Европейска бежанска политика: балкански перспективи. Размисли върху книгата “The disaster of European refugee policy. Perspectives from the ‘Balkan route’”

‘The disaster of European refugee policy’- парадоксално, заглавието на колективната книга обещава по-малко отколкото предлага самата тя, защото нейната амбиция е да обхване бежанската криза не само от гледна точка на нейния (mis)management, а в широко разнообразие от аналитични перспективи – демографска, икономическа, историческа, (гео)политическа, медийна, дискурсивна и т.н. В същото време заглавието синтезира патоса на книгата, който е изключително критичен и тази критика има мнообройни таргети: failed национални и европейски бежански политики, ксенофобски популистки дискурси, хейтърски медии и социални мрежи. Тази критична перспектива има двойна цел: да се противопостави експлицитно и категорично на публична среда, пропусклива за дискурси, звучащи като ‘крайното решение’ – “Europe can easily solve its migration crisis. With bullets” (Slovenian journalist Sebastjan Erbah, p. 144); да утвърди нормативната гледна точка на правата и солидарността като легитимна и необходима позиция, от която да се оценяват и  управлението на бежанската криза, и миграционите политики. The critical & normative nexus изразява комплексната идентичност на editors and authors, повечето от които от Peace Institute in Ljubljana, съчетаващи академична експертиза с граждански каузи.

Рецензията е публикувана в:

Krasteva Anna. Book review of ‘The Disaster of European Refugee Policy: Perspectives from the “Balkan Route”, edited by Igor Ž. Žagar, Neža Kogovšek Šalamon and Marina Lukšič Hacineds.-Journal Southeastern Europe, 2019, vol.43, issue 3, pp.335-337. DOI: https://doi.org/10.1163/18763332-04303010

Книгата интригува и привлича с комбинацията на две противоположни перспективи към бежанската криза (2015-2016 г.): първата  е изключително конкретна, фактологично детайлна, изброяваща всички нейни дати, факти, стъпки; втората е пределно генерализирана – в нея миграционно-бежанската криза е повод да разберем себе си, the political and the policies: ‘the refugee crisis reveals about us, the states we leave in and the EU” (p. 46).

Сред многобройните достойнства на книгата бих откроила реконструирането на ‘балканския път’, the lack of historical memory, достойнствата и гранците на хуманитарния подход към бежанците; ‘дълбокото’разбиране за бежанскта криза като криза на политическото.

Реконструкцията на ‘балканския път’ e истинска информационна мина, отворена и за нови анализи и интерпретации. Той е и богато концептуализиран чрез пъстра палитра от понятия като ‘corridor of convenience’,’prerogative state’, crimigration’, etc. Има отделни теми, по които словенският авторски екип се съсредоточава върху Словения, и една от силните е липсата на историческа памет. Тя e анализирана на пресечната точка на два парадокса:  в началото на 90-те годни Словения приема a large number of refugees from the war zones of former Yugoslavia без особено напрежение, защото политическите елити успяват да успокоят public concerns; днес ситуаццията е противоположна и по отношение броя на бежанците, и на ксенофобските нагаси на публиката, и на негативната роля на елитите: “ there are no refugees, and a large proportion of the population has become xenophobic  at the initiative of political elites” (pp. 197-198).

Солидно аргументирана е комлексната авторова интерпретация на хуманитарния подход: от една страна, като sine qua non на солидарността и споделената отговорност за удавените, жертвите, прокудените, отдруга страна, като недостатъчен, ако не е придружен от claims for the right to have rights (Arendth) (p.172) и критика на ‘fallacies of European and global migration regimes’ (p.180). “The sole humanitarian approach has also shown its shortcomings, as it helps to justify the bureaucratic government ‘emergency measures’….. that portend an increasing superfluousness not only of refugee’s but also of citizen’ political capacities”. (p.174) Най-силно – и като аргументация, и като нормативен патос – звучи радикалната критика, че бежанската криза е израз на кризата на политическото, при която politics is reduced “to the policy of elites and thus downsizes the true meaning of politics” (p.182). Бежанците не са причина, а катализатор на тенденции като ‘racism with velvet gloves’(p. 104), ‘totalitarian convictions, rising xenophobia, increasing social distance’ (p.198), започнали преди и независимо от тях: “Refugees are a catalyst of intolerance in Slovenia. The real cause …. is the political elite and the state…” (p.198).

Не всички концептуални и аналитични избори на авторите са достатъчно аргументирани и напълно убедителни. Най-пробематично е определението на хуманитарния коридор като ‘disorganised state of exception’ (p.39). Това теоретично сближаване е теоретично некоректно и към двете понятия: хуманитарният коридор наистина е policy of exception, но максимално близка до интересите на търсещите убежище, защото им осигурява възможно най-бързо и сигурно преминаване през транзитните страни и достигане до желаната дестинация без ‘услугите’ на smugglers; state of exception of Giorgio Aganbеn, точно обатното, концептуализира драматични реалности, чието пространство са camps, а човешкото състояние бива запратено в негативната екстремност на ‘conditio inhumana’.

Авторите предпочитат да разсъждават, анализират и критикуват отколкото да предлагат решения.  Едно от изключенията четем на с.99: “As an alternative to the ‘Fortress Europe’ the EU could recognize the demographic potential of refugees…”. Това предложение е водено от позитивни интенции, но нито е реалистично – дамографският импакт на бежанците[1] в Европа е незначителен, както показава друга статия (pp. 225-236), нито е политически и правозащитно издържано, защото бежанският проблем е хуманитарен, а демографски и икономически дефицити държавите могат да решават с миграция.

Авторите с убеденост устояват своето високо нормативно разбиране за миграцията като ‘global political demand for equality and justice’ (p. 173), но не винаги успяват да преведат правозащитния патос в аналитични термини, с които да обяснят, че everyday Othering on and off line, xenophobic populism са не просто слабости, но и предизвикателства пред европейските и национнални миграционнни политики, още по-малко да предложат работещи решения.

Достойнствата на книгата безспорно и категорично надхвърлят неизбежните дефицити по тази гореща политическа и хуманитарна тема. Книгата ще заинтригува широка публика – изследователи, политици, активисти, журналисти, интересуващи се както от европейски бежански и миграционни политики, така и от балканските им проекции.

 

 

 

 

 

[1] За разлика от този на мигрантите.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s