Меркел, Фийон и Референдум – 3 в 1 интервю

– Проф. Кръстева, стана ясно, че председателят на европарламента
няколко дни заявка за следващ мандат направи настоящия канцлер Ангела Меркел. Титанична ми изглежда битката за една от най-влиятелните страни не само в Европа. Какъв е вашият прочит?
– Наистина се очертава като битка на титани. Най-напред за Меркел – истински европейски лидер, бих казала дори скала, която успя да устои на една година енергични и ожесточени критики както в страната й, така и в Европа. Въпреки това, след толкова тежка година тя има кураж да поиска четвърти мандат. Тази амбициозна заявка показва политически кураж, вяра в стратегическата посока, дори при видими тактически грешки, устойчивост на един от най-силните лидери.

http://www.cross.bg/sistema-merkel-germaniya-1526957.html#.WDxA3OZ97zC

– Говорите за устойчивост. Това означава ли, че не само обявлението на Меркел не е изненадващо, а дори е очаквано?
– Не, интригата беше голяма. Германия днес не е същата както преди миграционната криза. За рекордно време Алтернатива за Германия постигна невероятен възход на германската политическа сцена, която излеждаше имунизирана от крайната десница. Меркел е отслабена и критикувана както от противниците си, така и от партньорите си и дори от собствената й партия, загуби няколко меестни избори. С нетърпение се чакаше какво решение ще вземе Меркел след тази тежка година. Не беше ясно дали тя ще намери кураж. Това обаче е политическа сцена, в която лидерството се цени. Днес нагласите в Германия бих резюмирала така: много хора казват, че тя направи много грешки, но в същото време няма друг толкова квалифициран, устойчив и способен на лидерство кандидат. Дори много от тези, които я критикуват, я виждат като една ярка кандидатура. Лидер и държавник. Резултатът от битката не е предизвестен, гражданите навсякъде по света изненадват политиците.

– Ако доскоро Меркел беше сочена като лидер в тази надпревара, то в четвъртък на сцената се появи и заявката на Мартин Шулц. Казахте, че Германия има нужда от лидер, но Шулц също има добър опит. Дали появата му е вид провокация към Меркел. А може би от партията му се надяват на успех с неговото име начело?
– Това съревнование ще бъде изключително интересно в европейски контекст. Веднага бих направила няколко интересни паралели. Винаги сравняваме Германия с Франция, двата основни стълба на европейската интеграция. При вероятното изправяне на Меркел и Шулц, битката ще бъде между двама проевропейски кандидати. Абсолютно различна е ситуацията във Франция, където вероятно на финала на президентските избри ще се конфронтират Франсоа Фийон, умерен европеец с известна симпания към Путин и Марин Льо Пен, яростна антиевропейца със силна симпания към Путин.
С други думи, във Франция ще имаме един умерено проевропейски лидер срещу един екстремистки антиевропейски лидер. Каквото и да се случи в Германия, проевропейската ориентация ще остане, континуитетът ще бъде осигурен, независимо дали водачеството ще бъде на Меркел или на Шулц. Това е добра новина за ЕС, защото всички гледаме с интерес, дори с тревога какво ще стане след Brexit. Много въпросителни ще стоят пред съюза, ако се разпука самото ядро на евроинтеграцията – Германия и Франция. Отсега можем да кажем, че Германия ще продължи да бъде двигател на Европа. За Франция – предстои да видим.

– Доколко позицията по миграционните въпроси ще тежи в битката за бъдещото управление на Германия?
– Както за Германия, така и за целия Европейски съюз, миграционната политика стана ключова тема, спрямо която биват избирани или сваляни политици. Това е и огромният тест за Меркел. Политиката на гостоприемство от 2015 г. бе ревизира в прагматична миграционна политика през 2016 г. Водещ стана институционалният капацитет за интеграция, способността на държавата да осигури ефикасна интеграция – жилищна, трудова, образователна, културна. Приемът на нови имигранти вече зависи от капацитета на институциите да приобщат предишните. Именно от успехите или неуспехите в интеграцията в голяма степен зависи дали ще бъде гласувано доверие на Меркел за пореден път. Това, което ще оценяват избирателите у Меркел, са две качества. Дали след приема на много мигранти за много кратко време е разгърнала правилна политика на интеграция, и второ – способността за адаптиране и промяна на основните приоритети. Дали освен устойчивост има и гъвкавост, дали освен реакция на ситуацията има стратегическо мислене, което да задава позитивни хоризонти.

– Поглеждаме и към собствената си градинка. Иска ми се да обърнем малко внимание на внесения от омбудсмана законопроект за мажоритарния вот. Кои са основните ползи и вреди от мажоритарната изборна система?
– Позитивните ефекти от мажоритарната система са предимството, което осигуряват на големите партии, като им позволява да правят стабилно правителство. Класическият случай във Великобритания е, когато Маргарет Тачър печели малко повече от 30 на сто от гласовете и прави правителство, защото получава 50% от депутатските места. Настоящото консервативно правителство печели на същия принцип – 37% от гласовете и 50% депутатите. Стабилността на управлението е гарантирана – има стабилно мнозинство, което подкрепя правителството и така не зависи от малки коалиционни партньори. Това е голямото предимство на тази система, но то е предимство за управляващите.
Парадоксът в българската ситуация е, че множество граждани мислят, че мажоритарната избирателна система работи за гражданите, докато тя работи за големите партии. Гласуваш за личности, а получаваш големи партии. Избирателите у нас очакват да избират личности, а мажоритарната система прави големите партии още по-силни. Това е единият ефект от системата.
Вторият ефект е очакването да може да се отзовават депутатите. Нагласата на хората, които подкрепиха референдума е: „Днес ги избираме, защото ни харесват. Утре не ги харесваме и ги отзоваваме”. Защитниците на мажоритарната система пропускат да информират българските граждани, че тази процедура на отзоваване не съществува нито във Франция, която има един вид мажоритарно гласуване, нито във Великобритания, която е с друг вид мажоритарен вот. Гласуване за нов депутат ще има в съвершено различна ситуация – например, когато депутат бъде назначен за министър. Тогава може да се получи и нов проблем – новият депутат, който бъде избран, да представлява различна политическа сила, което да намали парламентарната подкрепа на вече излъченоото правителство.
В българското общество има дълбоко разочарование от политическия елит и силно очакване за неговата смяна. Тази позиция се радва на широк консенсус. Различията възникват какъв е пътят за това обновяване на елита.
Мажоритарната система с абсолютно мнозинство в два тура не е сигурно лекарство. Не е сигурно лекарство, защото не е пробвано от нито една, трябва дебело да се подчертае още веднъж, от нито една демократична държава. А не е пробвана, защото тя би намалила представителността на Парламента. Най-големият дефицит на тази система е огромният процент непредставени граждани. Може 60-70 на сто да остават непредставени. Това е единият голям минус. Вторият е, доколкото мажоритарната система дава бонус на големите партии, малките ще изпаднат в трудна ситуация. Някои от тях напълно ще изчезнат. Третият недостатък на тази система е, че представителството се премества от централно на регионално ниво. Позитивният елемент тук е, че всеки гражданин ще си разпознава депутата, за когото е гласувал, както познава кмета. Лошото тук е, че както при избори за кметове, понякога изходът се решава на кантар – много малко гласове могат да наклонят везната. Тези малко гласове силно увеличават съблазънта да бъдат купени.
Мажоритарната система се представя като магическа сила, способна да разреши всичките ни проблеми. Една ентусиазирина фенка разгорещено обясняваше по медиите как тя ще разсече Гордиевия възел на съдебната реформа. Има ли смисъл да пояснявам, че нито мажортарната, нито пропорцианалната, нито друга система имат такава магическа мощ.
С други думи има голямо разминаване между очакванията на гражданите и реалните ефекти от мажоритарната система. Не трябва да забравяме и плурализма на мнениия в обществото. Има тенденция да се приватизира суверена, гласувалите за референдума да се представят като целия български народ. Народът, дамократичният суверен, са както 2.5 милиона граждани, повярвали в мажоритарната система с абсолютно мнозинство в два тура, така и 4.3 милиона, които не я подкрепят.
Ще обобщя, ярките личности, които гражданите очакват да видят, които отговорно да работят за общото благо, не могат да бъдат гарантирани от никоя изборна система. Те са разултат на сложен комплекс от фактори като висока политическа култура на гражданите, способни да оказват регулярен и позитивен контрол върху избраниците си, силна съдебна система, която да прочиства политическата класа от корупция, балансирана избирателна система, елит, който иска да се променя, за да отговаря на очакванията на гражданите и да бъде на равнището на управлението в един все по-сложен свят. Демокрацията не е Хари Потър, няма магическа пръчка, която да разсече всичките ни проблеми, а фина система на взаимен контрол и желание да вървим напред.

Интервю с Радина Христова за Cross

Демокрацията в действвие: френски изненади, европейски уроци Първичните избори на десницата във Франция за номинация на кандидата за президентската кампания: парадокси и предизвикателства

1. Първа изненада: упражнението по демокрация = финансов успех. Не да похарчиш, а да спечелиш от демокрацията. Формулата е проста, прозрачна, справедлива – всеки плаща по 2 евро, за да гласува. 2 тура Х рекордните 4 млн избиратели = солидна инвестицция в президентската кампания на Франсоа Фийон.
2. Симпатичен демократичен парадокс – силно участие на леви в изборите за десен кандидат. Мотивацията е ясна: левицата най-вероятно няма да стигне до втория тур на президентските избори.; левите искат да повлият върху избора на десния кандидат, за когото да могат да гласуват през 2017 г. Два допълнителни парадокса: левите подкрепиха предимно Ален Жюпе, а не Франсоа Фийон; щабът на Фийон благодари на левите, допринесли финансовово за кампанията на по-десния от десните кандидати. NB. Има символен праг за участие в изборите – подписването на декларация, че споделяш ценностите на десницата.
3. Друг демоккратичен парадокс – предварителните избори са премиера на френската десница..Огромното участие, изненадата, финансовият успех и т.н. преввърнаха тази премиера в голям демокартичен успех, признат и поздравен и от симапитзанти, и от критици на десницата.
4. Гражданите са на път да ‘уволнят’ всички агенции за проучване на общественото мнение. След Тръ;п, Радев, и Фийон беше пълна изненада. Вече започваме да не се изненадваме от изненадите.
5. Печелившата формула на Фийон днес е: икономически либерализъм без комплекси (съкращение на 500 000 държавни служители) + консервативни социални ценности.
6. Дали този микс = политическата визия на консрвативната католическа френска десица – ще успее да мобилизира мнозинството на французите или ще облегчи възхода на Марин льо Пен, която загребва електорат и от крайно дясно, и от крайно дясно – ще следим с интерес до май 2017г.
7. Външно-политичсските предпочитания, които също следим с повишен интерес: Фийон – про-ЕС + известна симпания към Путин срещу Марин льо Пен – яростен евроскептицизъм + големи симпатии към Путин.

Политологът Анна Кръстева си каза тежката дума за референдума на Слави/21.11.2016/ Политика/ by Калоян Георгиев

Като представители на професионалната политологична общност, преподаватели и изследователи в сферата на политическите науки сме „за“ информиран дебат и то в синхрон с демократичната практика в развитите страни. А демократичната практика не познава точно такъв модел, какъвто предлага референдумът. Това заяви пред БНР проф. Анна Кръстева от Нов български университет.

Тя призна, че политолозите са се включили малко късно в информирането на гражданите за предимствата и недостатъците на мажоритарната избирателна система.

„Като класически пример за противоречивите резултати на мажоритарната система проф. Кръстева даде системата във Великобритания. Там консерваторите печелят 30-35 процента от гласовете, а взимат половината депутатски места, една регионална партия като шотландската взима около пет процента на национално ниво, а има над 50 депутати, докато партията на Найджъл Фарадж без регионална концентрация има един единствен депутат, въпреки 12% процента от гласовете на национално ниво. Немската система пък предвижда всеки гласоподавател да гласува с две бюлетини, едната от които е за мажоритарен кандидат, т.е. за най-убедителния в неговия избирателен район. С другата бюлетина избирателят гласува за партия. Така парламентът е съставен от два типа депутати“, обясни политологът.

В българския вариант мажоритарната избирателна система с абсолютно мнозинство означава бонуси за първите две ключови партии и съществен бонус за силно регионално представени партии като ДПС и вероятния политически проект на Марешки, стана ясно от думите на проф. Кръстева: „Българските граждани смятат, че тази система ще изведе светли, ярки, отговорни личности, но мажоритарната система е бонус за силните, така че те да имат по-силен управленски мандат и да съставят силно правителство“.

Проф. Кръстева оцени като изключително позитивен гражданския стремеж да се видят отчетни политици, а гражданите да припознаят себе си като овластени да търсят подобна отчетност.

„Това е израз на нараснала политическа култура на гражданите. Но между това да направим политиците по-отговорни и намирането на лесно магическо решение чрез избирателната система това да се случи… Ако политологията имаше магическо средство да осигури такива политици, то щеше да бъде открито и преди едно шоу в България да стигне до този извод“, посочи тя.

Запитана дали е добра идеята за предварителни избори преди финалното обявяване на имената на мажоритарните кандидати, проф. Кръстева подчерта: „Гражданите започнаха да изненадват политиците, но няма нужда да наслагваме избори върху избори и да има генерална репетиция“.

Изборният цикъл, който пренаписва политическата карта, е доста чест, така че няма нужда прекалено да се засилва, смята още проф. Анна Кръстева: „Това не би довело до по-голяма селекция, бихме се завъртели във въртележка на избор на политици, а ние трябва да видим политиците като я вземат тази власт, какво правят с нея“.

Трябва да се има предвид и мълчаливото негласуващо мнозинство, освен активната, мобилизирана част, която подкрепя дадено конкретно предложение, посочи още политологът и призова да не се приватизира суверена в едно демократично общество, защото той мисли плуралистично.

Край на партиите, дойде времето на мега-лидерите. Интервю на Анна Кръстева с Лора Николова от БТА

Има ли някакви прилики между президентските избори в САЩ и българските?
Има две фрапантни прилики. След зашеметяващо дългата кампания в САЩ и след неприлично кратката кампания в България, ключовите претендентите се оказаха с висока степен на нехаресване. Нещо като негативна селекция – топ лидерите са рекордно неодобрявани от множество граждани.

Българските и американските граждани отказаха да бъдат клакьори на статуквото и радикално го преобърнаха. Разликата е, че американските бяха ухажвани, докато българските – тотално пренебрегнати. Липсата на кампания ясно казваше, че от гражданите нищо не зависи. И ухажваните американски, и игнорираните български ггаждани решиха да докажат,че всичко зависи от тях.
Разликите са легион, тук ще откроя основната. Титаничен сблъсът на лидери и визии наблюдавахме в САЩ, в родината – нито едното, нито другото.

Какъв знак дават тези резултати – по-трудно прогнозируем ли става светът, още повече и след резултатите от референдума във Великобритания за излизане от ЕС? Какви са причините за това, има ли криза на елитите в световен мащаб?

Мощна авторитарно-популистко-националистичесска вълна залива света: от Ердоган до Орбан, през Борис Джонсън и Найджел Фарадж до Путин и Тръмп. Ако до скоро нейни говорители бяха лидери от крайно-дясната периферия, днес нейни мощни носители са топ политическите играчи.
Изтече времето на партиите, дойде времето на мега-лидерите. Тръмп говори за движение и е прав. Завоюва върха, не защото го издигна Републиканската партия, а защото многомилионни екзалтирани фенове принудиха РП да го подкрепи. Как един фундаментален неконсерватор ще преобрази една дълбоко консервативна партия е едно от политическите предизвикателства, които ще следим.

Ще се отрази ли резултатът на президентските избори в САЩ върху България и как?
Отговорът преминава през НАТО. Тръмп се закани и на НАТО – ще спре да подпомага малки страни, които разчитат на Алианса, без да си плащат за това. Шефът на НАТО веднага побърза да увери, че и САЩ на Тръмп остават ключов партньор в алианса. На това се надяват всички малки членове – от балтийските до балканските като нас.
В двустранните отношения няма да има сътресения, съществена част от родния елит е формирана в САЩ.

Какви ще бъдат последиците върху българите в САЩ?
Не очаквам вълна от завръщане. Мнозинството българи в САЩ са добре иинтегрирани и лоялни към страната-домакин.
Брекзит създаде атмосфера на засилено подозрение и занижено толериране на мигрантите. С висока степен на вероятност може да прогнозираме такъв ефект и в САЩ: ключов елемент на кампанията беше ‘стената’ – и буквално оградата с Мексико, и символно, стена, която да пази американците от дъмпингови стоки, чужда евтина работна ръка, плашещата глобализацията.
Няма да има вълни от завръщане на българи от САЩ, но новата администрация ще направи много по-трудно имигрирането в САЩ.

The white piano or the dilemma creative versus contestatory (e-)citizenship

Krasteva A. The white piano or the dilemma creative versus contestatory (e-)citizenship. In: Digital icons, 2016, issue 15.

The White Piano, Or the Dilemma of Creative 
versus Contestatory (е-)Citizenship

Be happy

Щастливите хора са по-щедри, по-отзивчиви, по-отворени, по-склонни да се доверят на другите. Изследване показва, че щастливите хора живееят по-дълго, те са по-продуктивни, печелят повече и са по-добри граждани.

Често се мисли, че като работиш много усилно, ще постигнеш успех и признание, а това ще те направи щастлив. Оказва се, че често е вярно и обратното: щастливите хора са по-продуктивни, креативни и устойчиви, което ги прави по-успешни в работата и в живота.

На датски има дума – arbejdsglaede, щастие в работата. Показателно съвпадение, датчаните оглавяват класациите за щастие. Те успяват да са щастливи и в живота, и в работата.

В началото на академичната година пожелавам и на скъпите си студенти, и на тези, които са ми скъпи сред колегите преподаватели, да са щастливи, търсещи и успешни!

Occupy Bulgaria Or, The Emergence of the Post-Communist Contestatory Citizenship

Anna Krasteva. Occupy Bulgaria Or, The Emergence of the Post-Communist Contestatory Citizenship.- Journal Southeastern Europe, 2016, vol. 40 (2), 158 – 187.

 

http://booksandjournals.brillonline.com/content/journals/10.1163/18763332-04002002;jsessionid=47c13fkt062ga.x-brill-live-03

 

This article examines the reinvention of post-communist democracy through contestation and new mobilizations on and offline. The hypothesis of this analysis is that we are currently witnessing a second democratic revolution: following the velvet revolution of the 1990s, a second, digital and contestatory revolution has been occurring in the 2010s. Whereas the first revolution introduced parliamentary democracy into the post-communist states, the new revolution sets the conditions for the emergence of contestatory citizenship. The article is structured in three parts. The first section analyses the emergence of a new type of citizenship and identifies its ‘3 I’ formula: indignation, Internet, and imagination. Furthermore, the conception of contestatory (e-)citizenship is articulated along four axes: the ‘augmented’ citizen, the digital indignados, ‘speaking up’, and the networked individual. The second part examines the political cartography of protests and their uses (politization, aesthetization, self-reflexivity, civic takeover of political temporality, ‘exit or voice’). The article compares three waves of mobilization and, armed with the analytic toolkit of contestatory citizenship and a scheme of four axes, proposes a classification. The third part of the paper, finally, looks at the new mobilizations through the perspective of the new actors.