Креативност и/или крайност. #Протестът избира

Статуята на София с обичайната си тържественост държи надпис ‘Оставка’. Палатките са по-нетърпеливи и надписът e по-подканващ: ‘Оставка! Айде!’ Протестърка шеговито е закрила част от текст, за да остане търсения призив: ‘Когато виждаш Оставка навсякъде’. Парламентът бива преформулиран от ‘Съединението прави силата’ на ‘Оставка’; със същата убедителност виждаме ‘Оставката’ от терасите и покривите на бекрайните панелки. Креативното въображение изобразява ‘Оставка’ в морската шир, цветното поле, мекия пясък….Това са част от предложенията на активистката арт инициатива #Оставка стрийт арт.  Тя е лансираана отфотографа Димитър Караниколов в Instagram: “Обявявам общонационален конкурс за най-интересно място и начин да напишете #Оставка. Победителите ще получат кебапче и ripost от мен”.

Тази шеговито-артистична акция въвежда в дилемата креативност и/или крайност. Едни блокират пътища и кръстовища, други творят лозунги, акции, пърформанси – пият чай, хвърлят тоалетна хартия и домати, играят премиер и прокурор като затворниици в клетка, заобиколени от ‘строителен работник’, ‘медицинска сестра’ и други персонажи от народа.

Естетизацията на мобилизациите се интерпретира по две оси: креативност или ефикасност, победа или контестаторна култура. Първата е критична и счита, че естетическото измества политическото, театралността и карнавалът забавят и отклоняват протестите от сериозните  им политически цели: оставка и мутрите вън. Другата интерпретация не разглежда естетизацията по отношение на опаковката или ефикасността на протестите, а по отношение субектността на протестърите. От Люк Болтански и Ев Чиапело знаем, че след протестите от 1968г. политическата критика поема по два пътя: социален, когато е насочен към трансформиране на властовите отношения, и ‘артистичен’, когато цели да преобразува индивидите. Родните протестъри се стремят към утопично сливане на контестаторно и креативно. Независимо от конкретния резултат на протестите, дългосрочният ефект е значителен – укрепване на активно, критично, отговорно и ангажирано гражданство. Както резюмира млад протестър “По-дългосрочно се надявам тези протести да дадат началото на едно ново поколение български граждани, по-отговорни, по-бдителни, по-критични”[1]

Блокирането на ключови транспортни артерии е най-противочеривата протестърска акция: тя затруднява всекидневието на множеството граждани, чиито интреси протестиращите искат да изразят; властите потриват ръце, защото получават толкова търсения шанс да се представят като пазители именно на общия ред и интерес. Блокиращите са с ясното съзнание за тези противоречия, но и катгорични в своя избор: ‘По-добре 10 дни неудобство отколкото 10 години робство’, заявява един от тях на тв репортер. Палатките, блокажите са крайност на протестърския арсенал, насочен към глуха власт. Когато управляващите са с широко затворени очи за исканията на протестите, протестърите избират да им ги отворят.

Божидар и Никола

Снимката е на Никола и Божидар от „Гласове на протеста“ (https://www.pol-obs.com/post/voices-of-protest-bojidar)

Крайните са по-разгневени, както и по политически и медийно по-видими; креативните са по-усмихнати, артистиччни и оптимистични. Най-интересното е, че често те са едни и същи хора в две фигури и два модуса на протеста.

[1] https://www.pol-obs.com/post/voices-of-protest-kamen

Кризите ли катализират #протеста или протестът – кризите?

Проф. Кръстева, милиардите помощи за справяне с коронакризата ще тушират ли поне частично напрежението в обществото и недоволството на протестиращите?

– Няма шанс, категорично не, защото протестът е политически, а отговорът е социален. Такова разминаване между протестиращи и управляващи рядко може да се види. Няма шанс социални разходи да успокоят или да отговорят адекватно на политически искания.

Абсолютно неадекватна реакция е на политически искания да се отговаря със социални оферти. Не може с даването по 50 лева на пенсионерите да очакваш да успокоиш разгневените граждани. Те не искат отговор на въпроса „Колко?“, а „Как се харчат публичните пари?“. Голяма част от „златния дъжд“, който управляващите изсипват в момента, са предвидени от бюджета разходи. Други са малко изкуствено задържани за изборите пари, които бяха изтеглени по-рано заради протестите.

Няколко дълбинни политически процеса стоят зад този неадекватен отговор. Първият е това, че истинският вот на недоверие, не този, който не мина в парламента, тече в момента на площадите, воден от значително множество активни граждани. На второ място е една стара стратегия на националистите да превръщат българския народ в социално слаби.

„Атака” вече не е в управлението, но лидерите на НФСБ и ВМРО Валери Симеонов и Красимир Каракачанов абсолютно точно прилагат дефинираната от нея стратегия на водене на кампании за социално слаби под лозунга „Православна солидарност” – на едни се дават пари за лекарства, на други – грантове за университет.

Има и друг прийом за превръщане на целия народ в социално слаби – като се извадят от корпуса на този народ ангажираните, активни граждани, протестърите, които лидерите на националистическите партии наричат маргинали, лузъри. Това е огромна обида към истинското разбиране за гражданството като активни, способни, ангажирани хора.

И този негативен прочит на нашето колективно „ние”  беше буквално продаден от националистите на премиера Борисов, който го прегърна като спасителен пояс.

Проф. Анна Кръстева: Криза върху криза може да засили протеста.

 Интервю с Хенриета Костова, 29.09.20

https://www.marica.bg/index.php/samo-v-marica/intervyuta/prof-anna-krasteva-kriza-varhu-kriza-moje-da-zasili-protesta

– За сряда, 29 юли, е отправен апел за гражданско неподчинение. Очаквате ли по-масови протестни прояви?

– Очаквам да се увеличи гражданската енергия. Тя, разбира се, е на вълни. Има ядро граждани, които участват в протестите всеки ден, от първия ден. Попадала съм лично на такива хора. В протеста има и по-широка периферия, която по-трудно съчетава работа с ангажименти.

Очаквам по-голяма мобилизация в сряда, но не и тя да доведе до радикален обрат в самата политическа ситуация. Властта се укрепи, видяхме засилване на коалицията. Националистите, които се самоназовават като патриоти, постигнаха политическата си мечта – да заемат първо място сред партньорите на ГЕРБ и да поизтласкат, вероятно временно и частично, ДПС. Още от началото на мандата ГЕРБ играеше тази сложна политическа игра – да имат един официален съюзник и партньор в управлението, каквито са националистическите партии, и втори, неофициален, ДПС, което ги подкрепяше в редица ключови гласувания.

Така че съперничеството ДПС – националистите е от началото на този мандат и може би това е първият момент, когато националистите взеха превес. Бяха отстранени министри с ясния аргумент, че са близки до ДПС.

А на политическо ниво наистина именно силната позиция на националистите, че трябва да се върви до края на мандата, даде тази решителност на премиера Борисов да втвърди позиции и да елиминира вероятността за оставка.

– Да очакваме ли предсрочни избори? 

– По-вероятно е изборите да не са предсрочни, ако няма друга криза, която да ускори отново политическото време. Такава би могла да бъде здравната криза. Ако здравната ситуация продължи да се влошава до края на август, тя би могла да налее още напрежение. Една криза върху друга криза, здравна криза върху политическа, може да доведе до ново ускоряване. Ако не се случи това, по-вероятно е да не се върви към предсрочни избори.

Но независимо от това трябва да съдим за политическата значимост и тежест на протестите, по това дали те изразяват публичния, общия интерес.

Въпросът е дали институциите, дали парламентът, дали управляващите днес изразяват публичния интерес. Дали дават гаранции, когато хората казват, че искат смяна на системата. Впрочем това отново е манипулативен прочит, който ни се вменява от коментатори и политици – че протестиращите искали промяна, геополитическа преориентация. Няма такова искане на протестите – напротив! Протестиращите искат да се върнем към истинската демокрация, когато институциите защитават обществения, а не лобистки, не частни, не агресивни бизнес интереси. Недоволните искат държавата да служи на гражданите. Протестиращите искат видими стъпки към политики за отлепване на България от последното място по бедност и корупция в ЕС.

Това са  демократичните и проевропейски искания на протестиращите. Те изразяват публичния интерес и насоката на стратегическо развитие на страната, независимо от това дали конкретно ще доведат до предсрочни избори, или не. Важното е яркото, категорично дефиниране, че има нарастващо множество граждани, които искат България да бъде по-развита, по-малко корумпирана, с изчистена политическа класа, която да служи на гражданите, а не на лобистки интереси и на мафията.

До какво ще доведат изборите – предсрочни или редовни? Как ще пренаредят политически пъзел у нас? Много е рано за конкретен отговор на този въпрос. В следващ парламент със сигурност ще има фрагментация. Това е начин да се назове плурализацията. Ще има повече политически субекти, което само по себе си е добър признак на разбиване на този огледален модел, при който нито управляващите успяват да убедят мнозинството граждани, нито  БСП успява истински да поеме ролята на опозиция. Така че повече представени политически сили, разбира се, биха усложнили парламентарната игра, но биха били по-представителни за диференциацията на политическите предпочитания на гражданите.

– Т.е. протестите ще бъдат оздравителни за политическата ситуация у нас?

– Протестите имат краткосрочен и дългосрочен ефект. Краткосрочният е върху пренареждането на политическата сцена. Дългосрочният ефект е свързан с това, че младите, активните, образованите, ангажираните граждани вече не искат да живеят в държавата, която днешните управляващи им предлагат. Така че дали на следващите избори, дали на по-следващите тези млади хора ще стават все по-голяма част от избирателното тяло и ще се научат да избират политици, които да им харесват. Ние за момента все още не можем да се научим да избираме политици, които да представляват автентично нас и нашите интереси, а не олигархични интереси.

В нормална политическа ситуация човек, който два пъти отказва да бъде депутат, защото му е малка заплатата, би изчезнал от политическата сцена. У нас обаче след първия отказ на такъв човек му се предлага министерски пост с възможност да заделя 700 млн. само от един сенчест бизнесмен.

Младите хора са тези, които искат подобни явления да не са възможни на българската политическа сцена. И младите учат все повече българските граждани, че алтернатива има и тя е в нашите ръце. Алтернативата е демократична, европейска, отворена, ангажирана и зелена.

 

Проф. Анна Кръстева е преподавател в департамент “Политически науки” в НБУ и създател и ръководител на Център за миграционни изследвания. Doctor honoris causa на Университета Лил 3, Франция.  Гост-професор в Института за политически изследвания в Париж и Лил, Института за европейски изследвания, Университет Париж 8. Главен редактор на международното списание Southeastern Europe. Автор на книгите “Дигиталният гражданин”и “От миграция към мобилност. Политики и пътища”. Студии на проф. Кръстева са  издадени в САЩ, Франция, Великобритания, Русия, Германия, Китай.

 

 

Да приспиш или да разгневиш #протеста. Или как с нашите пари управляващите искат да превърнат овластени граждани в социално слаби

Протестът е политически, управляващите го четат като социален. Протестът иска оставки от най-високо, оттам искат да му дават социални помощи. Тази несръчна интерпретативна патерица патриотите предложиха на премиера и той радостно я прегърна като единствен спасителен пояс.
Самите партиоти толкова си могат. Трайно и съвсем не полека те изваждат от ‘народа’протестните граждани като ‘тиня’, ‘дъно’ и го свеждат до социално слаби, за които да се грижат. С нашите пари. ‘Атака’ провежда изборните си кампании като ‘православна солидарност’: на този даде левче за лекарства, на друг–малък грант за университет. Сидеров вече не е партньор, но със същата смехотворна загриженост партньорът В.Симеонов, вице-премиерът Каракачанов и премиерът предлагат златен дъжд от нашите пари да залее протестиращи и непротестиращи. Протестиращите не са за ‘колко’, а за ‘как’, искат и европейските, и родните публични средства да не се харчат от #Кой.
rbsh
rbsh
Дали това третиране на силни граждани като слаби е по-наивно отколкото недалновидно или обратното? Дали изсипването на добре пазени за преди изборите публични пари ще приспи или още повече разгневи протестиращите?
Отговорът – на площада днес, утре, сряда.
Текстът е част от рубриката Мислене при протести на Политическата и гражданска обсерватория.

From Post-Communism to Post-Democracy: The Visible and Invisible Political Transformations

The analysis starts from a key question: how many transformations did post-communism, which came as a promise and project for one transformation, actually carry out. This article is a conceptual, not an event narrative about the transformations of democratization. Its theoretical ambition is threefold. The first aim is to develop new analytical model for the study of transformations based on the concept of ‘symbolic-ideological hegemony’ and a matrix of two pairs of indicators. The first pair reflects the intentionality of the change and examines the (non-)existence of an explicitly formulated political project as well as its (self-)designation by elites and citizens. The second pair of indicators concerns agency and covers the supply side and the demand side, the perspective and role of elites, on the one hand, and on the other hand, the perspective and role of citizens. The other ambitions of the study are to identify the key transformations in Bulgaria’s three-decade-long post-communist development – a democratic, a (national) populist, and a post-democratic one, and to analyze them in a comparative perspective.

Anna Krasteva and Antony Todorov. From post-communism to post-democracy. Visible and invisible transformations. In: Southeastern Europe 44 (2020) 177-207. doi:10.30965/18763332-04402004

JSEE

Anna Krasteva. Bulgarian civil society: before (and after) the protests

1                     Introduction

Bulgarian civil society can be summarised in two dimensions – a huge number of registered NGOs and their small size. The figures vary from 50 000 CSOs, according to the study of the Bulgarian Centre for Non-For-pProfit Law in 2010 (BCNL, 2009, p.1) to 14 600, according to the Open Society Institute in 2017 (Zahariev and Yordanov, 2017, p.10). Bulgaria continues to have more than 800 new public-benefit CSOs registered annually (Zahariev and Yordanov, 2017, p. 4). Two third of CSOs have annual costs of up to BGN 100 000 (EUR 51 130) (Zahariev and Yordanov, 2017, p. 4). The typical CSO has a very small team of employees, not very well-paid but usually highly skilled and motivated (Zahariev and Yordanov, 2017, p.43).

The aim of this research is to map the role of CSOs in policy-making in Bulgaria. The text is written in January 2020 – before the protests – and analyses the civil society in more peaceful times, not in the ones of street mobilizations and civic disobedience. The study is based on two main types of background information: desk research and five interviews. The author has a rich experience in studying citizens’ activism, which is beneficial for the understanding of CSOs developments (Krasteva, 2016, Krasteva et al, 2019, Siim, Krasteva, Saarinen, 2019).

The definition of civil society accepted by the Bulgarian civil sector is the one of P.C. Schmitter and A.H. Treschsel: ‘a system of self-organised intermediary groups that (…) are capable of deliberating about and taking collective actions (…)’ (Schmitter and Treschsel, 2004, pp. 34-35 quoted in Zahariev and Yordanov, 2017, p. 20). The research methodology of ECE uses the concept of CSOs, which is not explicitly defined but implicitly refers to a liberal understanding of civil society organisations as an actor and factor for democratisation. The most used concept with the same meaning in Bulgaria is NGOs. In recent years, negative trends have developed in Bulgaria, whose description requires new concepts. The Centre for the Study of Democracy[1] introduces the concepts of CONGO, a government-controlled non-governmental organisation primarily focused on absorption of European funds, and PONGO – politically owned NGOs, in which politicians pour significant funding and often withdraw after their political careers (CSD, 2010, pp.36-37).

2                     Legal framework for setting up and running a CSO

The legal framework is defined as ‘highly sustainable’ according to the CSOs Sustainability Index in Bulgaria. This value is higher than the overall sustainability and is the highest among all other indicators (BCNL et al, 2019, p.1). It retains the same value since 2015 (BCNL et al, 2019, p.2).

The legal framework for CSOs is provided by the Non-Profit Legal Persons Act (effective January 1, 2018). The Act governs the establishment, registration, organisation, activities and dissolution of non-profit legal persons. The major change in the legal framework in the last years is the registry reform. The Act introduced a simplified type of registration – a new Register of Non-profit Legal Entities (the „Register“). Non-profit legal entities are no longer registered with the district court of their seat, but in the Register maintained by the Registry Agency (Ministry of Justice). Non-profit legal entities already registered with the district courts are required to submit a reregistration application to the Registry Agency by 31 December 2020 (Rousinova, 2017). The registry reform has three main objectives:

  • To reduce the administrative burden – faster procedures (registration in 3 days), possibility for e–registration;
  • To ensure the transparency of CSOs activities. Anyone will be able to verify the existence or absence of registered information or a declared act in the Register and will be entitled to unrestricted and free access;
  • To improve the accountability – financial and annual reports are submitted to the Registry Agency (BCNL, 2018, p.9).

All interviewees assess positively the spirit and direction of the registry reform.

The Act defines two types of non-profit legal persons – associations and foundations. The Association is a voluntary association of three or more persons for achieving non-profit purpose. The Foundation is a property that is dedicated and made available for non-profit purposes.

The main difference between the two types is in their functioning. At the core of the association is the opportunity for members to make personal efforts to achieve their non-profit goals. The Foundation, by its legal nature, does not include the requirement for the founders to carry out activities. It is enough for them to provide property to serve the objectives (BCNL, 2018).

63% of the CSOs in Bulgaria are registered as associations and 25% as foundations[2] (Zahariev and Yordanov, 2017, p. 11).

The Non-Profit Legal Persons Act creates the general opportunity for the State to assist and promote non-profit organisations for public benefit activities through tax. Such tax reliefs have been enacted in the Personal Income Tax Act, the Local Taxes and Fees Act, the Corporate Income Tax Act, and the Value Added Tax Act (BCNL, 2018, p.16).

CSOs are exempt from income tax from non-profit sources, including donations, project grants and membership fees, but pay corporate tax on their market-like profits. Donors of public benefit organizations benefit from tax credits for donations made up to 5 percent of annual income for individuals and 10% of net profit for businesses (BCNL, 2019, p.3). The interviewees consider the tax incentives to donate money to CSOs rather weak (4.3).

The Social and Solidarity Economy Enterprises Act, passed in October 2018, provides benefits for social enterprises, but defines them in a way that can exclude smaller CSOs, since it requires a social enterprise to invest at least EUR 3 750 from making a profit back into the social activities or hiring at least three people from vulnerable groups (BCNL, 2019, p.3).

The market-like activities must meet the specific restrictive criteria of legality under the Law on Non-profit Organizations, which are: be additional, (i.e. it should not exceed the main non-economic activity); to be related to the goals of the organisation; profit-sharing is forbidden (BCNL, 2018, p.42). Both associations and foundations can carry out market-like activities (BCNL, 2018, p.20).

Most CSOs do not carry on market-like activities, but some have started developing small business projects. For example, the World of Mary Foundation offers catering and the Concordia Bulgaria Foundation produces candles. These efforts are still at an early stage (BCNL et al, 2019, p.6).

The 1991 Constitution explicitly distinguishes citizens’ associations from political parties. There is no legal obstacle for CSOs to engage in demonstrations, discussions, proposals for changes to legislation that are not part of a political election campaign. This involvement in political debate is also suggested by the goals of CSOs, including the development of civil society, civic participation and good governance, health, education, culture, support for children, people with disabilities or persons and communities at risk of social exclusion, protection human rights or the environment. Most of these goals imply political decisions at national or local level (BCNL, 2018, p.28).

The regulations differ not by the size of CSO, but by the type of statute – public or private benefit. Any association or foundation can pursue activities for the public or private benefit. These are not separate types of CSOs, but statutes (BCNL, 2018, pp.19-20). 94% of NGOs are registered as public-benefit organisations and 2% – as private-benefit organisations[3] (Zahariev and Yordanov, 2017, p.10).

The different statute of an organization also determines the different scope of its legal rights and obligations. NGOs in public benefit can be supported by the state. Non-profit NGOs in private benefit do not receive special support from the state (BCNL, 2018, p.78).

3                     Availability and stability of funding

The financial situation of CSOs is defined as ‘evolving sustainability’ and is rated 4.6 (BCNL et al, 2019, p.1) on the scale of the CSOs sustainability index (1 – sustainability enhanced and 7 – sustainability impeded). It can be summarized in two characteristics:

  • Financial sustainability (4.6) is lower than the overall sustainability of CSOs (3.5). It has the lowest values among the other indicators of sustainability – legal environment (2.5), organisational capacity (4), advocacy (2.6), provision of services (3.1), infrastructure (3), public prestige (3.7) (BCNL et al, 2019, p.1).
  • There is a negative trend of declining financial sustainability over the last years: 4.3 in 2015, 4.4 in 2016, 4.5 in 2017, 4.6 in 2018  (BCNL et al, 2019, p.5).

The interviewees consider the financial resources as scarce and think that many CSOs find it difficult to raise enough money for their activities. They are not optimistic about the future and think the financial situation will stay the same. The relatively low and declining financial sustainability is due to three major factors:

  • Lack of major donors. An emblematic exception is America for Bulgaria Foundation which in 2018 provided almost USD 20 million – more than all other foundations in Bulgaria combined. More than half of this amount was made available to CSOs (BCNL et al, 2019, p.5).
  • Unsustainable funding from other sources. The EU’s Good Governance Operational Programme has not opened calls for four years. In December 2018 it allocated approximately BGN 10 million (approximately EUR 5.1 million) to 118 CSOs. Only 20% of 270 social entrepreneurship projects under the EU Operational Programme Human Resources Development are for CSOs. The Operational Programme Environment did not support CSOs’ projects in 2017 and 2018, while in previous years it was a significant source of support for environmental organizations (BCNL et al, 2019, p.5).
  • Donation is a relatively new phenomenon. According to the Bulgarian Donors Forum, companies donated approx. BGN 38 million (approximately EUR 19.4 million) in 2017 compared to BGN 34 million in 2016 and below the amount of BGN 46 million in 2015. There is no information what part of the donations was received by CSOs. Less than 1 percent of companies have announced donations to CS Individuals donated approximately BGN 9 million (approximately EUR 4.6 million) (BCNL et al, 2019, p.6).

There are good practices of cooperation between business and civil sector, though not numerous, e.g. Reach for Change and Nova TV jointly develop a program on social entrepreneurship; Lidl and the Civic Initiatives Foundation Workshop work together to provide grants to CSOs; and BCNL and Vivacom have partnered to carry out the Regional Grant program (Hristova and Andreeva, 2018, p.9).

  • What is and what should be the role of the listed sources in financing NGOs in Bulgaria? (answers ‘rather big’ and ‘very big’)
  State EU EEAS and Norway grants Individual foreign countries Bulgarian private donors Foreign Private donors
What the role is 10% 48% 52% 26% 19% 21%
What the role should be 36% 72% 66% 30% 65% 37%

Source of data: Quantitative survey among active NGOs in Zahariev and Yordanov, 2017, p. 26

The Open Society Institute survey provides data on both the actual and desired ratio between different sources of funding. The role of the state is very small. Interestingly, the expectations for the state are not very high either (Zahariev and Yordanov 2017, p.26). The interviewees prefer mostly a balanced approach combining different sources of funding.

Funding at local level could be summarized in two trends:

  • In smaller municipalities, resources are rather limited.
  • There are a few positive examples in the capital and other cities. In 2018, Sofia Municipality allocated more than BGN 280 000 (ca. EUR 143 000) under the ‘Europe’ programme and BGN 1.4 million (ca. EUR 720 000) under its ‘Culture’ programme, most, but not all, is for CSOs. In early 2019, the AGORA platform successfully advocated the creation of a small municipal fund to support local ccitizens’ initiatives in nine cities. The funds amount to BGN 157 000 (ca. EUR 80 000), with almost half of the funding coming from the municipal budget and the other half from AGORA (BCNL et al, 2019, p.6).

4                     Analytical capabilities of CSOs

The analytical capacity of CSOs is an essential resource facilitating participation in the discussions on laws and policies. Paradoxically, the issue of analytical capacity is not a key topic in the analyses – it is not included in neither the sustainability index, nor in the questionnaire of this study, or the civil society studies in Bulgaria (CSD, 2010, Zahariev and Yordanov, 2017, Hristova and Andreeva, 2018).

The analytical capacity will be analysed in four directions: its uneven distribution in the civil sector; the forms of its promotion; the forms of amplifying the analytical voice of CSOs; the analytical self-reflexivity of CSOs.

The analytical potential is unevenly distributed among CSOs: 4% of active CSOs in Bulgaria identify themselves as analytical centers or think tanks (Zahariev and Yordanov, 2017, p. 13). The vast array of CSOs do not have enough human resources to develop significant analytical capacity (Hristova and Andreeva, 2018, p. 8).

Analytical capacity building is not subject to policies and systematic efforts by the State.

Among the forms by which the civil sector enhances its analytical capacity, I would point out three:

  • The first is the ‘translation’ into accessible language of changes in legislation. Noteworthy is the work of the Bulgarian Center for Not-for-Profit Law, which was praised by all interviewees, as well as of the Access to Information Programme.
  • The second form consists in consultation, information and training in a wide range of topics, including accounting, legal issues, how to work with social media, which coalitions such as the National Children’s Network, Civic Participation Forum and Bulgarian Donors Forum offer to their members (Hristova and Andreeva, 2018 p.9).
  • The third form is an active exchange of information – according to an interviewee, once a new legislative change or regulation is adopted, civic activists inform each other.

Coalitions are an important form of amplification as a megaphone of the analytical potential of CSOs and of their impact on legislation and policies. A positive example is the Forum Citizen Participation[4] which unites more than 100 CSOs from across the country and which has sent to the Deputy Prime Minister an opinion on a draft Regulation on the Organisation and Activities of the Civil Society Development Council.[5]

The analytical self-reflectivity of the civil sector is expressed in two main forms. The first consists of studies in civic participation, identifying good practices,  weaknesses, risks, and challenges (CSD, 2010). Among the main risks, the Centre for the Study of Democracy highlights the CSOs capture: patronage-client CSOs close to politicians at national and especially local level in order to absorb European funds. Evidence of this negative trend, according to Centre for the Study of Democracy, is the sharp increase in the number of CSOs: in the decade 2000-2010 they have increased 8-fold (CSD, 2010, pp.34-35). The Centre for the Study of Democracy identifies 25 publicly known ‘government-controlled non-governmental organisations’ that have absorbed significant funds in the absence of transparency and accountability (CSD, 2010, p.38). The study identifies two other types of organisations – CONGO and PONGO, which have absorbed significant public funds, both expressing the transition of the civil sector from a democratization factor in 1990-2000 to a means of absorbing funds after 2000 (CSD, 2010).

The second form of analytical self-reflectivity is the development of a strategic vision. In October 2018 Forum Citizen Participation, the Bulgarian Centre for Not-for-Profit Law, Red House Center for Culture and Debate, Information Portal, Bulgarian Donors Forum, AGORA Platform and National Network for Children organised the ‘Future Search Conference’ with the participation of more than 80 organisations from all over Bulgaria. As a result, a joint strategic plan[6] was developed. A coalition of CSOs coordinated by the Forum Citizen Participation is responsible for the implementation of the plan (Hristova and Andreeva, 2018, pp.8-9).

5                     National practices on consulting CSOs

Citizens’ involvement in policy-making and decision-making is a prerequisite for open, responsible and effective governance (BCNL et al, 2009, p.2). In the past three years there has been no change in the advocacy index – 2.6 (Hristova and Andreeva, 2018, p.6). Relations between government institutions and CSOs are still under development (Hristova and Andreeva, 2018, p.9). The civil sector actively protects and asserts the right to participate in the decision-making process, e.g. Forum Citizen Participation and the National Network for Children call for more CSOs’ involvement in the management and implementation of the structural funds. The result of these advocacy activities are positive: over the years CSOs representatives  have been invited much more often by institutions to take part in working groups or consultations when strategies and bills are discussed (Zahariev and Yordanov, 2017, p.36). The interviewees evaluate positively (7.7) the legal requirements to consult CSOs on legislative proposals.

The most important good practice is the Public Consultation Portal[7], administered by the Council of Ministers. It provides an opportunity to express opinions on all legislative and strategic acts. Another good practice is the Public Council to the Parliamentary Committee for Interaction with CSOs and Citizen Complaints which facilitates the cooperation between CSOs and public institutions (BCNL et al, 2019, p.6). Representatives of CSOs actively participate in the discussions on and monitoring of operational programs. The sessions of the parliamentary commissions are open and CSOs representatives and citizens can make statements and proposals.

The dialogue between CSOs and institutions is not yet complete. The interviewees are not very satisfied (4.1) with the consultation process before passing a new law. Two groups of causes are at the heart of weaknesses and deficits. The first relates to institutions that apply different methods to minimize civic participation. One is the adoption of significant changes in laws between first and second reading, which are not subject to public consultation. Another is the formal existence of public councils to interact with citizens that do almost no activity, e.g. the Public Council of the Ministry of Youth and Sports only met once in 2018 (BCNL et al, 2019, p.6). Institutions do not have a unified approach to public consultation: a Roma representative interviewed stressed they are working well with the Ministry of Education, but the Roma CSOs have been subject of numerous attacks and insults by nationalist politicians in government.

The civil sector is also responsible for the relatively weak involvement in public consultations: according to a survey of CSOs representatives, 43% of them think the latter requires a lot of time and effort; 7% of them consider that civic participation does not make much sense, and 15% are discouraged by the lack of results and real impact of citizens’ initiatives (Hristova and Andreeva, 2018, p.8). Most of interviewees stressed that the ‘voice’ of the street is stronger than the one of consultation.

Participation in consultations is not perceived as an aim per se: according to an interviewee, their CSO sometimes withdraws from consultation because of incompatibility of values.

Some groups are underrepresented, especially people with disabilities and people from the rural areas. According to the Open Society Institute survey, 2/3 of CSOs believe that the most vulnerable groups in society do not succeed in protecting their interests (Zahariev and Yordanov, 2017, p.41).

The last years are marked by the increased voice and influence of very conservative, religious and nationalist organizations. They are an expression of a double paradox. First, they claim to express the values ​​and interests of groups in civil society, but they are fierce opponents of the liberal, open and human rights civil society. Second, their influence on legislation is increasingly blocking, neutralizing and annihilating the impact of liberal civil society. The examples of the Istanbul Convention and the Strategy for the Child are emblematic. The Law on Social Services was adopted in 2019 after extensive consultation with CSOs, but was delayed by 6 months due to strong pressure from nationalist parties and the Orthodox Church, religious and parental organizations such as the National Association for the March for the Family. These negative trends have been emphasized by all interviewees.

6                     Impact on policy making.

Civil society is an area where new forms of power emerge (Armstrong, 2011, p.15). The impact of CSOs in Bulgaria is the result of the dynamic correlation of two opposite trends: the capacity and determination to make a change of the civil sector, on the one hand, and the deteriorating political, media and social context, which undermines the conditions for functioning and influence of CSOs, on the other hand.

The impact is analysed in three perspectives – the participation of CSOs in policy making; the main spheres of influence, and four examples of successful ‘voices’. According to the study of Open Society Institute, the participation in policy setting is not fully satisfactory: the representatives of active CSOs estimate it at 30% at national level and 38% at local level (Zahariev and Yordanov, 2017, p.37).

  • Is the civil society involved in decision making and policy making?
  Yes Non
National level 30% 48%
Local level 38% 41%

Source of data: Zahariev and Yordanov, 2017, p. 37.

The areas of influence vary considerably. Three groups of spheres could be distinguished according to CSOs’ influence – high, moderate or relatively low. The CSOs’ influence is strong in the areas of voluntary activity (43%[8]); ecology and environment (37%), working with children and young people (34%). The influence of CSOs is moderate in the areas of charity (28%), human rights (28%), social services (28%), educational activities (22%). The CSOs’ influence is rather limited in the areas of sustainable development (6%), monitoring the work of institutions (8%), combatting human trafficking (9%), advocacy for good governance (11%), social justice (14%) and Roma integration (18%) (Zahariev and Yordanov, 2017, p.38).

The civil sector considers the impact of their activity as insufficient: only 9.5% believe that it makes a real difference, 80% report a slight change, and 10.5% report that there is no change (Hristova and Andreeva, 2018, p.17).

A good example of a successful impact on legislation is the Anti-Money Laundering Act (2019). According to the draft law, CSOs had to fulfill the same procedures and requirements as the banks and insurance companies. After successful advocacy actions, a law was adopted to facilitate the procedures for NGOs which are not obliged to register in the State agency for national security (BCNL, 2019). A second example is the proposal by CSOs, including with the participation of an interviewee, to ban segregated classes, which is enacted in the Pre-school and School Education Act (2018). The third example illustrates the power of street protests. An emblematic example is the protest of mothers of children with disabilities under the slogan ‘The System Kills Us’. As a result of this advocacy campaign, a new Law on Personal Assistance has been adopted, which allocates an additional BGN 150 million (approximately EUR 75 million) to provide social assistants to people with disabilities, including children (BCNL et al, 2019, p.7).

The fourth example is from the sphere of politics and expresses the solidarity of the civil sector against a political attack on a CSO. On September 30, 2019, the far-right VMRO Party sends a signal to the Attorney General asking for the closure of the Bulgarian Helsinki Committee (VMRO demands Tsatsarov to cease BHC activity, Lex news, 30.09.19). The motives are that the BHC „organizes free seminars to train judges, prosecutors and investigators. On the other hand, the BHC provides procedural protection to certain persons in cases presided over by the same magistrates to whom it has conducted training” (VMRO demands Tsatsarov to cease BHC activity due to… , vmro.bg, 30.09.19). BHC replies that „“ … the signal to the Bulgarian prosecutor’s office is based on the assumption that … it is illegal for a civic organization to cooperate with representatives of any of the three independent powers … Such a assumption … is not an attack only against the Bulgarian Helsinki Committee. It is an attack on the work of dozens of non-governmental organizations across the country, assisting the legislature, the executive and the judiciary … “ (BHC. VMRO uses us for his election campaign, www.bghelsinki.org, 30.09.2019) On October 2, 2019 82 CSOs signed an Open letter to the medias : ”In view of the request submitted by the VMRO political party to the Prosecutor General’s Office for termination of the Bulgarian Helsinki Committee on 30 September 2019, we find such public attacks unacceptable; they undermine public confidence in the non-governmental sector and are used for political goals that are not in the public interest“(Open letter 2.10.19).  On 8 October 2019, the Prosecutor’s Office issued a formal statement that the Prosecutor General did not find grounds to request the court to terminate the BHC with the argument that “the allegations in the request for the termination of the activity of the Bulgarian Helsinki Committee for exerted „direct and indirect … pressure and influence on the Bulgarian magistrates“ in violation of Art. 117, para. 2 of the Constitution of the Republic of Bulgaria, in view of the activities carried out in the form of organized free training seminars for magistrates and the provision of procedural protection to certain persons, as part of the legitimately stated goals in the association’s registration, do not indicate any activity prohibited by the Constitution and laws” (Prosecutor’s Office of the Republic of Bulgaria 8.10.19). The collective mobilization of dozens of CSOs testifies of the determination of the civil sector to resist the increasing political attacks.

7                     Conclusions & recommendations

The civil sector in Bulgaria can be summarised by one positive and two negative trends. The positive trend is the relative sustainability, defined as ‘evolving sustainability’ by the Citizen Participation Index – and the impact on some policies and new laws. The two negative trends are related to strong attacks from outside and from inside – by nationalist parties and politicians, including those who form the government, and by conservative organisations and groups. These negative trends are not specific to Bulgaria and require a European approach to protect and promote liberal civil society.

A few recommendations for strengthening the CSOs’ ‘voice’ and impact:

  • To adopt, every year, a Civil Society Development Strategy and a Civic Initiatives Fund.
  • To increase the funds for long term projects at the expense of short terms projects.
  • To introduce better tax incentives to donate money to CSOs.
  • For enhancing the impact of public consultations, institutions should become pro-active and inform public opinion by a variety of channels and forms before the start of the consultation process. This approach would allow CSOs to better preparing their advocacy strategy.
  • More funding to be allocated for enhancing the analytical capacity of the CSOs.

List of references

Armstrong D. et al (eds) 2011. Civil society and international governance. The role of non state actors in the EU, Africa, Asia and Middle East. Routledge.

BCNL et al. 2019. The 2018 CSO Sustainability Index in Bulgaria. October 22 2019.

BCNL (Bulgarian Center for Not-for-Profit Law) 2019. What are the main obligations of non-profit legal entities under the Measures against Money Laundering Act? May 23 2019. (БЦНП. 2019. Какви са основните задължения на ЮЛНЦ по Закона за мерките за изпиране на пари.)

BCNL (Bulgarian Center for Not-for-Profit Law) 2018. Bulgarian NonProfit Legal Entities Act. Questions and answers. February 21 2018. (БЦНП 2018 Закон за юридическите лица с нестропанска цел. Въпроси и отговори. София, БЦНП.)

BCNL (Bulgarian Center for Not-for-Profit Law) 2018. Reregistration of nonprofit legal entities in the Registry Agency. Questions and answers. (БЦНП 2018.Пререгистрация на ЮЛНЦ в Агенцията по вписванията. Въпроси и отговори.)

BCNL (Bulgarian Centre for Non-for-Profit Law) 2009. Participation of NGOs in the decision making in Bulgaria. Legal analysis. (БЦНП. 2009. Участие на НПО в процесите на вземане на решения в България. Правен анализ.)

BHC (Bulgarian Helskinski Committee) 30.09.19. VMRO uses us for his election campaign. www.bghelsinki.org (БХК. ВМРО ни използва за предизборната си кампания) http://www.bghelsinki.org/bg/novini/press/single/20190930-Press-VMRO/

CSD (Centre for the Study of democracy) 2010. Civil society in Bulgaria: trends and risks. (Център за изследване на демокрацията. 2010. Гражданското общество в България: тенденции ии рискове.)

Hristova, D. 2017. Forum Citizen Participation and the National Network for Children insist on more extensive participation of NGOs in the management and performance of structural funds. April 12, 2017. (Форум Гражданско участие и Национална мрежа за децата настояват за повече участие на НПО при управлението и изпълнението на структурните фондове.)

Hristova D. and Andreeva D. 2018. Civic activity with variable success. Citizen participation index – 2017. BCNL and Forum Citizens activity, January 2018 (Христова Д. и Андреева Д. 2018. Гражданска активност с променлив успех. Индекс за гражданско участие – 2017. БЦНП и Форум Гражданско участие.)

Krasteva, A. et al. 2019.  Being a citizen in times of mainstreaming of populism: building post-communist contestatory and solidary citizenship. In: Anna Krasteva, Birte Siim, Aino Saarinen (eds) Citizens’ activism and solidarity movements. Contending with populism.  Palgrave, 2019, 213-242.

Krasteva A. 2016. Occupy Bulgaria or the emergence of postcommunist contestatory citizenship – In: Southeastern Europe, vol. 40, N 2. 158 – 187.

Open letter 2.10.2019. Position of NGOs against the attempts of political parties and their leaders to put pressure on civil society (Позиции на граждански организаци срещу опитите на политически партии и техни лидери да оказват натиск върху гражданското общество.)

Prosecutor’s Office of the Republic of Bulgaria 8.10.19 (Прокуратура на Република България. Главният прокурор не намира основания за искане до съда за прекратяване на БХК).https://prb.bg/bg/news/aktualno/glavni-ja-t-prokuror-ne-namira-osnovani-ja-za–114

Roussinova, G. 2017. Bulgaria: substantial changes for non-profit legal entities from 1 January 2018. Lexology, December 20 2017. https://www.lexology.com/library/detail.aspx?g=c1571d84-529c-471e-bedf-d4436bde36c1.

Schmiter P.C. and Trechsel A.H. (eds) 2004. Green paper on the future of democracy in Europe for the Council of Europe. Council of Europe.

Siim, B, Krasteva, A., Saarinen, A. (eds) 2019. Citizens’ activism and solidarity movements. Contending with populism. Palgrave.

Zahariev, B. and Yordanov, I. 2017. Active non-governmental organisations in Bulgaria in 2017. Open Society Institute – Sofia, April 2017.

VMRO demands Tsatsarov to cease BHC activity, LEX NEWS, 30.09.19. 30.09.19. (ВМРО иска от Цацаров да прекрати дейността на БХК. https://news.lex.bg/%D0%B2%D0%BC%D1%80%D0%BE-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%86%D0%B0%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%BE/

VMRO Demands Tsatsarov To Discontinue BHC Activity Due to Unacceptable Interference in Bulgarian Judicial System.vmro.bg, 30.09.2019 г. (ВМРО иска от Цацаров да прекрати дейността на БХК заради недопустима намеса в съдебната система в България)

http://www.vmro.bg/%D0%B2%D0%BC%D1%80%D0%BE-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%86%D0%B0%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%85%D0%BA-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/

[1] https://csd.bg/

[2] 8% as chitalishte and 4% did not answer.

[3] 6% did not answer (Zahariev and Yordanov, 2017, p. 11).

[4] http://www.fgu.bg/en/

[5] http://www.fgu.bg/blog/fgu-sas-stanovishte-otnosno-proekt-na-pravilnik-za-organizatsiyata-i-dejnostta-na-savet-za-razvitie-na-grazhdanskoto-obshtestvo/

[6]http://www.fgu.bg/blog/provede-se-godishnoto-obshto-sabranie-na-forum-grazhdansko-uchastie/.

[7] strategy.bg

[8] The percentage represents the answer ‘strong influence’ to the question ‘How would you assess the influence of CSOs in Bulgaria in the following areas?’ (Zahariev and Yordanov 2017, p.38).

Anna Krasteva – member of the Advisory Board of the Human Rights Preparedness

Human Rights Preparedness is a new initiative of the Global Campus on Human Rights to promote human rights based approach to pandemics and other crises. Each pandemic & crisis  is different, but also the latest in a long line, which means that there are lessons to be learned from the past, and preparations that can be made for the future.

Anna Krasteva is professor and member of the board of the European Regional Master in Democracy and Human rights (University of Sarajevo and University of Bologna) – member of the Global Campus of Human Rights (GCHR). The mission of GCHR – a consortium of more than 100 universities from across the world – is to promote democracy and human rights through education, regional and global cooperation.

Photo_Anna Krasteva_GCHR conference in Bangkok

The photo is from the conference of the GCHR project led by Anna Krasteva ‘Securitization and its impact on human rights and human security’ (Bangkok, 2017)

https://gchumanrights.org/preparedness/meet-the-team.html

Под кожата или Конспирация 3.0

Биотехнологията, която идентифицира кашлицата, може да идентифицира и смеха. Правителствата и корпорациите ще знаят за нашите емоции повече отколкото самите ние.

На кой жанр принадлежи тази прогноза? На високата научна експертиза? На амбициозна конспиративна теория? Не, отговорът не е бърз и лесен. Важното е, че самият въпрос въвежда във вихъра на био-власт, дискурси, не/видимости, афекти, в който майсторски ни е завихрила корона-кризата.

Криза се римува с конспирация, те са неразделна двойка: колкото по-ненадейна и яростна е кризата, толкова по-креативна е конспирацията; колкото по-продуктивна е конспирацията, толкова по-замъглена и неуправляваема става кризата.

Три кризи от последните три десетилетия  – пост-комунистическа, екологична, пандемична – ознаменуваха три поколения конспирация.

Анна Кръстева Под кожата или Конспирация 3.0.-Дневник, 18.05.20.

https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/05/18/4067927_pod_kojata_ili_konspiraciia_30/?fbclid=IwAR05sBxUBZpq-vhsZ3OzDJvhQPYyB_S3ZzrDN9_Ei0Ol7ojl3St8v2VQiPk

Конспирация 1.0 – Критичната параноя

Как да обясниш явления, които изглеждат невъзможни, но са реални? Ограбена цяла банка: но не от маскирани бандити, а от костюмирани елити. Или откраднатия язовир Искър – в началото на прехода изглеждаше невъзможно, макар и реално, а то се оказа повторимо и банално, но това е друг разказ.

Чрез критична параноя. Тя е въведена от Салвадор Дали – спонтанен метод на ирационално познание, базирано на критична обективация на асоциации и интерпретации или по-просто, свързване на явления, които не са свързани по очевиден начин.

Родните разконспиратори избраха не арта, а археологията: за разлика от Кристо, който покрива, за да разкрие истинската същност, те заиграха на матрьошки – видимостта е фейк, разглобяваш първата, за да разкриеш истината, но виждаш втора, която също е фейк…. и така в многобройни страници класикът на първата вълна Едвин Сугарев громеше Заговора –  зад демократичния преход стоят комунистическите тайни служби, зад демократите – предатели. Както депутат колоритно синтезира родната картинка, в която нищо не е каквото изглежда: масонството у нас като всичко българско – и демокрацията, и комунизма дори – не е истинско. Съдиите у нас всъщност са масони, но то и масоните у нас не са истински масони.

Родният принос към Конспирацията е нейният демократичен привкус. В две еднакво съществени отношения – като жанр и като актьори. Именно демокрацията ни дари с конспирацията като публичен жанр. Първото поколение бяха раз/конспиратори и демократизатори – критичната параноя целеше очистване на прехода от фейк и задкулисие.

Конспиратори 2.0 – от трансформатори към манипулатори

Второто поколение политици, ангажирани с конспирацията, се ангажираха именно от страната на конспирацията, а не от тази на демистификацията. За разлика от изобретателното въображение на политика-хайку поет Сугарев, те са по-анонимни и без въображение, и приложиха един прост метод – огледалните образи. Не по Лакан, а по пост-комунистически.

Те си конспираторстват непрестанно – и по масонски, и  медийно – но еко-кризата най-ясно изкристализира специфичната им стратегия. Зелените твърдят, че еко-политиката у нас не е истинска еко-политика, природата не се защитава от програма Натура, а бизнесмените не правят истински бизнес, а крадат общото ни бъдеще като приватизират природата. За справка – природен парк Калиакра и голф апетитите, сагата Пирин… Бизнес-правителствени конспиратори не отговорят на критиката с аргументи, а просто преобръщат дискурса – зелените не са истински зелени, не защитават автентично природата, а конкурентни бизнес-интереси. Фактите, които с огромно закъснение установява прокуратурата, заздравяват нишките на зеления дискурс с реалността, ерго, потвърждават връзките на втория с конспирацията.

Критичната параноя има за цел демокрацията и истината, огледалният дискурс продуцира пост-демокрация и фейк. Залогът на първата е политически – преходът, на втория – лобистки и корупционен.

Конспирация 3.0 – управление на света чрез ваксини

Пандемията е безпрецедентна криза, и залогът става безпрецедентно висок – нашето тяло, нашите емоции, нашето Аз.

Ювал Ноа Харари, гуруто на социалните науки, го характеризира като преход от наблюдение над кожата към наблюдение под кожата: “Ако корпорациите и правителствата започнат масово да събират нашите биометрични данни, те ще могат да ни опознаят далеч по-добре, отколкото се познаваме сами, и ще могат не само да предсказват чувствата ни, но и да ги манипулират. Представете си една Северна Корея от 2030 г. – ако слушате реч на Великия водач и биометричната гривна разпознава признаци на гняв, с вас е свършено.”[1] Пътят е павиран, хоризонтът е историята, афектите – апокалиптични.

Джуди Миковиц, гуруто на пандем-конспирацията, известява План-демията – новото управление на света чрез ваксини, световен заговор, новият лош Бил Гейтс.

Тези дни  кандидатът за гуру и лидер на Възраждане Костадин Костадинов организира протест срещу задължителната ваксина. Ваксината още не съществува, но важното е конспираторът да разконспирира голямата Конспирация – корона, Бил Гейтс, 5G, а за български привкус и Бойко Борисов.

Ако пандемията не съществуваше, анти-ваксърите щяха да я изобретят.  Знаем от Сартр, че ако евреите не съществуваха, антисемитизмът щеше да ги изобрети. Анти-ваксърите имат такава дълбока и интимна нужда от пандемия, както анти-семитизмът от евреите. Дълбоката и интимна нужда от конспирация впечатлява както с многобройност (46% у нас вярват, че корона-вирусът е изкуствено създаден за облагодетелстване на фармацевтични компании[2]), така и с ‘безпартийност’– видеото на Джуди Миковиц се споделя и от консерватори, и от либерали[3].

Ако първите поколения конспирации имаха политически и бизнес залог, конспирация 3.0 се прицелва в тялото и влиза под кожата: кой да решава за живота и смъртта, кой да направлява емоциите ни. Биометричното конспиративно въображение черпи от науката – пандемия и биометрия са сложна материя, и победоносно я доминира: “2039-а: когато всички конспирации станат истина”[4].

Има ли изход от доминацията на биометричната власт? В стрийт арт въображението: един робот рисува “Човеци, вие сте прецакани”[5].

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Ювал Ноа Харари: светът след коронавируса.- Либерален преглед, 20.03.20, http://librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/discussion/world/3723-yuval-noa-harari-svetat-sled-koronavirusa?fbclid=IwAR13w2x07aDmUdhFWrm4RYr4hcxBBAQeY7flgqL9cGfaBbWj0oMZUIluh0I

[2] https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/trend-53-ot-bylgarite-smiatat-che-koronavirusyt-e-biologichno-oryjie-302948/

[3] Маршъл Шепард. Защо хората предпочитат конспиративни теории пред науката? Forbes България, 15.05.20.

[4] https://webcafe.bg/onya-deto-ne-go-triyat/464846379-2039-a-kogato-vsichki-konspiratsii-stanat-istina.html

[5] Humans you are fucked. https://www.youtube.com/watch?v=oDvNmkQ2Nvc

Матриархат, пастири, лидери: кой ще ни изведе извън кризата. Анна Кръстева пред Дневник

Корона кризата възвести ли ерата на лидерския матриархат? Не, разбира се.

Просто търсещите добри новини медии привлякоха към прожекторите жени лидери. Те са забележителни не защото са жени, а защото са забележителни лидери. Няма женска рецепта за лидерство, всяка има свой управленски стил и лидерска харизма. Джасинда Ардърн миксира емпатия (‘погрижете се за съседите и уязвимите’), ефективна комуникация в социалните медии (персонализирани Фейсбук видеа) и твърда политика (‘go hard and go early’). Познатият стил на Ангела Меркел – прагматичност, научна аргументация за всяка стъпна етап на кризисния мениджмънт, предкризисно инвестиране в стабилни институции (и в пика на кризата Германия поема болни от съседните държави и имат свободни легла за интензивно лечение) – се оказа особено ефикасен за контролиране на пандемията.

https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/04/29/4060433_matriarhat_pastiri_lideri_koi_shte_ni_izvede_izvun/

#Codiv-19 #корона-вирус криза #лидершип

Този текст не е нито апология, още по-малко критика на женското лидерство, той е анализ на лидерството по време на криза, защото

Кризисното време е лидерско време

“Кризите са създадени за лидери. Лидерите са създадени за кризи”[1], пише Бърт Спектър – един от корифеите по темата. Кризите имат две страни – явление (брой жертви на Codiv 19) и лидерска диагноза за спешност и извънредност. Кризите имат нужда от ‘лице’ и няма по-мощен прожектор към лицето на лидера от кризите.

Какви лидери произвеждат кризите?

Пастирът:

Codiv 19 като ‘семиотична ваксина’

Не, пандемията не превръща хората в стадо, а лидерът – в овчар. Тя укрепва сцеплението на общността – няма как да оцелеем сами, а трябва заедно да положим извънредни усилия. Сцеплението приема пъстри форми – масово спазване на тежки правила, ръкопляскания за медиците от прозореца (родният ентусиазъм бързо спадна, другаде е завладяващо жив), благотворителни кампании за букет от каузи.

Един изключително мощен механизъм катализира сцеплението – страхът, индивидуален и колективен. Стръхът се превърна в обект на разгорещени битки за интерпретации. Политиката на страха е инструмент на опортюнистични политици за ‘надзор и наказание’. Тази теза мощно и убедитено звучи от критични интелектуалци, опозиционни политици, правозащитници. Социални психолози реабилитират страха – той е game changer, силата му да променя радикално и светкавично поведенчески модели е ненадмината: комуникативните италианци и испанци със седмици спазват най-стриктна изолация. Първата перспектива разглежда страха от гледна точка на лидерските му употреби, втората – в перспективата на индивидуалните стратегии за справяне с изключителни предизвикателства. Въпреки противополжния си патос и двете интерпретации подчертават, че страхът е доминиращия афект на острата фаза на кризата, а от лидери и граждани зависи как се мобилизира мощната му символна сила.

Позитивните му употреби са свързани с идеята на италианския психолог Сержо Салваторе за Codiv 19 като ‘семиотична ваксина’[2], като дестабилизатор, толкова мощен, че силно разклаща устоите на нашия свят, но не тотално деструктивен.  Тази ваксина може да създаде ‘семиотични антитела’ –  овластени граждани и институции с шанс да не бъдат повече същите.

Пандемията скъсява дистанцията граждани – лидери. Не защото лидерите също се разболяват– от Борис Джонсън до фараон Рамзес V, император Марк Аврелий, цар Петър II, крал Луи XV[3]: историческият списък на владетели – жертви на инфекциозни болести е впечатляващ.

Корона кризата скъсява дистанцията с лидерите по три различни начина. Първо, като произвежда лидери, които поради кризисния си произход са и нови, и неопетнени, и без политически негативи. Всички вече с основание мислят за ген. Мутафчийски – безспорната звезда на родния лидерски хоризонт. Второ, защото новите лидери си говорят по-редовно и ‘интимно’ с гражданите – най-гледаните предавания днес са пресконференциите на щаба. Трето, защото корона-лидерите владеят една уникална кризисна виртуозност – едновременно да усилват, и да успокояват страха. Като д-р Кунчев, гл. здравен инспектор, временно лидер, който в едно изречение успя да ‘опитоми’ и нас, и вируса – няма веднага да се отпускат мерките, но вирусът има любимо време, а то изтича и ще дойде дългоочакваното наше време.

Пастирите са лидерите на острата фаза на кризата. Излизането от нея и стретегическото очертаване на бъдещето има нужда от друг тип лидери – държавниците.

Диктаторът:

вярвайте ми, защото е абсурдно

Днешните диктатори са избрани, някои по няколко пъти, други по доста пъти.

Водка, сауна и трактор е корона-‘ваксината’ на Лукашенко, дезинфектант, с който да не дезинфенктираме, а да се лекуваме на Тръмп – играта с абсурдното е забележителна. Болсонаро се моли на Бог и Дева Мария от Апаресида и уволнява здравния си министър, който не повярва на президентската диагноза за корона вируса като грипче.

Харизмата не е алхмия, капацитетът на диктаторите да произвеждат поведенчески абсурди на последователите остава доста ограничен: не е регистриран случай на ентусиазиран фен на Тръмп, който да е погълнал дезинфектант, макар някои да са попитали властите как е по-добре да ги приемат – с инжекция или гаргара. Лукашенко събираше футболни фенове по стадионите, но броят заразени сложи край на тези смъртоносни радости. Изключително любопитно е, че пиенето на белина е въведено като индикатор за избора Тръмп още през 2016 г., когато известният комик Рики Джървейс иронизира: “Фактът, че има предупреждения като „Не пий“ върху бутилки с белина ме кара да осъзнавам, че Доналд Тръмп може да стане президент”.

Вярвам, защото е абсурдно – за средновековните мислители това е резюмето на вярата. Ако нещо е доказано или е факт, това е знание и не изисква вяра. Това Аквински не е настолният автор на днешните авторитаристи, но те искат същото – не да карат последователите си нон стоп да вършат абсурдни неща, а верността им да не бъде ограничавана от други авторитети като наука или здравна експертиза.

Авторитарнителидери са силно привързани към усилване на властта им при извънредно положение, минимизиране на парламентаризма и други властови боноси на кризата. За честта на корона кризата трябва да подчертая, че тя е по-недолюбвана от диктаторите в сравнение с други кризи като миграционната. Защото залогът е не идентичността, а животът. Докато идентичностите са еластични и манипулируеми, животът е бинарен – или го има, или го няма.

Държавникът:

кризисният мениджмънт като ‘точна’ наука

Ангела Меркел говори прецизно като хирург и задълбочено като учен: ако един заразен заразява 1.1, здравната система ще издържи до октомври; ако е 1.2 – до юли… От древна Елада до днес политиката се счита за тънко изкуство, но кризисният мениджмънт на лидери като Меркел се среми а я превърне в точна наука.

За разлика от диктатора, който максимизира властта си, а паразитът – облагите си, държавникът е изправен пред най-голямото предизвикателство – да изрази общия интерес, да намери невъзможния баланс между здраве и икономика, живот и хляб.

Другата мисия (не)възможна e равновесието между днес и утре, спешността на извънредността и стратегичността на хоризонта. Корона кризата е уникална възможност да се преосмисли социално-политическата темпоралност. Консумеризмът, глобализацията, преходи без политическо въображение бяха ‘сплексали’ времето и живеехме в едно плоско настояще. Корона кризата е възможност да се реабилитира бъдещето, да се преосмисли творчески и отговорно: “пандемията е шанс да се разработи визия на социалния свят и на локално, и на системно ниво, като реалност, в която хората и институциите да се учат и променят”[4]. Как пост-кризата да бъде не по-несъвършено вчера, а по-добро утре – само лидери-държавници могат да замислят и да поведат към тази промяна.

Паразитът:

максимум печалба, нула лидерство

Паразитите нямат нищо общо с лидерството като държавническа отговорност и защита на публичния интерес. Те са тяхната пълна политическа противопожност. Те са и тяхна пълна числена противоположност. За разлика от държавниците, за които повечето държави мечтаят, но малко имат политическата култура да си ги избират, паразитите са и обичайно многобройни, и още повече се размножават в кризисно време. Особено в държавите, не успяващи електорално да изпратят държавници на управленското кормило.

Паразитите паразитстват върху обшествените ресурси – от вили за тъщи през язовирна вода и планински писти за свои до приватизирана вместо защитена Натура – списъкът няма край. Този списък особено активно се продължава в кризисно време. Докато обществеността коментира от сутрин до вечер сутрешната пресконференция на щаба и от нощем до сутрин – извънредните пресконференции, един министър, обвинен за кризата в Перник,  бива освободен от ареста, докато перничани продължават да чакат като Годо водопровод, който продънва много милиони; един банкер изсипва други много милиони в една продънена банка…. Паразитите паразитстват и преди, и след корона-кризата, но тя им предоставя впечтляващ огромен и свеж ресурс.

За този огромен и свеж ресурс чакат милиони дребни засегнати от кризата. Каква част ще достигне до истински нуждаещите се бзнеси и граждани зависи и от гражданската ни активност да държам кризисните политиции и кръжащите около тях паразити отговорни за нашите пари.

Моралният:

завладяваща сила на гражданския авторитет

Не, той не проповядва, не поучава, не раздава морални рецепти или индулгенции. Моралният лидер не е пастор, а гражданин. Просто вдъхновява с пример, кауза, мобилизация. Ще илюстрирам гражданския авторитет с един колективен и един индивидуален пример.

Социална дистанция и граждански мобилизации – мисия възможна: това ни демонстрираха израелски граждани, изплели мрежа от стоящи на разстояние протестиращи, непримирими с корупцията на премиера Натаняху, решени да не оставят кризисното време изцяло в ръцете на компрометирани политици и да градят гражданско колективно лидерство като жизненоважния за демокрацията антидот.

Моят личен герой е ветеранът Том Мур. В навечерието на 100-ия си рожден ден той 100 пъти извървява градината си. Целта – 1000 паунда, които да подари на Националната здравна система. Резултатът – милиони паунди, вълна от солидарност, възхищение и вдъхновение.

Моят герой заразява с посланието, че за истинското лидерство няма ограничения. Всеки във всеки момент може да стане лидер – стига да има кауза, която да завладява и от малка да стане голяма чрез подкрепа и съпричастност. Гражданското лидерство гради общност от солидарни и отговорни граждани.

Не, нито пастири, нито лидерски матриархат,  а държавниици и граждански лидери е коалицията, която има шанс да поведе след кризата към един по-смислен свят.

[1]Bert Spector. Constructing crisis. Leaders, crisis and claims of urgency. Cambridge University Press, 2019. p. 191.

[2] Cl. Venuelo, O. Gelo and S.Salvatore “Fear, affective semiosis and management of the pandemic crisis: Codiv-19 as a semiotic vaccine?” in: Clinical Neuropsyhiatry (2020), 17, 2, 117-. 130.

[3]Ian Goldin and Mike Marathasan. The Butterfly defect. How globalization creates systemic risks, and what to do about it. Princetion University Press, 2014, pp.146-7.

[4] Пак там.

Анна Кръстева. Д/Ефектът на пеперудата

Пеперуда размахва крилца и седмици по-късно на другия край на света се развихря ураган. Прилеп излетява в лаборатория или броненосец[1] пропълзява на пазар в Ухан и не на другия край на света, а целият свят се срива в небивала криза.

Това се нарича ефктът на пеперудата – малки промени в един сегмент на системата предизвикват земетръсни турбуленции на цялата система. Първият пример е от научното въображение на Едуард Лоренц, който формулира  парадокса ‘eфект на пеперудата’. Този ефект вдъхновява и теорията на хаоса, и арт въобржението. Иън Голдън и Майк Мариатасан го ‘превеждат’ като ‘дефект на глобализацията’. Глобализацията е като турбогенератор, който неимоверно усилва  ефекта на пеперудата: тя ‘загубва своята невинност’[2] и произвежда структурни дефиицити, които разпространяват нови рискове Ако днес препрочитаме книгата с повишен интерес, то е заради парадоксалната й ключова идея: глобализацията допринася значително за развитието и прогреса, но тя има системни рискове, а те не могат да бъдат отстранени, защото са й вътрешно присъщи. “Те са процеси, които трябва да се управляват, а не проблеми, който могат да се разрешават”[3].

„Дневник“ публикува „Мислене под карантина“ – поредица анализи за по-широките импликации на кризата с COVID-19, написани от университетските преподаватели проф. д-р Анна Кръстева, гл. ас. д-р Ружа Смилова и проф. Ивайло Дичев. Те ще разгледат въпросите: Идва ли краят на глобализацията? На кого е „короната“: демократични лидери, експерти, пастири…, Солидарност, щедрост, жертвоготовност: употреби, злоупотреби…, Апокалиптичното въображаемо и „извънредното“ налично, Икономиката или животът? В разширен, по-академичен вариант текстовете ще бъдат публикуван в онлайн списанието „Семинар БГ“. Първият текст от поредицата беше на Ивайло Дичев. Днес четете проф. д-р Анна Кръстева.

Пандемия и глобализация: бъг или закономерност?

Прилепът или броненосецът са случайност; твърде вероятно е  друга случайност да се окаже причина за пандемията.  Не случайни обаче са три други фактора – системен, икономически и управленски. Епидемиите са един от системните бъгове на глобализацията, да си припомним Ебола, ТОРС, свински и птичи грип. Броят на инфекциите се увеличава и този негативен ръст се ускорява: броят на инфекциите се утроява на всеки десет години от 80-те години насам. Спецификата им също е микс от парадоксалност и закономерност. Две трети от инфекциозните болести се причиняват от животни, а 70% от тези случаи – от диви животни.[4] Като че ли живеем все по-отдалечено от дивото, но в действителонст все по-агресивно навлизаме в еко-системите: “Ние, хората, създаваме тази ситуация, а не животнитe“[5]. Икономическият фактор е свързан с нарастващата взаимозависимост на глобалната икономика и с огромната зависимост от Китай. Там започва пандемията, но целият свят разчита на Китай, където се произвеждат нее само маските, а и основна част от съставките на огромен брой лекарства. Лекарствата са днес най-видимият образ на обвързаността на всички с глобалната фабрика – Китай  държи 25% от световното производство. След почти половинвековен непрестанен ръст, китайската икономика се свива като шагренова кожа със зашеметяващите 6.8% само за първото тримесечие. Неизбежно си припомняне анекдота: когато китайската икономика кихне, световната икономика получава пневмния. Управленският фактор е свързан не толкова с колапса на отделна система – здравна, финансова, околна среда, а с управленската неспособност на национално и глобално ниво да се управлява тяхната комплексност и взаимозависимост.[6]

Кодив-19 е бъгът на корона-глобализацията, но нейната неуправляваемост се засилва от рисковете на предишните й вълни. Ще скицирам две от тях – тези, с които ние, пост-комунистическите хора, преминахме от затворения в глобалния свят. Началото на глобализацията парадоксално ни се случи като край, при това двоен – ‘край на историята’ (Ф. Фукуяма) и ‘край на географията’(О’Брайън): след краха на комунизма няма алтрнативни политически визии и всички дружно вървят в демократична посока; светът става все по-свързан и капитали, стоки, образи, символи глобално циркулират, неограничавани от граници, държави, суверенитети.

Всяка от тези вълни или страни на глобализацията роди световни кризи. Финасовата криза е първата истински глобална криза: фалит на американската инвестиционна банка Лемън Брадърдс през септември 2008 г., срив на международните борси, най-тежката икономическа и финансова криза след Голямата депресия. Звучи твъре актуално днес, нали – започва на едно място, не на пазар, а в банка, и обхваща мълниеносно целия свят. В началото на корона кризата финансови есперти ни уверяваха, че уроците от 2008 г. са усвоени и финансовата система има капацитета да устои. МВФ мобилизира 1 трилион долара за борба с икономическите последствия от Кодив-19, ЕК формира евро-бюджета като нов План Маршал. Независимо от мобилизираните трилиони, корона кризата е на път да спечели тъжния приз за нова най-тежка криза след краха преди век. Още един тъжен урок от фиинансовата криза: тя започна в САЩ, но САЩ бяха сред първите, които се въстановиха, на повечето страни пост-кризисната реконструкция отнема значително повече време.

Втората вълна или страна на глобализацията е миграционната. Тя е свързана с бунта на хората срещу двойния стандарт на глобализацията – без граници за капитали и стоки, укрепвани от стени и политики граници за хората. Уязвимостта на мобилно-миграционната глобализация има и друга системна причина – контрастът между големите потоци мобилни хора и малкото хъбове като големите летища, които концентрират тези потоци. Мобилността е сред първите жертви и на миграционната, и на корона кризата – затварят се граници на държави и градове, мобилните се карантинират и стигматизират. Прекратяването на миграцията ли е отговорът? И фермерите, и много други бизнеси се чудят как да ги спасят без чуждестранна работна ръкка. Най-големите кризи ни изненадват и с най-неочакваните отговори. Трогваща с искреността си беше благодарността на  Борис Джонсън към Джени и Луис – медицински сестри от Нова Зенландия и Португалия – като екзистенциално изстрадано признание за неоценимия принос на специалисти от множество страни за здравето и живота на британските граждани.

Бъг или закономерност? Кодив-19 е бъг, пандемията  е системен риск  на глобализацията.

Не дали, а кога

“… пандемия удря финансовите центрове Ню Йорк и Лондон и чрез болест, карантина, паника … довежда до временна изолация на главните актьори на глобалната система. Пандемия изолира Вашингтон, Брюксел и Берлин.”[7] Не, това не е цитат от вчерашен вестник, а от научен труд от 2014г. “Много експерти вярват, че въпросът не е дали, а кога.“[8]

Днес вече знаем отговора – 2020.

Как да поправим ел-инсталацията на глобализацията

Пандемията ще отмине, остават други системни глобални рискове – тероризъм, кибер война, климатични промени…. А тях със затваряне на граници няма да ги преборим. Каква да бъде пост-корона глобализацията? Като след Първата ила като след Втората световна война: слаби държави и слаби международни организациии или укрепващ мултилатерализъм? САЩ продължават да помагат на 100-ина държави, корана-парите достигнаха и до нас, но престанаха да внасят вноската си в Световната здравна организация. Въпросът не е в парите, а в типа международна политика – подкрепяш световните организациии, които подпомагат най-засегнатите, или подкрепяш директно всяка отделна страна, която също така директно остава политически задължена, а не се чувства част от глобална мрежа на солидарност. Китай следва сходна гео-политическа логика: помага на Сърбия и Италия като част от глобалната си стратегическа офанзива “Един пояс, един път”. Безпрецедентна криза, позната геополитика.

Корона кризата ярко освети уязвимостта и системните дефицити на глобализацията. Когато ни спре токът е неприятно, но не се отказваме от електричеството и поправяме ел-инсталацията на блока. Не виждам още радикални мерки за поправяне на ‘голямата ‘глобализация, но виждам малки стъпки в нашата ‘малка’ глобализация – ЕС. Урсула фон дер Лайен се извини на Италия – националният и брюкселският егоизъм не е пътят. Солидарността е по-прекият път към поправяне ел-и

[1] “Корона вирус: защо има все повече опасни инфекции”.- DW, 15.04.30.

[2] Ian Goldin and Mike Marathasan. The Butterfly defect. How globalization creates systemic risks, and what to do about it. Princetion University Press, 2014.

[3] пак там, с. XIII.

[4]. “Корона вирус: защо има все повече опасни инфекции”.- DW, 15.04.30.

[5] Пак там.

[6] Ian Godin and Mike Marathasan, 2014.

[7] Пак там, с.147.

[8] Пак там, с.147.