‘С малко, но завинаги’ – беше лозунгът на първата демократична победа в началото на прехода. С доста и задълго – такъв е ефектът на земетръсните промени днес. Ще го резюмирам в шесте най-емблематични промени.
Край на мита за безалтернативността на ГЕРБ
Гражданите го знаеха още от протестното лято, ГЕРБ ни праща Любен Дилов да ни съобщава, че не го разбират и днес.
Десетилетието ГЕРБ може да се резюмира в политическа арогантност, клиентелизъм и неизтощим апетит за превръщане на евросредства в чекмеджета.
‘Нямате експертиза, хора, трябва да се учите, а ние имаме огромен потенциал’ – реди премиерът под падащ сняг, а гражданите се чудят какъв ПР ефект си въобразяват, че постигат медийните му съветниците. Но това, за което гражданите въобше не се чудят, е за непоносимостта на политическата арогантност на претенциите на премиера, трайно и стабилно държаш родината ни като най-бедната и най-корумпираната държава в ЕС. Корупцията и прихваната държава не са вторични резултати от управлението на ГЕРБ, те са неговата същност. Парадоксално, че си ги превръшат и в имиджов бранд: кампанията на ГЕРБ завъртя в оборот ‘експертния’ потенциал на Владислав Горанов и Делян Добрев – емблeматични лица, които дори самият ГЕРБ беше отстранил за корупция. Политическата арогантност достига неизменни върхове и в игнорирането постоянните критики – от площада до Брюксел и Вашингтон.
Една четвърт от електоралното тяло е солиден резултат. Чакаме още данни, за да се вгледаме по-конкретно в профила му. Ясно и сега е, че ядрото му е клиентелата, създадена от самия ГЕРБ. Тя има две съставки: администрацията на национално, регионално и локално ниво, назначена с протекции или пряко политически обвързана с управляващите; обръчите от фирми, на които се разпределят евросредства с ангажимента служителите им да крепят електорално модела, който ги храни.
Новите 60 милиарда на брюкселския хоризонт пречат на премиера да слезе достойно от властта. Както купиха десетилетието безвремие, така сега искат да купят и бъдещето ни.
https://www.dnevnik.bg/izbori_2021/2021/04/05/4193085_edni_se_boriat_za_60_mlrd_drugi_za_budeshte/
Корнелия Нинова изпразни лявото пространство
Лидерката на БСП отдавна изпразни БСП от съдържание, сега я изпразни и от електорат. Двете страсти на Нинова – кръстоносният поход срещу опонентите й и Истанбулската конвенция . предизвикаха две земетръсни трансформации.
Първата е свеждането на БСП от системна до бутикова лидерска партия. Всички разбраха колко искрено Нинова мрази Истанбулската конвенция, но не разбраха достатъчно каво мисли и прави за бедността, социалните неравенства, дискриминацията.
Втората промяна е също впечатляваща – изпразни се лявото пространство. Чуждестранните наблюдатели не могат да се начудят. Логично, в най-бедната държава се очаква да има силни леви послания и партии. Замяната на лява реторика с националистическа оголи половината партийна сцена.
Ще се запътят ли някои от новите партии към това изпразнено политическо поле е една от пост-изборните интриги.
От агресивен национализъм към афективен патриотизъм
Не на омразата – това е едно от най-красивите послания на гражданите към политиците. Управленската трибуна вместо да омекоти крайно-десния екстремизъм на националистите, го усили като мегафон. А нашите националисти обичат да мразят – и малцинствата, и бежанците, които изчезнаха в последните години, но те пак си говорят против, и съседите. Превръщането на езика на омразата в държавна външна политика е един от тежките политически грехове на отишалата си управляваща коалиция.
Българските граждани обичат родината, но предпочитат именно да я обичат, а не да мразят. Афективният патриотичен бранд на Слави Трифонов успя да улови тези нагласи.
Край на ДПС като неформалния втори
От трето на пето място – това е ДПС-земетресението. То отеква както по отношение политическите претенции на партията, така и върху структурирането на цялото политическо пространство.
От началото на прехода ДПС се радва на две политически привилегии. Първата е, че политическото му влияние винаги е било значително по-голямо от електоралната му тежест. ДПС представлява интересите на определена група от населението, а то си отреждаше – и често му отреждаха – ролята на решаващ ключов играч. Втората е, че официалният трети често беше неофициалният втори. Ако ГЕРБ изкара мандата си докрай, това в не малка степен се дължеше и на ДПС, даващо рамо в ключови гласувания в парламента.
Голяма новина е, че слизането от гордото второ/трето към скромното пето място се дължи не на пореден инженерен проект като ДОСТ и други преди него, а отдолу, от гражданския вот, който успя да покаже на политиците подобаващото им място.
Освен като неформална патерица на ГЕРБ, ДПС споделя с досегашните упрявляващи още две политически страсти – арогантността и неудържимата привързаност към брюкселските милиарди. Ако сега наблюдаваме усилното позеленяване на ДПС, то не е заради загриженост за климат и околна среда, а заради най-подходящия бранд, който да им осигури успешна стартова позиция към очакваните 60 милирада зелени и пост-ковид фондове.
Младите пожелаха бъдеще с гласа си
‘Днес има остър дефицит на бъдеще’ е политическата диагноза на писателя Георги Господинов. ‘Искам бъдеще’ и ‘Искам да искам да живея в България’ бяха най-ярките послания на протестния площад. Питаха тогава младите дали ще гласуват. Направиха го – за ‘Има такъв народ’ и ‘Демократична България’.
Безспорен демократичен резултат на вота за ‘Има такъв народ’ е, че доведе до урните негласували преди избиратели. От къде започва този път – от плошада или конценртната зала е важно, но още по-важно е, че свършва до урните, до поетата отговорност за бъдещето. Каква политика ще предложи Слави Трифонов в отговор на огромното доверие и очакване на промяна е най-голямата мистерия на тези избори. Ще я наблюдаваме под лупа.
‘Демократична България’ – ще успее ли да освободи България от хватката на пост-демокрацията
‘Демократична България’ е предвидимият и рационалният глас на бъдещето. И защото завъртяха колелото на промяната с акцията в Росенец, и защото последователно през годините отстояват каузата за съдебна реформа, и защото зелените послания не са мимикрия за фондове, а грижа да се опази малкото останала неразграбена природа.
Преходът започна със сблъсъка между вятъра на промяната от столицата и големите градове и окопаното статукво. Тогава залогът беше преход от комунизъм към демокрация. Днес залогът е отново е демократичен, но различен – необходимостта България да се освободи от хватката на пост-демокрацията, на изпразването на институциите от съдържание и подчиняването им на частни интереси.
‘Демократична България’ отвоюва столицата от пост-демократичната хватка на ГЕРБ. Ще успее ли да спечели цялата страна?
Има хоризонт. Много работа предстои.
Anna Krasteva 