Малка история с Ромео и Жулиета по балкански

Монтеги и Капулети са настръхнали едни срещу други, напрежението се сгъстява, прехвърчат искри. Съспенсът нараства, сцената потъва в тъмнина, публика и актьори затаяват дъх – не е театрален ефект, всичко е истинско: и напрежението, и неразбирането, и залогът. А залогът е от най-високите. Монтеги и Капулети говорят различни езици – не различни театрални езици, а различни балкански езици: албански и сръбски. Публиката и актьори всички са заедно на сцената, но и тя е разделена от езиците. А на властта в Косово никак не й харесват тези експерименти, защото ги възприема не естетически, а политически.

Точно каквито те всъщност са. Театър в Прищина решава да сближава, там където политиката разделя. Властта не се примирява, посреща всеки спектакъл с малка провокация. Потъването на сцената в тъмнина от провокация са превръща в метафора – на безперспективност, безхоризонтност. Има ли по-подходящо място за трагедия и обреченост от Балканите? Където Ромео и Жулиета говорят различни езици.

Политиката загасва тока, поетиката връща светлината. Спектакълът става интеркултурен манифест, демократите ходят в театъра като на протест и агора.

Поетика и политика по балкански като антитеза на балканизацията на политиката.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s