Протестът е политически, управляващите го четат като социален. Протестът иска оставки от най-високо, оттам искат да му дават социални помощи. Тази несръчна интерпретативна патерица патриотите предложиха на премиера и той радостно я прегърна като единствен спасителен пояс.
Самите партиоти толкова си могат. Трайно и съвсем не полека те изваждат от ‘народа’протестните граждани като ‘тиня’, ‘дъно’ и го свеждат до социално слаби, за които да се грижат. С нашите пари. ‘Атака’ провежда изборните си кампании като ‘православна солидарност’: на този даде левче за лекарства, на друг–малък грант за университет. Сидеров вече не е партньор, но със същата смехотворна загриженост партньорът В.Симеонов, вице-премиерът Каракачанов и премиерът предлагат златен дъжд от нашите пари да залее протестиращи и непротестиращи. Протестиращите не са за ‘колко’, а за ‘как’, искат и европейските, и родните публични средства да не се харчат от #Кой.
Дали това третиране на силни граждани като слаби е по-наивно отколкото недалновидно или обратното? Дали изсипването на добре пазени за преди изборите публични пари ще приспи или още повече разгневи протестиращите?
Отговорът – на площада днес, утре, сряда.
Текстът е част от рубриката Мислене при протести на Политическата и гражданска обсерватория.
Anna Krasteva 