Анна Кръстева. Д/Ефектът на пеперудата

Пеперуда размахва крилца и седмици по-късно на другия край на света се развихря ураган. Прилеп излетява в лаборатория или броненосец[1] пропълзява на пазар в Ухан и не на другия край на света, а целият свят се срива в небивала криза.

Това се нарича ефктът на пеперудата – малки промени в един сегмент на системата предизвикват земетръсни турбуленции на цялата система. Първият пример е от научното въображение на Едуард Лоренц, който формулира  парадокса ‘eфект на пеперудата’. Този ефект вдъхновява и теорията на хаоса, и арт въобржението. Иън Голдън и Майк Мариатасан го ‘превеждат’ като ‘дефект на глобализацията’. Глобализацията е като турбогенератор, който неимоверно усилва  ефекта на пеперудата: тя ‘загубва своята невинност’[2] и произвежда структурни дефиицити, които разпространяват нови рискове Ако днес препрочитаме книгата с повишен интерес, то е заради парадоксалната й ключова идея: глобализацията допринася значително за развитието и прогреса, но тя има системни рискове, а те не могат да бъдат отстранени, защото са й вътрешно присъщи. “Те са процеси, които трябва да се управляват, а не проблеми, който могат да се разрешават”[3].

„Дневник“ публикува „Мислене под карантина“ – поредица анализи за по-широките импликации на кризата с COVID-19, написани от университетските преподаватели проф. д-р Анна Кръстева, гл. ас. д-р Ружа Смилова и проф. Ивайло Дичев. Те ще разгледат въпросите: Идва ли краят на глобализацията? На кого е „короната“: демократични лидери, експерти, пастири…, Солидарност, щедрост, жертвоготовност: употреби, злоупотреби…, Апокалиптичното въображаемо и „извънредното“ налично, Икономиката или животът? В разширен, по-академичен вариант текстовете ще бъдат публикуван в онлайн списанието „Семинар БГ“. Първият текст от поредицата беше на Ивайло Дичев. Днес четете проф. д-р Анна Кръстева.

Пандемия и глобализация: бъг или закономерност?

Прилепът или броненосецът са случайност; твърде вероятно е  друга случайност да се окаже причина за пандемията.  Не случайни обаче са три други фактора – системен, икономически и управленски. Епидемиите са един от системните бъгове на глобализацията, да си припомним Ебола, ТОРС, свински и птичи грип. Броят на инфекциите се увеличава и този негативен ръст се ускорява: броят на инфекциите се утроява на всеки десет години от 80-те години насам. Спецификата им също е микс от парадоксалност и закономерност. Две трети от инфекциозните болести се причиняват от животни, а 70% от тези случаи – от диви животни.[4] Като че ли живеем все по-отдалечено от дивото, но в действителонст все по-агресивно навлизаме в еко-системите: “Ние, хората, създаваме тази ситуация, а не животнитe“[5]. Икономическият фактор е свързан с нарастващата взаимозависимост на глобалната икономика и с огромната зависимост от Китай. Там започва пандемията, но целият свят разчита на Китай, където се произвеждат нее само маските, а и основна част от съставките на огромен брой лекарства. Лекарствата са днес най-видимият образ на обвързаността на всички с глобалната фабрика – Китай  държи 25% от световното производство. След почти половинвековен непрестанен ръст, китайската икономика се свива като шагренова кожа със зашеметяващите 6.8% само за първото тримесечие. Неизбежно си припомняне анекдота: когато китайската икономика кихне, световната икономика получава пневмния. Управленският фактор е свързан не толкова с колапса на отделна система – здравна, финансова, околна среда, а с управленската неспособност на национално и глобално ниво да се управлява тяхната комплексност и взаимозависимост.[6]

Кодив-19 е бъгът на корона-глобализацията, но нейната неуправляваемост се засилва от рисковете на предишните й вълни. Ще скицирам две от тях – тези, с които ние, пост-комунистическите хора, преминахме от затворения в глобалния свят. Началото на глобализацията парадоксално ни се случи като край, при това двоен – ‘край на историята’ (Ф. Фукуяма) и ‘край на географията’(О’Брайън): след краха на комунизма няма алтрнативни политически визии и всички дружно вървят в демократична посока; светът става все по-свързан и капитали, стоки, образи, символи глобално циркулират, неограничавани от граници, държави, суверенитети.

Всяка от тези вълни или страни на глобализацията роди световни кризи. Финасовата криза е първата истински глобална криза: фалит на американската инвестиционна банка Лемън Брадърдс през септември 2008 г., срив на международните борси, най-тежката икономическа и финансова криза след Голямата депресия. Звучи твъре актуално днес, нали – започва на едно място, не на пазар, а в банка, и обхваща мълниеносно целия свят. В началото на корона кризата финансови есперти ни уверяваха, че уроците от 2008 г. са усвоени и финансовата система има капацитета да устои. МВФ мобилизира 1 трилион долара за борба с икономическите последствия от Кодив-19, ЕК формира евро-бюджета като нов План Маршал. Независимо от мобилизираните трилиони, корона кризата е на път да спечели тъжния приз за нова най-тежка криза след краха преди век. Още един тъжен урок от фиинансовата криза: тя започна в САЩ, но САЩ бяха сред първите, които се въстановиха, на повечето страни пост-кризисната реконструкция отнема значително повече време.

Втората вълна или страна на глобализацията е миграционната. Тя е свързана с бунта на хората срещу двойния стандарт на глобализацията – без граници за капитали и стоки, укрепвани от стени и политики граници за хората. Уязвимостта на мобилно-миграционната глобализация има и друга системна причина – контрастът между големите потоци мобилни хора и малкото хъбове като големите летища, които концентрират тези потоци. Мобилността е сред първите жертви и на миграционната, и на корона кризата – затварят се граници на държави и градове, мобилните се карантинират и стигматизират. Прекратяването на миграцията ли е отговорът? И фермерите, и много други бизнеси се чудят как да ги спасят без чуждестранна работна ръкка. Най-големите кризи ни изненадват и с най-неочакваните отговори. Трогваща с искреността си беше благодарността на  Борис Джонсън към Джени и Луис – медицински сестри от Нова Зенландия и Португалия – като екзистенциално изстрадано признание за неоценимия принос на специалисти от множество страни за здравето и живота на британските граждани.

Бъг или закономерност? Кодив-19 е бъг, пандемията  е системен риск  на глобализацията.

Не дали, а кога

“… пандемия удря финансовите центрове Ню Йорк и Лондон и чрез болест, карантина, паника … довежда до временна изолация на главните актьори на глобалната система. Пандемия изолира Вашингтон, Брюксел и Берлин.”[7] Не, това не е цитат от вчерашен вестник, а от научен труд от 2014г. “Много експерти вярват, че въпросът не е дали, а кога.“[8]

Днес вече знаем отговора – 2020.

Как да поправим ел-инсталацията на глобализацията

Пандемията ще отмине, остават други системни глобални рискове – тероризъм, кибер война, климатични промени…. А тях със затваряне на граници няма да ги преборим. Каква да бъде пост-корона глобализацията? Като след Първата ила като след Втората световна война: слаби държави и слаби международни организациии или укрепващ мултилатерализъм? САЩ продължават да помагат на 100-ина държави, корана-парите достигнаха и до нас, но престанаха да внасят вноската си в Световната здравна организация. Въпросът не е в парите, а в типа международна политика – подкрепяш световните организациии, които подпомагат най-засегнатите, или подкрепяш директно всяка отделна страна, която също така директно остава политически задължена, а не се чувства част от глобална мрежа на солидарност. Китай следва сходна гео-политическа логика: помага на Сърбия и Италия като част от глобалната си стратегическа офанзива “Един пояс, един път”. Безпрецедентна криза, позната геополитика.

Корона кризата ярко освети уязвимостта и системните дефицити на глобализацията. Когато ни спре токът е неприятно, но не се отказваме от електричеството и поправяме ел-инсталацията на блока. Не виждам още радикални мерки за поправяне на ‘голямата ‘глобализация, но виждам малки стъпки в нашата ‘малка’ глобализация – ЕС. Урсула фон дер Лайен се извини на Италия – националният и брюкселският егоизъм не е пътят. Солидарността е по-прекият път към поправяне ел-и

[1] “Корона вирус: защо има все повече опасни инфекции”.- DW, 15.04.30.

[2] Ian Goldin and Mike Marathasan. The Butterfly defect. How globalization creates systemic risks, and what to do about it. Princetion University Press, 2014.

[3] пак там, с. XIII.

[4]. “Корона вирус: защо има все повече опасни инфекции”.- DW, 15.04.30.

[5] Пак там.

[6] Ian Godin and Mike Marathasan, 2014.

[7] Пак там, с.147.

[8] Пак там, с.147.

Едно мнение за “Анна Кръстева. Д/Ефектът на пеперудата

  1. Nikolay Mateev

    Мила Ани ,

    Най-първо , изключително много ми се иска , да ти благодаря за писмото .
    Много ми липсваше , че престанаха да ми идват съобщения за новите ти
    постове . От много време все ми се искаше да ти се обадя , проста така ,
    изобщо , а и защото в главата ми бушуваха накои от твоите идеи . А и всеки
    път , когато погледнех през прозореца , погледът ми неизбежно попадаше
    пърмо върху вашата къща и започвах вторачено да се взирам с надеждата , че
    може да те видя наоколо . Сега ще прочета много внимателно статията ти и
    после пак ще ти се обадя .

    Най-сърдечно ,
    Н

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s