АЛТЕРНАТИВНИЯТ БЛОГЪР

Какъв е портретът на успешния блогър?

• пише кратко, борбено, предизвикателно и привлекателно;
• публикува това, което читателите му очакват, ценят и четат;
• мери импакта чрез броя на посетителите, коментаторите, абонатите;
• знае, разбира се, дефиницията на блога като е-дневник и пропуска постинг, само ако е на пустинен остров или на джаз фест в Банско;
• естествено е под 25 години, в краен случай не повече от 35.

Този портрет е толкова впечатляващ, че всеки би се стремил да се впише в него.

Освен алтернативният блогър.

Той не се стрeми да пише това, което се харесва или предизвиква – двата стълба на успеха на успешния блогър. И в двата противополжи случая истинският център е навън. Дневният ред е зададен от политика, мода и други контингентности. Говореното е изобилно, изострено, с неизменен всус към полюсите: „осанна” и „разпни го”.

Алтернативният блогър иска да бъде център на своя текст и автор на дневния ред на своите постигни. Дневен ред на различие и размисъл.

Така трасира пътя за създаване на различно интелектуално пространство, по-далеч от (само)реклама, имидж, шумотевица, която днес гърми, а утре никой не помни. Медиите трябва да правят (издателска) политика и да множат читатели. Блогосферата има шанс да стане публичното пространство на свободното слово. И двете са ключови думи – и свободата, и словото.

Пространство на по-вглъбен и по-задълбочен размисъл, в което постингът е публикация.

Кой не обича кратките форми, но затова има Facebook и Twitter.

Алтернативният блогър може да сподели спонтанното проблясване на идеята, но предпочита мисълта, изкристализирала в аргументация и положена в стил.

Само да си в Нет-а не стига. Да участваш във виртуалното не те прави различен. Залогът е в противоположната посока: ние да направим блогосферата разнолика и разногласа.

Такива са мислите ми на 8.08.10 – първата годишнина на моя блог. Навлизам с любопитство във втората.

Реклама