощен, по-видим, по-екстремистки и по-ефективен, отколкото е либералният Нет. В дигиталната битка екстремизъм-либерализъм в момента либерализмът е тотално губещ. Така е и в родната, и в глобалната виртуална агора. Причините са различни. Първо, интернет е доста свободна сфера. Няма филтрите на публичната сфера, така че е много отворен за екстремистки дискурси. Второ, хейтърските дискурси са крайни и неумерени – точно това, в което младите хора се разпознават повече, отколкото в едни аргументативни дискурси. Хейтърският дискурс е на един туитър разстояние, кратък и ефектен.
Социалните мрежи свързват и усилват екстремизма. Защото в реалния живот не всички хора показват екстремистките си лица. В хеътарските форуми има хора, които в живота имат улегнали позиции, постове и служби, които не предполагат екстремистко поведение. Но чрез анонимността и свързаността на социалните мрежи те се включват в хейтърските дебати. Огромна е ролята на интернет платформите за възпитание на младите хора.
А как се вписват паравоенните формирования в сферата на национал-популизма? Този феномен ли експлоатира национал-популизма или национал-популизмът експлоатира тези формирования?
Националистите във властта, които не могат да говорят вече така екстремно, са изключително щастливи, когато масата отдолу предлага ‘аматьорски’ екстремистки дискурси. От друга страна, има доста сведения, че тези формирования са свързани с трафиканти – хващат някой, който не е платил на трафикантите, го набиват, за да знаят следващите, че трябва да си платят на правилните.
Гонещите бежанците са медиен конструкт, те ги превърнаха от маргинали в герои, трансформираха криминално явление в национален героизъм.
Маргинализация на правозащитниците, героизация на екстремистите – така често изглежда родната медийна панорама.
Как според Вас може да се оказва ефективна превенция на словото на омразата и екстремизма?
Няма магическа рецепта, работещата смес би била политико-образователен-дигитален микс. Чакаме партии, които категорично да застанат на анти-екстремистки позиции, а да не загребват от анти-реториката. Интернет чака дигиталните си просветители, които да научат младите да разпознават словото на омразата и да му противопоставят конструктивни алтернативи.
***
Професор Анна Кръстева е преподавател в НБУ. Изследователските ѝ интереси са в областта на миграционната и бежанската политика; политиката на граници; крайно десния популизъм, младежкият екстремизъм; гражданските мобилизации он и офлайн, контестаторната, дигитаната, солидарната гражданственост.
Anna Krasteva 