Крадецът на камъни

Обича да ‘краде’ камъни – от края на улицата, от двора на дюкянчето… Първо диктаторът открадваа града с камъните от детството, после фанатиците унищожават хората, къщите, камъните…

Сълзите отдавна са пресъхнали. Думите са несръчни заради чуждия език, на който съвсем не можеш да назовеш неназовимото. Думите са накъсани от непоносимостта на вината, че си жив, а другите от спомена с камъните – не….

„Мир вам“ – страхотен спектакъл на Червената къща. Несръчните и накъсани думи на бежанците – най-висша поетика.

Заедно със светлината вървях или ново пътуване с Емилия Дворянова

 

Светлината я преживях,

Заедно с нея вървях и я стигнах.“

Срещите ми с Емилия Дворянова са на вълни. Преживях Passion или смъртта на Алиса като разтърсващо откритие. Еротика, музика, смърт е триптихът на Дворянова, миксиран с майсторския стил на поток на съзнанието.

И майсторството, и стилът, и елементи от триптиха са ярко видими и в Земните градини на Богородица, но те не ме грабнаха, религиозността ми звучеше показно-модно, проектната логика не беше просто закачка за слизане от духовно-магическото към земно-прозаичното, а направо си лъхаше от известна маниерност и недостатъчна автентичност.

При входа на морето – вълната е възходяща и на великолепната, плътна на послания и образи корица на Лиляна Дворянова, и на моята среща с Емилия Дворянова:

…“поне докато трае, радостта е вечна“….

Не знам, отвърнах й, не разбирам, но намирам удоволствие в това неразбиране

И аз намирам удоволствие в нежния шепот на думите, който не иска да обяснява, а се наслаждава на полусенките на не/казаното, не/изживяното, не/измечтаното, не/сънуваното. И този път има музика, смъртта е трансформрана в melancholia, еротиката е дискретна като приглушения звук на затворена врата и едва доловимия жест на ръка. Силна и автентична, такава преоткривам Емилия Дворянова.

 

 

 

2015 в цифри, но не нумерологично

  • 14 доклада на международни конференции в 10 страни – България, САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Италия, Румъния, Финландия, Турция, Белгия
  • 9 студии и статии в списания и книги в България, САЩ, Великобритания, Франция, Словения.
  • 3 представяния на книгата ми „От миграция към мобилност. Политики и пътища“ от CERMES, МВнР, БАН.
  • Безброй оценени проекти за ЕК и чуждестранни научни институции.
  • Лекции в три международни магистърски програми, международни научни комитети, съвети, журита…
  • Проекти, проекти, проекти…

Постиженията в единствено число също са симпатични:

  • Професура
  • Първи доклад пред Европейския парламент
  • Солиден докторат и прекрасна защита на Ваня Иванова. Е, понеже студентите винаги са в множествено число – страхотни магистратури на Антоанета и Гергана, които са летящ старт в докторантура; институционално не е възможно това да стане от бакалавърска теза, но изследователският потенциал на Вера доказа безспорни академични качества още на това ниво; значително израстване на бакалаври като Деметра по време на самата работа върху тезата.
  • 1 колективна книга (co-edited с Петя Георгиева) в Париж
  • Участие в идеята, създаването и ръководството на Балканската асоциация по политически науки.

 

Страхотно усещане за настъпващата година да си пожелаеш не повече, а по-малко от всичко това. И повече неща в неизчерпаемата пъстрота и разнообразие на единственото число – радост от живота, арт, иновативност, интеркултурност.

Малка история с малка нощна поетика

Жираф, лепенка, пеперуда, ….      случайни думи, спонтанно подхвърлени. Когато станаха шест, настана времето на креативността. Всеки се зае да сътвори малка поема, бях стих, хайку – поетичният жанр е отворен, единственото правило е да е с думите на вечерта.

Малък бележник, случаен лист хартия, материалът няма значение… Възрастта и занятието – също. Пъбът си е пъб, публиката е пъстра – от хипстъри до офис професионалисти, от арт и интелектуални до всякакви люде… Четвърт част страхотно преживяване на сгъстена и споделена креативност….

Нарцистичният и театрален момент също е преживяване: поетът става артист, аплодисментите са искрени, толкова оригинални начини да свържеш жираф и лепенка – и екзистенциални, и хумористични, и философски…

Нощната поезия като поетика на градското живеене.

Не зная какви граждани са поетите от пъба в Ирландия, но се сещам за Исландия, където зашеметяваща част от населението са писали романи, а в един ден тези креативни граждани хващат яко изпуснатата и компрометирана от елитите демокрация в свои ръце, сътворяват Конституция, така както преди – и след това – творят поезия, извеждат страната от кризата, преосновават демокрацията.

Откъде да започнем ние? От пресътворяването на демокрацията? От поезията? Или да миксираме двете в поетиката на огражданствената и креативна демократизация.

Малка история с Ромео и Жулиета по балкански

Монтеги и Капулети са настръхнали едни срещу други, напрежението се сгъстява, прехвърчат искри. Съспенсът нараства, сцената потъва в тъмнина, публика и актьори затаяват дъх – не е театрален ефект, всичко е истинско: и напрежението, и неразбирането, и залогът. А залогът е от най-високите. Монтеги и Капулети говорят различни езици – не различни театрални езици, а различни балкански езици: албански и сръбски. Публиката и актьори всички са заедно на сцената, но и тя е разделена от езиците. А на властта в Косово никак не й харесват тези експерименти, защото ги възприема не естетически, а политически.

Точно каквито те всъщност са. Театър в Прищина решава да сближава, там където политиката разделя. Властта не се примирява, посреща всеки спектакъл с малка провокация. Потъването на сцената в тъмнина от провокация са превръща в метафора – на безперспективност, безхоризонтност. Има ли по-подходящо място за трагедия и обреченост от Балканите? Където Ромео и Жулиета говорят различни езици.

Политиката загасва тока, поетиката връща светлината. Спектакълът става интеркултурен манифест, демократите ходят в театъра като на протест и агора.

Поетика и политика по балкански като антитеза на балканизацията на политиката.

Да оставиш света по-вдъхновено въобразен, отколкото си го заварил. Ненадминатият Тери Прачет

–  Какво означава да бъдеш “стойностен”, господин Хаху?

– Означава да оставиш света след себе си по-добър, отколкото си го заварил – отговори Хаху.

 

Минава полунощ, но не мога да изляза от света на Тери Прачет. Затворила съм последната страница, но зная отпреди, че няма да мога веднага да посегна на друга книга, още по-малко да се върна в прозаичния свят, след като съм се потопила в неговия, в който невъзможното е нищо, е възможното е всичко – смъртта е приятелка и загрижена, най-низвергнатият е най-великият, тиранинът е проникновен демократ, въображението е вдъхновение, а езикът ходи от високото до ниското и обратно и навсякъде в октави от искрящ хумор, инвенции, креативност.

 

– Сериозно си мисля, че вестниците смятат за свой дълг да успокояват хората, като първо им обясняват от какво следват да се притесняват и избесняват.

– О, да, знам, че така правят – разпени се Гленда.–Как иначе хората ще се притесняват, ако не им се каже за какво?

 

Мога да водя курсове за властта, политическата комуникация, управление на различията, права по Тери Прачет.

 

-Открай време си мисля, че начинът да останеш на власт е да си осигуриш абсолютната немислимост на обратното.

 

66 години. С тази приятелка и грижовница, толкова страшна при всички други и толкова неудържимо привлекателна при него, Тери Прачет просто премина в света на неограничената фантазия.

И ни остави един свят много по-вдъхновено въобразен, отколкото го завари.

 

 

Малка история със скайп баща

Бащата се прибира след работа и малката дъщеря ентусиазирано го посреща:

-Тати, видя ли си Фейса?

Фейсбук информира бащата, че голямата му дъщеря, от години живееща на друг континент, се е сгодила.

-Аз съм 52-ият, който лайква годежа. Аз съм 52-ият, повтаря няколко пъти.