Интервю с Eurochicago за ДАБЧ
Доц. Анна Кръстева: Няма систематичен анализ на слабостите в досегашната дейност на ДАБЧ
Доц. Анна Кръстева: Няма систематичен анализ на слабостите в досегашната дейност на ДАБЧ
Здравейте!
Kaто авторитетна личност, специалист и човек свързан с темата за българите зад граница, бихме искали да се обърнем към Вас с няколко въпроса, по повод предстоящите изслушвания за председател на ДАБЧ. Отговорите, които надяваме се ще получим от Вас, ще бъдат публикувани на страниците на нашето издание.
Преди да продължим със съдържанието на самите въпроси ще припомним, че след като тази есен Ива Йорданова подаде оставка като и.д. председател на САБЧ и поиска конкурс* за това място, българи от различни страни по света изпратиха писмо до премиера Борисов и вицепремиера Кунева (с копие до президента Р. Плевнелиев и омбудсмана К. Пенчев), във връзка с дейността на ДАБЧ, в което бе поискано:
„Да се изготви и приеме ясна и прозрачна процедура за назначенията в ръководството на ДАБЧ (председател и зам. председател), чиито правила да бъдат съгласувани с официално регистрирани сдружения на българи в чужбина. Смятаме, че работещите в ДАБЧ трябва да са експерти в съответната област, а не политически лица, които да бъдат назначавани на базата на тяхната партийна принадлежност. Настояваме новото ръководство на ДАБЧ да бъде избрано след открит и публичен конкурс, като всеки кандидат се задължи да представи ясна концепция за работата на Агенцията.“
В писмото също бяха поискани ефективни наказания на виновните, независимо от тяхното място им в йерархията, за създаването на корупционни схеми и уронване имиджа на агенцията, заради практиките около удостоверенията за получаване на българско гражданство.
Поискана бе подкрепа и добавяне в Изборния закон, при предстоящата му промяна, на нови членове, а именно: за гласуване онлайн за българите в чужбина и за създаване на многомандатен избирателен район (МИР) “Чужбина”.
Две седмици след това писмо вицепремиерът Кунева обяви, че ще има изслушвания на кандидатите за председател на ДАБЧ. Междувременно публикувахме и няколко други обръщения и писма до вицепремиера Кунева (за някои от тях още чакаме обещания отговор). С всичко по темата може да се запознаете тук: http://www.eurochicago.com/2015/01/po-vaprosa-za-dabch/
В тази връзка бихме искали да се чуе и Вашето мнение. Ето и нашите въпроси:
1) Осигурена ли е според Вас достатъчна прозрачност на изслушванията?
Прозрачност по български – с удобни, предварително определени участници. У нас елитите използват гражданите като маркетингов трик, докато се настанят удобно във властта. После и гражданите, и особено експертите стават особено нежелан участник в процедурите. Настоящата само илюстрира широко разпространена практика. В друг случай на миграционна агенция ръководителят беше назначен без каквато и да е процедура и конкуренция.
2) Какво е мнението Ви за концепциите на кандидатите?
Концепциите се разгръщат в пъстра гама: на моменти докосват аматьорската наивност с твърдения, че българите в чужбина са няколко милиона, други са напълно в стилистиката ‘дървен език’, някои са в любимия на родните институции жанр – дайте ми пари и кадри, а пък после ще говорим за политики, тук-таме има артикулация на цели и политики, срещаме и интересни идеи (напр, онлайн обучение на деца и възрастни) , но без специфика, която да ги уплътни с иновативно съдържание. Като цяло не виждам свежест, идеи, хъс, визия и воля за промяна.
Най-голямо впечатление липсата на критичност. Няма систематичен анализ на слабостите, нито ясни идеи как те да бъдат преодолени. Известната на всеки българин в родината и по света корупция при издаването на удостоверения за български произход не е заклеймена, тя липсва в повечето концепции , някъде е спомената евфемистично, другаде са споменава не толкова като корупционна практика, колкото като корупционен риск. Ясно е, че повечето кандидати нямат воля да се преборят с нея и затова не я приоритизират.
Концепциите оставят впечатление, че бъдещето управление ще бъде повече от същото.
3) Временните обществени съвети на българите в чужбина (ВОС) предложиха в комисията, която ще изслушва кандидатите, да бъде предвидено експертното участие на живеещи извън страната българи, както и на специалисти и видни общественици в областта, които не са държавни служители. Управляващите не приеха предложението, заявявайки, че и така правят голяма крачка напред. Вашето мнение по въпроса? Самите Вие, ако бяхте поканени, бихте ли се съгласили да участвате в изслушванията?
Достойна за уважение е активността и ангажираността на ВОС за демократизиране на процедурите у нас, за ясно дефиниране на добрите стандарти. Отклонението на процедурите от добрите стандарти е ясен индикатор, по който можем да мерим степента на демократичния дефицит.
6) Сегашният статут на Агенцията позволява ли според Вас тя да задоволи очакванията на българската диаспора?
Проблемът, според мен, не е толкова в статута на Агенцията колкото в разбирането за българската диаспора. То често звучи като от 19 век, дефинирано предимно в етнокултурни термини, на места дори още по-несръчно диаспората е сведена до ‘демографски ресурс’. Езикът е често нелиберален – говори се за връзка на всички българи от чужбина с България. Липсва съвременното разбиране за дигиталната диаспора, за промените в епохата на глобализацията, новите технологии и комуникациите. Не е случайно, че най-иновативните, интересни връзки на диаспората с родината се реализират не от държавни политики отгоре, а от граждански инициативи отдолу – от мрежи на активни, отговорни, иновативни граждани в България и многобройни страни.
7) Има аргументи и съмнения за това, че е било по-добре първо да има дебат за това как Агенцията да се реформира, да се определят нейните нови функции, пък едва след това да се търси подходящия човек, който да я ръководи в новите условия. Какво е Вашето мнение по този въпрос?
Истински лидери са тези, които виждат по-далече и по-прозорливо. Не открих истински лидери в предложените концепции.
В лидерския дефицит у нас действително е по-добре първо да има дебат за визия, стратегия, политика. Именно тези, които в открит публичен дебат успеят да предложат истинска нова визия и да се откроят със стратегическо мислене и капацитет за превод на стратегия в политика, а не в хленчене за пари, биха били и сред най-убедителните кандидати за ръководител.
8) В Р. Турция българска православна общност наброява около 600 души. В тази страна живеят около 400 хиляди български граждани и техни потомци. Някои от емигриралите от България през 1989 г. и след това по-късно заминават в Германия, Белгия и други европейски страни и се установяват да живеят там (по приблизителни сметки те са към 100 хил. души). Мислите ли, че дейността на ДАБЧ трябва да има отношение и към тези над половин милион български граждани и техни наследници? Имаме по света и много български евреи, арменци, роми и т.н. – не трябва ли да има внимание, отделено и на тези общности?
Наблюдават се изключително интересни динамики: български турци от второ поколение идват от Турция в България, за да учат в родните университети, възползвайки се от българското си гражданство. Давам го за пример колко динамични, флуидни, заредени с нови тенденции са взаимоотношенията на българите зад граница – независимо от етническия им произход – с България. Една далновидна стратегия би трябвало да предвиди и анализ на нови явления и тенденции, и адаптирани политики към специфичните случаи.
9) Според нас, в концепциите на кандидатите и в досегашната политика на ДАБЧ е подценена ролята и мястото на българските медии зад граница. Какво е мнението Ви по този въпрос?
Медиите зад граница – и традиционни, и нови – играят все по-голяма в живота на мигрантите – и за по-лекото включване на новодошлите, и за тъкане и укрепване на българската идентичност в интеркултурна среда, и за глас и трибуна на гражданите. Всяка политика, която ги подценява или игнорира, е радикално разминала се с времето си.
10) Какви основни приоритети трябва да има според Вас българската държава към диаспората, и в частност – какви основни приоритети трябва да има ДАБЧ? Не считате ли, че с удостоверенията за бълг. произход трябва да се заеме Министерството на правосъдието?
Въпросът с удостоверенията е не толкова Кой – коя институция, колкото Как – как да започнат да се режат главите на корупционната ламя.
12) Какво е мнението Ви за:
в) Многомандатен избирателен район “Чужбина” (изравняване на активното избирателно право)?
Категорично да. Гласуването е един от най-силните механизми на връзка с политическата общност и израз на гражданска активност.
г) Българските граждани в чужбина (с двойно гражданство) да се кандидатират за депутати в Народното събрание (изравняване на пасивното избирателно право)?
Да.
д) Въвеждането на гласуване онлайн за българите в чужбина?
Естония успешно въведе онлайн гласуването, у нас все още е много силен страхът, че купуването на гласове ще намери нов терен. Аз самата изследвам ‘дигиталния гражданин’ и бих подкрепила експерименталното въвеждане на онлайн гласуване за българите в чужбина, което след това задълбочено да бъде анализирано.
Благодарим Ви предварително!
С най-добри пожелания,
Еврочикаго
За контакт:
Редакция: eurochicago.com@gmail.com
България: Мариана Христова, Tel. 0896-020676, E-mail: Nedelya@gmail.com
САЩ: Петър Стаматов, Tel. +1-224-3929373, E-mail: p.stamatov@yahoo.com
–––––––––––––––––––––––––––––-
* Припомняме, че предложения за конкурс (и избор) в ДАБЧ са правени и по-рано, например още преди 4 години – вж. линк:
Последният ни въпрос, зададен тогава до шефа на Агенцията гласеше: „Бихте ли подкрепили идеята за назначаване на председател на ДАБЧ на конкурсен принцип чрез избор?“
Anna Krasteva 