Sponsored Post Learn from the experts: Create a successful blog with our brand new courseThe WordPress.com Blog

WordPress.com is excited to announce our newest offering: a course just for beginning bloggers where you’ll learn everything you need to know about blogging from the most trusted experts in the industry. We have helped millions of blogs get up and running, we know what works, and we want you to to know everything we know. This course provides all the fundamental skills and inspiration you need to get your blog started, an interactive community forum, and content updated annually.

Anna Krasteva ‘Can labor migration be the policy mainstream in times of various refugee crises? Lessons for migration policies in the Western Balkans’ at ICMPD & Prague Process Webinar

The paper aims at analysing the contrasting migration profile of a region torn between the urgency of refugee management and legacy of forced migrations, from one side, and the economic, social and policy need to prioritize labor migrations as a tool for national and regional development, from another side. It is structured in three parts.

Multiplication and differentiation of refugee & migration crises

The last three decades have been marked by diverse refugee crises – the forced displacements during the pre-Dayton wars & conflicts that transformed the WB into an European ‘migration champion’ (the biggest forced migration flows after SWW); the Balkan refugee road during the Syrian migration crisis; recent new wave in some countries, BH being emblematic for both the first and third wave. The paper will compare the refugee crises in social (origin, profile and size of the flows) and policy terms (crisis management). Three policy perspectives are relevant for the analysis: national, regional and European.

The multiplication of migration crises could take different forms. The paper will examine the applicability to the WB of the author’s differentiation between ‘factual’ and ‘post-democratic migration crisis’ and of the idea that ‘If the migration crisis did not exist, it would have been invented by populist leaders’.

‘Engage. Enable. Empower’ – the new policy prioritization of labor migrations

Regional labor mobility, emigration, (virtual) return, immigration illustrate the large bouquet of labor migrations mobilised in the double aim of soft connectivity of the post-conflict region and of the socio-economic development of the WB countries. The migration & development nexus is the policy innovation of the last decade crystalized in new legislation, institutionalization, policy documents and (good) practices. The Albanian ‘3E approach’ – Engage, Enable, Empower – expresses the positive pathos of the new policy mainstream. The paper will scrutinize the capacity of labor migration policy to change the profile of a region marked by forced displacements and refugee waves.

Policy recommendations inspired by the new Pact on Migration and Asylum.

The new Pact is a fully fledge policy document with innovative ideas such as ‘flexible solidarity’ and comprehensive approach encompassing migration and integration, security and borders, cooperation with neighbouring and partnership countries. The Pact was adopted by the EC last September. The policy recommendations aim to outline paths for improvement of migration & integration policies in WB in the light of the new policy priorities and agenda.

Please register to the webinar through following the linkhttps://us02web.zoom.us/webinar/register/WN_CgjSKvYlR9abzQY-xNsDqQ. You will receive the link to the webinar room, as soon as your registration is approved.

Анна Кръстева. Бежанско-миграционните изследвания в България: пионерски патос и гражданска солидарност

Мисия невъзможна – да се резюмират в страница размислите и идеите, които предизвиква хубавата идея за академичния бюлетин “Бежанците: днес и утре”. Ще ги резюмирам в четири послания: демократично, академично, гражданско, интеркултурно.

Демократичното послание. Миграцията у нас помни свежия и неподражаем вкус на прехода от затворено към отворено общество. Демокрацията ни се случи като свобода и мобилност: емиграцията на огромно множество български граждани, дишащи с пълни гърди възможността да работят, учат, пътуват по пъстрия свят; имиграцията на китайци, афганистанци, араби, не селекционирани от комунистическата държава, а привлечени от нови предизвикателства в трансформираща се икономика; бежанци, търсещи убежище от преследване и войни. България признава Женевската конвенция в първите години на демократичния преход (1993г.) и това е една от ярките стъпки на вписване на родината ни в солидарната и демократична международна общност. Немалобройните в началото бежанци са ярко доказателство за прехода на страната ни от държава, произвеждаща търсещи убежище от комунистическия режим, към държава, приемаща бежанци от недемократични и конфликтни  страни.

Академичното послание. Ако бежанско-миграционните изследвания у нас носят пионерски патос, за което свидетелства и проектът на ВКБООН и настоящият бюлетин, то е, защото са още в (почти) първа младост. В началото – академичното начало до голяма степен съвпада с демократичното начало – западни колеги най-искрено ни завиждаха: те работеха във високо развита теоретико-методологически изследователска среда, но ние имахме уникалния шанс да започнем да съграждаме нова академична общност – първа книга за имиграцията в България, първа книга за бежанците, първи докторски дисертации, последвани от лавина публикации, конференции,  дисертации, хабилитации. Пионерският патос на разораване на нови територии днес се поддържа от нарастващия брой млади изследователи със свежи идеи и иновативни методи. Много постигнахме, много повече предстои, но именно този безкраен хоризонт вдъхновява и мобилизира.

Гражданското послание. Ако социалните изследвания продължават да разсъждават върху (не)възможния баланс аналитично – нормативно,  бежанско-миграционните изследвания са постигнали отговорната хармония на висока аналитичност и висока нормативност. Тази нормативност е в множеество посоки, ще откроя две. Тя знае какво е добро общество, а то е отворено, включващо, солидарно, правозащитно; обосновава го и с философия, и с терен, и с ангажираност за  неговото постигане. Тя цели не просто да изследва, а и да овласти, да разгърне субектното в своя обект.

Интеркултурното послание. Като политолог трябва анализирам лидери, партии, кризи, всичко това ми позволява още повече да ценя невероятния шанс на всички нас като миграционни изследователи да ‘обичаме’ предмета си, убедено и всеотдайно да практикуваме най-съвременните методи на съ-производство на знание, в което  заедно, в диалог и взаимодействие градим разбиране. По време на миграционната криза студенти, докторанти и преподаватели заедно с деца бежанци играехме, спортувахме, разглеждахме с любопитство панаира на книгата, общувахме – съкровени преживявания, невероятното усещане да градиш интеркултурна общност.

Не само ярки анализи, но и вдъхновяваща бежанско-миграционна изследователска-правозащитна-институционална общност, която всички – млади и млади по дух – заедно да градим: това усилие ще бъде бъде стимулирано и подкрепяно от новия бюлетин ‘Бежанците днес и утре’. На добър час!

Anna Krasteva. Voice, not Exit. Portraits of Protesters. In: OpenDemocracy

Who are the Bulgarian citizens in the streets, aspiring to reconquer a state captured by post-democratic elites?

Hot political summer in Bulgaria – for more than a month thousands angry citizens have invaded streets and squares in Sofia and the big cities claiming ‘resignation’ and ‘prison.’ Summer 2020 has innovated civic activism in two fundamental ways:

  • These are the first mass protests which are not anti-communist. They are the fourth wave of big mobilizations. Hundreds of thousands gathered in the streets in 1989 for claiming and celebrating the end of communism by building both the democratic agora and the new post-communist citizen. The collapse of the economy, the hyperinflation and the failure of the socialist government to manage the crisis provoked the second wave of mass protests in 1997, which led to the triumph of the Union of Democratic Forces. The nomination of an oligarch for director of the National Agency for National Security triggered the third wave of huge street protests in 2013. The nomination lasted a day, but the protests against the coalition government led by the Bulgarian Socialist Party were active almost one year. 2020 is the first protest against the post-communist state capture.
  • A new generation of civic activists entered the contestatory agora.

Who are these mobilized citizens? The article draws their portraits though their claims, values, visions, passions.

https://www.opendemocracy.net/en/can-europe-make-it/voice-not-exit-portraits-protesters/

As most mass protests, the street demonstrations in Bulgaria are multifaceted. Various political figures try to profit from the enormous civic energy – some are legitimate opposition leaders such as Hristo Ivanov, leader of the liberal coalition ‘Democratic Bulgaria!’; others are entirely illegitimate such as the shadow businessmen Vassil Bojkov, in self-exile in Dubai as he’s facing numerous charges; the colorful “Poison Trio” self-proclaimed as leaders of the protests. This article is not devoted to them, but to the new face of citizenry emerging in the protest agora – young and very young citizens, mobilized, determined, committed and engaged.

03_Photo_Nikola_We don't want you

These young protesters are the real novelty, the new civic capital, the ascending citizenship.

The portraits are not sociologically representative, they are protest representative. First, because the political class and the whole society realizes for the first time their existence, potential and strength. Second, because they are the great civic and political innovation of the protests 2020. Third, because whatever the result of the protests is, the society will never be the same. These young protestors stand with their names, claims and faces. The Policy and Citizens Observatory  launched a platform ‘Voices of protest  for allowing them to speak with their own voices – most quotations in the article are from their statements, as well as from the informal meetings of the author, protester herself.

02_Photo_Magdalena_No GERB,No BCP, Change!

Contestatory citizens v post-democratic elites

Two types of political temporality define the claims: immediate and strategic. The immediate protest agenda is unambiguous and categorical: resignation of the Prime Minister and Prosecutor General. The protest rhetoric is affective and resignation rhymes with ‘shame’, ‘tribunal’, and ‘prison’. Young, but insightful and visionary, the protesters conspicuously set up the strategy for a new social contract and define it in three perspectives:

  • Transformation, not only resignation. ‘Systemic change, not replacement”, claims Stefanie, 21, student in London. The ‘governance should be radically changed’, emphasizes Yoanna, 19, student from the town of Dupnitza. Gergana, 19, another student from Dupnitza protests against the oligarchy, Kaloian, 20, student in journalism) – for the eradication of the interrelations and interdependency between governmental circles and organized crime. Phillip, 20, student in Philosophy, summarizes the ‘total’ protest for radical transformation: “against the violation of law, against the authoritarian, pseudo-democratic power linked to mafia, against the politicization of all spheres of life, against the status quo and against the conformity with the status quo, which states ‘everyone is a bad guy, what to do’.“
  • No accountability without justice and rule of law. Even before Ivan Geshev assumed the function of Prosecutor General (PG) he chocked the public opinion by his aggressive ignorance of fundamental principles of the rule of law: he named & blamed as ‘extremists’ the defenders of separation of powers. The PG is the second crucial target of the protest. The protest goes beyond the mere resignation and claims a fundamental reform – a Great National Assembly for amending the Constitution in terms of judiciary: the PG is the only figure who is accountable ‘just to God’, according to Ivan Geshev himself. The reform of the judiciary should even precede the political transformation: Ani, 23, TV editor, highlights: “It doesn’t matter who rules if there is no independent prosecutor’s office to work for the rights of the people, not the oligarchs and the mafia.”
  • Not a captured protest, but a political alternative. Young and without experience, yet the protesters are politically perspicuous and firmly oppose attempts by politicians to instrumentalize and privatize their civic energy: We do not want GERB. We do not want BSP. We want change! CHANGE! (Magdalena, 20, art student); “BSP, MRF, Bozhkov, Slavi, Maya, Tsvetanov, Do not try to ride us! We do not want you either! We want the protest to end with an ALTERNATIVE” (Nikola, 17, high school student). Protesters are well informed citizens and make a clear distinction between institution and the person who embody the function, e.g. they defend the institution of the President, but oppose the ambitions of the Mr. Rumen Radev to profit of the civic discontent: “The protest is in support of the INSTITUTION of the President and against the trampling of the principle of separation of powers. But for me, Mr. Radev is no different from our current rulers and I do not want to become pawns in his political strategy.” (Dafina)

Post-democratic elites[1] capture the state and empty the democratic institutions; protesters aspire to revitalize and re-found the democracy.

To lull or anger the protest

or how with our money the government wants to turn

empowered citizens into the socially weak individuals

The elite is totally lost in translation. The protest is political, the government reads it as social. “GERB is shocked how people do not protest demanding more money or because we are hungry. We are in the squares in search of justice and the rule of law and the public interest” (Dimitur, 24, graphic designer). The protest demands resignations, the government responds with social benefits – e.g. small increase of pensions. This rather inadequate response to predominantly youth protest is suggested by the nationalist parties in the coalition government. Some far-right parties (Ataka) have the tradition to organize their campaigns as ‘Orthodox solidarity” by distributing small grants. In the same vein the government is proposing a golden rain of public money. Is this treatment of strong citizens as weak individuals more naive than short-sighted or vice versa? Will pouring public money put them to sleep or make the protesters even angrier? The answer is in the square.

Voice, not Exit

I want to live & work in Bulgaria – the favorite slogan of Gergana (Dupnitza) and Stefanie (London) – summarizes the credo of this new generation. They are mobile, activist, European. Several of them study abroad, organize and participate in protests in numerous European capitals or in Bulgarian cities during holidays. They can choose and do choose where to study and work, but opt for Voice, not for Exit. They prefer not a personal escape, but a political transformation: “Stay in Bulgaria, because it needs change and development” (Yoanna); “I want to live in Bulgaria, but not in a system that lies and pillage.” (Ani). “Do not lose hope; the current momentum has huge potential… Bulgaria has all the necessary potential to be a true democratic European country, we just need to overcome the obstacles along the way and then we can finally all live at home”, optimistically anticipates Stefanie, 21, who still lives in the UK.

‘E-vote’ is rather unexpected, yet logical claim of protesters who are determined to participate in national politics whatever their place of residence and who claim e-government, transparency and accountability: “I claim e-vote in order for more people to get involved and as far as possible to avoid buying votes in support of GERB” (Magdalena).

These worthy Bulgarian Europeans are a huge capital. If a reformed Bulgaria one day succeeds in attracting these mobile educated young Bulgarians to remain or to come back, this would be a promising sign that the state has freed itself from the mafia and corruption and returned to the citizens and meritocratic rule.

04_Photo_Protest in London

 Creative v radicalized

“Let the ‘millennials’ go to the protest and see what happens – they are extremely creative” (Ani). Indeed, performances, art, humor aesthetize the protest transforming it into a carnivalesque happening: protesters play the PM and PG as prisoners in a cage, surrounded by a „construction worker“, a „nurse“ and other personages of the people; the statue of Sofia holds a poster ‘Resignation’ as part of the #Resignation street art initiative; software engineers build a mockup of the ‘palace’ of the political leader that ignited the protest.

“We, the young protesters, are creative and reflexive” (Magadena). This is one face of protesters. The other one is radicalized – protesters set up tents in squares, block crossroads and highways, hinder traffic.

The radicals are more angry, as well as more politically and media-wise visible; the creative ones are more cheerful, artistic and optimistic. Interestingly, they are often the same persons in two figures and two modalities of the protest.

The radicals are criticized for perturbing the everyday life of numerous citizens; the creative ones that they deviate the protest from its ‘serious’ political aims.

I read the aesthetisation of protests positively, as a way for building creative citizenship. From Luc Boltanski and Ev Chiapelo we know that after 1968 political critique takes two paths: social, when it aims at transforming power relations, and artistic, when it aims to transform individuals in terms of authenticity and creativity. Young protesters share the utopian project of uniting political transformation with creative citizenship.

Heralds of hope

or how to bring future in the political temporality

During the protest summer I’m reading ‘Time asylum’ – the new novel of the great Bulgarian author Georgi Gospodinov: “At that time there was still an inviolable stock of the future … A decade later this stock was gone, only its bottom shone glazed against us … From there somewhere something happened with time, something turned, clicked, fluttered, looped and stopped.”

Protesters bring future in the political temporality blocked by anti-reformist post-democratic elites in four fundamental ways:

  • Radical rejection of the false ‘heroes’ of the failed post-communist transition: “For our generation, the images of the mutterer, the oligarch and the corrupt politician are not romantic. They provoke disgust or laughter” (Dimitar).
  • Formation of a new generation of contestatory citizens: “These protests are the beginning of a new generation of Bulgarian citizens, more responsible, more vigilant, more critical” (Kamen, 21); “ We are the alternative – voting, protesting, fighting in all democratic ways” (Dafina, 22, law student)
  • Building a political culture of activism for making the elites accountable: “Civic engagement and social activity, no matter who is in power! Today’s protests should not be the end of a struggle, but the beginning of a more awaken society” (Ani); “The alternative is a process – it will not be built from today to tomorrow and we who are on the square must be ready to work and fight for it every day, everyone in their field and according to their values… until the change!” (Dafina).
  • Defining the political temporality not as a continuation of the post-democratic status quo, but as future and change: “I want a future in Bulgaria” (Ani); “It’s time for change!” (Bojidar).

The political outcome of the protests is unclear, with those in power not willing to give up the power. However, the protests have already won in a civic sense “After the resignation I know that there will be a major, gigantic change – the Bulgarian citizen will have the confidence that s/he has a voice and the power to change” (P.Ivanova, 30, teacher).

Protesting citizens are the antidote to post-democracy. Civic mobilizations are the immune system of democracy.

01_Photo_Ani Borissova_I want a future in Bg

[1] Krasteva A. Post-democracy: there’s plenty familiar about what is happening in Bulgaria. In: OpenDemocracy,

https://www.opendemocracy.net/en/can-europe-make-it/bulgaria-post-communism-post-democracy/

Проф. Анна Кръстева: Властта е тотално покварена и самозбравила се.

“Това е голямото предизвикателство на днешните протести. Че властта покварява абсолютно, го виждаме след 10-годишно управление. Няма да ни стигне вашето дълго предаване да изброяваме – 700 милиона, които само един министър е спестил на нас, гражданите, само от един бизнесмен. Представете си за какви милиарди става въпрос. Това е една тотално самозабравила се и покварена власт.”

Това заяви проф. Анна Кръстева, преподавател по политически науки в НБУ и създател на мозъчния тръст „Политическа и гражданска обсерватория: дигитализация, миграция, климат“, в независимото предаване „По острието с Калоян Константинов“.

ClubZ: 

https://clubz.bg/102227-prof_anna_krysteva_vlastta_e_totalno_pokvarena_i_samozabravila_se

OffNews:

https://m.offnews.bg/news/Interviu_66/Prof-Anna-Krasteva-Vlastta-e-totalno-pokvarena-i-samozabravila-se_734090.html

„Най-негативният аспект не е, че политиците са тотално покварени, а че широки слоеве от българското гражданство смятат, че няма алтернатива, че политика значи кражба. Те търсят някакви лица, но не ги намират, защото не гледат в правилната посока. Убедена съм, че има честни и интелигентни хора, които са готови да влязат в политиката или вече са там, но те не са отговорът. Системата на тази тотално покварена власт, която вече е неразличима от мафията, е много мощна. За да започне да се разгражда системата, са нужни не 1-2 честни лица, а 2 основни неща. Първо, гражданите да повярват, че политика е възможно да означава служене на обществения интерес, а не на личния интерес в чекмедже и на частния лобизъм. Второ, че гражданите на площада правят магии. Тотално оглушалите политици започват да чуват, а широко затворените очи да се отварят. Когато гражданите крещят на площада, тогава нашият премиер започва да чува. Гражданите не могат нонстоп да са по улиците, но у нас за момента те са единственият коректив. По света има и друг дори по-важен – работеща съдебна система“, допълни проф. Кръстева.

Според нея не е вярно, че протестиращите не знаят какво искат или работят в чужд интерес. Напротив, те имат 2 искания: смяна на политическата власт и оставка на главния прокурор. Абсолютната власт ще престане да корумпира, когато гражданите започнат да налагат непрестанен контрол върху нея.

„Преди 10 г. ГЕРБ дойде на власт с 2 каузи. Първата е в името им – Граждани за европейско развитие на България. Кои са днес гражданите, които отстояват достойно национално и европейско настояще и бъдеще на България? Мобилизираните партийни членове по улиците и платените коментатори с техните опорни точки? Или младите хора с едни оригинални, макар и несръчни понякога плакати? Втората бе обещанието за край на корупцията. Днес ГЕРБ ще си отиде безславно с провал на това обещание, което си има нови лица. Една девойка на протеста заяви: „Аз съм честна, неосъждана, интелигентна – търся подобно правителство“. Истинските елити вече не са на върха, а са гражданите и не могат да намерят политици на тяхното ниво. Ние сме интелигентни, а вие сте прости – затова не се разбираме“, коментира политоложката.

Проф. Кръстева изтъкна, че в това отношение България се движи в крак със световните процеси, където младите са поели инициативата за промяна. Те вече не се интересуват от „ретроградния дневен ред“ с неговите дискурси за комунизъм и антикомунизъм.

Те са разпознали истинската опасност на XXI век, на чийто фон всичко останало е маловажно – климатичните промени:

„Кой оглави лидерството? Едно момиче, което започна да седи само с плакат пред шведския парламент. Оставяйки настрана помията, която се излива върху нея, тя вдъхнови милиони по света за борба с климатичните промени. ЕП също постави като свой ключов приоритет борбата с климатичните промени. Парадокс е, че Европа си постави достойната цел да бъде първият в света климатично неутрален континент, да е водещ в борбата, но без да иззема лидерството от младите. Това, което мобилизира младите на няколко пъти, не са мощните програми на ЕС, а словата на едно момиченце, което е лидер. Да, противоречив, но лидер.“

Сред големите проблеми на съвременната политика е популизмът, който доминира не само у нас, но и в Европа и САЩ. Професор Кръстева изброи причините, даващи подем на популизма:

„На първо място, това е реалното опасение на широки маси от населението на развитите страни от глобализацията. Иска се връщане на националния суверенитет, на по-голяма икономическа сигурност – да се привлича бизнесът в техните страни, а не да се изнася в чужбина. Както САЩ изнася в Азия например. Вторият корен на популизма е известна деидеологизация на политиката. Десетилетия политиката беше структурирана около либерализъм, консерватизъм, социалдемокрация и други традиционни направления, които правеха лесен избора на гласуващите. През последните години идеологиите започват да намаляват като въздействие и започва да се засилва ролята на идентичностите.

Националният популизъм предлага най-силната форма на идентичност. И сега, ако отидете на площадите, се вее българското знаме. Хора с най-различни възгледи веят българското знаме. Националната идентичност е една от формите, които дават тласък на популизма. Двете ключови политически трансформации след Втората световна война са: крайнодесните популисти и зелените. И едните, и другите разбиха партийните системи на редица държави, но и двете предлагат силни политически идентичности – национална и екологична. Трето, това е новият тип лидерство – мегалидерите. Мегалидерите задават посоката на света, те искат директно да общуват с гражданите си.

Четвърто, всички кризи вкарват огромно гориво на популизма. Миграционната е любимата криза на всички популисти. Ако тя не съществуваше, щеше да бъде създадена от популисткото лидерство. Миграционната криза има 2 лица – реалната криза и изкуствената. Когато през 2015 г. се зададе безпрецедентен поток бежанци към Европа, липсваше административен капацитет да се справим с тях. Кризата отмина, но дискурсът остана. Ще дам пример отпреди 2 г. някъде. Тогава беше спокойно лято, без протести, без натиск по границите. Тогава Ангел Джамбазки написа отворено писмо до Столичната община, че София е залята от мигранти, които ходят и плашат хората. Парадоксът бе, че неговият собствен лидер – Каракачанов – трябваше да го опровергае, че центровете са под 10% пълни. Това е пример за създаване на миграционен дискурс, когато няма криза. Този дискурс е изключително мощен, защото ако аз, вие и други информирани лица знаем истината, то други граждани оставят реалността да бъде пакетирана в удобна за политиците опаковка.

Политическото тяло на нацията има 2 измерения – демографските характеристики и политическия образ. Според конкретни демографски данни в България има под 2% миграция. Когато питат гражданите в изследвания обаче, те казват 11%. Това въобразено национално тяло става реално, защото хора, които мислят, че у нас мигрантите са 11% – не гласуват за политиците, които им казват, че всъщност са 2%, а гласуват за онези, които ги лъжат, че са 11%.“

Проф. Кръстева обясни, че същите политици, които са използвали миграционната криза, се опитали да употребят и пандемията. COVID-19 обаче се оказал далеч по-устойчив на опитите да бъде впрегнат за користни цели: „Вече не чуваме призиви за пиене на белина. Борис Джонсън също в началото беше „против“ маските и „за“ стадния имунитет. Изстрада върху себе си коронавируса и вече няма човек, който може да го убеди, че няма пандемия.“

„Пандемията ще разкара политическите клоуни от туитър и ще докара отговорните политици и експертите“, твърди тя и даде пример с победата на Антъни Фаучи – един от водещите имунолози и лекари в САЩ – над Доналд Тръмп по отношение на мерките срещу COVID-19.

В България обаче ген. Мутафчийски е изгубил битката с Борисов, тъй като рейтингът му станал твърде висок. На въпроса от водещия дали Мутафчийски не е бил дискредитиран нарочно при интервюто си с Миролюба Бенатова, където той още в началото заявява, че знае, че ще бъде злепоставен и не е искал да говори, проф. Кръстева отвърна:

„Неговият висок рейтинг се дължи на 2 причини. Първо, в ситуация на криза българите имахме нужда от експертно знание и авторитет, който да ни превежда какво казват науката и медицината. Лицето, което синтезираше това, беше Мутафчийски. Второ, генералът беше събирателен образ на политика, ориентиран към управление на кризата. Едно от скандалните развития днес е, че политиците до такава степен са се вкопчили в политическото си оцеляване, че напълно загърбиха управлението на кризата. Отиващият си политически елит употребява скандално медицинските авторитети – хвърля ги на сцената и ги кара да се бият помежду си. Няколко пъти премиерът, вместо да ни даде отговор на въпросите, които ни интересуват, вика лекарите да се карат помежду си. Няма защо да превръщаме в клоуни високообразовани и авторитетни медици, да ги принизяваме до политици. Мутафчийски стана публична жертва на популистката атмосфера, силно подсилена от медийната среда, която изключително много иска да персонифицира, независимо че той си имаше цял щаб.“

Креативност и/или крайност. #Протестът избира

Статуята на София с обичайната си тържественост държи надпис ‘Оставка’. Палатките са по-нетърпеливи и надписът e по-подканващ: ‘Оставка! Айде!’ Протестърка шеговито е закрила част от текст, за да остане търсения призив: ‘Когато виждаш Оставка навсякъде’. Парламентът бива преформулиран от ‘Съединението прави силата’ на ‘Оставка’; със същата убедителност виждаме ‘Оставката’ от терасите и покривите на бекрайните панелки. Креативното въображение изобразява ‘Оставка’ в морската шир, цветното поле, мекия пясък….Това са част от предложенията на активистката арт инициатива #Оставка стрийт арт.  Тя е лансираана отфотографа Димитър Караниколов в Instagram: “Обявявам общонационален конкурс за най-интересно място и начин да напишете #Оставка. Победителите ще получат кебапче и ripost от мен”.

Тази шеговито-артистична акция въвежда в дилемата креативност и/или крайност. Едни блокират пътища и кръстовища, други творят лозунги, акции, пърформанси – пият чай, хвърлят тоалетна хартия и домати, играят премиер и прокурор като затворниици в клетка, заобиколени от ‘строителен работник’, ‘медицинска сестра’ и други персонажи от народа.

Естетизацията на мобилизациите се интерпретира по две оси: креативност или ефикасност, победа или контестаторна култура. Първата е критична и счита, че естетическото измества политическото, театралността и карнавалът забавят и отклоняват протестите от сериозните  им политически цели: оставка и мутрите вън. Другата интерпретация не разглежда естетизацията по отношение на опаковката или ефикасността на протестите, а по отношение субектността на протестърите. От Люк Болтански и Ев Чиапело знаем, че след протестите от 1968г. политическата критика поема по два пътя: социален, когато е насочен към трансформиране на властовите отношения, и ‘артистичен’, когато цели да преобразува индивидите. Родните протестъри се стремят към утопично сливане на контестаторно и креативно. Независимо от конкретния резултат на протестите, дългосрочният ефект е значителен – укрепване на активно, критично, отговорно и ангажирано гражданство. Както резюмира млад протестър “По-дългосрочно се надявам тези протести да дадат началото на едно ново поколение български граждани, по-отговорни, по-бдителни, по-критични”[1]

Блокирането на ключови транспортни артерии е най-противочеривата протестърска акция: тя затруднява всекидневието на множеството граждани, чиито интреси протестиращите искат да изразят; властите потриват ръце, защото получават толкова търсения шанс да се представят като пазители именно на общия ред и интерес. Блокиращите са с ясното съзнание за тези противоречия, но и катгорични в своя избор: ‘По-добре 10 дни неудобство отколкото 10 години робство’, заявява един от тях на тв репортер. Палатките, блокажите са крайност на протестърския арсенал, насочен към глуха власт. Когато управляващите са с широко затворени очи за исканията на протестите, протестърите избират да им ги отворят.

Божидар и Никола

Снимката е на Никола и Божидар от „Гласове на протеста“ (https://www.pol-obs.com/post/voices-of-protest-bojidar)

Крайните са по-разгневени, както и по политически и медийно по-видими; креативните са по-усмихнати, артистиччни и оптимистични. Най-интересното е, че често те са едни и същи хора в две фигури и два модуса на протеста.

[1] https://www.pol-obs.com/post/voices-of-protest-kamen

Кризите ли катализират #протеста или протестът – кризите?

Проф. Кръстева, милиардите помощи за справяне с коронакризата ще тушират ли поне частично напрежението в обществото и недоволството на протестиращите?

– Няма шанс, категорично не, защото протестът е политически, а отговорът е социален. Такова разминаване между протестиращи и управляващи рядко може да се види. Няма шанс социални разходи да успокоят или да отговорят адекватно на политически искания.

Абсолютно неадекватна реакция е на политически искания да се отговаря със социални оферти. Не може с даването по 50 лева на пенсионерите да очакваш да успокоиш разгневените граждани. Те не искат отговор на въпроса „Колко?“, а „Как се харчат публичните пари?“. Голяма част от „златния дъжд“, който управляващите изсипват в момента, са предвидени от бюджета разходи. Други са малко изкуствено задържани за изборите пари, които бяха изтеглени по-рано заради протестите.

Няколко дълбинни политически процеса стоят зад този неадекватен отговор. Първият е това, че истинският вот на недоверие, не този, който не мина в парламента, тече в момента на площадите, воден от значително множество активни граждани. На второ място е една стара стратегия на националистите да превръщат българския народ в социално слаби.

„Атака” вече не е в управлението, но лидерите на НФСБ и ВМРО Валери Симеонов и Красимир Каракачанов абсолютно точно прилагат дефинираната от нея стратегия на водене на кампании за социално слаби под лозунга „Православна солидарност” – на едни се дават пари за лекарства, на други – грантове за университет.

Има и друг прийом за превръщане на целия народ в социално слаби – като се извадят от корпуса на този народ ангажираните, активни граждани, протестърите, които лидерите на националистическите партии наричат маргинали, лузъри. Това е огромна обида към истинското разбиране за гражданството като активни, способни, ангажирани хора.

И този негативен прочит на нашето колективно „ние”  беше буквално продаден от националистите на премиера Борисов, който го прегърна като спасителен пояс.

Проф. Анна Кръстева: Криза върху криза може да засили протеста.

 Интервю с Хенриета Костова, 29.09.20

https://www.marica.bg/index.php/samo-v-marica/intervyuta/prof-anna-krasteva-kriza-varhu-kriza-moje-da-zasili-protesta

– За сряда, 29 юли, е отправен апел за гражданско неподчинение. Очаквате ли по-масови протестни прояви?

– Очаквам да се увеличи гражданската енергия. Тя, разбира се, е на вълни. Има ядро граждани, които участват в протестите всеки ден, от първия ден. Попадала съм лично на такива хора. В протеста има и по-широка периферия, която по-трудно съчетава работа с ангажименти.

Очаквам по-голяма мобилизация в сряда, но не и тя да доведе до радикален обрат в самата политическа ситуация. Властта се укрепи, видяхме засилване на коалицията. Националистите, които се самоназовават като патриоти, постигнаха политическата си мечта – да заемат първо място сред партньорите на ГЕРБ и да поизтласкат, вероятно временно и частично, ДПС. Още от началото на мандата ГЕРБ играеше тази сложна политическа игра – да имат един официален съюзник и партньор в управлението, каквито са националистическите партии, и втори, неофициален, ДПС, което ги подкрепяше в редица ключови гласувания.

Така че съперничеството ДПС – националистите е от началото на този мандат и може би това е първият момент, когато националистите взеха превес. Бяха отстранени министри с ясния аргумент, че са близки до ДПС.

А на политическо ниво наистина именно силната позиция на националистите, че трябва да се върви до края на мандата, даде тази решителност на премиера Борисов да втвърди позиции и да елиминира вероятността за оставка.

– Да очакваме ли предсрочни избори? 

– По-вероятно е изборите да не са предсрочни, ако няма друга криза, която да ускори отново политическото време. Такава би могла да бъде здравната криза. Ако здравната ситуация продължи да се влошава до края на август, тя би могла да налее още напрежение. Една криза върху друга криза, здравна криза върху политическа, може да доведе до ново ускоряване. Ако не се случи това, по-вероятно е да не се върви към предсрочни избори.

Но независимо от това трябва да съдим за политическата значимост и тежест на протестите, по това дали те изразяват публичния, общия интерес.

Въпросът е дали институциите, дали парламентът, дали управляващите днес изразяват публичния интерес. Дали дават гаранции, когато хората казват, че искат смяна на системата. Впрочем това отново е манипулативен прочит, който ни се вменява от коментатори и политици – че протестиращите искали промяна, геополитическа преориентация. Няма такова искане на протестите – напротив! Протестиращите искат да се върнем към истинската демокрация, когато институциите защитават обществения, а не лобистки, не частни, не агресивни бизнес интереси. Недоволните искат държавата да служи на гражданите. Протестиращите искат видими стъпки към политики за отлепване на България от последното място по бедност и корупция в ЕС.

Това са  демократичните и проевропейски искания на протестиращите. Те изразяват публичния интерес и насоката на стратегическо развитие на страната, независимо от това дали конкретно ще доведат до предсрочни избори, или не. Важното е яркото, категорично дефиниране, че има нарастващо множество граждани, които искат България да бъде по-развита, по-малко корумпирана, с изчистена политическа класа, която да служи на гражданите, а не на лобистки интереси и на мафията.

До какво ще доведат изборите – предсрочни или редовни? Как ще пренаредят политически пъзел у нас? Много е рано за конкретен отговор на този въпрос. В следващ парламент със сигурност ще има фрагментация. Това е начин да се назове плурализацията. Ще има повече политически субекти, което само по себе си е добър признак на разбиване на този огледален модел, при който нито управляващите успяват да убедят мнозинството граждани, нито  БСП успява истински да поеме ролята на опозиция. Така че повече представени политически сили, разбира се, биха усложнили парламентарната игра, но биха били по-представителни за диференциацията на политическите предпочитания на гражданите.

– Т.е. протестите ще бъдат оздравителни за политическата ситуация у нас?

– Протестите имат краткосрочен и дългосрочен ефект. Краткосрочният е върху пренареждането на политическата сцена. Дългосрочният ефект е свързан с това, че младите, активните, образованите, ангажираните граждани вече не искат да живеят в държавата, която днешните управляващи им предлагат. Така че дали на следващите избори, дали на по-следващите тези млади хора ще стават все по-голяма част от избирателното тяло и ще се научат да избират политици, които да им харесват. Ние за момента все още не можем да се научим да избираме политици, които да представляват автентично нас и нашите интереси, а не олигархични интереси.

В нормална политическа ситуация човек, който два пъти отказва да бъде депутат, защото му е малка заплатата, би изчезнал от политическата сцена. У нас обаче след първия отказ на такъв човек му се предлага министерски пост с възможност да заделя 700 млн. само от един сенчест бизнесмен.

Младите хора са тези, които искат подобни явления да не са възможни на българската политическа сцена. И младите учат все повече българските граждани, че алтернатива има и тя е в нашите ръце. Алтернативата е демократична, европейска, отворена, ангажирана и зелена.

 

Проф. Анна Кръстева е преподавател в департамент “Политически науки” в НБУ и създател и ръководител на Център за миграционни изследвания. Doctor honoris causa на Университета Лил 3, Франция.  Гост-професор в Института за политически изследвания в Париж и Лил, Института за европейски изследвания, Университет Париж 8. Главен редактор на международното списание Southeastern Europe. Автор на книгите “Дигиталният гражданин”и “От миграция към мобилност. Политики и пътища”. Студии на проф. Кръстева са  издадени в САЩ, Франция, Великобритания, Русия, Германия, Китай.

 

 

Да приспиш или да разгневиш #протеста. Или как с нашите пари управляващите искат да превърнат овластени граждани в социално слаби

Протестът е политически, управляващите го четат като социален. Протестът иска оставки от най-високо, оттам искат да му дават социални помощи. Тази несръчна интерпретативна патерица патриотите предложиха на премиера и той радостно я прегърна като единствен спасителен пояс.
Самите партиоти толкова си могат. Трайно и съвсем не полека те изваждат от ‘народа’протестните граждани като ‘тиня’, ‘дъно’ и го свеждат до социално слаби, за които да се грижат. С нашите пари. ‘Атака’ провежда изборните си кампании като ‘православна солидарност’: на този даде левче за лекарства, на друг–малък грант за университет. Сидеров вече не е партньор, но със същата смехотворна загриженост партньорът В.Симеонов, вице-премиерът Каракачанов и премиерът предлагат златен дъжд от нашите пари да залее протестиращи и непротестиращи. Протестиращите не са за ‘колко’, а за ‘как’, искат и европейските, и родните публични средства да не се харчат от #Кой.

rbsh
rbsh

Дали това третиране на силни граждани като слаби е по-наивно отколкото недалновидно или обратното? Дали изсипването на добре пазени за преди изборите публични пари ще приспи или още повече разгневи протестиращите?
Отговорът – на площада днес, утре, сряда.
Текстът е част от рубриката Мислене при протести на Политическата и гражданска обсерватория.

From Post-Communism to Post-Democracy: The Visible and Invisible Political Transformations

The analysis starts from a key question: how many transformations did post-communism, which came as a promise and project for one transformation, actually carry out. This article is a conceptual, not an event narrative about the transformations of democratization. Its theoretical ambition is threefold. The first aim is to develop new analytical model for the study of transformations based on the concept of ‘symbolic-ideological hegemony’ and a matrix of two pairs of indicators. The first pair reflects the intentionality of the change and examines the (non-)existence of an explicitly formulated political project as well as its (self-)designation by elites and citizens. The second pair of indicators concerns agency and covers the supply side and the demand side, the perspective and role of elites, on the one hand, and on the other hand, the perspective and role of citizens. The other ambitions of the study are to identify the key transformations in Bulgaria’s three-decade-long post-communist development – a democratic, a (national) populist, and a post-democratic one, and to analyze them in a comparative perspective.

Anna Krasteva and Antony Todorov. From post-communism to post-democracy. Visible and invisible transformations. In: Southeastern Europe 44 (2020) 177-207. doi:10.30965/18763332-04402004

JSEE