Едни продават магистрали, други – омраза, Слави Трифонов продава мечти.
Той печели български избиратели с една голяма мечта. Харесваме един политик, вдъхновява ни, вдъхва ни доверие – избираме го да ни представлява. Утре политикът се изкушава от властта, започва да заделя, да мисли повече за себе си и ‘обръчите’ отколкото за нас – разочарова ни, загубваме доверие и го отзоваваме.
Тази красива мечта е политическа утопия. Не е измислен още изборният механизъм, който да я гарантира. Слави й даде име – мажоритарен вот в два тура. Името е по-скучно от мечтата, затова феновете не се съсредоточиха върху него, а прегърнаха политическата мечта, която никой друг не им предлага. Колко са феновете ще преброим неделя. Това е кратката история на звездния проект. По-дългата е в редовете по-долу.
Анна Кръстева. Слави Трифонов – продавачът на мечти.-Дневник, 1.04.21.
https://www.dnevnik.bg/izbori_2021/2021/04/01/4192469_slavi_trifonov_prodavachut_na_mechti/
Бепе Грило по български
Бепе Грило преди десетилетие заплени италианците като започна пряко да си общува с тях. На две агори – площада и интернет. На площадите по италианските градове в стила на comedia del arte от скечовете прескачаще в политиката и обратно, а славата му растеше пропорционално на тълпите на площада. Феновете се множаха и в интернет, където Бепе Грило списваше най-популярния политически блог, който със сарказъм и хумор громеше продажната политическа класа. Неусетно и полека скечът прераства в политика, макар инструментите да оставаха същите – депутатите се селекционираха по интернет и пак там се отчитаха на избирателите си.
Слави Трифонов сля площада и медиата в едно – уникалното си тв шоу ‘Ние участваме в камрпанията по начина, по който я разбираме, а ние я разбираме, защото сме отдавна в тази сфера’. Така Слави Трифонов резюмира веруюто си във Фейсбук. Две послания четем в това верую. Първото е любимият лозунг на прехода: Едни спазват правилата, други ги създаваме. Няма кой да учи Слави как се прави кампания – толкова е скучно да се готвиш за дебати, които никой не слуша, когато по Фейсбук с теб си общуват 783 хиляди и 11 хиляди пишат коментари. А летоброенето в политиката Слави неусетно е слял с летоброенето на шоуто – ‘отдавна сме в тази сфера’.
Влизането в управлението помрачи звездата на ‘Петте звезди’ на Бепе Грило. Колко силна ще е звездата на Слави след неговата ‘некампания’ и изборите също ще зависи в опозиция или в правителство Слави Трифонов ще избере да я ситуира.
Поколението П
Поколението ‘Патриот’, взряно в проекта Трифонов, не е на истеричните националисти, мразещи Македония, роми, бежанци. То е на припяващите възрожденски патриотични песни, на тези, които и на най-малкия планински връх развяват българския флаг, на танцуващите по музиката на Слави и Ку Ку Бенд от сватби до кръщенета.
П е и Протест, поколението на ‘Искам да искам да живея в България’, както искаше протестният площад. На Voicе, не на Exit, на гласа, избрал да остане, не да напусне.
Поколението на протеста иска да бъде чуто на тези избори. Много са конкурентите да го спечелят. Колко от тях ще влеят своя глас в ‘Има такъв народ’ e една от най-големите интриги на тези избори.
Политика по пантофи:
между гражданския контрол и радикалната демофилия
Вие сте свободни граждани – ще ми задавате въпроси, а аз ще ви отговарям. Нямам нужда от посредници – журналисти. Така Слави Трифонов започва своята комуникационна иновация – общуване с електората във Фейсбук ‘по пантофи’. Мизансценът на прякото обшуване с народа е домашно-непосредствено, дрескодът – още повече. Радикалната демофилия обаче не е (само) театър, тя е стратегия и пронизва и посланията, и програмата, и езика на тялото, и песните.
Програмата директно връчва властта на народа – той пряко ще избира и главния прокурор, и шефовете на полицията. Гражданският контрол е повсеместен: програмата предвижда електронни механизми за комуникация и граждански контрол, както и гражданско участие в отворени данни. Може да звучи почти като повторение, но рефренът е важен за засилване на посланието и гражданският контрол е ключов и в здравеопазването, и при електронното управление, и при обществените поръчки. Навсякъде е скъсена дистанцията с институциите и ИТК е сред партиите, пледиращи за индивидуална конституционна жалба.
Слоганът ‘Решаващият глас си ти’ и гражданският контрол са силни демократични послания на ИТК. Те обаче биват отслабени по два начина.
Първият е радикалната демофилия – народът е всичко, няма държава, институции, правила. ‘Крайно време е ти да управляваш! Вземи нещата в свои ръце и спри тяхната игра. Няма такава вържава, но има такъв народ’. Избирателната утопия – днес избираш, утре отзоваваш, е допълнена с управленска утопия – народът става елит и управлява. Всички революции вярват в тази утопия. Революционен патос в скучна кампания със сигурност е разнообразие, но как народът да стане управленец историята още не е изобретила.
Вторият начин на отслабване на гражданското послание е радикалният популизъм. Слави е перфектният популист, изстрелян в политиката от любовта между лидера и народа, която нищо не трябва да отслаби, и връзката между тях, която нищо не може да раздалечи. ‘Нямах избор’ е лайтмотивът на Фейсбук общуването с електората. Слави гради образа си на човек, обречен на властта. Властта показа, споделя на феновете си той, че 3.5 милиона българи не я интересуват, че Конституцията и законът не я интересуват.
3.5 милиона българи е сакрално число. Другите кандидати рядко се осмеляват да назовават брой граждани, Слави го прави гордо и непрестанно. Гласувалите на референдума му той счита за своя ‘народ’. Няма друг изход освен да основe партия, за да ги представлява.
Лидерът на радикалната демофилия не може да има друго освен противоречиво отношение към властта – хем радикално я отхвърля, хем посяга към нея. Оттам и каскадата послания, които трябва да удавят противоречието в атрактивността на парадокса: ‘Властта, парите, славата не са за този, който ги иска, а за този, който не ги иска’; ‘Като не знаеш какво да правиш, направи го достойно’; ‘Ще правя каквото трябва, пък да става каквото ще.’
Много песни, малко кампания, но и доста real politik
‘Какво е отношението ви с Бойко Борисов, бяхте приятели, а и едни проценти се споменават.’ Феновете не са безкритични, задават въпроси, опитват се да разберат. За процентите не чуват пояснения, за приятелството – няколко, вярно, имало го е, но е в миналото…
В настоящето, и съвсем сериозно, Слави Трифонов обяви новата си любов – президента Радев. Пак генерал, и с най-високия рейтинг, и говори като гражданите, а и достоен – според портрета на Слави. Гражданите може да са ‘решаващият глас’, но това никак не пречи на политиците да си правят сметки на техен гръб. С фрагментирания бъдещ парламент, махалото на мандата може да премине от ГЕРБ през БСП и да достигне до трета политическа партия. А коя ще е тази трета партия, президентът, според Конституцията, може сам да избере. ДПС не държи да подкрепи Р.Радев за втори мандат, а С. Трифонов оставя гостроприемно открехната вратата. Та покрай песните алъш-веришът си върви: ти на мен – евентуалния трети мандат за съставяне на правителство, аз на теб – подкрепа на президентските избори.
Откраднатият смисъл и празният символ
Светла Енчева[i] си е направила труда да изчисли, че програмата на ГЕРБ употребява 71 път думата ‘приоритет’, гарнирана със ‘стратегичски’, ‘ключов’ и ‘върхов’. Нещо, което се повтаря 71 пъти, не може да бъде нито приоритет, нито ключово, още по-малко стратегическо и съвсем пък не върховно. Феновете на Слави са сред отвратените от това открадване на съдържанието от думите, от търкалянето на фрази без смисъл, от политика без посока.
Спойката е отвращението от управляващите, убеждението, че корупция, арогантност и безнаканост не трябва повече да се търпят. Оттук нататък портретът на електората на Слави Трифонов става пъстър: български бизнесмен иска от Слави най-сетне да въведе електронно правителство; друг участник иска Истината; дама от малък град има съвсем конкретно предложение – шом България бъде осъдена, да не плашаме всички ние, а виновният служител.
Как да се обедини разнообразие от очаквания, нагласи, искания? Слави Трифонов приложи стратегията на ‘празния символ’. Той не е я изобретил – първи на българската политическа сцена я въведе Симеон Сакскобурготски, който под предлог, че не говори български, не говореше или говореше неразбираемо, така че в привлекателния като форма и празен като съдържание образ комфортно да се обединят и десни, и леви, и монархисти, и републиканци. Слави – професионалистът на словото, избра той и хората му да не говорят през тази кампания. Некампания като кампания. Липсата казионното предизборно говорене е реализация на стратегията на празния символ – правиш силна заявка за пробив и промяна, но не я обговаряш, не я изпълваш с конкретно съдържание. Колкото по-празна от специфични обещавия е заявката, толкова по-отворена е тя към всички избиратели с поканата всеки да сложи в нея каквото съдържание иска.
‘От години не гласуваме. Сега – за вас. Цялото ни поколение е заложило на вас.’ Това признание на дама от голям град резюмира силата на проекта Слави Трифонов – способността му да вкара в електоралното тяло пасивни заради омерзение от политическата класа граждани.
Въпросът е ще им върне ли Слави Трифонов откраднатия смисъл и загубената посока. Единственото сигурно е грандиозното шоу. Парадоксално, но съвсем в духа на politainment (entertainment politics), нямаше кампания, но ще има приключване на кампанията. Всички политици отчаяно се борят за народната любов тази седмица, само Слави ще я поиска с песен в ‘Има такъв концерт’ в Армеец.
‘Къде си вярна ти любов народна’. Ще разберем неделя вечер.
[i] Светла Енчева. Училището според предизборните програми: между казармения на;ионализъм и формирането на модерни личности.- Тоест, 27.03.21.
Anna Krasteva 