Не, няма още е-напитка, която да носи тръпката на реалните.
Да, има вече е-аперитиви, в които и тръпката е по-истинска, и ехото по-дълго звучи.
Последният е-вик задължава, всичко започва във Facebook. Един-двама ентусиасти канят всички на площада, за да „разпускаме” заедно – и интерноти, и всички, площадът е демократичен, няма ценз за участие.
Да съединят виртуални контакти и реална напитка, естествено, хрумва първо на интернотите в страната на шампанското и хубавото вино.
Бях в Рен, когато площадът в Нант е видял впечатляващите десетина хиляди ентусиасти. Бях в Нант, когато същият рекорд е постигнал Рен. А преди тях – гиганстки аперитиви и в Марсилия, Брест, Нанси….
Интригата беше 23 май – обявеното събиране на Champs de Mars под Айфеловата кула в Париж, Facebook-групата нарастна мълниеносно, и кварталните, и столичните власти се изправиха на нокти[1].
Facebook- аперитивите за броени седмици се превърнаха в сериозен политически проблем и интелектуално предизвикателство.
Властите се чувстват обезоръжени пред масови събития, които трансгресират правилата, но нямат организатори, които да санкционират или с които да преговарят. Нелепата смърт на един младеж в Нант, който в опиянението си се спуска по парапет на мост и загива, показва, че тревогата на властите от незачитането на правилата за сигурност не е безпочвена.
Интелектуалците не успяват да разкажат Facebook аперитивите – наративити са толкова различни, че читателят не разбира за едно или съвсем различни събития му говорят.
Спонтанност, симпатичност, създаване на социалност. В общество, толкова трудно градящо социални връзкки, лекотата, с която хиляди откликват на 2-3 изречения във Facebook, илюстрира силата на желанието за заедност и споделеност в леко и неагнажиращо веселие. Това е най-отворенатаа интерпретация, най-трудно пробиваща си път.
Компенсация за трудното намиране на щастие в близкото обокръжение, потъване на самотници в „интензивната самота” на анонимната тълпа. Вторият прочит е и песимистичен, и критичен. Социолози, които подкрепят рейв партитата, се обявяват срещу площадните. Повечето ги разглеждат като еднопорядкови. Именно в този наратив най-ясно звучи темата за алкохола, за притесняващо ранното запознаване с него, за присрастяването на нарастващ брой младежи, за феминизацията на този контингент. За Давид льо Бретон безпаметното пиене е „търсене на отсъствие”, желание „да изчезнеш от себе си”, сходно с използването на псевдоними в Интернет. Сходството тук очевидно е силно преувеличено, но социологът констатира други любопитни поведенчески разлики: в поколението на бащите пиенето е свързвано с мъжествеността – афишира се способността „да държиш на алкохол”; днес младите пият, „за да не бъдат повече тук”.
Третият прочит е най-интелектуален, той вижда в интернет свиканите площадни партита пост-модерен хепънинг, празнична импровизация, карнавално детронираща авторитети, правила, институции. Не (само) защото се лее алкохол, младите се оказват не само по площадите, но и в „течната” модерност на Зигмун Бауман, в която структури и стратегии изчезват, но нови не ги заменят, защото в течния етап новите форми се разпадат за по-кратко време отколкото е необходимо, за да изкристилазират и се установят.
Мълниеносно формиращи се групи във Facebook, способни да мобилизират – или дестабилизират? – цял град. Не ви давам идеи, млади приятели. Както виждате, интелектуалците не успяваме да ви квалифицираме, а политицте – да ви управляват и направляват.
[1] На самия 23 май на емблематичния парк под Айфеловата кула туристите и журналистите се оказват повече от политателите на Facebook аперитивите. Активната Facebook кампания на властите против е-аперитива, трагичната смърт на младежа в Нант си казаха думата. Солиден контингент полицаи бяха готови да изливат алкохола от появилите се бутилки и да предлагат на притежателите им свежа вода. Асоциации за борба против алкохола бяха опънали палатки в името на трезвеността и трезвостта.