Анна Кръстева. Бежанско-миграционните изследвания в България: пионерски патос и гражданска солидарност

Мисия невъзможна – да се резюмират в страница размислите и идеите, които предизвиква хубавата идея за академичния бюлетин “Бежанците: днес и утре”. Ще ги резюмирам в четири послания: демократично, академично, гражданско, интеркултурно.

Демократичното послание. Миграцията у нас помни свежия и неподражаем вкус на прехода от затворено към отворено общество. Демокрацията ни се случи като свобода и мобилност: емиграцията на огромно множество български граждани, дишащи с пълни гърди възможността да работят, учат, пътуват по пъстрия свят; имиграцията на китайци, афганистанци, араби, не селекционирани от комунистическата държава, а привлечени от нови предизвикателства в трансформираща се икономика; бежанци, търсещи убежище от преследване и войни. България признава Женевската конвенция в първите години на демократичния преход (1993г.) и това е една от ярките стъпки на вписване на родината ни в солидарната и демократична международна общност. Немалобройните в началото бежанци са ярко доказателство за прехода на страната ни от държава, произвеждаща търсещи убежище от комунистическия режим, към държава, приемаща бежанци от недемократични и конфликтни  страни.

Академичното послание. Ако бежанско-миграционните изследвания у нас носят пионерски патос, за което свидетелства и проектът на ВКБООН и настоящият бюлетин, то е, защото са още в (почти) първа младост. В началото – академичното начало до голяма степен съвпада с демократичното начало – западни колеги най-искрено ни завиждаха: те работеха във високо развита теоретико-методологически изследователска среда, но ние имахме уникалния шанс да започнем да съграждаме нова академична общност – първа книга за имиграцията в България, първа книга за бежанците, първи докторски дисертации, последвани от лавина публикации, конференции,  дисертации, хабилитации. Пионерският патос на разораване на нови територии днес се поддържа от нарастващия брой млади изследователи със свежи идеи и иновативни методи. Много постигнахме, много повече предстои, но именно този безкраен хоризонт вдъхновява и мобилизира.

Гражданското послание. Ако социалните изследвания продължават да разсъждават върху (не)възможния баланс аналитично – нормативно,  бежанско-миграционните изследвания са постигнали отговорната хармония на висока аналитичност и висока нормативност. Тази нормативност е в множеество посоки, ще откроя две. Тя знае какво е добро общество, а то е отворено, включващо, солидарно, правозащитно; обосновава го и с философия, и с терен, и с ангажираност за  неговото постигане. Тя цели не просто да изследва, а и да овласти, да разгърне субектното в своя обект.

Интеркултурното послание. Като политолог трябва анализирам лидери, партии, кризи, всичко това ми позволява още повече да ценя невероятния шанс на всички нас като миграционни изследователи да ‘обичаме’ предмета си, убедено и всеотдайно да практикуваме най-съвременните методи на съ-производство на знание, в което  заедно, в диалог и взаимодействие градим разбиране. По време на миграционната криза студенти, докторанти и преподаватели заедно с деца бежанци играехме, спортувахме, разглеждахме с любопитство панаира на книгата, общувахме – съкровени преживявания, невероятното усещане да градиш интеркултурна общност.

Не само ярки анализи, но и вдъхновяваща бежанско-миграционна изследователска-правозащитна-институционална общност, която всички – млади и млади по дух – заедно да градим: това усилие ще бъде бъде стимулирано и подкрепяно от новия бюлетин ‘Бежанците днес и утре’. На добър час!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s