Доц. Анна Кръстева: Чарът на преподавателската професия е непрестанното общуване със студентите

 

Интервю на Владислав Димитров за студентския портал Diploma.bg, http://diploma.bg/?p=view&aid=4519

 

Разкажете нещо повече за проекта „Виртуална агора”? Как се появи идеята и с какво е ценен за обществото един такъв проект?

Изборите наближават и политиците, устремили се към Интернет, ще станат легион. За не малко сред тях той е просто ПР декорация, високотехнологичен имидж. На фона на тази инвазия ние работим за изграждане на пространство, в което граждани да говорят за граждански и политически дела. На древногръцката агора са се събирали, за да обсъждат и войни, и налози, и олимпийски игри. Всеки е можел да бъде избран с жребий на отговорен пост. И тогава гражданите са били малка част от населението – този статут е бил отречен на жени, роби, чужденци. И сега все още у нас сме малко в Интернет. Но толкова по-важно е да се множат пространствата, в които да не се мразим, а да мислим, да не се конфронтираме, а да комуникираме.
Идеята се появи спонтанно, в многобройните ми дебати с мои студенти за Интернет политиката. Пасна чудесно на амбициозното назване на Фонда за научни изследвания: „Идеи”, защото се цели в иновативно поле.
Дигиталната демокрация е възможен антидот на демократичния дефицит.

Какви са най-често дискутираните теми?

Ще ви издам малка тайна от кухнята. Нашите симпатични уебдизайнери най-добронамерено ни посъветваха да не препращаме към други сайтове, блогове, форуми. Всеки сайт се страми да привлече и задържи вниманието върху себе си. Това е маркетинговата гледна точка. Но от нашата гражданска гледна точка важно е не нарцистичното самовглеждане, а отвореността и диалогичността. Имаме рубрика „100 линка”, в която отпращаме към теми и форуми, които други са формулирали. Предложете ни интересна гражданска инициатива и веднага ще я включим.
Като пример за тема на Виртуалната агора бих посочила електронното гласуване. Изборният кодекс увеличи зума върху темата, предизборната ситуация поляризира позициите. Запазена марка на нашия екип е преплитането на дебатите on-line и off-line. И на порталът , и кръглата маса, която проведохме в Червената къща, даде възможност за пряка конфронтация на противоположни позиции: едни ентусиазирано поддържат, че е-вотът ще привлече е-гражданите към е-участие, други загрижено предупреждават, че политическата корупция се е пременила във високотехнологични одежди и виртуалната индийска нишка ще бъде по-дълга от реалната.

Важно ли е студенти и преподаватели да обменят опит? И какви са най-добрите форми за това според вас?

Чарът на преподавателската професия, поради който не бих я сменила с никоя друга, е непрестанното общуване със студентите. Сред многобройните интересни форми бих откроила три. Първата е learning by doing – включвам блестящи магистранти и докторанти във всичките си проекти, както и във всички международни конференции, които организирам. На второ място бих подчертала едно ново явление, което набира сила – доброволчеството. Студентите проявяват желание активно и безвъзмездно да работят в звената, които ръководя, в цялата палитра и на наличните, и на новите си компетенции. На трето, но много съществено място са Фейсбук контактите – чудесно е усещането да се сприятеляваш виртуално със студентите, да се сближаваме в социалните мрежи, както и да организираме е-дебати, е-петиции, е-инициативи заедно.

Какво е мнението Ви за протичащите реформи във висшето образование в България?

Университетска Европа се реформира. Висшето образование трябва да отговори на две предизвикателства. И двете са мащабни, едното е европейско, другото – глобално. Болонският процес, нарастващата хомогенизация на степените, изискванията, програмите на европейските университети пронизва преустройството на националните. Европейският съюз се мисли – иска да се мисли – като общество на знанието и високите технологии, а това означава престижни университети, блестящи преподаватели, мотивирани студенти. Те са и единственият шанс европейските университети да влязат по-категорично и по-солидно да се утвърдят на глобалния изключително конкурентен пазар на знанието.
Именно това европейско измерение ми липсва в родните реформи, които често ми се струват твърде локални. Все още спорадични са примерите за създаване на съвместни магистърски и докторски програми, в които студентите се обучават от международни екипи преподаватели, получават дипломи, подписани от няколко университета, което ги прави „конвертируеми” на европейския трудов пазар. Сред инициаторите съм на една европейска докторска програма – Diversity management and governance –към която има огромен международен интерес. Партньорските университети са напълно съсредоточени върху програмите на това иновативно интердисциплинарно направление, ние все още сме потънали преимуществено в административните аспекти.

Реформа означава гъвкави, отворени, динамични програми, ориентирани към европейското университетско пространство.

У нас все още не се прави ясна разлика между преподаватели, участвали едва в един-два международни форума , и учени с европейска репутация и престижни международни отличия.

Реформа означава и европеизация на критериите за издигане на академичния състав.

Според вас колко важни са езиците днес и какви са основните преимущества на студентите, владеещи чужди езици?

Истинските европейци и космополити знаят езици. Принципът на космонавтите – всеки говори езика на партньора, не собствения си – понякога се прилага и в международни екипи, и в европески институции.

В комунистическото време, в което израснах, учехме езици със страст – те бяха единственият прозорец към широкия свят, който едно затворено общество позволява. В европейското време днес моите студенти и дъщери учат езици с лекота – те са естествена част от живота им на мобилни млади хора, които днес учат тук, утре – там, започват работа в една страна, но поддържат професионални контакти и реализират професионална мобилност в много други.

Мобилните европейци говорят езици.

Какви са плановете ви за бъдещото развитие на портала?

В момента активно подготвяме един on-line дебат: е-младежи и политически лидери ще дискутират за Младежта в Интернет политиката и дигиталната демокрация, като самият дебат ще се излъчва on-line, така че всеки да може да се включи с въпрос, коментар, идея.
Развиваме и регионалните агори – направихме една в Пловдив, предстоят нови в Търново и Варна.

Имаме и други идеи, а и порталът е открита платформа за експерименти. Очакваме ви.

Вашето послание към студентите и младите читатели, които са основна аудитория на студентския портал Diploma.bg?

Младостта не е просто възраст, а състояние на духа, желание и способност да дръзнеш, да поемеш риск, да навлезеш в нови територии, да бъдеш иновативен, ангажиран и активен.

Бъдете истински млади!

 

Доц. Анна Кръстева е ръководител на департамент “Политически науки” от 2003 г. Директор е на Центъра за миграционни и етнически изследвания към НБУ. Главен редактор е на международното списание “Southeastern Europe”, публикувано от BRILL.
Специализирала е в Университета Лавал в Квебек, Канада (1996), в Центъра за европейски изследвания в Университета в Трир, Германия (1993) и в Университета Клод Бернар в Лион, Франция (1985-1986 г.). През 1988 г. защитава докторска дисертация по политическа философия в БАН.

Анна Кръстева е „Доктор хонорис кауза“ на Университета Лил 3, Франция, носител на научните награди – UNHCR, Harvard University, European University Institute Award in Recognition of innovative contributions to the academic refugee studies initiative in Bulgaria (24.10.2002 г.), Chevalier dans l’Ordre des Palmes Académiques (15.01.2004 г.) и UNHCR for dedicated refugee service in Bulgaria (24.04.2005 г.).

Членува в международни научни съвети като международния съвет на Groupement d’Intérêt Scientifique (l’ancien Réseau National des Maisons des Sciences de l’Homme), член на Научния съвет на поредицата „Социология” на Европейския институт, Румъния(2006), член на редколегията на международното списание Nationalism and Ethnic Politics (2005), член на Научния съвет на серията Europe&Balkans на издателство Longo Editore, Ravenne, Italie, член на ръководството на l’Association Internationale des Sociologues de Langue Française (I мандат: 1996-2000; II мандат: 2000-2004).

Научните интереси на доц. Кръстева са в областите Миграционна и етническа политика, Политически дискурс, Символна политика. Автор е на монографията “Идентичности, дискурс, власт”, на 21 колективни научни труда. Автор е на над 90 студии, статии и доклади на международни конференции, издадени в България, САЩ, Франция, Великобритания, Белгия, Русия, Швейцария, Германия, Македония, Словакия, Гърция, Сърбия, Турция, Италия. Изнася лекции в редица чуждестранни университети. Участва в множество международни проекти, организации и научни съвети.

 

Advertisements

One thought on “Доц. Анна Кръстева: Чарът на преподавателската професия е непрестанното общуване със студентите

  1. Pingback: Доц. Анна Кръстева: Чарът на преподавателската професия е непрестанното общуване със студентите | Bulgarian Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s