Едни се борят за 60 млрд, други за бъдеще. Парламентарни избори 2021

‘С малко, но завинаги’ – беше лозунгът на първата демократична победа в началото на прехода. С доста и задълго – такъв е ефектът на земетръсните промени днес.  Ще го резюмирам в шесте най-емблематични промени.

Край на мита за безалтернативността на ГЕРБ

Гражданите го знаеха още от протестното лято, ГЕРБ ни праща Любен Дилов да ни съобщава, че не го разбират и днес.

Десетилетието ГЕРБ може да се резюмира в политическа арогантност, клиентелизъм и неизтощим апетит за превръщане на евросредства в чекмеджета.

 ‘Нямате експертиза, хора, трябва да се учите, а ние имаме огромен потенциал’ – реди премиерът под падащ сняг, а гражданите се чудят какъв ПР ефект си въобразяват, че постигат медийните му съветниците. Но това, за което гражданите въобше не се чудят, е за непоносимостта на политическата арогантност на претенциите на премиера, трайно и стабилно държаш родината ни като най-бедната и най-корумпираната държава в ЕС. Корупцията и прихваната държава не са вторични резултати от управлението на ГЕРБ, те са неговата същност. Парадоксално, че си ги превръшат и в имиджов бранд: кампанията на ГЕРБ завъртя в оборот ‘експертния’ потенциал на Владислав Горанов и Делян Добрев – емблeматични лица, които дори самият ГЕРБ беше отстранил за корупция. Политическата арогантност достига неизменни върхове и в игнорирането постоянните критики – от площада до Брюксел и Вашингтон.

Една четвърт от електоралното тяло е солиден резултат. Чакаме още данни, за да се вгледаме по-конкретно в профила му. Ясно и сега е, че ядрото му е клиентелата, създадена от самия ГЕРБ. Тя има две съставки: администрацията на национално, регионално и локално ниво, назначена с протекции или пряко политически обвързана с управляващите; обръчите от фирми, на които се разпределят евросредства с ангажимента служителите им да крепят електорално модела, който ги храни.

Новите 60 милиарда на брюкселския хоризонт пречат на премиера да слезе достойно от властта. Както купиха десетилетието безвремие, така сега искат да купят и бъдещето ни.

https://www.dnevnik.bg/izbori_2021/2021/04/05/4193085_edni_se_boriat_za_60_mlrd_drugi_za_budeshte/

Корнелия Нинова изпразни лявото пространство

Лидерката на БСП отдавна изпразни БСП от съдържание, сега я изпразни и от електорат. Двете страсти на Нинова – кръстоносният поход срещу опонентите й и Истанбулската конвенция . предизвикаха две земетръсни трансформации.

Първата е свеждането на БСП от системна до бутикова лидерска партия. Всички разбраха колко искрено Нинова мрази Истанбулската конвенция, но не разбраха достатъчно каво мисли и прави за бедността, социалните неравенства, дискриминацията.

Втората промяна е също впечатляваща – изпразни се лявото пространство. Чуждестранните наблюдатели не могат да се начудят. Логично, в най-бедната държава се очаква да има силни леви послания и партии. Замяната на лява реторика с националистическа оголи половината партийна сцена.

Ще се запътят ли някои от новите партии към това изпразнено политическо поле е една от пост-изборните интриги.

От агресивен национализъм към афективен патриотизъм

Не на омразата – това е едно от най-красивите послания на гражданите към политиците. Управленската трибуна вместо да омекоти крайно-десния екстремизъм на националистите, го усили като мегафон. А нашите националисти обичат да мразят – и малцинствата, и бежанците, които изчезнаха в последните години, но те пак си говорят против, и съседите. Превръщането на езика на омразата в държавна външна политика е един от тежките политически грехове на отишалата си управляваща коалиция.

Българските граждани обичат родината, но предпочитат именно да я обичат, а не да мразят. Афективният патриотичен бранд на Слави Трифонов успя да улови тези нагласи.

Край на ДПС като неформалния втори

От трето на пето място – това е ДПС-земетресението. То отеква както по отношение политическите претенции на партията, така и върху структурирането на цялото политическо пространство.

От началото на прехода ДПС се радва на две политически привилегии. Първата е, че политическото му влияние винаги е било значително по-голямо от електоралната му тежест. ДПС представлява интересите на определена група от населението, а то си отреждаше – и често му отреждаха – ролята на решаващ ключов играч. Втората е, че официалният трети често беше неофициалният втори. Ако ГЕРБ изкара мандата си докрай, това в не малка степен се дължеше и на ДПС, даващо рамо в  ключови гласувания в парламента.

Голяма новина е, че слизането от гордото второ/трето към скромното пето място се дължи не на пореден инженерен проект като ДОСТ и други преди него, а отдолу, от гражданския вот, който успя да покаже на политиците подобаващото им място.

Освен като неформална патерица на ГЕРБ, ДПС споделя с досегашните упрявляващи още две политически страсти – арогантността и неудържимата привързаност към брюкселските милиарди. Ако сега наблюдаваме усилното позеленяване на ДПС, то не е заради загриженост за климат и околна среда, а заради най-подходящия бранд, който да им осигури успешна стартова позиция към очакваните 60 милирада зелени и пост-ковид фондове.

Младите пожелаха бъдеще с гласа си

‘Днес има остър дефицит на бъдеще’ е политическата диагноза на писателя Георги Господинов. ‘Искам бъдеще’ и ‘Искам да искам да живея в България’ бяха най-ярките послания на протестния площад. Питаха тогава младите дали ще гласуват. Направиха го – за ‘Има такъв народ’ и ‘Демократична България’.

Безспорен демократичен резултат на вота за ‘Има такъв народ’ е, че доведе до урните негласували преди избиратели. От къде започва този път – от плошада или конценртната зала е важно, но още по-важно е, че свършва до урните, до поетата отговорност за бъдещето. Каква политика ще предложи Слави Трифонов в отговор на огромното доверие и очакване на промяна е най-голямата мистерия на тези избори. Ще я наблюдаваме под лупа.

‘Демократична България’ – ще успее ли да освободи България от хватката на пост-демокрацията

‘Демократична България’ е предвидимият и рационалният глас на бъдещето. И защото завъртяха колелото на промяната с акцията в Росенец, и защото последователно през годините отстояват каузата за съдебна реформа, и защото зелените послания не са мимикрия за фондове, а грижа да се опази малкото останала неразграбена природа.

Преходът започна със сблъсъка между вятъра на промяната от столицата и големите градове и окопаното статукво. Тогава залогът беше преход от комунизъм към демокрация. Днес залогът е отново е демократичен, но различен – необходимостта България да се освободи от хватката на пост-демокрацията, на изпразването на институциите от съдържание и подчиняването им на частни интереси.

‘Демократична България’ отвоюва столицата от пост-демократичната хватка на ГЕРБ. Ще успее ли да спечели цялата страна?

Има хоризонт. Много работа предстои.

Sponsored Post Learn from the experts: Create a successful blog with our brand new courseThe WordPress.com Blog

WordPress.com is excited to announce our newest offering: a course just for beginning bloggers where you’ll learn everything you need to know about blogging from the most trusted experts in the industry. We have helped millions of blogs get up and running, we know what works, and we want you to to know everything we know. This course provides all the fundamental skills and inspiration you need to get your blog started, an interactive community forum, and content updated annually.

Слави Трифонов – продавачът на мечти

Едни продават магистрали, други – омраза, Слави Трифонов продава мечти.

Той печели български избиратели с една голяма мечта. Харесваме един политик, вдъхновява ни, вдъхва ни доверие – избираме го да ни представлява. Утре политикът се изкушава от властта, започва да заделя, да мисли повече за себе си и ‘обръчите’ отколкото за нас – разочарова ни, загубваме доверие и го отзоваваме.

Тази красива мечта е политическа утопия. Не е измислен още изборният механизъм, който да я гарантира. Слави й даде име – мажоритарен вот в два тура. Името е по-скучно от мечтата, затова феновете не се съсредоточиха върху него, а прегърнаха политическата мечта, която никой друг не им предлага. Колко са феновете ще преброим неделя. Това е кратката история на звездния проект. По-дългата е в редовете по-долу.

Анна Кръстева. Слави Трифонов – продавачът на мечти.-Дневник, 1.04.21.

https://www.dnevnik.bg/izbori_2021/2021/04/01/4192469_slavi_trifonov_prodavachut_na_mechti/

Бепе Грило по български

Бепе Грило преди десетилетие заплени италианците като започна пряко да си общува с тях. На две агори – площада и интернет. На площадите по италианските градове в стила на comedia del arte от скечовете прескачаще в политиката и обратно, а славата му растеше пропорционално на тълпите на площада. Феновете се множаха и в интернет, където Бепе Грило списваше най-популярния политически блог, който със сарказъм и хумор громеше продажната политическа класа. Неусетно и полека скечът прераства в политика, макар инструментите да оставаха същите – депутатите се селекционираха по интернет и пак там се отчитаха на избирателите си.

Слави Трифонов сля площада и медиата в едно – уникалното си тв шоу ‘Ние участваме в камрпанията по начина, по който я разбираме, а ние я разбираме, защото сме отдавна в тази сфера’. Така Слави Трифонов резюмира веруюто си във Фейсбук. Две послания четем в това верую. Първото е любимият лозунг на прехода: Едни спазват правилата, други ги създаваме. Няма кой да учи Слави как се прави кампания – толкова е скучно да се готвиш за дебати, които никой не слуша, когато по Фейсбук с теб си общуват 783 хиляди и 11 хиляди пишат коментари. А летоброенето в политиката Слави неусетно е слял с летоброенето на шоуто – ‘отдавна сме в тази сфера’.

Влизането в управлението помрачи звездата на ‘Петте звезди’ на Бепе Грило. Колко силна ще е звездата на Слави след неговата ‘некампания’ и изборите също ще зависи в опозиция или в правителство Слави Трифонов ще избере да я ситуира.

Поколението П

Поколението ‘Патриот’, взряно в проекта Трифонов, не е на истеричните националисти, мразещи Македония, роми, бежанци. То е на припяващите  възрожденски патриотични песни, на тези, които и на най-малкия планински връх развяват българския флаг, на танцуващите по музиката на Слави и Ку Ку Бенд от сватби до кръщенета.

П е и Протест, поколението на  ‘Искам да искам да живея в България’, както искаше протестният площад. На Voicе, не на Exit, на гласа, избрал да остане, не да напусне.

Поколението на протеста иска да бъде чуто на тези избори. Много са конкурентите да го спечелят. Колко от тях ще влеят своя глас в ‘Има такъв народ’ e една от най-големите интриги на тези избори.

Политика по пантофи:

между гражданския контрол и радикалната демофилия

Вие сте свободни граждани – ще ми задавате въпроси, а аз ще ви отговарям. Нямам нужда от посредници – журналисти. Така Слави Трифонов започва своята комуникационна иновация – общуване с електората във Фейсбук ‘по пантофи’. Мизансценът на прякото обшуване с народа е домашно-непосредствено, дрескодът – още повече. Радикалната демофилия обаче не е (само) театър, тя е стратегия и пронизва и посланията, и програмата, и езика на тялото, и песните.

Програмата директно връчва властта на народа – той пряко ще избира и главния прокурор, и шефовете на полицията. Гражданският контрол е повсеместен: програмата предвижда електронни механизми за комуникация и граждански контрол, както и гражданско участие в отворени данни. Може да звучи почти като повторение, но рефренът е важен за засилване на посланието и гражданският контрол е ключов и в здравеопазването, и при електронното управление, и при обществените поръчки. Навсякъде е скъсена дистанцията с институциите и ИТК е сред партиите, пледиращи за индивидуална конституционна жалба.

Слоганът ‘Решаващият глас си ти’ и гражданският контрол са силни демократични послания на ИТК.  Те обаче биват отслабени по два  начина.

Първият е радикалната демофилия – народът е всичко, няма държава, институции,  правила. ‘Крайно време е ти да управляваш! Вземи нещата в свои ръце и спри тяхната игра. Няма такава вържава, но има такъв народ’.  Избирателната утопия – днес избираш, утре отзоваваш, е допълнена с управленска утопия – народът става елит и управлява. Всички революции вярват в тази утопия. Революционен патос в скучна кампания със сигурност е разнообразие, но как народът да стане управленец историята още не е изобретила.

Вторият начин на отслабване на гражданското послание е радикалният популизъм. Слави е перфектният популист, изстрелян в политиката от любовта между лидера и народа, която нищо не трябва да отслаби, и връзката между тях, която нищо не може да раздалечи. ‘Нямах избор’ е лайтмотивът на Фейсбук общуването с електората. Слави гради образа си на човек, обречен на властта.  Властта показа, споделя на феновете си той, че 3.5 милиона българи не я интересуват, че Конституцията и законът не я интересуват. 

3.5 милиона българи е сакрално число. Другите кандидати рядко се осмеляват да назовават брой граждани, Слави го прави гордо и непрестанно. Гласувалите на референдума му той счита за своя ‘народ’. Няма друг изход освен да основe партия, за да ги представлява.

Лидерът на радикалната демофилия не може да има друго освен противоречиво отношение към властта – хем радикално я отхвърля, хем посяга към нея. Оттам и каскадата послания,  които трябва да удавят противоречието в атрактивността на парадокса: ‘Властта, парите, славата не са за този, който ги иска, а за този, който не ги иска’; ‘Като не знаеш какво да правиш, направи го достойно’; ‘Ще правя каквото трябва, пък да става каквото ще.’

Много песни, малко кампания, но и доста real politik

‘Какво е отношението ви с Бойко Борисов, бяхте приятели, а и едни проценти се споменават.’ Феновете не са безкритични, задават въпроси, опитват се да разберат. За процентите не чуват пояснения, за приятелството – няколко, вярно, имало го е, но е в миналото…

В настоящето, и съвсем сериозно, Слави Трифонов обяви новата си любов – президента Радев. Пак генерал, и с най-високия рейтинг, и говори като гражданите, а и достоен – според портрета на Слави. Гражданите може да са ‘решаващият глас’, но това никак не пречи на политиците да си правят сметки на техен гръб. С фрагментирания бъдещ парламент, махалото на мандата може да премине от ГЕРБ през БСП и да достигне до трета политическа партия. А коя ще е тази трета партия, президентът, според Конституцията, може сам да избере. ДПС не държи да подкрепи Р.Радев за втори мандат, а С. Трифонов оставя гостроприемно открехната вратата. Та покрай песните алъш-веришът си върви: ти на мен – евентуалния трети мандат за съставяне на правителство, аз на теб – подкрепа на президентските избори.

Откраднатият смисъл и празният символ

Светла Енчева[i] си е направила труда да изчисли, че програмата на ГЕРБ употребява 71 път думата ‘приоритет’, гарнирана със ‘стратегичски’, ‘ключов’ и ‘върхов’. Нещо, което се повтаря 71 пъти, не може да бъде нито приоритет, нито ключово, още по-малко стратегическо и съвсем пък не върховно. Феновете на Слави са сред отвратените от това открадване на съдържанието от думите, от търкалянето на фрази без смисъл, от политика без посока.

Спойката е отвращението от управляващите, убеждението, че корупция, арогантност и безнаканост не трябва повече да се търпят. Оттук нататък портретът на електората на Слави Трифонов става пъстър: български бизнесмен иска от Слави най-сетне да въведе електронно правителство; друг участник иска Истината; дама от малък град има съвсем конкретно предложение – шом България бъде осъдена, да не плашаме всички ние, а виновният служител.

Как да се обедини разнообразие от очаквания, нагласи, искания? Слави Трифонов приложи стратегията на ‘празния символ’. Той не е я изобретил – първи на българската политическа сцена я въведе Симеон Сакскобурготски, който под предлог, че не говори български, не говореше или говореше неразбираемо, така че в привлекателния като форма и празен като съдържание образ комфортно да се обединят и десни, и леви, и монархисти, и републиканци. Слави – професионалистът на словото, избра той и хората му да не говорят през тази кампания. Некампания като кампания. Липсата казионното предизборно говорене е реализация на стратегията на празния символ – правиш силна заявка за пробив и промяна, но не я обговаряш, не я изпълваш с конкретно съдържание. Колкото по-празна от специфични обещавия е заявката, толкова по-отворена е тя към всички избиратели с поканата всеки да сложи в нея каквото съдържание иска.

‘От години не гласуваме. Сега – за вас. Цялото ни поколение е заложило на вас.’ Това признание на дама от голям град резюмира силата на проекта Слави Трифонов – способността му да вкара в електоралното тяло пасивни заради омерзение от политическата класа граждани.

Въпросът е ще им върне ли Слави Трифонов откраднатия смисъл и загубената посока. Единственото сигурно е грандиозното шоу. Парадоксално, но съвсем в духа на politainment (entertainment politics), нямаше кампания, но ще има приключване на кампанията. Всички политици отчаяно се борят за народната любов тази седмица, само Слави ще я поиска с песен в ‘Има такъв концерт’ в Армеец.

 ‘Къде си вярна ти любов народна’. Ще разберем неделя вечер.


[i] Светла Енчева. Училището според предизборните програми: между казармения на;ионализъм и формирането на модерни личности.- Тоест, 27.03.21.

Anna Krasteva. Si la crise du corona virus n’existait pas, elle serait inventée par des leaders post-démocratiques

Le titre paraphrase Sartre et résume l’idée que les leaders post-démocratiques ont un besoin aussi profond et intime des crises comme l’antisémitisme des Juifs.

 « Une époque est souvent caractérisée par la domination d’une auto-interprétation de sa relation avec le changement historique » (Schulz 2017, p.9). Si le XXe siècle a fini avec un discours radical d’anti-crise – ‘la ‘fin de l’histoire’, le XXIe s. a remplacé l’optimisme de F.Fukuyama par l’’état de crise’ de Z.Bauman. Bien avant la pandémie, le sol était préparé et la crise était devenue la métaphore de la société contemporaine.

La société de la crise change aussi l’idée de crise. Je définis la crise post-démocratique (Krasteva 2019) comme un nouveau type de crise dont le triangle conceptuel renvoie à la post-démocratie, le méga leadership et la post-vérité. Elle est liquéfiée, les frontières entre avant, pendant et après de la crise se fondent. Elle est aussi de-ontologisée, de plus en plus autonomiséе par rapport à la réalité sociale et politique et de plus en plus modelée par le volontarisme post-démocratique.

Krasteva A. (2021) Si la crise du corona virus n’existait pas, elle serait inventée par des leaders post-démocratiques. in : Kuriyama. Sh et al, (eds)Covid-19. Tour du monde. Paris, Editions Manucius, 126-128.

La crise migratoire illustre la distinction entre crise classique et crise post-démocratique. La première est liée à l’augmentation sans précédent des flux et à l’incapacité des institutions nationales et européennes à gérer la crise. Ce qui est intéressant pour notre analyse est le second type de crise qui s’approfondit quand la pression migratoire diminue, mais les discours populistes se multiplient. Le leadership post-démocratique n’est nullement gêné par le décalage avec la factualité, sa performativité est redoutable – il réussit à remodeler le corps politique: p.ex., les immigrés en Bulgarie sont moins de 2% de la population, mais l’opinion publique est convaincue qu’ils sont 11%. Ce corps imaginaire de la nation – huit fois plus interculturel que le corps réel –  est plus puissant politiquement car préfigurant le corps électoral.

Certains leaders ont essayé de modeler la pandémie comme la crise migratoire avec ignorance arrogante de la réalité : Bolsonaro l’a appelé ‘petite grippe’ et a licencié ses ministres de la santé qui n’ont pas partagé son diagnostic, Lukashenko a proposé sa recette originale pour combattre la maladie ‘vodka, sauna et tracteur’. Pour l’honneur de la pandémie, il fait souligner qu’elle est plus résistante au leadership populiste. Si les enjeux de la crise migratoire sont les identités, plus élastiques et malléables, l’enjeu de la pandémie est la vie. Et la vie est binaire : elle est ou elle n’est pas.

La pandémie est une telle chance pour les leaders – fans des crises – qu’ils ne vont en aucun cas la rater. Elle est mobilisée pour deux percées. La première est la surveillance digitale – le mix de drones, apps, reconnaissance faciale, etc., qui a fait des pas géants avec la complicité des publics réticents jusqu’à récemment. La crise de la pandémie va s’atténuer, la surveillance digitale ne va que se renforcer : ‘After all, it is much easier to deploy solutionist tech to influence individual behaviour than it is to ask difficult political questions about the root causes of these crises’ (Morozov 2020[1])

La seconde percée est le seuil crucial dans l’histoire de la surveillance que Yuval Noah Harrari definit comme “dramatic transition from “over the skin” to “under the skin” surveillance”.[2]

Le leadership post-démocratique a apprivoisé la pandémie dans son projet de société de crise, du passage de crises ad hoc vers crise permanente, de management vers éternisation des crises.

C’est le tour des citoyens de s’engager dans la bataille des interprétations et usages techno-politiques de la pandémie.


[1] https://www.theguardian.com/commentisfree/2020/apr/15/tech-coronavirus-surveilance-state-digital-disrupt

[2] https://www.ft.com/content/19d90308-6858-11ea-a3c9-1fe6fedcca75

Anna Krasteva ‘From refugee crises to labour migration and back? Lessons for migration policies in the Western Balkans’. Video

Key note of Anna Krasteva at the ICMP’ 9th Prague Process webinar, 17 December 2020.

https://www.pragueprocess.eu/en/migration-observatory/publications/document?id=278

The paper aims at analysing the contrasting migration profile of a region torn between the urgency of refugee management and legacy of forced migrations, from one side, and the economic, social and policy need to prioritize labor migrations as a tool for national and regional development, from another side. It is structured in three parts.

Multiplication and differentiation of refugee & migration crises

The last three decades have been marked by diverse refugee crises – the forced displacements during the pre-Dayton wars & conflicts that transformed the WB into an European ‘migration champion’ (the biggest forced migration flows after SWW); the Balkan refugee road during the Syrian migration crisis; recent new wave in some countries, BH being emblematic for both the first and third wave. The paper will compare the refugee crises in social (origin, profile and size of the flows) and policy terms (crisis management). Three policy perspectives are relevant for the analysis: national, regional and European.

The multiplication of migration crises could take different forms. The paper will examine the applicability to the WB of the author’s differentiation between ‘factual’ and ‘post-democratic migration crisis’ and of the idea that ‘If the migration crisis did not exist, it would have been invented by populist leaders’.

‘Engage. Enable. Empower’ – the new policy prioritization of labor migrations

Regional labor mobility, emigration, (virtual) return, immigration illustrate the large bouquet of labor migrations mobilised in the double aim of soft connectivity of the post-conflict region and of the socio-economic development of the WB countries. The migration & development nexus is the policy innovation of the last decade crystalized in new legislation, institutionalization, policy documents and (good) practices. The Albanian ‘3E approach’ – Engage, Enable, Empower – expresses the positive pathos of the new policy mainstream. The paper will scrutinize the capacity of labor migration policy to change the profile of a region marked by forced displacements and refugee waves.

Policy recommendations inspired by the new Pact on Migration and Asylum.

The new Pact is a fully fledge policy document with innovative ideas such as ‘flexible solidarity’ and comprehensive approach encompassing migration and integration, security and borders, cooperation with neighbouring and partnership countries. The Pact was adopted by the EC last September. The policy recommendations aim to outline paths for improvement of migration & integration policies in WB in the light of the new policy priorities and agenda.

Anna Krasteva ‘Can labor migration be the policy mainstream in times of various refugee crises? Lessons for migration policies in the Western Balkans’ at ICMPD & Prague Process Webinar

The paper aims at analysing the contrasting migration profile of a region torn between the urgency of refugee management and legacy of forced migrations, from one side, and the economic, social and policy need to prioritize labor migrations as a tool for national and regional development, from another side. It is structured in three parts.

Multiplication and differentiation of refugee & migration crises

The last three decades have been marked by diverse refugee crises – the forced displacements during the pre-Dayton wars & conflicts that transformed the WB into an European ‘migration champion’ (the biggest forced migration flows after SWW); the Balkan refugee road during the Syrian migration crisis; recent new wave in some countries, BH being emblematic for both the first and third wave. The paper will compare the refugee crises in social (origin, profile and size of the flows) and policy terms (crisis management). Three policy perspectives are relevant for the analysis: national, regional and European.

The multiplication of migration crises could take different forms. The paper will examine the applicability to the WB of the author’s differentiation between ‘factual’ and ‘post-democratic migration crisis’ and of the idea that ‘If the migration crisis did not exist, it would have been invented by populist leaders’.

‘Engage. Enable. Empower’ – the new policy prioritization of labor migrations

Regional labor mobility, emigration, (virtual) return, immigration illustrate the large bouquet of labor migrations mobilised in the double aim of soft connectivity of the post-conflict region and of the socio-economic development of the WB countries. The migration & development nexus is the policy innovation of the last decade crystalized in new legislation, institutionalization, policy documents and (good) practices. The Albanian ‘3E approach’ – Engage, Enable, Empower – expresses the positive pathos of the new policy mainstream. The paper will scrutinize the capacity of labor migration policy to change the profile of a region marked by forced displacements and refugee waves.

Policy recommendations inspired by the new Pact on Migration and Asylum.

The new Pact is a fully fledge policy document with innovative ideas such as ‘flexible solidarity’ and comprehensive approach encompassing migration and integration, security and borders, cooperation with neighbouring and partnership countries. The Pact was adopted by the EC last September. The policy recommendations aim to outline paths for improvement of migration & integration policies in WB in the light of the new policy priorities and agenda.

Please register to the webinar through following the linkhttps://us02web.zoom.us/webinar/register/WN_CgjSKvYlR9abzQY-xNsDqQ. You will receive the link to the webinar room, as soon as your registration is approved.

Анна Кръстева. Бежанско-миграционните изследвания в България: пионерски патос и гражданска солидарност

Мисия невъзможна – да се резюмират в страница размислите и идеите, които предизвиква хубавата идея за академичния бюлетин “Бежанците: днес и утре”. Ще ги резюмирам в четири послания: демократично, академично, гражданско, интеркултурно.

Демократичното послание. Миграцията у нас помни свежия и неподражаем вкус на прехода от затворено към отворено общество. Демокрацията ни се случи като свобода и мобилност: емиграцията на огромно множество български граждани, дишащи с пълни гърди възможността да работят, учат, пътуват по пъстрия свят; имиграцията на китайци, афганистанци, араби, не селекционирани от комунистическата държава, а привлечени от нови предизвикателства в трансформираща се икономика; бежанци, търсещи убежище от преследване и войни. България признава Женевската конвенция в първите години на демократичния преход (1993г.) и това е една от ярките стъпки на вписване на родината ни в солидарната и демократична международна общност. Немалобройните в началото бежанци са ярко доказателство за прехода на страната ни от държава, произвеждаща търсещи убежище от комунистическия режим, към държава, приемаща бежанци от недемократични и конфликтни  страни.

Академичното послание. Ако бежанско-миграционните изследвания у нас носят пионерски патос, за което свидетелства и проектът на ВКБООН и настоящият бюлетин, то е, защото са още в (почти) първа младост. В началото – академичното начало до голяма степен съвпада с демократичното начало – западни колеги най-искрено ни завиждаха: те работеха във високо развита теоретико-методологически изследователска среда, но ние имахме уникалния шанс да започнем да съграждаме нова академична общност – първа книга за имиграцията в България, първа книга за бежанците, първи докторски дисертации, последвани от лавина публикации, конференции,  дисертации, хабилитации. Пионерският патос на разораване на нови територии днес се поддържа от нарастващия брой млади изследователи със свежи идеи и иновативни методи. Много постигнахме, много повече предстои, но именно този безкраен хоризонт вдъхновява и мобилизира.

Гражданското послание. Ако социалните изследвания продължават да разсъждават върху (не)възможния баланс аналитично – нормативно,  бежанско-миграционните изследвания са постигнали отговорната хармония на висока аналитичност и висока нормативност. Тази нормативност е в множеество посоки, ще откроя две. Тя знае какво е добро общество, а то е отворено, включващо, солидарно, правозащитно; обосновава го и с философия, и с терен, и с ангажираност за  неговото постигане. Тя цели не просто да изследва, а и да овласти, да разгърне субектното в своя обект.

Интеркултурното послание. Като политолог трябва анализирам лидери, партии, кризи, всичко това ми позволява още повече да ценя невероятния шанс на всички нас като миграционни изследователи да ‘обичаме’ предмета си, убедено и всеотдайно да практикуваме най-съвременните методи на съ-производство на знание, в което  заедно, в диалог и взаимодействие градим разбиране. По време на миграционната криза студенти, докторанти и преподаватели заедно с деца бежанци играехме, спортувахме, разглеждахме с любопитство панаира на книгата, общувахме – съкровени преживявания, невероятното усещане да градиш интеркултурна общност.

Не само ярки анализи, но и вдъхновяваща бежанско-миграционна изследователска-правозащитна-институционална общност, която всички – млади и млади по дух – заедно да градим: това усилие ще бъде бъде стимулирано и подкрепяно от новия бюлетин ‘Бежанците днес и утре’. На добър час!

Anna Krasteva. Voice, not Exit. Portraits of Protesters. In: OpenDemocracy

Who are the Bulgarian citizens in the streets, aspiring to reconquer a state captured by post-democratic elites?

Hot political summer in Bulgaria – for more than a month thousands angry citizens have invaded streets and squares in Sofia and the big cities claiming ‘resignation’ and ‘prison.’ Summer 2020 has innovated civic activism in two fundamental ways:

  • These are the first mass protests which are not anti-communist. They are the fourth wave of big mobilizations. Hundreds of thousands gathered in the streets in 1989 for claiming and celebrating the end of communism by building both the democratic agora and the new post-communist citizen. The collapse of the economy, the hyperinflation and the failure of the socialist government to manage the crisis provoked the second wave of mass protests in 1997, which led to the triumph of the Union of Democratic Forces. The nomination of an oligarch for director of the National Agency for National Security triggered the third wave of huge street protests in 2013. The nomination lasted a day, but the protests against the coalition government led by the Bulgarian Socialist Party were active almost one year. 2020 is the first protest against the post-communist state capture.
  • A new generation of civic activists entered the contestatory agora.

Who are these mobilized citizens? The article draws their portraits though their claims, values, visions, passions.

https://www.opendemocracy.net/en/can-europe-make-it/voice-not-exit-portraits-protesters/

As most mass protests, the street demonstrations in Bulgaria are multifaceted. Various political figures try to profit from the enormous civic energy – some are legitimate opposition leaders such as Hristo Ivanov, leader of the liberal coalition ‘Democratic Bulgaria!’; others are entirely illegitimate such as the shadow businessmen Vassil Bojkov, in self-exile in Dubai as he’s facing numerous charges; the colorful “Poison Trio” self-proclaimed as leaders of the protests. This article is not devoted to them, but to the new face of citizenry emerging in the protest agora – young and very young citizens, mobilized, determined, committed and engaged.

03_Photo_Nikola_We don't want you

These young protesters are the real novelty, the new civic capital, the ascending citizenship.

The portraits are not sociologically representative, they are protest representative. First, because the political class and the whole society realizes for the first time their existence, potential and strength. Second, because they are the great civic and political innovation of the protests 2020. Third, because whatever the result of the protests is, the society will never be the same. These young protestors stand with their names, claims and faces. The Policy and Citizens Observatory  launched a platform ‘Voices of protest  for allowing them to speak with their own voices – most quotations in the article are from their statements, as well as from the informal meetings of the author, protester herself.

02_Photo_Magdalena_No GERB,No BCP, Change!

Contestatory citizens v post-democratic elites

Two types of political temporality define the claims: immediate and strategic. The immediate protest agenda is unambiguous and categorical: resignation of the Prime Minister and Prosecutor General. The protest rhetoric is affective and resignation rhymes with ‘shame’, ‘tribunal’, and ‘prison’. Young, but insightful and visionary, the protesters conspicuously set up the strategy for a new social contract and define it in three perspectives:

  • Transformation, not only resignation. ‘Systemic change, not replacement”, claims Stefanie, 21, student in London. The ‘governance should be radically changed’, emphasizes Yoanna, 19, student from the town of Dupnitza. Gergana, 19, another student from Dupnitza protests against the oligarchy, Kaloian, 20, student in journalism) – for the eradication of the interrelations and interdependency between governmental circles and organized crime. Phillip, 20, student in Philosophy, summarizes the ‘total’ protest for radical transformation: “against the violation of law, against the authoritarian, pseudo-democratic power linked to mafia, against the politicization of all spheres of life, against the status quo and against the conformity with the status quo, which states ‘everyone is a bad guy, what to do’.“
  • No accountability without justice and rule of law. Even before Ivan Geshev assumed the function of Prosecutor General (PG) he chocked the public opinion by his aggressive ignorance of fundamental principles of the rule of law: he named & blamed as ‘extremists’ the defenders of separation of powers. The PG is the second crucial target of the protest. The protest goes beyond the mere resignation and claims a fundamental reform – a Great National Assembly for amending the Constitution in terms of judiciary: the PG is the only figure who is accountable ‘just to God’, according to Ivan Geshev himself. The reform of the judiciary should even precede the political transformation: Ani, 23, TV editor, highlights: “It doesn’t matter who rules if there is no independent prosecutor’s office to work for the rights of the people, not the oligarchs and the mafia.”
  • Not a captured protest, but a political alternative. Young and without experience, yet the protesters are politically perspicuous and firmly oppose attempts by politicians to instrumentalize and privatize their civic energy: We do not want GERB. We do not want BSP. We want change! CHANGE! (Magdalena, 20, art student); “BSP, MRF, Bozhkov, Slavi, Maya, Tsvetanov, Do not try to ride us! We do not want you either! We want the protest to end with an ALTERNATIVE” (Nikola, 17, high school student). Protesters are well informed citizens and make a clear distinction between institution and the person who embody the function, e.g. they defend the institution of the President, but oppose the ambitions of the Mr. Rumen Radev to profit of the civic discontent: “The protest is in support of the INSTITUTION of the President and against the trampling of the principle of separation of powers. But for me, Mr. Radev is no different from our current rulers and I do not want to become pawns in his political strategy.” (Dafina)

Post-democratic elites[1] capture the state and empty the democratic institutions; protesters aspire to revitalize and re-found the democracy.

To lull or anger the protest

or how with our money the government wants to turn

empowered citizens into the socially weak individuals

The elite is totally lost in translation. The protest is political, the government reads it as social. “GERB is shocked how people do not protest demanding more money or because we are hungry. We are in the squares in search of justice and the rule of law and the public interest” (Dimitur, 24, graphic designer). The protest demands resignations, the government responds with social benefits – e.g. small increase of pensions. This rather inadequate response to predominantly youth protest is suggested by the nationalist parties in the coalition government. Some far-right parties (Ataka) have the tradition to organize their campaigns as ‘Orthodox solidarity” by distributing small grants. In the same vein the government is proposing a golden rain of public money. Is this treatment of strong citizens as weak individuals more naive than short-sighted or vice versa? Will pouring public money put them to sleep or make the protesters even angrier? The answer is in the square.

Voice, not Exit

I want to live & work in Bulgaria – the favorite slogan of Gergana (Dupnitza) and Stefanie (London) – summarizes the credo of this new generation. They are mobile, activist, European. Several of them study abroad, organize and participate in protests in numerous European capitals or in Bulgarian cities during holidays. They can choose and do choose where to study and work, but opt for Voice, not for Exit. They prefer not a personal escape, but a political transformation: “Stay in Bulgaria, because it needs change and development” (Yoanna); “I want to live in Bulgaria, but not in a system that lies and pillage.” (Ani). “Do not lose hope; the current momentum has huge potential… Bulgaria has all the necessary potential to be a true democratic European country, we just need to overcome the obstacles along the way and then we can finally all live at home”, optimistically anticipates Stefanie, 21, who still lives in the UK.

‘E-vote’ is rather unexpected, yet logical claim of protesters who are determined to participate in national politics whatever their place of residence and who claim e-government, transparency and accountability: “I claim e-vote in order for more people to get involved and as far as possible to avoid buying votes in support of GERB” (Magdalena).

These worthy Bulgarian Europeans are a huge capital. If a reformed Bulgaria one day succeeds in attracting these mobile educated young Bulgarians to remain or to come back, this would be a promising sign that the state has freed itself from the mafia and corruption and returned to the citizens and meritocratic rule.

04_Photo_Protest in London

 Creative v radicalized

“Let the ‘millennials’ go to the protest and see what happens – they are extremely creative” (Ani). Indeed, performances, art, humor aesthetize the protest transforming it into a carnivalesque happening: protesters play the PM and PG as prisoners in a cage, surrounded by a „construction worker“, a „nurse“ and other personages of the people; the statue of Sofia holds a poster ‘Resignation’ as part of the #Resignation street art initiative; software engineers build a mockup of the ‘palace’ of the political leader that ignited the protest.

“We, the young protesters, are creative and reflexive” (Magadena). This is one face of protesters. The other one is radicalized – protesters set up tents in squares, block crossroads and highways, hinder traffic.

The radicals are more angry, as well as more politically and media-wise visible; the creative ones are more cheerful, artistic and optimistic. Interestingly, they are often the same persons in two figures and two modalities of the protest.

The radicals are criticized for perturbing the everyday life of numerous citizens; the creative ones that they deviate the protest from its ‘serious’ political aims.

I read the aesthetisation of protests positively, as a way for building creative citizenship. From Luc Boltanski and Ev Chiapelo we know that after 1968 political critique takes two paths: social, when it aims at transforming power relations, and artistic, when it aims to transform individuals in terms of authenticity and creativity. Young protesters share the utopian project of uniting political transformation with creative citizenship.

Heralds of hope

or how to bring future in the political temporality

During the protest summer I’m reading ‘Time asylum’ – the new novel of the great Bulgarian author Georgi Gospodinov: “At that time there was still an inviolable stock of the future … A decade later this stock was gone, only its bottom shone glazed against us … From there somewhere something happened with time, something turned, clicked, fluttered, looped and stopped.”

Protesters bring future in the political temporality blocked by anti-reformist post-democratic elites in four fundamental ways:

  • Radical rejection of the false ‘heroes’ of the failed post-communist transition: “For our generation, the images of the mutterer, the oligarch and the corrupt politician are not romantic. They provoke disgust or laughter” (Dimitar).
  • Formation of a new generation of contestatory citizens: “These protests are the beginning of a new generation of Bulgarian citizens, more responsible, more vigilant, more critical” (Kamen, 21); “ We are the alternative – voting, protesting, fighting in all democratic ways” (Dafina, 22, law student)
  • Building a political culture of activism for making the elites accountable: “Civic engagement and social activity, no matter who is in power! Today’s protests should not be the end of a struggle, but the beginning of a more awaken society” (Ani); “The alternative is a process – it will not be built from today to tomorrow and we who are on the square must be ready to work and fight for it every day, everyone in their field and according to their values… until the change!” (Dafina).
  • Defining the political temporality not as a continuation of the post-democratic status quo, but as future and change: “I want a future in Bulgaria” (Ani); “It’s time for change!” (Bojidar).

The political outcome of the protests is unclear, with those in power not willing to give up the power. However, the protests have already won in a civic sense “After the resignation I know that there will be a major, gigantic change – the Bulgarian citizen will have the confidence that s/he has a voice and the power to change” (P.Ivanova, 30, teacher).

Protesting citizens are the antidote to post-democracy. Civic mobilizations are the immune system of democracy.

01_Photo_Ani Borissova_I want a future in Bg

[1] Krasteva A. Post-democracy: there’s plenty familiar about what is happening in Bulgaria. In: OpenDemocracy,

https://www.opendemocracy.net/en/can-europe-make-it/bulgaria-post-communism-post-democracy/

Проф. Анна Кръстева: Властта е тотално покварена и самозбравила се.

“Това е голямото предизвикателство на днешните протести. Че властта покварява абсолютно, го виждаме след 10-годишно управление. Няма да ни стигне вашето дълго предаване да изброяваме – 700 милиона, които само един министър е спестил на нас, гражданите, само от един бизнесмен. Представете си за какви милиарди става въпрос. Това е една тотално самозабравила се и покварена власт.”

Това заяви проф. Анна Кръстева, преподавател по политически науки в НБУ и създател на мозъчния тръст „Политическа и гражданска обсерватория: дигитализация, миграция, климат“, в независимото предаване „По острието с Калоян Константинов“.

ClubZ: 

https://clubz.bg/102227-prof_anna_krysteva_vlastta_e_totalno_pokvarena_i_samozabravila_se

OffNews:

https://m.offnews.bg/news/Interviu_66/Prof-Anna-Krasteva-Vlastta-e-totalno-pokvarena-i-samozabravila-se_734090.html

„Най-негативният аспект не е, че политиците са тотално покварени, а че широки слоеве от българското гражданство смятат, че няма алтернатива, че политика значи кражба. Те търсят някакви лица, но не ги намират, защото не гледат в правилната посока. Убедена съм, че има честни и интелигентни хора, които са готови да влязат в политиката или вече са там, но те не са отговорът. Системата на тази тотално покварена власт, която вече е неразличима от мафията, е много мощна. За да започне да се разгражда системата, са нужни не 1-2 честни лица, а 2 основни неща. Първо, гражданите да повярват, че политика е възможно да означава служене на обществения интерес, а не на личния интерес в чекмедже и на частния лобизъм. Второ, че гражданите на площада правят магии. Тотално оглушалите политици започват да чуват, а широко затворените очи да се отварят. Когато гражданите крещят на площада, тогава нашият премиер започва да чува. Гражданите не могат нонстоп да са по улиците, но у нас за момента те са единственият коректив. По света има и друг дори по-важен – работеща съдебна система“, допълни проф. Кръстева.

Според нея не е вярно, че протестиращите не знаят какво искат или работят в чужд интерес. Напротив, те имат 2 искания: смяна на политическата власт и оставка на главния прокурор. Абсолютната власт ще престане да корумпира, когато гражданите започнат да налагат непрестанен контрол върху нея.

„Преди 10 г. ГЕРБ дойде на власт с 2 каузи. Първата е в името им – Граждани за европейско развитие на България. Кои са днес гражданите, които отстояват достойно национално и европейско настояще и бъдеще на България? Мобилизираните партийни членове по улиците и платените коментатори с техните опорни точки? Или младите хора с едни оригинални, макар и несръчни понякога плакати? Втората бе обещанието за край на корупцията. Днес ГЕРБ ще си отиде безславно с провал на това обещание, което си има нови лица. Една девойка на протеста заяви: „Аз съм честна, неосъждана, интелигентна – търся подобно правителство“. Истинските елити вече не са на върха, а са гражданите и не могат да намерят политици на тяхното ниво. Ние сме интелигентни, а вие сте прости – затова не се разбираме“, коментира политоложката.

Проф. Кръстева изтъкна, че в това отношение България се движи в крак със световните процеси, където младите са поели инициативата за промяна. Те вече не се интересуват от „ретроградния дневен ред“ с неговите дискурси за комунизъм и антикомунизъм.

Те са разпознали истинската опасност на XXI век, на чийто фон всичко останало е маловажно – климатичните промени:

„Кой оглави лидерството? Едно момиче, което започна да седи само с плакат пред шведския парламент. Оставяйки настрана помията, която се излива върху нея, тя вдъхнови милиони по света за борба с климатичните промени. ЕП също постави като свой ключов приоритет борбата с климатичните промени. Парадокс е, че Европа си постави достойната цел да бъде първият в света климатично неутрален континент, да е водещ в борбата, но без да иззема лидерството от младите. Това, което мобилизира младите на няколко пъти, не са мощните програми на ЕС, а словата на едно момиченце, което е лидер. Да, противоречив, но лидер.“

Сред големите проблеми на съвременната политика е популизмът, който доминира не само у нас, но и в Европа и САЩ. Професор Кръстева изброи причините, даващи подем на популизма:

„На първо място, това е реалното опасение на широки маси от населението на развитите страни от глобализацията. Иска се връщане на националния суверенитет, на по-голяма икономическа сигурност – да се привлича бизнесът в техните страни, а не да се изнася в чужбина. Както САЩ изнася в Азия например. Вторият корен на популизма е известна деидеологизация на политиката. Десетилетия политиката беше структурирана около либерализъм, консерватизъм, социалдемокрация и други традиционни направления, които правеха лесен избора на гласуващите. През последните години идеологиите започват да намаляват като въздействие и започва да се засилва ролята на идентичностите.

Националният популизъм предлага най-силната форма на идентичност. И сега, ако отидете на площадите, се вее българското знаме. Хора с най-различни възгледи веят българското знаме. Националната идентичност е една от формите, които дават тласък на популизма. Двете ключови политически трансформации след Втората световна война са: крайнодесните популисти и зелените. И едните, и другите разбиха партийните системи на редица държави, но и двете предлагат силни политически идентичности – национална и екологична. Трето, това е новият тип лидерство – мегалидерите. Мегалидерите задават посоката на света, те искат директно да общуват с гражданите си.

Четвърто, всички кризи вкарват огромно гориво на популизма. Миграционната е любимата криза на всички популисти. Ако тя не съществуваше, щеше да бъде създадена от популисткото лидерство. Миграционната криза има 2 лица – реалната криза и изкуствената. Когато през 2015 г. се зададе безпрецедентен поток бежанци към Европа, липсваше административен капацитет да се справим с тях. Кризата отмина, но дискурсът остана. Ще дам пример отпреди 2 г. някъде. Тогава беше спокойно лято, без протести, без натиск по границите. Тогава Ангел Джамбазки написа отворено писмо до Столичната община, че София е залята от мигранти, които ходят и плашат хората. Парадоксът бе, че неговият собствен лидер – Каракачанов – трябваше да го опровергае, че центровете са под 10% пълни. Това е пример за създаване на миграционен дискурс, когато няма криза. Този дискурс е изключително мощен, защото ако аз, вие и други информирани лица знаем истината, то други граждани оставят реалността да бъде пакетирана в удобна за политиците опаковка.

Политическото тяло на нацията има 2 измерения – демографските характеристики и политическия образ. Според конкретни демографски данни в България има под 2% миграция. Когато питат гражданите в изследвания обаче, те казват 11%. Това въобразено национално тяло става реално, защото хора, които мислят, че у нас мигрантите са 11% – не гласуват за политиците, които им казват, че всъщност са 2%, а гласуват за онези, които ги лъжат, че са 11%.“

Проф. Кръстева обясни, че същите политици, които са използвали миграционната криза, се опитали да употребят и пандемията. COVID-19 обаче се оказал далеч по-устойчив на опитите да бъде впрегнат за користни цели: „Вече не чуваме призиви за пиене на белина. Борис Джонсън също в началото беше „против“ маските и „за“ стадния имунитет. Изстрада върху себе си коронавируса и вече няма човек, който може да го убеди, че няма пандемия.“

„Пандемията ще разкара политическите клоуни от туитър и ще докара отговорните политици и експертите“, твърди тя и даде пример с победата на Антъни Фаучи – един от водещите имунолози и лекари в САЩ – над Доналд Тръмп по отношение на мерките срещу COVID-19.

В България обаче ген. Мутафчийски е изгубил битката с Борисов, тъй като рейтингът му станал твърде висок. На въпроса от водещия дали Мутафчийски не е бил дискредитиран нарочно при интервюто си с Миролюба Бенатова, където той още в началото заявява, че знае, че ще бъде злепоставен и не е искал да говори, проф. Кръстева отвърна:

„Неговият висок рейтинг се дължи на 2 причини. Първо, в ситуация на криза българите имахме нужда от експертно знание и авторитет, който да ни превежда какво казват науката и медицината. Лицето, което синтезираше това, беше Мутафчийски. Второ, генералът беше събирателен образ на политика, ориентиран към управление на кризата. Едно от скандалните развития днес е, че политиците до такава степен са се вкопчили в политическото си оцеляване, че напълно загърбиха управлението на кризата. Отиващият си политически елит употребява скандално медицинските авторитети – хвърля ги на сцената и ги кара да се бият помежду си. Няколко пъти премиерът, вместо да ни даде отговор на въпросите, които ни интересуват, вика лекарите да се карат помежду си. Няма защо да превръщаме в клоуни високообразовани и авторитетни медици, да ги принизяваме до политици. Мутафчийски стана публична жертва на популистката атмосфера, силно подсилена от медийната среда, която изключително много иска да персонифицира, независимо че той си имаше цял щаб.“