Occupy Bulgaria Or, The Emergence of the Post-Communist Contestatory Citizenship

Anna Krasteva. Occupy Bulgaria Or, The Emergence of the Post-Communist Contestatory Citizenship.- Journal Southeastern Europe, 2016, vol. 40 (2), 158 – 187.

 

http://booksandjournals.brillonline.com/content/journals/10.1163/18763332-04002002;jsessionid=47c13fkt062ga.x-brill-live-03

 

This article examines the reinvention of post-communist democracy through contestation and new mobilizations on and offline. The hypothesis of this analysis is that we are currently witnessing a second democratic revolution: following the velvet revolution of the 1990s, a second, digital and contestatory revolution has been occurring in the 2010s. Whereas the first revolution introduced parliamentary democracy into the post-communist states, the new revolution sets the conditions for the emergence of contestatory citizenship. The article is structured in three parts. The first section analyses the emergence of a new type of citizenship and identifies its ‘3 I’ formula: indignation, Internet, and imagination. Furthermore, the conception of contestatory (e-)citizenship is articulated along four axes: the ‘augmented’ citizen, the digital indignados, ‘speaking up’, and the networked individual. The second part examines the political cartography of protests and their uses (politization, aesthetization, self-reflexivity, civic takeover of political temporality, ‘exit or voice’). The article compares three waves of mobilization and, armed with the analytic toolkit of contestatory citizenship and a scheme of four axes, proposes a classification. The third part of the paper, finally, looks at the new mobilizations through the perspective of the new actors.

ЕК експериментира нова бежанска политика. Интервю за Маргиналия

Ще имат ли ефект предложените от ЕК изменения в регламента за миграцията и убежището?

1 441 от 160 000 – това е повече от скромната равносметка от реализацията на предишния план за релокация на ЕК. Черният български хумор описва ситуацията така: по официална статистика България е приела обратно четирима бежанци, но всъщност те са двама, а реално единият, щом е стъпил на родна земя, веднага  предпочел бързо-бързо да се върне в (пост)конфликтeн Ирак. Стратегията на ЕК до момента създава повече проблеми отколкото решава. Ще откроя два от тях:

  • Първият е създаването на страни-буфери. През Гърция за миналата 2015 г. са преминали малко под милион бежанци (851 000). Спирането на Балканския път, преминаването на Австрия от Меркел към Орбан превърна Гърция от ‘порта’ в буфер, от транзитна страна към гара в очакване на Годо. В пареща близост до родните граници.
  • Втората е легитимирането на бежанците като новата турска валута. За броени години Турция превърна бежанците като разменна монета за засилване на собственото си регионално, европейско и глобално влияние. Бих откроила три етапа. С началното приемане на сирийските бежанци, Турция се утвърди като непреодолим регионален фактор за решаване на сирийската криза. С ‘пускането’ на бежанци към гръцките острови и ЕС, Турция се утвърди като непреодолим европейски фактор за решаване на сирийската криза. От партньор на ЕС тя все повече преминава към диктуваща условията на ЕС. Най-яркият израз е сделката един върнат бежанец от Гърция в Турция срещу безвизовата мобилност в ЕС на турските граждани. Наистина безпрецедентна сделка: по-голяма мобилност за собствените граждани срещу ограничена мобилност на чуждите, бежанците.  Цената на ефикасността и бързината са човешките права. Желанието за бързи резултати от споразумението снижава летвата на изисквания на ЕК. Турция настоява за безвизови пътувания, без да отговори на критериите за тях: сред най-скандалните е отказ от реформиране на антитерористичното законодателство, което се използва за санкциониране на критични журналисти и ограничаване свободата на словото. Това противоречие създава сериозни напрежения между различните властови полюси в ЕС: Комитетът за граждански свободи на Европейския парламент изказва несъгласие с отпадането на визовите ограничения преди покриването на всички условия. Турция не трябва да бъде дискриминирана, но и да не бъде привилегирована, е тяхната категорична позиция.

http://www.marginalia.bg/analizi/shte-imat-li-efekt-predlozhenite-ot-ek-izmeneniya-v-reglamenta-za-migratsiyata-i-ubezhishteto/

В тази сложна ситуация Европейската комисия спешно търси нови подходи. Добрата новина е, че новото предложение открито адресира проблема със страните – буфери и дава глътка надежда на мигрантите да не бъдат спасявани по нанолъжичка от магическа ръка като на Папа Франциск. Решението от 4 май се стреми да осъществи радикален пробив в решаването на бежанската криза. Бих го резюмирала в два парадокса:

  • Солидарност или санкции. Страните, които откажат солидарност, ще платят солено. 250 000 евро. Не, не е грешка, и аз го проверих няколко пъти. 250 000 евро за всеки отказан бежанец. ЕК иска санкцията да е плашеща, парадоксът е, че вместо да се плашат, непокорните просто ще я отхвърлят поради невъзможността да я плащат.
  • Има място за бежанците, но всеки бежанец трябва да си стои на мястото. Умножават се и се втвърдяват изискванията към търсещите убежище, минимизира се възможността им да подават молби в избрани от тях страни и се увеличават санкциониращите механизми, когато се опитат да заобиколят правилото за подаване на молба в първата страна. Съвсем декоративно и неконкретно звучи обещанието за повече грижи за непридружените малолетни- очевидно е, че се търсят дискурсивни правозащитни контрабалански на втвърдения дискурс.

Втвърдяването на правилата е обертонът на новото предложение. Търси се баланс в твърдостта – на страните-членки се показват твърдите правила, които търсещите убежище трябва да спазват, на търсещите убежище – твърдите изисквания към всички страни-членки. Бежанската криза силно изостри противоречието между права и право, между правата за търсене на убежище и правото на суверенитет на държавите, споделено с ЕС. Устойчив баланс може да се поддържа само в некризисни ситуации, ЕК се опитва да предложи временен баланс в кризисна ситуация. Последната задава рамките му, които са стеснени между Сцила на крехко временното равновесие и Харидба на драматичното задълбочаване на разделенията вътре в ЕС.

 

Какви ще бъдат действията на държавите, отказващи да проявят солидарност. Глобата ли е пътят?

Солидарност не е термин от политическия вишеградски речник.  Тонът се повишава между ЕК и Централна Европа. Все още е в жанра на иронията,  парадоксите, противоречията, но е силна готовността да достигне и до кресчендо.

Най-недипломатично-саркастичен е полският външен министър, който иронизира, че предложението е толкова (не)сериозно, колкото ако е сътворено на 1 април. Колегите му пригласят с три типа критични реакции. Полският министър на вътрешните работи вече сериозно, но също така категорично добавя, че предложението нарушава правата на държавите – членки. Ако полските управници наблягат на противоречието Брюксел -национални държави, чешки министър се съмнява в реалистичността на предложението и го счита за несъобразено с реалността. Унгарският външен министър открито навлиза в конфронтацията с обвинението, че това е изнудване, не-европейско предложение на Европейската комисия. Чешкият премиер се включва във вишеградския хор с категоричното неприемане на санкции за неспазването на квотите.

Моменталните реакции на най-високо ниво и острият тон на вишеградците ясно очертаха картината като бойно поле: Централна Европа ясно разбира, че санкциите са насочени против нея и също така ясно демонстрира, че няма намерение да се съобразява с тях. Стратегията на неподчинение се разгръща в три посоки.

Първата е разширяване коалицията на недоволните. Няма изненада, че пригласящите са пак от новите членки от Източна Европа. Естонският министър на вътрешните работи скептично и критично коментира санкцията от 250 000 евро. Президентът на Литва е още по-категоричен с две обвинения: механизмът за автоматично разпределение на бежанците е открита покана за имигрантите да идват в Европа без ограничения. Второто обвинение постига висини в парадоксалността: решението на ЕК не съдейства за единството на Европа. Крадецът вика “Дръжте крадеца”. Тези, които отказват солидарност и единство, констатират, че единството е нарушено.

Втората стратегия на отпор е римейк на гръцкия сценарий: колкото по-силна е опозицията и голяма глобата, толкова по-невъзможно ще стане тя да се плати. Унгария има квота[1] от 1294 търсещи убежище, това би означавало глоба от 323 милиона евро. Ако Полша откаже да поеме квотата си, би трябвало да плати 1.75 милиарда. Гръцкият челен опит нe е забравен, а по вишеградски освежен.

Третата стратегия също не е иновация и е вдъхновена отново от епичните борби на Гърция с ЕК: Унгария заплаши Брюксел с референдум за европейския план за убежище, така както Ципрас призова гърците да отхвърлят европейския план за икономии. Проблемът в планирания унгарски референдум е, че е мощен механизъм за насаждане на евроскептицизъм отгоре, от същите елити, които само преди десетилетие направиха всичко възможно да влязат в клуба на богатите. Именно този образ на ЕС като клуб на богатите беше продаден на гражданите от Източна Европа – Европа като еврофондове и щедър донор. Парадоксът е, че елитите, които го продадоха успешно на гражданите си, първи повярваха в него. Преди броени дни в Рим Жан-Клод Юнкер коментира ‘почасовите европейци’: някои страни/лидери днес са европейци, когато имат да взимат, а утре не са, когато трябва да споделят отговорност.

Къде е България в този грозен пазарлък на разглезени, безотговорни и агресивни ‘почасови европейци’? Не е за вярване, но западни медии цитират Борисов, че подкрепил солидарността.

Пиша тези редове на междунарароден форум за човешки права, който вибрира от ангажираност за бъдеще, в което да вярваме. Ще завърша този текст именно с отговорността на всички нас – граждани, елити, лидери – ежедневно да градим Европа, в която да вярваме.

[1] Квотите се изчисляват на базата на населението и БВП.

Обединени против разделящите ни изборни правила http://www.peticiq.com/144124

Петиция „Обединени против разделящите ни изборни правила“
http://www.peticiq.com/144124

 Смайващата скорост, с която едно неголямо мнозинство в Народното събрание прие поредица от промени в изборните правила, със сигурност е допринесла за смайващата неприемливост на същите тези промени. При това промени, против интересите на широк кръг от граждани и без никакво обществено обсъждане, промени, които противопоставят гражданите в страната и извън нея, негласуващите на гласуващите. Изборните правила не бива да разделят, а да обединяват гражданите и това е целта на тази подписка.

Както обичайно, ефектът от нововъведенията е другаде и няма да намали нито контролирания вот, нито „мъртвите души“ в списъците, а ще направи купуването на гласове също задължително, ще лиши неоснователно български граждани от правото им да участват в изборите, ще ограничи радикално възможността на българите в чужбина да гласуват, ще увеличи фактически изборния праг и така ще изхвърли от парламента по-малките партии. Но общият ефект ще бъде нарастващо до крайност омерзение на гражданите от политиката.
Затова предлагаме в тази подписка:

  • Да се отмени текста за задължителното гласуване.
  • Да се отмени санкцията с отписването от избирателните списъци при негласуване
  • Да се отмени ограничението за създаване на избирателни секции в чужбина извън дипломатическите и консулските представителства на България.
  • Да се отмени зачитането като валиден на вота „за никой от посочените“.
  • Да се отмени забраната за местни коалиции=
  • Да бъде прието създаването на МИР „Чужбина“.

Ако това не бъде направено, призоваваме президентът на републиката да наложи своето отлагателно вето и промените да бъдат подложени на повторно гласуване, но вече с целия състав на Народното събрание. Ако и това не бъде направено, призоваваме за събирането на подписка за национален референдум по шестте предложения.

Антоний Тодоров, професор по политически науки

Анна Кръстева, професор по политически науки

 

 

 

Мечтата на света е генералният секретар на ООН да бъде генерал, а не секретар. Интервю за Блумбърг – Бг

„От заявилите се до момента кандидати можем ясно да откроим две полярни групи, два полюса. Едните са висока топка, а другите имат нужда от Google”, Това каза проф. Анна Кръстева по повод кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.

0000214977-article3

http://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/mechtata-na-sveta-e-generalniiat-sekretar-na-oon-da-byde-general-a-ne-sekretar-214977/

Дебатите за генерален секретар открояват най-желания кандидат, който не е сред реалните, казва тя. „Това е Ангела Меркел. Вижда се една буквално мечта на множество коментатори от множество страни. Откроява се мечтата генералният секретар на ООН да бъде повече генерал, отколкото секретар. Да има потенциал за реформи. Да има такава класа, такъв опит на световен лидер, такъв морален авторитет, който да е безспорен и да може да застане с голяма сила срещу мейнстрийма по най-тежки политики, каквато е тази за бежанците. Такъв реформаторски патос има нужда да бъде вкаран в лидерството на ООН“.

По думите на Кръстева високопрофилните кандидати в момента са трима. Освен Ирина Бокова тя каза, че двете други кандидатури от този ранг са на „Хелън Кларк, три пъти премиер на Нова Зенландия, фигура с национален и международен опит и то в системата на ООН и третият кандидат от тази висока класа, е Антонио Гутереш, който е бивш президент на Португалия и бивш върховен комисар за бежанците с огромен опит. Върховният комисариат за бежанците на ООН е една от най-престижните агенции. Той се ползва с много стабилен авторитет“.

Генералният секретар да бъде жена е само по себе си една революция, а да бъде от Източна Европа отговаря на принципите за избор, които са следвани до момента“.

Професорът коментира двете женски кандидатури така: „Имаме две лидерки с изключителна репутация и сериозен профил, но с различен начин за връзката с лидерството. При Бокова има изключителен акцент върху ролята на жените.

Бокова казва: „Няма мир без равенството на половете“. Има известно героизиране и митологизиране на женското начало, а Хелън Кларк има едно джендър неутрално лидерство. Тя казва, че лидерът е такъв, ако е силен, може да поведе, да осъществи големи промени, а полът няма значение“.

„За първи път, при 70-тата годишнина на ООН, този юбилей е белязан с публична процедура по изслушване“, каза още политологът.

Тази публична процедура, която беше натоварена с изключителни очаквания, по никакъв начин не променя до сегашните принципи. Това е прекрасен демократичен декор, но си остава демократичен театър, а договорките си остават“.

„Казваме договорки, като ги натоварваме негативно, а постигането на компромис между различните световни сили, е един от факторите на стабилност“, каза проф. Кръстева. „Самият смисъл на ООН е в този свят, разкъсан от конфликти, да отправи посланието, че все пак някъде държавите могат да се съберат и да намерят балансирани решения“. OОН трябва да се свързва със стабилността в света и е добре тази стабилност да се свързва с българско име.

Дебат за радикализация на младите в Капитал

Дебат за радикализация на младите с Ружа Смилова, Огнян Минчев и Симеон Евстатиев в Капитал:

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/04/01/2734737_doide_li_kraiat_na_tolerantnostta/?sp=0#storystart

Два часа оживен дебат с интересни колеги, разнообразие от тези и обяснения, сведен до неизбежния свръхкратък медиен формат. Важното е дебатът да продължава.

Проф. Анна Кръстева: Елитите проспаха причините за тероризма. Интервю с Галина Спасова за “Животът днес”

Изпусната интеграция, подценена радикализация, неефикасно противодействие на екстремизма

Photo_Anna_1

Анна Кръстева е професор по политически науки в Нов български университет, доктор хонорис кауза на университета в Лил, активен франкофон. Носител е на отличието „Кавалер на ордена на академичните палми” – най-високата награда на Франция в областта на образованието. Разговаряме след края на нейна лекция за гражданските мобилизации, обновяването на демокрацията отдолу е една от темите, върху които работи напоследък.

– Живеем в криза на представителството, много ясно видима и у нас, не вярваме на елитите, а и те не са елити, които могат да ни поведат към едно по-смислено бъдеще. Така че гражданите на много места по света взимат демокрацията в свои ръце. Това е тема, която ми е приятно да обсъждам с младежите, защото тя резонира в тяхното неудовлетворение от политическата среда. Това е поколението, което непрекъснато задава въпроса „защо“, което не вярва и не се съобразява с йерархии.

http://www.jivotatdnes.bg/news/lichnosti/prof-anna-krasteva-elitite-prospaha-prichinite-za-terorizma

– Тероризмът в Европа също е пряк резултат от дългогодишна неадекватност на елитите.

– Изпусната интеграция, подценена радикализация, неефикасно противодействие на екстремизма – наистина елитите проспаха множество причини за днешната вълна тероризъм. Но борбата срещу тероризма е едно от малкото предизвикателства в Европа, пред което граждани и елити са на една и съща страна. Терористичната война, където бойно поле са метрото, летището, стадионът, концертна зала, кафене, там където всички ние всекидневно ходим, е радикално различен вид война, в която мишените са случайни граждани. Картината е сложна – не всички мюсюлмани са радикализирани, не всички радикализирани са терористи. Как да бъдат предварително идентифицирани? Оказва се, че извършители на терористични актове са известни на полицията като радикализирани, но в нашите демократични режими не можеш да бъдеш арестуван, преди да си извършил престъпление.

– Обществените настроения се променят бързо, това ще доведе ли до по-бърза промяна не само в говоренето, мисленето, а и в регламентите?

Още

– Какво очакват гражданите от политиците? Има все по-масови настроения за по-твърди политики и политиките по отношение на бежанци и мигранти стават действително все по-твърди, затварят се граници и т.н. Но терористите са хора, родени в Европа, граждани на европейски страни. За това крайнодесните партии нямат рецепта. Примерно във Франция се водят дебати да бъдат лишени от гражданство осъдени или заподозрени за тероризъм. Дори когато гражданите приемат новите мерки, невинаги е лесно те да бъдат приложени – какво да се прави с тези, които нямат друго гражданство и бъдат лишени от френското? Не трябва да сближаваме различни теми. Бежанският проблем е голяма тема, тероризмът е много по-голяма и много по-сложна тема. Когато ги смесим в говоренето, все едно търсим едно и също решение, а те се управляват от различни политики: тероризмът е престъпление.  Да си бежанец не е престъпление.

– Те неизбежно се смесват – и в разговорите на хората, и във форумите, и в медиите.

– Медиите и отговорните политици трябва да ги разделят, защото повечето терористи не са дошли с миграционните потоци. Класическият им профил е на западни граждани, които се радикализират в Сирия или в Ирак и се връщат обратно в Европа. Някои от белгийските камикадзета дори не са ходили в Сирия, а са се радикализирали само в Европа. Те илюстрират и факта, че някои от терористите са били престъпници и преди това и от бандитизма преминават към тероризма.

– „Троя днес гори в Европа. Не се заблуждавайте, те не искат да ни сплашат, искат да ни завладеят.“ Вървим ли към това бъдеще, описано от Ориана Фалачи преди години?

– Не бих се съгласила с тази теза. Не в смисъл, че те не искат да ни завладеят, а в смисъл, че Европа има силата да устои. Те искат да живеем в страх и ужас, в един свят, в който да се откажем от европейския начин на живот, който е социален, отворен…

– Това не е ли стремеж към господство?

– Нито радикализираните камикадзета, нито ИДИЛ имат мощта да покорят Европа. Не трябва, въпреки чисто човешкия ужас, който изпитваме от гибелта на невинни хора, да смятаме, че Европа е на колене. Освен това демократичният свят не е само Европа. Обама потвърди като топ приоритет борбата срещу ИДИЛ. Има още много какво да се направи. Министрите на вътрешните работи и на правосъдието на Белгия подадоха оставка след атентатите – толкова много жертви в сърцето на европейската столица, която знаеше за заплахата, са ярко свидетелство, че има пропуски в системите за сигурност. Турция сигнализира, че е експулсирала единия от камикадзетата, който е искал да премине през нейна територия в Сирия, но белгийските служби очевидно не са отдали нужното внимание на сигнала. Сигурността в Европа трябва да се развива и гарантира в три посоки: предефиниране на политиките за сигурност в ситуацията на постоянна терористична заплаха, осигуряване на адекватен кадрови и човешки ресурс във всяка отделна страна и изключително повишаване на взаимната информираност и взаимодействие между службите за сигурност на отделните страни и международни организации като Интерпол, Европол и т.н. Върви се и към по-твърди политики: само преди няколко години примерно във Франция бе немислимо – при ляво правителство и ляв президент – да се повдига въпросът за лишаване от гражданство.

– Познавачи на исляма казват, че той трябва да се модернизира, като му се помогне в това. Защото нищожна част от над милиард мюсюлмани изповядват радикалната идеология.

– Мюсюлманите също като останалите страдат от тероризма,  дават жертви по целия свят, 80% от терористичните атаки са в мюсюлмански страни – Ирак, Афганистан, Пакистан, Сирия, Турция, Нигерия. Цялата история на човечеството е белязана от войни, ХХ век е белязан от войни. Единствената част на света, която през последните 70 години излезе от това състояние на конфликти, беше демократична Европа и демократичният свят.  Да не забравяме, че ние живяхме и живеем в най-стабилната и устойчива част на света.

Ние, българите, обичаме апокалиптичните сценарии, но възможно е обръщането на картината, в която мирният процес да отключи нова динамика: тотално разрушената от война Сирия да започне да се възстановява и заедно с първите завърнали се мигранти и бежанци да отидат и инвеститори

– Миграционната криза може ли да прерасне във война на цивилизациите, съвпадайки и с активизиране на тероризма?

– Наблюдаваме не война на цивилизациите, а на варварството срещу цивилизацията. Хора, които обезглавяват други хора като медиен спектакъл – това е трагична илюстрация на нашия глобален свят. Това съвременно Средновековие е въоръжено с новите медии. То не би имало толкова нови последователи без тях. Джихадизмът е насочен към сърцето на модерните ценности и демокрацията, като използва всичките й ресурси – той се организира и набира нови членове по интернет, става „известен“ чрез новите медии, става глобален феномен чрез тях.

– Може би светът трябва да се пренареди, като ценности също? И пак чакаме да се разберат ЕС, САЩ и Русия.

– Трябва да се сближат географията на причините и географията на последствията. Европейският съюз поема огромна част от бежанските потоци, без да бъде сред топ играчите за решаване на конфликта, който поражда и поддържа бежанската вълна. Големите играчи са САЩ и Русия. Виждаме вече, макар с една стъпка напред, друга назад, но все пак се върви към изход от конфликта. Защото последствията се управляват много по-трудно, ако не се управляват причините. Разбраха големите играчи, особено САЩ, че не могат да оставят Европа в ситуация, създаваща огромни и болезнени проблеми за сигурността.

– Може би другият голям играч има интерес от разбалансирана Европа?

– Русия е значително по-малко заинтересована Европа да е стабилна. Но вече Москва започва дискретно да се отдръпва от Асад, на когото толкова държеше. Сирия чака своя Дейтънски договор. Това не само ще намали потока на напускане, но и ще започне обратният процес. Защото много от бежанците искат да се върнат, а други ще бъдат поканени да го направят.

Всички конфликти имат начало и край. Войните в бивша Югославия в началото на 90-те произведоха най-мощните бежански потоци в Европа след Втората световна война. Дейтънският мир сложи край на етническото прочистване и военните сблъсъци. Сега е подходящо да си припомним тези факти, защото тези дни трибуналът в Хага призна бившия политически водач на босненските сърби Радован Караджич за виновен в престъпления срещу човечеството. Дейтънски сценарий е възможен за сирийския конфликт. Ние, българите, обичаме апокалиптичните сценарии, но възможно е обръщането на картината, в която мирният процес да отключи нова динамика: тотално разрушената от война Сирия да започне да се възстановява и заедно с първите завърнали се мигранти и бежанци да отидат и инвеститори. Отличниците в приема – Германия, Швеция – ще имат моралното право да бъдат първи сред възстановителите и от това ще спечелят всички, ще спечели  мирът.