Матриархат, пастири, лидери: кой ще ни изведе извън кризата. Анна Кръстева пред Дневник

Корона кризата възвести ли ерата на лидерския матриархат? Не, разбира се.

Просто търсещите добри новини медии привлякоха към прожекторите жени лидери. Те са забележителни не защото са жени, а защото са забележителни лидери. Няма женска рецепта за лидерство, всяка има свой управленски стил и лидерска харизма. Джасинда Ардърн миксира емпатия (‘погрижете се за съседите и уязвимите’), ефективна комуникация в социалните медии (персонализирани Фейсбук видеа) и твърда политика (‘go hard and go early’). Познатият стил на Ангела Меркел – прагматичност, научна аргументация за всяка стъпна етап на кризисния мениджмънт, предкризисно инвестиране в стабилни институции (и в пика на кризата Германия поема болни от съседните държави и имат свободни легла за интензивно лечение) – се оказа особено ефикасен за контролиране на пандемията.

https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/04/29/4060433_matriarhat_pastiri_lideri_koi_shte_ni_izvede_izvun/

#Codiv-19 #корона-вирус криза #лидершип

Този текст не е нито апология, още по-малко критика на женското лидерство, той е анализ на лидерството по време на криза, защото

Кризисното време е лидерско време

“Кризите са създадени за лидери. Лидерите са създадени за кризи”[1], пише Бърт Спектър – един от корифеите по темата. Кризите имат две страни – явление (брой жертви на Codiv 19) и лидерска диагноза за спешност и извънредност. Кризите имат нужда от ‘лице’ и няма по-мощен прожектор към лицето на лидера от кризите.

Какви лидери произвеждат кризите?

Пастирът:

Codiv 19 като ‘семиотична ваксина’

Не, пандемията не превръща хората в стадо, а лидерът – в овчар. Тя укрепва сцеплението на общността – няма как да оцелеем сами, а трябва заедно да положим извънредни усилия. Сцеплението приема пъстри форми – масово спазване на тежки правила, ръкопляскания за медиците от прозореца (родният ентусиазъм бързо спадна, другаде е завладяващо жив), благотворителни кампании за букет от каузи.

Един изключително мощен механизъм катализира сцеплението – страхът, индивидуален и колективен. Стръхът се превърна в обект на разгорещени битки за интерпретации. Политиката на страха е инструмент на опортюнистични политици за ‘надзор и наказание’. Тази теза мощно и убедитено звучи от критични интелектуалци, опозиционни политици, правозащитници. Социални психолози реабилитират страха – той е game changer, силата му да променя радикално и светкавично поведенчески модели е ненадмината: комуникативните италианци и испанци със седмици спазват най-стриктна изолация. Първата перспектива разглежда страха от гледна точка на лидерските му употреби, втората – в перспективата на индивидуалните стратегии за справяне с изключителни предизвикателства. Въпреки противополжния си патос и двете интерпретации подчертават, че страхът е доминиращия афект на острата фаза на кризата, а от лидери и граждани зависи как се мобилизира мощната му символна сила.

Позитивните му употреби са свързани с идеята на италианския психолог Сержо Салваторе за Codiv 19 като ‘семиотична ваксина’[2], като дестабилизатор, толкова мощен, че силно разклаща устоите на нашия свят, но не тотално деструктивен.  Тази ваксина може да създаде ‘семиотични антитела’ –  овластени граждани и институции с шанс да не бъдат повече същите.

Пандемията скъсява дистанцията граждани – лидери. Не защото лидерите също се разболяват– от Борис Джонсън до фараон Рамзес V, император Марк Аврелий, цар Петър II, крал Луи XV[3]: историческият списък на владетели – жертви на инфекциозни болести е впечатляващ.

Корона кризата скъсява дистанцията с лидерите по три различни начина. Първо, като произвежда лидери, които поради кризисния си произход са и нови, и неопетнени, и без политически негативи. Всички вече с основание мислят за ген. Мутафчийски – безспорната звезда на родния лидерски хоризонт. Второ, защото новите лидери си говорят по-редовно и ‘интимно’ с гражданите – най-гледаните предавания днес са пресконференциите на щаба. Трето, защото корона-лидерите владеят една уникална кризисна виртуозност – едновременно да усилват, и да успокояват страха. Като д-р Кунчев, гл. здравен инспектор, временно лидер, който в едно изречение успя да ‘опитоми’ и нас, и вируса – няма веднага да се отпускат мерките, но вирусът има любимо време, а то изтича и ще дойде дългоочакваното наше време.

Пастирите са лидерите на острата фаза на кризата. Излизането от нея и стретегическото очертаване на бъдещето има нужда от друг тип лидери – държавниците.

Диктаторът:

вярвайте ми, защото е абсурдно

Днешните диктатори са избрани, някои по няколко пъти, други по доста пъти.

Водка, сауна и трактор е корона-‘ваксината’ на Лукашенко, дезинфектант, с който да не дезинфенктираме, а да се лекуваме на Тръмп – играта с абсурдното е забележителна. Болсонаро се моли на Бог и Дева Мария от Апаресида и уволнява здравния си министър, който не повярва на президентската диагноза за корона вируса като грипче.

Харизмата не е алхмия, капацитетът на диктаторите да произвеждат поведенчески абсурди на последователите остава доста ограничен: не е регистриран случай на ентусиазиран фен на Тръмп, който да е погълнал дезинфектант, макар някои да са попитали властите как е по-добре да ги приемат – с инжекция или гаргара. Лукашенко събираше футболни фенове по стадионите, но броят заразени сложи край на тези смъртоносни радости. Изключително любопитно е, че пиенето на белина е въведено като индикатор за избора Тръмп още през 2016 г., когато известният комик Рики Джървейс иронизира: “Фактът, че има предупреждения като „Не пий“ върху бутилки с белина ме кара да осъзнавам, че Доналд Тръмп може да стане президент”.

Вярвам, защото е абсурдно – за средновековните мислители това е резюмето на вярата. Ако нещо е доказано или е факт, това е знание и не изисква вяра. Това Аквински не е настолният автор на днешните авторитаристи, но те искат същото – не да карат последователите си нон стоп да вършат абсурдни неща, а верността им да не бъде ограничавана от други авторитети като наука или здравна експертиза.

Авторитарнителидери са силно привързани към усилване на властта им при извънредно положение, минимизиране на парламентаризма и други властови боноси на кризата. За честта на корона кризата трябва да подчертая, че тя е по-недолюбвана от диктаторите в сравнение с други кризи като миграционната. Защото залогът е не идентичността, а животът. Докато идентичностите са еластични и манипулируеми, животът е бинарен – или го има, или го няма.

Държавникът:

кризисният мениджмънт като ‘точна’ наука

Ангела Меркел говори прецизно като хирург и задълбочено като учен: ако един заразен заразява 1.1, здравната система ще издържи до октомври; ако е 1.2 – до юли… От древна Елада до днес политиката се счита за тънко изкуство, но кризисният мениджмънт на лидери като Меркел се среми а я превърне в точна наука.

За разлика от диктатора, който максимизира властта си, а паразитът – облагите си, държавникът е изправен пред най-голямото предизвикателство – да изрази общия интерес, да намери невъзможния баланс между здраве и икономика, живот и хляб.

Другата мисия (не)възможна e равновесието между днес и утре, спешността на извънредността и стратегичността на хоризонта. Корона кризата е уникална възможност да се преосмисли социално-политическата темпоралност. Консумеризмът, глобализацията, преходи без политическо въображение бяха ‘сплексали’ времето и живеехме в едно плоско настояще. Корона кризата е възможност да се реабилитира бъдещето, да се преосмисли творчески и отговорно: “пандемията е шанс да се разработи визия на социалния свят и на локално, и на системно ниво, като реалност, в която хората и институциите да се учат и променят”[4]. Как пост-кризата да бъде не по-несъвършено вчера, а по-добро утре – само лидери-държавници могат да замислят и да поведат към тази промяна.

Паразитът:

максимум печалба, нула лидерство

Паразитите нямат нищо общо с лидерството като държавническа отговорност и защита на публичния интерес. Те са тяхната пълна политическа противопожност. Те са и тяхна пълна числена противоположност. За разлика от държавниците, за които повечето държави мечтаят, но малко имат политическата култура да си ги избират, паразитите са и обичайно многобройни, и още повече се размножават в кризисно време. Особено в държавите, не успяващи електорално да изпратят държавници на управленското кормило.

Паразитите паразитстват върху обшествените ресурси – от вили за тъщи през язовирна вода и планински писти за свои до приватизирана вместо защитена Натура – списъкът няма край. Този списък особено активно се продължава в кризисно време. Докато обществеността коментира от сутрин до вечер сутрешната пресконференция на щаба и от нощем до сутрин – извънредните пресконференции, един министър, обвинен за кризата в Перник,  бива освободен от ареста, докато перничани продължават да чакат като Годо водопровод, който продънва много милиони; един банкер изсипва други много милиони в една продънена банка…. Паразитите паразитстват и преди, и след корона-кризата, но тя им предоставя впечтляващ огромен и свеж ресурс.

За този огромен и свеж ресурс чакат милиони дребни засегнати от кризата. Каква част ще достигне до истински нуждаещите се бзнеси и граждани зависи и от гражданската ни активност да държам кризисните политиции и кръжащите около тях паразити отговорни за нашите пари.

Моралният:

завладяваща сила на гражданския авторитет

Не, той не проповядва, не поучава, не раздава морални рецепти или индулгенции. Моралният лидер не е пастор, а гражданин. Просто вдъхновява с пример, кауза, мобилизация. Ще илюстрирам гражданския авторитет с един колективен и един индивидуален пример.

Социална дистанция и граждански мобилизации – мисия възможна: това ни демонстрираха израелски граждани, изплели мрежа от стоящи на разстояние протестиращи, непримирими с корупцията на премиера Натаняху, решени да не оставят кризисното време изцяло в ръцете на компрометирани политици и да градят гражданско колективно лидерство като жизненоважния за демокрацията антидот.

Моят личен герой е ветеранът Том Мур. В навечерието на 100-ия си рожден ден той 100 пъти извървява градината си. Целта – 1000 паунда, които да подари на Националната здравна система. Резултатът – милиони паунди, вълна от солидарност, възхищение и вдъхновение.

Моят герой заразява с посланието, че за истинското лидерство няма ограничения. Всеки във всеки момент може да стане лидер – стига да има кауза, която да завладява и от малка да стане голяма чрез подкрепа и съпричастност. Гражданското лидерство гради общност от солидарни и отговорни граждани.

Не, нито пастири, нито лидерски матриархат,  а държавниици и граждански лидери е коалицията, която има шанс да поведе след кризата към един по-смислен свят.

[1]Bert Spector. Constructing crisis. Leaders, crisis and claims of urgency. Cambridge University Press, 2019. p. 191.

[2] Cl. Venuelo, O. Gelo and S.Salvatore “Fear, affective semiosis and management of the pandemic crisis: Codiv-19 as a semiotic vaccine?” in: Clinical Neuropsyhiatry (2020), 17, 2, 117-. 130.

[3]Ian Goldin and Mike Marathasan. The Butterfly defect. How globalization creates systemic risks, and what to do about it. Princetion University Press, 2014, pp.146-7.

[4] Пак там.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s