Радикализацията на екстремизмите – от 2014 в 2015

Доц. Анна Кръстева – политолог и анализатор по европейска и международна политика, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

http://www.focus-news.net/opinion/2015/01/05/31326/anna-krasteva-protsesat-na-radikalizatsiya-na-ekstremizma-chiyto-nay-yarak-izraz-e-islyamska-darzhava-shte-prodalzhi-i-prez-2015-godina.html

Фокус: Доц. Кръстева, кои са събитията на 2014 година в европейски и световен мащаб, които се отразиха пряко на България?
Анна Кръстева: България вече е част от отворения свят, от глобалното пространство. Като член на ЕС усещаме всички трусове, които стават навсякъде в света. Ще запомним 2014 г. с радикализацията на екстремизмите, най-ярък израз на която е „Ислямска държава“. „Ислямска държава“ е „върхът на айсберга“, на тенденции, които вървят вече десетилетия, които от малки групи екстремисти преминаха към големи международни мрежи като „Ал Кайда“, за да стигнат до формиране на държавна формация. Тази нова сила пренарежда вече самите глобални играчи. Имаше едно повече от парадоксално изказване на Башар Асад, който казва: Ние вече със САЩ трябва да се съюзим, защото имаме един общ, по-голям враг. Тези, които и днес са врагове, и днес са от двете страни на бариерата – Сирия от една страна, Щатите от друга, имат вече един по-голям враг. Това е една тенденция, която от 2014 година ще премине към 2015 година, защото виждаме все още неподготвена международната общност за коалициите, които трябва да направи, за да се справи с този нов враг.

За да сменим фокуса, да се върнем в Европа, много пъстра е картината на 2014 година. Видяхме с европейските избори едно пренареждане на политическата сцена, пренареждане по няколко начина. Първият и много съществен е вълната национализми, вълната евроскептицизъм, която заля ЕС. Всеки четвърти европейски гласоподавател се усъмни в капацитета на Европа да се справи с проблемите на гражданите. 150 нови евродепутати произвеждат силен евроскептичен натиск в самия Европарламент – това е едната тенденция. Като контрапункт на тази тенденция е друга, изключително интересна – сближаване на мейнстрийм партиите. Леви и десни партии вече се оказват заедно срещу екстремизмите. Така видяхме изборът на шеф на Европейската комисия се случи с гласовете и на ЕНП, и на либералите, и на социалистите. Виждаме едно много динамично преструктуриране, което върви не по класическите линии ляво – дясно, а по оста екстремизъм – умереност.

Тези тенденции виждаме и у нас. Тенденцията, която започна през 2014 г. и категорично ще продължи е през 2015 г. е радикализацията на национализмите от двете страни. От едната страна, Лютви Местан все повече говори на турски език и все повече ще говори на турски като външен израз на прехода на ДПС от либерална партия – етикетът, с който движението се самопредставяше първите 20 години от прехода към една все повече малцинствена партия, която все по-категорично се дефинира в етнически термини. Това е една нова тенденция, която е изключително предизвикателна за българската политическа сцена. От другата страна ще виждаме все повече радикализацията на другите национализми: „Атака“ и НФСБ.ще си мерят екстремизмите. Вече се пренасели тази нисша, защото в нея влязоха и Реформаторите – за изненада на собствените си избиратели. Радикализацията на национализмите е първата тенденция, която ще наблюдаваме в Европа и света през 2015г.

Другата тенденция, която е политико-икономическа, е т. нар. гръцки сценарий. България доста стремително се насочва към гръцкия сценарий, затова нека си припомним двата му основни стълба. Единият е изключително нарастващият дефицит с годините. Вторият стълб на тази гръцка криза е нетърсене и нераздаване на съд и на справедливост за тези, които ограбиха гръцкия народ. Така че в момента виждаме едно почти неразрешимо противоречие. Противоречието между гръцкия народ, гръцките граждани, които отказват да платят цената на корупцията на собствения си елит, а тази цена е да се плащат натрупаните дългове, които са непоносими за обикновения човек. От другата страна на противоречието е позицията на Германия, чиито граждани отказват да поемат тежестите на гръцката криза.
Фокус: Бих искала да обърнем малко внимание и на процесите, които се развиха в Източна Украйна, заговори се за нова Студена война.
Анна Кръстева: Това е един от случаите на радикализация на конфликтите. 2015 година няма да донесе разрешаване на конфликтите, няма да донесе успокояване. Създават се нови огнища на напрежение и се засилва противоборството и противостоенето. Украйна е най-силната карта на Путин за запазване на неговото геополитическо влияние. Ясно е, че за Украйна не може да намери разрешение без Путин. Колкото по-дълго трае конфликтът там, толкова по-значима, видима ще бъде ролята на Путин на международната сцена, а той има нужда от такава поради влошаващата се вътрешна ситуация. Неговата репутация в момента се крепи точно на силната му роля навън, при влошаващите всякакви икономически показатели, и от ембаргото, и от рязкото падане на цената на петрола. Така че няма да видим успокояване и на този фронт.
Ева БРАНИМИРОВА

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s