Маргарет Тачър, „разказана като за деца“

 Един журналист ме попита как бих резюмирала Маргарет Тачър за студентите си. Вече имах с тях страхотен дебат.

Възхищение и възмущение – политическите страсти трудно се мерят, всеки е в лагера на феновете или отрицателите, но всички единодушно се съгласяват, че Маргарет Тачър предизвиква във висока степен и двете. В много висока степен.

 

Възхитените

1.      1.Ярко лидерство. М. Тачър е ярък пример за толкова дефицитното днес лидерство. Ярко, визионерско, отговорно. Сплав от уникален стил, стратегическо мислене, високи цели, воля за постигането им, харизма, за да призовеш и поведеш много след себе си – и граждани, и политици. Timeя нарежда сред 100-те най-влиятелни личности на ХХ век. М. Тачър показва, че важното не е един политик да стане лидер, а да стане държавник.

2.      2. Тачъризъм. Историята познава не малко ярки политици, всички те имат талант и постижения, но далеч не всички правят и оставят след себе си доктрина. Идейното начало на тачеризма носи силен британски привкус на елитен клуб, елитна атмосфера, елитно мислене. През 70-те години М. Тачър започва да посещава регулярните обеди на Institute for economic affairs, мозъчен тръст, обединяващ съмишленици на Фридрих фон Хайек. Милтън Фридмън срещу Джон Кейнс – това е идеологическата битка и Тачър категорично застава в първия лагер и е сред първите, които я превръщат в политическа доктрина и управленска програма.  „Консервативната революция“ има три стълба – по-малко държава, по-ниски данъци, повече свобода за бизнеса. „Ние всички сме тачъристи“, заяви своята идеологическа вярност Дейвид Камерън в тези дни на почит към великия политик.

3.     3. „Желязната лейди“. Руснаците измислят този етикет, който с ентусиазъм се приема и от феновете и вдъхновява множество вариации – „най-силният мъж във Великобритания“. Най-емблематичното й определение, което показва респекта, еднакво висок и сред противниците, и сред симпатизантите.

4.      4. Свободата. В центъра на нейната идеологическа вселена е индивидът. Свободата е издигната на най-високия пиедестал на морална норма и политическа ценност. Свобода  се римува с отговорност, с поемане на живота в собствените си ръце. Когато хората са свободни, това е добре и за тях, и за държавата. Държавите са истински велики, когато гражданите им са свободни.

5.      5. Политик по убеждение.  Макс Вебер разграничава два вида политическа етика – на убежденията и на отговорността. М.Тачър е безспорно отговорен политик, но тя е един от най-ярките примери на политика по убеждение в духа на Вебер – политик, който следва идеите и доктрината независимо от политическия прагматизъм, независимо от (не)одобрението на съпартийци и съграждани.

 

Възмутените          

1.Смазването на синдикатите. М. Тачър прекършва гръбнака на силните британски синдикати. Синдикатите биват унизени и принизени. Многомесечните стачки на миньорите, заплашени от безработица при закриването на мините, завършват с пълен крах. Едно от местата на протестите дори в дните на траур е именно Йоркшир, Северът, който още не може да преодолее раните от бруталната деиндустриализация. Само за сравнение по същото време Франция също взима стратегическото решение за затваряне на мините, защото са неефективни и са елемент от оттминаващия индустриален етап на икономика, спъващ прехода към икономиката на услугите. Но в северна Франция това става без съкращения, с дългосрочни програми, договорени със синдикати и местни асоциации, с меко и постепенно прилагане.

2.  Обезценяване на човешкия живот. Второто място, където траурът бива заместен от протести, е Белфаст, Западът. Там също не е зараснала раната от смъртта на 10-те ирландски затворници. Бавна и мъчителна смърт от глад. Нямаше още Интернет, но по телевизията целият свят със затаен дъх следеше тази безнадеждна борба със залог човешкия живот:  гладната стачка на ирландски затворници с едно единствено искане – да им бъда признат статута на политически затворници. Да не бъдат третирани като престъпници, когато те са загубили свободата си, защото са се борели за свобода. 10 души гаснат пред очите на целия свят в името на едно единствено право. Желязната лейди не отстъпва.

3. Казино капитализъм. Така критиците на монетаристката политика – централна за консервативната революция – наричат преориентацията на икономиката от индустрията към финансовите пазари, господстващото място на финансовите спекулации и търговия. Лондонското сити става банковата столица на Европа, но финансовата криза от последните години и все по-неприемливата социална цена показват дълбоките дисбалански и противоречия в този модел.

4. Управление без граждани. М. Тачър е интересна с множество парадокси и прецеденти. Един от тях е, че тя три пъти печели избори, но по време на мандатите си далеч не винаги се радва на висока подкрепа и често одобрението за нея е по-ниско от това за партията. Тя се защитава, като игнорира – подчертава, че само изборите решават, не се интересува от флуктуациите на общественото мнение. Това пренебрежение й коства премиерския пост. Бива свалена от собствената си партия. Родните ни интерпретации днес търсят интригата, борбата на различни лобита в партията, но това са нашите балкански прочити на британската история. След безпрецедентно дълго управление М. Тачър бива свалена от собствената си партия, защото консерваторите осъзнават, че не могат до безкрай да не се съобразяват с недоволството на гражданите.  Демокрацията не е само лидерство, демокрацията е и диалог лидери – гражданство. Същата парадоксална логика откриваме и по отношение на джендър политиките – тя е първата жена премиер във Великобритания  и развития свят, но не прави нищо съществено за правата и ситуацията на жените.

5.Оксфордски възпитаник без признание от Оксфорд. С рестриктивната си политика по отношение на висшето образование – наред със здравеопазването, жилищната политика и много други сфери – тя отново създава прецедент: става  единственият премиер с Оксфордска диплома след Втората световна война, на който не е присъден почетен докторат. Академичната общност я отхвърля с голямо мнозинство.

***

Една карикатура в британската преса илюстрира противоречивостта на политическото наследство на Тачър: ковчегът й се носи в две противоположни посоки от двама души – единият, закръглен и елегантен го носи напред, другият,  слаб и окъсан – назад. Едни искат тачъризма да продължи да продължи победоносно в бъдещето, други предпочитат той да остане в миналото.

Велик лидер, големи уроци. Можем да се поучим и от постиженията, и от противоречията:

·         Политиката има нужда, цени и пази в Пантеона си ярки лидери, издигнали се до държавници с визия, воля и възход.

·         Демокрацията има нужда от лидери, които да издигат свободата на гражданите, но и да я признават, да възприемат гражданското участие като толкова неотменна част от демокрацията колкото  лидерската харизма.

 

Advertisements

6 thoughts on “Маргарет Тачър, „разказана като за деца“

  1. Linna Weyer

    Каква изненада !!! Това е задълбочен анализ.Ценя изчерпателното експозе

    Но за мен е изумително как -след като в България е преведено всичко от /за Татчер – в коментарите медиите не видях най-очевадното:
    Татчер казва и се задвижва по една лесна логика: дай на хората да мечтаят,ДА ЖЕЛАЯТ красиви неща и ще ги накараш да си ги заработят здраво!

    На мъжете тя предлага къщи,жени,коли,спорт…И НАЙ- ВАЖНОТО: евтини и лесно достъпни кредити от БАНКИТЕ.Понеже тя подсигурява на Англия евтино външно задлъжняване,то банките могат да предложат на изпълнените с желание ДА ИМАТ хора ЕВТИНИ И ЛЕСНИ кредити…..Именно така се надува БАЛОН,а иначе – колегите ти в Англия, Ана,които са били на годишна заплата от 28- 65 000 паунда,имат и до днес КРЕДИТИ . Повечето от тях -дори пред пенсия ! -дори и не мечтаят да си ги изплатят!!!! Тоест те са много по.задлъжнели от бедния български професор !!! …Но живеят повече от прилично,и главно – ВИНАГИ,КАТО ПРАВИЛО – над ВЪЗМОЖНОСТИТЕ СИ !!!-колкото и да са големи те! Тоест – социологическия анализ на Татчеризма не може да мине без факта,че ТАТЧЕР прави психо анализ,залага на превъртането на страстите…и мотивира хората да работят,за да се снабдят с страстно жланите неща,а после – още повече – да изплащат кредити си. Mortgage – Remortgage …“Dance me till the end of life.“ as in A.Kohen song.
    Но танцът на българките медии показа професионално-снобско фукане с КАКВО Е АНГЛИЯ и АБСОЛЮТНА МИПСА НА ПРИФСИНОЛАН ПОЗНАНИЕ ЗА АНГЛИЯ…Така си мисля,че танцът ни на дипломатическия паркет е слешен и нелех на тази сцена,която наблюдавам академично от 10 години.

    Моята рефлексия на твоето задълбочено проучване е абсолютно единствената.Понеже обикновено нямам навика да говоря,докато не ме питат…С усмивка от Оксфорд !!!

    1. annakrasteva

      Linna, толкова интересно говорите, когато не ви питат, надявам се да продължите да го правите, чета ви с голямо удоволствие. Усмивки от София.

  2. Ще си остане като „Желязната лейди“ в историята. Такива личности ни дават наистина уроци – какво да вземем и кое да остане като история.
    Карикатурата показва имено това: ковчегът й се носи в две противоположни посоки от двама души – единият, закръглен и елегантен го носи напред, другият, слаб и окъсан – назад.
    Да вървим напред, пренасяйки само доказалото се добро напред.

    1. annakrasteva

      Nadi7773, давате прекрасен съват „Да вървим напред, пренасяйки само доказалото се добро напред.“ Малко епохи са били толкова мъдри, но работа на критичните интелектуалци и граждани е да разсъждават и работят в тази посока.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s