Крадецът на камъни

Обича да ‘краде’ камъни – от края на улицата, от двора на дюкянчето… Първо диктаторът открадваа града с камъните от детството, после фанатиците унищожават хората, къщите, камъните…

Сълзите отдавна са пресъхнали. Думите са несръчни заради чуждия език, на който съвсем не можеш да назовеш неназовимото. Думите са накъсани от непоносимостта на вината, че си жив, а другите от спомена с камъните – не….

„Мир вам“ – страхотен спектакъл на Червената къща. Несръчните и накъсани думи на бежанците – най-висша поетика.

Реклама

Заедно със светлината вървях или ново пътуване с Емилия Дворянова

 

Светлината я преживях,

Заедно с нея вървях и я стигнах.“

Срещите ми с Емилия Дворянова са на вълни. Преживях Passion или смъртта на Алиса като разтърсващо откритие. Еротика, музика, смърт е триптихът на Дворянова, миксиран с майсторския стил на поток на съзнанието.

И майсторството, и стилът, и елементи от триптиха са ярко видими и в Земните градини на Богородица, но те не ме грабнаха, религиозността ми звучеше показно-модно, проектната логика не беше просто закачка за слизане от духовно-магическото към земно-прозаичното, а направо си лъхаше от известна маниерност и недостатъчна автентичност.

При входа на морето – вълната е възходяща и на великолепната, плътна на послания и образи корица на Лиляна Дворянова, и на моята среща с Емилия Дворянова:

…“поне докато трае, радостта е вечна“….

Не знам, отвърнах й, не разбирам, но намирам удоволствие в това неразбиране

И аз намирам удоволствие в нежния шепот на думите, който не иска да обяснява, а се наслаждава на полусенките на не/казаното, не/изживяното, не/измечтаното, не/сънуваното. И този път има музика, смъртта е трансформрана в melancholia, еротиката е дискретна като приглушения звук на затворена врата и едва доловимия жест на ръка. Силна и автентична, такава преоткривам Емилия Дворянова.

 

 

 

2015 в цифри, но не нумерологично

  • 14 доклада на международни конференции в 10 страни – България, САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Италия, Румъния, Финландия, Турция, Белгия
  • 9 студии и статии в списания и книги в България, САЩ, Великобритания, Франция, Словения.
  • 3 представяния на книгата ми „От миграция към мобилност. Политики и пътища“ от CERMES, МВнР, БАН.
  • Безброй оценени проекти за ЕК и чуждестранни научни институции.
  • Лекции в три международни магистърски програми, международни научни комитети, съвети, журита…
  • Проекти, проекти, проекти…

Постиженията в единствено число също са симпатични:

  • Професура
  • Първи доклад пред Европейския парламент
  • Солиден докторат и прекрасна защита на Ваня Иванова. Е, понеже студентите винаги са в множествено число – страхотни магистратури на Антоанета и Гергана, които са летящ старт в докторантура; институционално не е възможно това да стане от бакалавърска теза, но изследователският потенциал на Вера доказа безспорни академични качества още на това ниво; значително израстване на бакалаври като Деметра по време на самата работа върху тезата.
  • 1 колективна книга (co-edited с Петя Георгиева) в Париж
  • Участие в идеята, създаването и ръководството на Балканската асоциация по политически науки.

 

Страхотно усещане за настъпващата година да си пожелаеш не повече, а по-малко от всичко това. И повече неща в неизчерпаемата пъстрота и разнообразие на единственото число – радост от живота, арт, иновативност, интеркултурност.

Малка история с малка нощна поетика

Жираф, лепенка, пеперуда, ….      случайни думи, спонтанно подхвърлени. Когато станаха шест, настана времето на креативността. Всеки се зае да сътвори малка поема, бях стих, хайку – поетичният жанр е отворен, единственото правило е да е с думите на вечерта.

Малък бележник, случаен лист хартия, материалът няма значение… Възрастта и занятието – също. Пъбът си е пъб, публиката е пъстра – от хипстъри до офис професионалисти, от арт и интелектуални до всякакви люде… Четвърт част страхотно преживяване на сгъстена и споделена креативност….

Нарцистичният и театрален момент също е преживяване: поетът става артист, аплодисментите са искрени, толкова оригинални начини да свържеш жираф и лепенка – и екзистенциални, и хумористични, и философски…

Нощната поезия като поетика на градското живеене.

Не зная какви граждани са поетите от пъба в Ирландия, но се сещам за Исландия, където зашеметяваща част от населението са писали романи, а в един ден тези креативни граждани хващат яко изпуснатата и компрометирана от елитите демокрация в свои ръце, сътворяват Конституция, така както преди – и след това – творят поезия, извеждат страната от кризата, преосновават демокрацията.

Откъде да започнем ние? От пресътворяването на демокрацията? От поезията? Или да миксираме двете в поетиката на огражданствената и креативна демократизация.

Малка история с Ромео и Жулиета по балкански

Монтеги и Капулети са настръхнали едни срещу други, напрежението се сгъстява, прехвърчат искри. Съспенсът нараства, сцената потъва в тъмнина, публика и актьори затаяват дъх – не е театрален ефект, всичко е истинско: и напрежението, и неразбирането, и залогът. А залогът е от най-високите. Монтеги и Капулети говорят различни езици – не различни театрални езици, а различни балкански езици: албански и сръбски. Публиката и актьори всички са заедно на сцената, но и тя е разделена от езиците. А на властта в Косово никак не й харесват тези експерименти, защото ги възприема не естетически, а политически.

Точно каквито те всъщност са. Театър в Прищина решава да сближава, там където политиката разделя. Властта не се примирява, посреща всеки спектакъл с малка провокация. Потъването на сцената в тъмнина от провокация са превръща в метафора – на безперспективност, безхоризонтност. Има ли по-подходящо място за трагедия и обреченост от Балканите? Където Ромео и Жулиета говорят различни езици.

Политиката загасва тока, поетиката връща светлината. Спектакълът става интеркултурен манифест, демократите ходят в театъра като на протест и агора.

Поетика и политика по балкански като антитеза на балканизацията на политиката.

Да оставиш света по-вдъхновено въобразен, отколкото си го заварил. Ненадминатият Тери Прачет

–  Какво означава да бъдеш “стойностен”, господин Хаху?

– Означава да оставиш света след себе си по-добър, отколкото си го заварил – отговори Хаху.

 

Минава полунощ, но не мога да изляза от света на Тери Прачет. Затворила съм последната страница, но зная отпреди, че няма да мога веднага да посегна на друга книга, още по-малко да се върна в прозаичния свят, след като съм се потопила в неговия, в който невъзможното е нищо, е възможното е всичко – смъртта е приятелка и загрижена, най-низвергнатият е най-великият, тиранинът е проникновен демократ, въображението е вдъхновение, а езикът ходи от високото до ниското и обратно и навсякъде в октави от искрящ хумор, инвенции, креативност.

 

– Сериозно си мисля, че вестниците смятат за свой дълг да успокояват хората, като първо им обясняват от какво следват да се притесняват и избесняват.

– О, да, знам, че така правят – разпени се Гленда.–Как иначе хората ще се притесняват, ако не им се каже за какво?

 

Мога да водя курсове за властта, политическата комуникация, управление на различията, права по Тери Прачет.

 

-Открай време си мисля, че начинът да останеш на власт е да си осигуриш абсолютната немислимост на обратното.

 

66 години. С тази приятелка и грижовница, толкова страшна при всички други и толкова неудържимо привлекателна при него, Тери Прачет просто премина в света на неограничената фантазия.

И ни остави един свят много по-вдъхновено въобразен, отколкото го завари.

 

 

Малка история със скайп баща

Бащата се прибира след работа и малката дъщеря ентусиазирано го посреща:

-Тати, видя ли си Фейса?

Фейсбук информира бащата, че голямата му дъщеря, от години живееща на друг континент, се е сгодила.

-Аз съм 52-ият, който лайква годежа. Аз съм 52-ият, повтаря няколко пъти.

3 щриха от 3 дни на един преподавател. Размисли на/за 1 ноември

Щрихът на каузата

Препълнена зала, от посланици през брюкселски експерти до преподаватели и студенти, пъстра география – от Европа до Балканите, от Рим до Сараево, оживен дебат – трафикът на човешки същества и какво (не) правим с този пост-комунистически бич. Институционалната гледна точка мощно звучи – сигурността е безспорен приоритет, но спорно се приплъзва към секуритизацията. Алтернативната ми гледна точка – ‘greening’anti-trafficking, empowering migrants – from ‘exit’ to ‘voice’. Аплодисментите подкрепят алтернативността. Какво удовлетворение – студенти от над 10 страни на страната на човешките права. Правата – и като научна дисциплина (която преподавам от 15 години в международна магистърска програма, а от настоящата – и в родна бакалавърска програма), и като ценности: студентите стават съмишленици.

 

Щрихът на ангажираността

Във вихъра на студентските протести миналата есен преподавах гражданско неподчинение – сякаш за първи път откривахме тази тема, интензивността на концентрираността и отдадеността на разбирането и дебата остана непостижима. Тази година отлежалото време, акумулираният опит засилиха интереса към гражданското неподчинение като елемент на гражданските движения – за по-голяма устойчивост във времето, за по-големи политически залози, за по-голяма промяна. Разсъждаваме и за абстенционизма, но се палим за ангажираността.

 

Щрихът на признанието

„ Здравейте, четох 2 пъти статията ви „Младият български политик октомври 2009, от Анна Кръстева“…впечатлен съм, по-добро и точно четиво за младия политик не бях срещал. От много, много време нещо, което съм прочел, не ме е провокирало толкова дни след като съм го прочел, да мисля и разсъждавам върху него. Не знам, дали това е добре или не, но аз се припознах в една от групите. Поздравявам ви, БЛАГОДАРЯ ВИ, истински съм щастлив, че мога да кажа, че съм ваш студент!“

Пост във Фейсбук, точно в навечерието на празника.

 

1 ноември, за да бъде преподаването кауза и ангажираност, призвание и признание.

Моето място в моя университет

Моето любимо място не е място, а маршрут, не е локация, а дестинация, не е направено, а откритие.

Неговото име е арт. Любимото ми съвременно изкуство, с което щедро ни даряват най-неочаквани пространства. Излизаш от асансьора и на стълбите книжен човек чете книга, завиваш зад ъгъла и арт фотография забавя забързания ти ход, на двора червено-черна провокация те зарежда с усмивка. Вървиш сред толкова креативност и иновативност и лекциите ти никога не са едни и същи, а всеки път същия дух на новаторство и общуване.

Ролан Барт разграничава два вида творби на изкуството по оста закритост-откритост. ‘Закритата’ творба има нужда от нас читателите, за да я прочетем и преценим. Но веригата писане-четене е ясно структурирана и йерархизирана, читателят чете завършеното преди него и независимо от него произведение. Откритата книга диалогира с читателя по по-фундаментален и съкровен начин, тя очаква той да я доразвие, да я довърши. Така всяка книга има не просто множество прочити, а множество бития, творчеството не е само атрибут на писането, а и на четенето. Арт траекториите в НБУ ни вплитат в стимулиращо пространство на сътворяване. Отпраща към идеята за арт in situ, където мястото е толкова активно колкото творбата. Самото място е сплав на специфично време, на общуване между активни зрители и иновативни творци. Арт траекторията в НБУ е първо признание на креативни студенти. Тя е и първото ярко впечатление у многобройните ни чуждестранни гости. При следващите си визити търсят любимите си творби, изпитват носталгия, че не откриват повечето от тях, но и радост от срещата с новите.

Малка история с фламинго и магия

Магическа сцена в култов филм. Рекордьорът[1] Великата красота на страхотния Паоло Сорентино и с великолепния Том Сервило. Енигматични персонажи, силни послания. Енигматичните персонажи са два – 100+годишна монахиня и ято фламинго, магически изпълнили великолепна тераса на римски дом. Силните послания също са две. „Корените имат значение“ казва монахинята и с лек дъх вдига ятото, което мощно се понася към хоризонта с красиви крила.

Само магически можеш да свържеш толкова красиво корени и пътища. Но тази магия омагьосва толкова мобилни, оцветява толкова корени и вдъхновява толкова пътища.

[1] 1 Оскар, 43 други награди и 42 номинации.