Корона кризата възвести ли ерата на лидерския матриархат? Не, разбира се.
Просто търсещите добри новини медии привлякоха към прожекторите жени лидери. Те са забележителни не защото са жени, а защото са забележителни лидери. Няма женска рецепта за лидерство, всяка има свой управленски стил и лидерска харизма. Джасинда Ардърн миксира емпатия (‘погрижете се за съседите и уязвимите’), ефективна комуникация в социалните медии (персонализирани Фейсбук видеа) и твърда политика (‘go hard and go early’). Познатият стил на Ангела Меркел – прагматичност, научна аргументация за всяка стъпна етап на кризисния мениджмънт, предкризисно инвестиране в стабилни институции (и в пика на кризата Германия поема болни от съседните държави и имат свободни легла за интензивно лечение) – се оказа особено ефикасен за контролиране на пандемията.
#Codiv-19 #корона-вирус криза #лидершип
Този текст не е нито апология, още по-малко критика на женското лидерство, той е анализ на лидерството по време на криза, защото
Кризисното време е лидерско време
“Кризите са създадени за лидери. Лидерите са създадени за кризи”[1], пише Бърт Спектър – един от корифеите по темата. Кризите имат две страни – явление (брой жертви на Codiv 19) и лидерска диагноза за спешност и извънредност. Кризите имат нужда от ‘лице’ и няма по-мощен прожектор към лицето на лидера от кризите.
Какви лидери произвеждат кризите?
Пастирът:
Codiv 19 като ‘семиотична ваксина’
Не, пандемията не превръща хората в стадо, а лидерът – в овчар. Тя укрепва сцеплението на общността – няма как да оцелеем сами, а трябва заедно да положим извънредни усилия. Сцеплението приема пъстри форми – масово спазване на тежки правила, ръкопляскания за медиците от прозореца (родният ентусиазъм бързо спадна, другаде е завладяващо жив), благотворителни кампании за букет от каузи.
Един изключително мощен механизъм катализира сцеплението – страхът, индивидуален и колективен. Стръхът се превърна в обект на разгорещени битки за интерпретации. Политиката на страха е инструмент на опортюнистични политици за ‘надзор и наказание’. Тази теза мощно и убедитено звучи от критични интелектуалци, опозиционни политици, правозащитници. Социални психолози реабилитират страха – той е game changer, силата му да променя радикално и светкавично поведенчески модели е ненадмината: комуникативните италианци и испанци със седмици спазват най-стриктна изолация. Първата перспектива разглежда страха от гледна точка на лидерските му употреби, втората – в перспективата на индивидуалните стратегии за справяне с изключителни предизвикателства. Въпреки противополжния си патос и двете интерпретации подчертават, че страхът е доминиращия афект на острата фаза на кризата, а от лидери и граждани зависи как се мобилизира мощната му символна сила.
Позитивните му употреби са свързани с идеята на италианския психолог Сержо Салваторе за Codiv 19 като ‘семиотична ваксина’[2], като дестабилизатор, толкова мощен, че силно разклаща устоите на нашия свят, но не тотално деструктивен. Тази ваксина може да създаде ‘семиотични антитела’ – овластени граждани и институции с шанс да не бъдат повече същите.
Пандемията скъсява дистанцията граждани – лидери. Не защото лидерите също се разболяват– от Борис Джонсън до фараон Рамзес V, император Марк Аврелий, цар Петър II, крал Луи XV[3]: историческият списък на владетели – жертви на инфекциозни болести е впечатляващ.
Корона кризата скъсява дистанцията с лидерите по три различни начина. Първо, като произвежда лидери, които поради кризисния си произход са и нови, и неопетнени, и без политически негативи. Всички вече с основание мислят за ген. Мутафчийски – безспорната звезда на родния лидерски хоризонт. Второ, защото новите лидери си говорят по-редовно и ‘интимно’ с гражданите – най-гледаните предавания днес са пресконференциите на щаба. Трето, защото корона-лидерите владеят една уникална кризисна виртуозност – едновременно да усилват, и да успокояват страха. Като д-р Кунчев, гл. здравен инспектор, временно лидер, който в едно изречение успя да ‘опитоми’ и нас, и вируса – няма веднага да се отпускат мерките, но вирусът има любимо време, а то изтича и ще дойде дългоочакваното наше време.
Пастирите са лидерите на острата фаза на кризата. Излизането от нея и стретегическото очертаване на бъдещето има нужда от друг тип лидери – държавниците.
Диктаторът:
вярвайте ми, защото е абсурдно
Днешните диктатори са избрани, някои по няколко пъти, други по доста пъти.
Водка, сауна и трактор е корона-‘ваксината’ на Лукашенко, дезинфектант, с който да не дезинфенктираме, а да се лекуваме на Тръмп – играта с абсурдното е забележителна. Болсонаро се моли на Бог и Дева Мария от Апаресида и уволнява здравния си министър, който не повярва на президентската диагноза за корона вируса като грипче.
Харизмата не е алхмия, капацитетът на диктаторите да произвеждат поведенчески абсурди на последователите остава доста ограничен: не е регистриран случай на ентусиазиран фен на Тръмп, който да е погълнал дезинфектант, макар някои да са попитали властите как е по-добре да ги приемат – с инжекция или гаргара. Лукашенко събираше футболни фенове по стадионите, но броят заразени сложи край на тези смъртоносни радости. Изключително любопитно е, че пиенето на белина е въведено като индикатор за избора Тръмп още през 2016 г., когато известният комик Рики Джървейс иронизира: “Фактът, че има предупреждения като „Не пий“ върху бутилки с белина ме кара да осъзнавам, че Доналд Тръмп може да стане президент”.
Вярвам, защото е абсурдно – за средновековните мислители това е резюмето на вярата. Ако нещо е доказано или е факт, това е знание и не изисква вяра. Това Аквински не е настолният автор на днешните авторитаристи, но те искат същото – не да карат последователите си нон стоп да вършат абсурдни неща, а верността им да не бъде ограничавана от други авторитети като наука или здравна експертиза.
Авторитарнителидери са силно привързани към усилване на властта им при извънредно положение, минимизиране на парламентаризма и други властови боноси на кризата. За честта на корона кризата трябва да подчертая, че тя е по-недолюбвана от диктаторите в сравнение с други кризи като миграционната. Защото залогът е не идентичността, а животът. Докато идентичностите са еластични и манипулируеми, животът е бинарен – или го има, или го няма.
Държавникът:
кризисният мениджмънт като ‘точна’ наука
Ангела Меркел говори прецизно като хирург и задълбочено като учен: ако един заразен заразява 1.1, здравната система ще издържи до октомври; ако е 1.2 – до юли… От древна Елада до днес политиката се счита за тънко изкуство, но кризисният мениджмънт на лидери като Меркел се среми а я превърне в точна наука.
За разлика от диктатора, който максимизира властта си, а паразитът – облагите си, държавникът е изправен пред най-голямото предизвикателство – да изрази общия интерес, да намери невъзможния баланс между здраве и икономика, живот и хляб.
Другата мисия (не)възможна e равновесието между днес и утре, спешността на извънредността и стратегичността на хоризонта. Корона кризата е уникална възможност да се преосмисли социално-политическата темпоралност. Консумеризмът, глобализацията, преходи без политическо въображение бяха ‘сплексали’ времето и живеехме в едно плоско настояще. Корона кризата е възможност да се реабилитира бъдещето, да се преосмисли творчески и отговорно: “пандемията е шанс да се разработи визия на социалния свят и на локално, и на системно ниво, като реалност, в която хората и институциите да се учат и променят”[4]. Как пост-кризата да бъде не по-несъвършено вчера, а по-добро утре – само лидери-държавници могат да замислят и да поведат към тази промяна.
Паразитът:
максимум печалба, нула лидерство
Паразитите нямат нищо общо с лидерството като държавническа отговорност и защита на публичния интерес. Те са тяхната пълна политическа противопожност. Те са и тяхна пълна числена противоположност. За разлика от държавниците, за които повечето държави мечтаят, но малко имат политическата култура да си ги избират, паразитите са и обичайно многобройни, и още повече се размножават в кризисно време. Особено в държавите, не успяващи електорално да изпратят държавници на управленското кормило.
Паразитите паразитстват върху обшествените ресурси – от вили за тъщи през язовирна вода и планински писти за свои до приватизирана вместо защитена Натура – списъкът няма край. Този списък особено активно се продължава в кризисно време. Докато обществеността коментира от сутрин до вечер сутрешната пресконференция на щаба и от нощем до сутрин – извънредните пресконференции, един министър, обвинен за кризата в Перник, бива освободен от ареста, докато перничани продължават да чакат като Годо водопровод, който продънва много милиони; един банкер изсипва други много милиони в една продънена банка…. Паразитите паразитстват и преди, и след корона-кризата, но тя им предоставя впечтляващ огромен и свеж ресурс.
За този огромен и свеж ресурс чакат милиони дребни засегнати от кризата. Каква част ще достигне до истински нуждаещите се бзнеси и граждани зависи и от гражданската ни активност да държам кризисните политиции и кръжащите около тях паразити отговорни за нашите пари.
Моралният:
завладяваща сила на гражданския авторитет
Не, той не проповядва, не поучава, не раздава морални рецепти или индулгенции. Моралният лидер не е пастор, а гражданин. Просто вдъхновява с пример, кауза, мобилизация. Ще илюстрирам гражданския авторитет с един колективен и един индивидуален пример.
Социална дистанция и граждански мобилизации – мисия възможна: това ни демонстрираха израелски граждани, изплели мрежа от стоящи на разстояние протестиращи, непримирими с корупцията на премиера Натаняху, решени да не оставят кризисното време изцяло в ръцете на компрометирани политици и да градят гражданско колективно лидерство като жизненоважния за демокрацията антидот.
Моят личен герой е ветеранът Том Мур. В навечерието на 100-ия си рожден ден той 100 пъти извървява градината си. Целта – 1000 паунда, които да подари на Националната здравна система. Резултатът – милиони паунди, вълна от солидарност, възхищение и вдъхновение.
Моят герой заразява с посланието, че за истинското лидерство няма ограничения. Всеки във всеки момент може да стане лидер – стига да има кауза, която да завладява и от малка да стане голяма чрез подкрепа и съпричастност. Гражданското лидерство гради общност от солидарни и отговорни граждани.
Не, нито пастири, нито лидерски матриархат, а държавниици и граждански лидери е коалицията, която има шанс да поведе след кризата към един по-смислен свят.
[1]Bert Spector. Constructing crisis. Leaders, crisis and claims of urgency. Cambridge University Press, 2019. p. 191.
[2] Cl. Venuelo, O. Gelo and S.Salvatore “Fear, affective semiosis and management of the pandemic crisis: Codiv-19 as a semiotic vaccine?” in: Clinical Neuropsyhiatry (2020), 17, 2, 117-. 130.
[3]Ian Goldin and Mike Marathasan. The Butterfly defect. How globalization creates systemic risks, and what to do about it. Princetion University Press, 2014, pp.146-7.
[4] Пак там.
